Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Трети касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Т. Ч. и с участието на прокурора Стоян
Загоров, като разгледа докладваното от съдия Ганчева КНАХД №1507 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на "Бек транс" ООД, представлявано от
управителя Г. К. И., чрез адв. Х., срещу решение № 685/14.05.2020 г., постановено по НАХД № 361/2020 г., по
описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление №
23-0000751/17.12.2019 г. на Началника на Областен отдел ”АА”-Варна, с което на
„Бек транс“ ООД, ЕИК ******** на основание чл.96 „г” ал.1 пр.2 от ЗАвП
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
3 000 /три хиляди/ лева.
В касационната жалба се поддържа, че решението е
постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Въззивния съд
не е взел предвид представеното удостоверение за психологическа годност с
период от 18.10.2019 г. до 18.10.2022 г., което доказва наличието на
предпоставки за управление на автомобила, собственост на дружеството. Съдът не
е обсъдил наведените с жалбата доводи, както и представените по делото
доказателства, ако бе сторил това, би стигнал до извода, че водачът е
притежавал удостоверение за психологическа годност. В евентуалност сочи, че и макар да се приеме
наличието на нарушение, то случая е явно маловажен, тъй като констатираното
нарушение е изолирано, не са нанесени вреди на държавата и ЮЛ, нарушението е
формално и с много ниска степен на обществена опасност. По изложените доводи
моли да се отмени решението. В с.з. процесуалния представител на касатора
поддържа жалбата. Сочи, че търговската дейност на дружеството се осъществява
най-вече в чужбина, не е имало голям оборот. Касатора е имал два автомобила,
като в последствие е останал само един. Осъществяваната дейност на "Бек
транс" ООД е основно в Испания, поради което част от документите са
представени едва с въззивната жалба. На водачите регулярно е извършвана
проверка за психологическа годност. За периода посочен в НП, дружеството не е
извършвало превозна територията на България, не е имало и допълнителни средства
за да осигури необходимите документи. Констатираното нарушение е инцидентно, не
са настъпили вредни последици. АНО е приложил закона формално, следвало е
вместо да наложи санкция на дружеството, да го предупреди, тъй като е
представен документ за психологическа годност на водача и извършеното нарушение
е инцидентно. Моли да се отмени решението на ВРС.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител, в депозиран отговор на касационна жалба оспорва същата. По
съществото на спора отправя
искане за оставяне в сила решението на ВРС, като правилно и законосъобразно.
Поддържа, че транспортното предприятие е наказано за това, че е допуснало
извършването на обществен превоз на товари с превозно средство от
категория N3, и с водач, който не
отговаря на изискванията за психологическа годност, определени с наредбата по
чл. 152 ал.1 т.2 от ЗДвП, съгласно чл. 7а ал.2, предл.3 от ЗАвП, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 96 г. ал.1 предл.2 от ЗАвП. Нарушението е
установено по несъмнен начин. ВРС е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните
доказателства , като е направил извод за извършено нарушение. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Моли да се решението на ВРС да се остави в сила.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и
законосъобразно. Факта, че дружеството е с малък персонал, сочи че тя е имала
възможност да осигури необходимата документация на водачите. Моли решението да
се остави в сила.
Административен съд – Варна, при преценка
допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното
решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол
пред настоящия съд съдебен акт.
Производството пред ВРС е образувано по жалба на
"Бек транс" ООД, против Наказателно
постановление № 23-0000751/17.12.2019 год. на
Началника на Областен отдел „АА” в ГД „АИ“ - Варна, с което дружеството
е наложено административно наказание „ Имуществена санкция” в размер на 3 000
лв. на основание чл.96 „г”, ал.1, пр.2 от
ЗАвП.
От фактическа страна ВРС е установил, че през м.10.2019
год. служители на Автомобилна администрация извършили проверка на „Бек транс“
ООД, при която установили, че дружеството притежавало лиценз на Общността за
извършване на международен автомобилен превоз на товари № 11080/21.10.2013 год.
