ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 23.12.2022 г.
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в закрито
заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 578 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.159, т.1 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК и чл.153, ал.7 от ДОПК.
Делото е образувано
по жалба на А.М.Ц. ***, чрез процесуалния му представител, срещу решение за
отказ за спиране на изпълнението на ревизионен акт № 265/22.11.2022 г. на
директора на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП и срещу „мълчаливия отказ“ на
същия орган да се произнесе по жалбата му с вх.№ Ф-264/10.11.2022 г. в регистъра
на отдел „Обжалване“ при дирекция „ОДОП“ Варна против ревизионен акт №
Р-03001822001455-091-001/26.10.2022 г., издаден от Д.Б.К., на длъжност началник
сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, възложил ревизията,
и Г.В.К., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция,
ръководител на ревизията. В жалбата са развити оплаквания за
незаконосъобразност на оспорените актове поради допуснати съществени нарушения в
производството по тяхното издаване и нарушения на материалния закон. Иска се тяхната
отмяна и решаване на спора по същество чрез цялостната отмяна на ревизионния акт, респ.
чрез спиране на неговото изпълнение. Претендират се направените деловодни
разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на
дирекция „ОДОП“ Варна, чрез процесуалния си представител, е представил писмена
молба, в която изразява становище за недопустимост на жалбата в частта й по
искането за отмяна на ревизионния акт, тъй като жалбата е подадена в съда преди
изтичане на срока за произнасяне на решаващия орган по депозираната по
административен ред жалба с вх.№ Ф-264/10.11.2022 г. в регистъра на отдел
„Обжалване“ при дирекция „ОДОП“ Варна, който срок изтичал на 16.01.2023 г.
Сочи, че в останалата си част жалбата е неоснователна – в частта й против решение
за отказ за спиране на изпълнението на ревизионен акт № 265/22.11.2022 г., тъй
като нито пред решаващия орган, нито пред съда са били представени
доказателства за учредено обезпечение в размер на публичните задължения по
ревизионния акт. Моли съда да постанови определение, с което да остави без
разглеждане жалбата в частта й против ревизионния акт, респ. да я отхвърли в
частта й против решението за отказ за спиране на неговото изпълнение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
представените писмени доказателства, намира следното:
Жалбата, в частта срещу „мълчаливия отказ“
на директора на дирекция „ОДОП“ Варна да се произнесе по подадената по
административен ред жалба срещу посочения по-горе ревизионен акт, е недопустима
и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото в тази част следва да бъде прекратено.
Както изрично е посочено в чл.156, ал.1 от ДОПК, предмет на съдебно оспорване може да бъде самият ревизионен акт и то само
в частта, която не е отменена с решението на решаващия орган в лицето на
съответния директор на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП. Такъв предмет
не може да бъде самото решение по чл.155 от ДОПК на решаващия орган, поради
което жалбата, подадена срещу „мълчаливия отказ“ на този орган се явява
недопустима само на това основание, още повече, че срокът по чл.155, ал.1 от ДОПК не е изтекъл и понастоящем липсва каквото и да било произнасяне от страна
на решаващия орган – било изрично, било чрез мълчаливото потвърждаване на
ревизионния акт.
Съгласно чл.156, ал.4 от ДОПК,
непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК се смята за
потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част. В този случай ще е налице
хипотезата на т.нар.“мълчаливо потвърждаване“ на ревизионния акт (вж. и
мотивите към Тълкувателно решение № 7 от 11.12.2008 г. на ВАС по т. д. № 3/2008
г.). За да се формира обаче такова мълчаливо потвърждаване, след което
административният ред за оспорване на ревизионния акт, като абсолютна
положителна процесуална предпоставка за последващото му съдебно оспорване, се
счита изчерпан, е необходимо да е изтекъл срокът по чл.155, ал.1 от ДОПК за
произнасяне от решаващия орган, който срок е преклузивен. В случая жалбата
по
административен ред срещу ревизионния акт е заведена с вх.№ Ф-264/10.11.2022 г.
в регистъра на отдел „Обжалване“ при дирекция „ОДОП“ Варна. Срокът по чл.155,
ал.1 от ДОПК е 60-дневен и се изчислява по правилото на чл.22, ал.6 от ДОПК – от
деня, следващ деня, от който започва да тече срокът, и изтича в края на
последния му ден. Така този срок, считано от деня на постъпване на жалбата в
дирекция „ОДОП“ Варна, се брои от 11.11.2022 г. и изтича на 09.01.2023 г.
(понеделник, присъствен ден).
Следователно, дори и да се приеме, че
жалбата е насочена против ревизионния акт (така е посочено във формулираното в
нея искане), а не против мълчаливото му потвърждаване от страна на директора на
дирекция „ОДОП“ Варна (според посоченото в заглавната част и в съдържанието й),
то тя е депозирана в съда преди срокът по чл.155, ал.1 от ДОПК да е изтекъл,
т.е. преди ревизионният акт да е бил проверен по административен ред, което я
прави недопустима и на това основание.
В останалата си част – по отношение решението
на директора на дирекция „ОДОП“ Варна, с което е отказано спирането на
изпълнението на ревизионния акт, жалбата е неоснователна. Предпоставките за
спиране изпълнението на този акт при обжалването му по административен ред са
изчерпателно посочени в чл.153, ал.3 от ДОПК - към искането за спиране трябва да
бъдат приложени доказателства за направеното обезпечение в размера на
главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато
не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за
обезпечение в същия размер.
Нито в депозираната по административен ред
жалба, в която се съдържа и искането по чл.153, ал.3 от ДОПК, нито в жалбата до
съда жалбоподателят предлага конкретно имущество (конкретни банкови сметки със
съответната наличност, движими вещи, недвижими имоти и т.н.), върху които да
бъдат наложени съответните обезпечителни мерки. В жалбата до съда, като
най-важно основание за спиране на изпълнението на ревизионния акт, се сочи
недължимостта на публичните задължения, установени с този акт, поради
погрешното им определяне от органите по приходите. Този въпрос обаче касае
съществото на спора и не е включен в кръга на обстоятелствата, които следва да
се преценяват от решаващия орган при произнасянето по искане за спиране
изпълнението на ревизионния акт. Казано другояче, вероятната основателност,
респ. неоснователност, на депозираната по административен ред жалба не е след
предпоставките, които следва да бъдат преценявани при произнасянето по искане
за спиране на изпълнението по чл.153 от ДОПК.
На следващо място, противно на поддържаното
от жалбоподателя, решаващият орган не му дължи никакви указания относно вида и стойността
на обезпечението. Както е видно от самата разпоредба на чл.153, ал.3 от ДОПК,
предложението следва да изхожда от искателя, т.е. от ревизираното лице, на
което е известен размерът на публичните му задължения, определени с ревизионния
акт, а не от директора на дирекция „ОДОП“, още повече, че същото лице не е
посочило каквото и да било имущество, което е готово да предостави като
обезпечение на тези задължения.
Според чл.229, ал.1, т.1 и т.2 от АПК във
вр. с § 2 от ДР на ДОПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, с
които се прегражда по-нататъшното развитие на производството и тези, за които е
изрично предвидено в закона. В чл.153, ал.7 от ДОПК не е предвидена изрична
възможност за обжалване с частна жалба на определението на административния
съд. На следващо място, това определение не е от категорията и на преграждащите
по-нататъшното развитие на производството, тъй като за жалбоподателя остава
възможността да направи искане за спиране при обжалване на ревизионния акт пред
съда, на основание чл.157, ал.2 от ДОПК. Обжалваемост на определението на
първоинстанционния съд пред ВАС е предвидено само в хипотезата на чл.157, ал.4
от ДОПК, когато искането за спиране изпълнението на ревизионния акт е направено
при съдебното обжалване на същия, а процесния случай не е такъв (в този смисъл
вж. определение № 1166 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 729/2021 г., VIII
о., определение № 7705 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5413/2020 г., I о.
и мн.др.). Поради което следва да се приеме, че определението, в частта му, с
която е отхвърлена жалбата против решението за отказ за спиране изпълнението на
ревизионния акт, не подлежи на обжалване.
Така
мотивиран и на основание чл.159, т.1 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК и чл.153,
ал.7 от ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.М.Ц., с ЕГН **********,***,
в частта й против „мълчалив отказ“ (мълчаливо потвърждаване) от страна на директора
на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП на ревизионен акт №
Р-03001822001455-091-001/26.10.2022 г., издаден от Д.Б.К., на длъжност началник
сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, възложил ревизията,
и Г.В.К., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция,
ръководител на ревизията, респ. в частта й против посочения ревизионен акт,
оспорен по административен ред с жалба с вх.№ Ф-264/10.11.2022 г. в регистъра
на отдел „Обжалване“ при дирекция „ОДОП“ Варна, срокът за произнасяне по която от
страна на директора на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП не е изтекъл, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.Ц., с ЕГН **********,
в частта й против решение за отказ за спиране на изпълнението на ревизионен акт
№ 265/22.11.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП.
Определението,
в частта, с която жалбата против мълчаливото потвърждаване на ревизионния акт,
респ. против ревизионния акт, срокът за произнасяне по жалбата по
административен ред срещу който не е изтекъл, е оставена без разглеждане и
производството по делото е частично прекратено, може да се обжалва с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: