№ 3221
гр. Варна , 14.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502082 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Предмет на разглеждане е частна жалба, подадена от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София срещу разпореждане №9409 от 06.07.2021г.,
постановено по ч.гр.дело №9376/2021г. на РС – Варна, В ЧАСТТА, с която съдът е оставил
без уважение заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от
„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София срещу М. Г. Г., ЕГН **********
и ХР. Т. Г., ЕГН **********, за сумата 11550,63 лв., представляваща лихвена надбавка за
забава върху главницата по договор за кредит Експресо от 21.10.2011г. за периода от
15.03.2013г. до 31.05.2021г.
Твърди се в жалбата незаконосъобразност на разпореждането на съда, с което е
прието, че клаузата на т.9.1. от договора заобикаля императивното правило на чл.33 от ЗПК.
Твърди се, че т.9.1. от договора е уговорена наказателна надбавка в размер на 6%, която има
характер на мораторна неустойка и не надвишава законната лихва. Претендира се отмяна на
обжалваното разпореждане и вместо това постановяване да бъде издадена заповед за
изпълнение и за тази сума.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й
пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима. Препис от жалбата срещу отхвърляне на
заявлението по чл.410 ГПК не подлежи на връчване на насрещната страна съгласно чл.413,
1
ал.2 ГПК.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Видно от заявлението на „Банка ДСК" АД за издаване в негова полза на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците М. Г. Г., ЕГН
********** и ХР. Т. Г., ЕГН **********, вземането за сумата 11550,63 лв. представлява
лихвена надбавка за забава върху главницата за периода 15.03.2013г. до 31.05.2021г., като с
молба от 05.07.2021г. е уточнено, че наказателната надбавка, уговорена в размер на 6%
съгласно чл.9.1. от договора, е начислена само върху просрочената за периода главница. Към
заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги съгласно чл.417, т.2 ГПК, в
което са посочени процесните вземания с основание и размер.
С обжалваното разпореждане районният съд е приел, че видно от т. 9.1 от
договора наказателната надбавка е шест пункта над номиналния лихвен процент по т.8,
поради което при сключване на договора лихвения процент върху просрочени погасителни
вноски е в размер на 14,9%. Посоченото вземане е с мораторен характер, доколкото
възниква под условие за настъпил падеж на главните задължения, едновременно с което
надхвърля този на законната лихва, за периода в който е начислено, възлизаща на 10,00 %
върху падежиралите погасителни вноски за главница, като по този начин се заобикаля
императивното правило на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
Съгласно чл. 410, ал.2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1 ГПК - да съдържа пълна и ясна индивидуализация на вземането, което се
претендира, както и изложение на фактите, от които то се извежда, което да даде
възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта или не /в този смисъл
е и т.2б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г./.
Съобразно задължителната практика на ВКС извлечението от счетоводните книги следва да
съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - данни за длъжника и
кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането /размера на разрешения и
усвоения кредит, крайния срок за погасяване/, за дължимия размер на кредита - главница и
лихви, респ. за непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита съгласно уговореното в договора за кредит, причината за предсрочната
изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при
какъв падеж не са погасени. /Определение № 130 от 24.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д. №
11/2012 г., II т. о., ТК/
При преценка на представеното към процесното заявление извлечение от
счетоводни книги се установява, че съдържа всички идентифицирани от съдебната практика
като задължителни реквизити и съответства на разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ, поради
което съдът приема, че всички заявени с него претенции са индивидуализирани в достатъчна
степен.
2
Съгласно приетата за нищожна клауза на т.9.1 от сключения договор върху
просрочени погасителни вноски се дължи наказателна надбавка в размер на 6 пункта над
номиналния лихвен процент по т.8. При сключване на този договор лихвеният процент
върху просрочени погасителни вноски е в размер на 14,9%. Видно от заявлението се
претендира обезщетение за забава, представляващо лихвена надбавка за забава, съгласно
пояснението в скоби. Съгласно цитираната договорна клауза наказателната надбавка е в
размер на 6 пункта, като по просрочени вноски се дължи едновременно с възнаградителната
лихва и заедно образуват 14,9%. В уточнителна молба от 05.07.2021г., подадена в отговор на
дадени от първоинстанционния съд указания, е посочено изрично, че начислената
наказателна надбавка върху просрочената за периода главница е именно в размер на 6%.
С оглед на горното липсва основание да се възприеме, че начисленото и
съответно претендирано обезщетение за забава е в размер на 14,9%, както е приел
районният съд и с този извод е мотивирал заключението си за нищожност на договорната
клауза. Уговорка за обезщетение за забава в такъв размер би била недействителна за размера
над законовото ограничение, но в случая предвидената наказателна надбавка,
представляваща по естеството си неустойка за забавено плащане, е в размер на 6%, който не
е прекомерен, съответства на обезщетителния и санкционен характер и не надвишава
законната лихва за забава. Липсва противоречие с предвиденото в чл. 33, ал. 2 от ЗПК
ограничение в размера на обезщетението, поради което настоящият състав намира, че
клаузата на т.9.1 от договора не е нищожна на това основание. Не се установява и
неравноправност на посочената клауза съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП при
извършваната служебна проверка на съда с оглед качеството на длъжника като потребител
по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП.
Въз основа на изложеното процесното заявление следва да бъде уважено изцяло
поради липсата на основание за отказ. Разпореждането е неправилно в обжалваната част и
следва да бъде отменено.
С оглед извода за основателност на частната жалба, следва да се уважи искането
на жалбоподателя за присъждане на заплатените от него разноски за въззивното
производство, а именно държавна такса в размер на 115,50 лева и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер 50 лв. Така определените от въззивния съд разноски
следва да се включат в заповедта за изпълнение, която заповедният съд следва да издаде в
изпълнение на настоящия съдебен акт.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №9409 от 06.07.2021г., постановено по ч.гр.дело
3
№9376/2021г. на РС – Варна, В ЧАСТТА, с която съдът е оставил без уважение заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр.София срещу М. Г. Г., ЕГН **********, и ХР. Т. Г., ЕГН
**********, двамата с адрес гр.Варна, за сумата 11550,63 лв., представляваща лихвена
надбавка за забава върху главницата по договор за кредит Експресо от 21.10.2011г. за
периода от 15.03.2013г. до 31.05.2021г., и ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 417, т. 2 от ГПК в полза на заявителя „БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, срещу М. Г. Г., ЕГН **********, и ХР. Т. Г., ЕГН **********, двамата
с адрес гр.Варна, за сумата 11550,63 лв., представляваща лихвена надбавка за забава върху
главницата по договор за кредит Експресо от 21.10.2011г. за периода от 15.03.2013г. до
31.05.2021г., както и за сторените в производството по частната жалба пред ВОС разноски в
размер на 115,50 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение 50 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4