От представени заповеди и тахографски листи, се установило, че на 02.11.2018 год. е извършен международен
обществен превоз на товари на основание CMR № *******/02.11.2018
год. с товарен автомобил „*****“ с рег. № *******, чийто водач бил К. И., който към
момента на извършване на превоза не притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност. И. имал
удостоверение, валидно до 16.09.2017 год., а към 02.11.2018 год. нямал издадено
друго. От направена справка в системата на „АА“ станало ясно, че на водача не е
издадено ново удостоверение за психологическа годност. Било установено, че К. И. има
осъществени и други преводи. За констатираното нарушение е съставен АУАН против
дружеството, за това, че на 02.11.2018
год. превозвачът е осъществил превоз на товари с МПС с водач, който не отговаря
на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152,
ал.1, т.2 от ЗДвП, уредени в чл.7 „а“, ал.2 от ЗАвП, а именно без да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност. Нарушението било квалифицирано
като такова по чл.96 „г”, ал.1, пр.2 от
ЗАвП. Въз основа на съставения акт било издадено НП, като АНО възприел изцяло
описаната в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация. За да потвърди НП,
ВРС приел, че акта е издаден от компетентен орган. АУАН и издаденото въз основа на него НП
са съставени в законоустановените срокове и съдържат формалните
реквизити предвидени в нормите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
Посочената като нарушена в АУАН и НП норма не е само санкционна, тя съдържа и
диспозиция и е норма от материалното право като фактите описани в акта и НП
напълно съответстват на юридическото обвинение. Прието е, че от събраните по делото доказателства
безспорно е установено извършено нарушение, както и че не са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящия състав на съда, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон,
намира касационната жалба за неоснователна.
При
постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно задължението по чл.312 и чл.313, ал.1 НПК, приложим по
препращане от чл.84 ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали акта за установяване
на административно нарушение е издаден при спазване на разпоредбите по чл.40 -
43 ЗАНН, дали наказателното постановление съответства на изискванията за
съдържанието му по чл.57 ЗАНН и дали наказващият орган при издаване на
постановлението е спазил процедурата по чл.52 и сл. от с.з., като е направил
законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяването на обжалвания акт. Районният съд не е нарушил и
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните и в частност
оплакванията на жалбоподателя. В мотивите към решението е направено подробно
изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на
следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав.
Настоящия
съдебен състав споделя доводите на ВРС, че в хода на адм.
наказателното производство не е било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, че не е посочена материалноправната норма която е
нарушена от дружеството, а е посочена само санкционна такава. В АУАН и НП се
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
дружеството нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и
юридическо обвинение. В случая посочената като нарушена в акта и НП норма не е
само санкционна, тя съдържа и хипотеза и диспозиция и е норма от материалното право като фактите
описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено
право на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение. Не на
последно място следва да се посочи, че в случая отговорността на дружеството е
ангажирана за допустителство, предвидено именно в нормата на чл. 96 г ал.1 от
ЗАвтПр. По категоричен начин от всички събрани в хода на въззивното
производство доказателства е установено, че дружеството е допуснало
извършването на международен обществен превоз на товари, с МПС, собственост на
превозвача и водач И., без същия да валидно удостоверение за психологическа годност. Факта, че
водача притежава другите изискуеми от закона документи, както и че на
18.10.2019 г. се е снабдил с удостоверение за психологическа годност не води до
отпадане отговорността на дружеството. От представените в хода на проверката
доказателства се установява, че предходното удостоверение на водача е изтекло
на 16.09.2017 г., т.е. преди повече от година. Отделно от това е установено, че
водачът И. е извършвал и други превози през периода, в който не е притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност.
По доводите
на касатора, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, което не е отчетено
от ВРС съдът прецени следното:
Маловажен
случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение, с
оглед липсата или незначителните вредни последици или с оглед други
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. От
доказателствата по делото може да се направи извод, че конкретния случай на
административно нарушение по нищо не се отличава от всички останали случаи на
подобни нарушения. В тази връзка твърденията, че водача има в последствие
издадено удостоверение за психологическа годност, не налага извода, че
нарушението се отличава от останалите нарушения от този вид. Настоящият състав
на съда намира, че в конкретния случай не са налице такива смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да доведат до извода, че степента на
обществена опасност на санкционираното деяние се явява по-ниска в сравнение с
обичайните нарушения от този вид. Напротив, установените обстоятелства са
характерни и типични за този вид административни нарушения. Не на последно
място следва да се посочи, че водачът К. И. е и единия от управителите в
санкционираното дружество, същия е бил
без необходимото удостоверение в период повече от една година, през която е
извършвал и други превози. Отделно от
това съдът констатира, съгласно приложена справка за нарушител, дружеството има
издадени две НП за други нарушения на ЗАвП и Наредба №11/31.10.2002 г. За
твърденията, че дейността на дружеството се осъществява основно в чужбина, че
то има малки обороти по делото не са ангажирани доказателства.
Обжалваното
решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя
липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 НПК във вп. с чл.
63, ал. 1 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна
проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите
валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият
състав на Административен съд Варна
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 685/14.05.2020 г., постановено по НАХД № 361/2020 г., по
описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление №
23-0000751/17.12.2019 г. на Началника на Областен отдел ”АА”-Варна, с което на
„Бек транс“ ООД, ЕИК ********* на основание чл.96 „г” ал.1 пр.2 от
ЗАвП е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
3 000 /три хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: