№ 756
гр. Пловдив, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330207137 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 492371-
F517581/29.01.2020 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП, с което на Община Родопи с ЕИК ***, гр. Пловдив,
ул. „Софроний Врачански“ № 1А, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 7,
ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
С жалбата и в хода на процеса се навеждат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните, и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
На служители на ЦУ на НАП, сред които свидетелката А.Р., били
1
възложени с резолюции на 04.10.2019 г. проверки на обекти по повод
неиздаване на касови бележки. Една от тези проверки касаела търговски
обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР към ЗДДС - кафе към пенсионерски клуб,
намиращо се в с. Дедово на ул. „Братя Даскалови“ № 33 и стопанисвано от
жалбоподателя Община Родопи. На 04.10.2019г., около 11:30 ч., свидетелката
Р. заедно с нейна колежка М.Г., посетили кафенето на пенсионерския клуб. Р.
извършила контролна покупка, а именно закупила кроасан за стойността от 1
лев, заплатени в брой на Г.Т.Г.. Последният приел пращането, като самият
той бил член на пенсионерския клуб, което Р. лично възприела от
предоставения й списък на членовете. За покупката обаче не издал фискален
бон, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Служителите на приходната агенция не
установили в обекта въобще да има функциониращо фискално устройство
към момента на проверката.
На място свидетелката установила да се продават и други стоки. За
всичко констатирано свидетелката в длъжностното й качество съставила
протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0030450/04.10.2019г. в
присъствието на С.Б.П. – отбелязан като кметски наместник, и Г.Г..
Последният извършил и описа на паричните средства в касата към момента
на започване на проверката, с който били отчетени налични в касата парични
средства. По повод на изисканите документи, кметският наместник П.
предоставил допълнителни книжа на 15.10.2019 г. пред свидетелката Р., за
което последната съставила протокол за проверка № 0031871 от същата дата.
От Удостоверението за регистрация на обект за обществено хранене
№ 22261/27.09.2019г. се установява, че обектът „кафе към пенсионерския
клуб“ с адрес с. Дедово, ул. „Братя Даскалови“ № 33 се стопанисва от
Община Родопи
В края на предходния месец, с решение от 24.09.2019 г.,
представляващия Община Родопи П.Д.С. бил регистриран и обявен за
кандидат за кмет и със заповед за временно изпълняващ длъжност в периода
25-26.09.2019 г. била определена Т.Б. – заместник кмет на Общината, а със
заповед № 1031 от 26.09.2019 г. за временно изпълняваща длъжността кмет
била определена Л.П. до вземане на решение от Общинския съвет за
определяне на лице, което да заеме същата длъжност. На 07.11.2019 г. клетва
положил новоизбрания кмет П.М.. От друга страна лицето С.П. бил назначен
още на 12.12.2011 г. като кметски наместник в с. Дедово, а трудовото му
правоотношение било прекратено със заповед на 20.12.2019 г. На 18.10.2019 г.
П. бил упълномощен от временно изпълняващия длъжността кмет да
представлява Общината пред НАП, вкл. пред ТД и ЦУ на НАП, във връзка
със съставянето на АУАН по повод на протокол за проверка № 0031871 от
15.10.2019 г.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен АУАН №
F517581/21.10.2019 г. за нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС. Актът е съставен в
присъствието на свидетели и упълномощен представил, а именно кметският
наместник П.. Актът е подписан с възражения от негова страна.
2
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което
на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
за посоченото нарушение на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. В АУАН и НП
е отразено, че нарушението води до неотразяване на приходи.
По отношение на с. Дедово в хода на процеса се установи, че същото
към 2019г. е имало население от 53 регистрирани по постоянен адрес лица и е
с надморска височина между 1043 и 1079 м., като същото попада по данни на
НСИ в категорията на населените места със средна надморска височина 1000
и повече метра. В периода от 01.07.2019г. – 31.12.2019г. по направление
Пловдив – Дедово са били извършвани редовни курсове от превозвача
„Хеброс бус“ ежеседмично в 07,45ч. в дните сряда, петък и събота и в 17,05 в
дните сряда, петък, събота и неделя, като включително на 04.10.2019г. са били
изпълнени курсове в 07,45ч. и в 17,05ч. от Автогара „Родопи“ в гр. Пловдив
до с. Дедово, общ. „Родопи“. От справка от ОПУ-Пловдив се установява, че
транспортният достъп до с. Дедово се осъществява по пътища, които не са
изцяло републиканска пътна мрежа, като път III-862 „Пловдив-Лилково“,
който се стопанисва и поддържа от ОПУ-Пловдив, в участъка от гр. Пловдив
до разклона за с. Дедово, към 04.10.2019г. е бил достъпен и е нямало
въведени ограничения.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелката А.Р. – актосъставител и св. П., както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН,
Протокол за извършена проверка сер. АА № № 0030450 от 04.10.2019 г.,
Протокол за извършена проверка сер. АА № № 0031871 от 15.10.2019 г., опис
на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, два
броя докладни от С.П., удостоверение за регистрация на обект за обществено
хранене № 22261/27.09.2019 г., копие от тетрадка-дневник на пенсионерски
клуб при с. Дедово от 2018 г. (две страници), пълномощно за юрисконсулт,
заповед № 1026/24.09.2019 г. на кмета на Община Родопи, Решение № 45-МИ
на Общинска избирателна комисия Родопи – 1626 от 24.09.2019 г., заповед №
1030/26.09.2019 г. на кмета на Община Родопи, заповед № 1031/26.09.2019 г.
на кмета на Община Родопи, заповед № ЧР-02-181/21.10.2019 г. на Областния
управител на Област Пловдив, допълнително споразумение № 1 към трудов
договор от 15.01.2019 г. и трудов договор от 07.11.2018 г., писмено
становище от Община Родопи изх. № 07.10.2019 г., копие от Наредба за
организацията и дейността на клубовете на пенсионера на територията на
община „Родопи“, решение № 213 на Общински съвет „Родопи“, фискален
бон от 04.10.2019 г., три броя фактури, копие от клетвена декларация от
07.11.2019 г., пълномощно от 18.10.2019 г., , трудов договор № 226 от
12.12.2011 г. и заповед изх. № 381/20.12.2019 г., касаещи С.П.,
оправомощителна заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на ЦУ на НАП,
Справка от ОПУ-Пловдив изх. № 11-00-970/12.11.2021г., Справка от Община
Родопи 11-03-70/24.11.2021г. ведно с Таблица на населението по постоянен и
настоящ адрес към 31.12.2019г., Заповед № 354/29.05.1995г., Справка от
„Хеброс бус“ изх. № 361/10.12.2021г., Справка от НСИ изх. № 07-07-
3
52/10.12.2021г., Справка от МРРБ, ГД „ГРАО“ № 11-00-149/14.12.2021г. и
Справка от „Хеброс бус“ изх. № 49/31.01.2022г. и др.
Разпитана в съдебно заседание, свидетелката Р. потвърждава
авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение
изяснява, че проверката е по повод на сигнали за редовно неиздаване на
касови бележки. Разказва за извършената контролна покупка на един брой
кроасан на стойност 1 лев. Посочва, че до селото е имало достъп, транспорт, и
че са стигнали с нейната колежка със служебната кола. Показанията на
свидетелката съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в
пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради
което им дава вяра. Свидетелят П. от своя страна разяснява, че през годините
се е случвало да има периоди от време, в които транспорт до с. Дедово не
може да бъде осъществен, основни поради обилни снеговалежи, но и в
случаите, когато има паднали счупени дървета и предмети от свлачища по
пътя. Сочи че има случаи, при които автобусът няма практическа възможност
да се качи до селото и стига единствено до с. Храбрино. Посоченото от
свидетеля съдът кредитира като достоверно и логично. Същевременно обаче
той не конкретизира дали за времето покрай датата на твърдяното нарушение,
което е от значение за изясняване предмета на делото, пътищата не са били
проходими, а дава много обща представа за състоянието на достъпност, като
например разказва за периода през 2014г., когато действително е ноторно
известно, че пътят до населеното място е бил затворен поради обилните
порои, както и разказва за отделни случаи, при които най-често заради
метеорологичните условия възможността за достъп до селото е била
ограничена. Поради това и в тази връзка е било изискано и по делото са
постъпили справки както от ОПУ-Пловдив, така и от „Хеброс Бус“, от които
се установява, че към датата на нарушението пътят е бил достъпен, не е имало
въведени ограничения и е бил осъществен автобусен транспорт както на
датата 04.10.2019г., така и са били провеждани регулярно курсове в периода
01.07.2019г. - 31.12.2019г. По отношение на възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя да не се кредитира справката от „Хеброс
бус“, доколкото същата се явява частен документ, съдът счете същото за
неоснователно, тъй като справката се подкрепя както от показанията на св. Р.,
която посочва, че е стигнала безпрепятствано до селото, така и от справката
от ОПУ-Пловдив, сочеща достъпността на пътищата до селото към
04.10.2019г.
При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна
следното:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП,
които да са съществени.
Актът е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то, както и съставомерните
юридически факти. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена
4
правна квалификация на вмененото нарушение. Не е ограничено правото на
жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на
АУАН жалбоподателят чрез свой представител е имал възможност да
направи своите възражения и не се е възползвал от това. Актът е съставен в
присъствието на надлежно упълномощено лице от временно изпълняващия
длъжността кмет с пълномощно от 18.10.2019 г., като последното определя
представителната власт именно по повод на настоящата проверка с право да
представлява Община Родопи при съставянето и връчването на АУАН. В
пълномощното изрично е описано правото на кметския наместник П. да
представлява Община Родопи пред НАП, включително във връзка със
съставяне и връчване на АУАН и НП и други актове именно във връзка със
съставения Протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0031871 от
15.10.2019г. на ЦУ на НАП. Във връзка с горното неоснователно се явява и
направеното възражение в тази насока.
Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила и
неправилното посочване на изпълняващия длъжността кмет в АУАН и НП.
Действително това представлява неточност, тъй като посоченото в тези
актове лице не е изпълняващото тази длъжност. Същевременно е възможно в
хода на административнонаказателното производство дадено юридическо
лице да бъде представлявано от различни правни субекти. Прави впечатление
и че в ЗАНН няма изискване за посочването в АУАН и НП на представителя
на юридическото лице, на което се налага имуществената санкция. Поради
това и от значение е правилно да е отразено юридическото лице, към което е
насочен актът, както и последният да бъде съставен и връчен на правоимащо
лице, което притежава действително представителна власт.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано
надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено). С посочването им не е било засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво е
ангажирана отговорността му – за извършването на продажби на стоки и
услуги в търговски обект без функциониращо фискално устройство.
Неоснователно е възражението, че в АУАН и НП е допуснато
нарушение като не е посочено конкретното поведение на нарушителя. И в
двата документа е отразено, че Община Родопи в качеството си на задължено
лице по чл. 3 от Наредбата извършва продажба на стоки без функциониращо
фискално устройство към момента на проверката. Поради това и ясно е
посочено в какво се изразява конкретното поведение на юридическото лице и
то е именно за извършване на такова нарушение, а не за допускане.
Посочено е още кое лице е счетено за нарушител и това именно е
Община Родопи, а не както се твърди в жалбата кафе към пенсионерски клуб.
5
Последното е обект към общината, чрез който същата извършва дейност, като
това се установява изрично от представеното Удостоверението за регистрация
на обект за обществено хранене № 22261/27.09.2019г
Не представлява нарушение обстоятелството, че инспекторът по
приходите не се е легитимирал при началото на проверката. Точно това е и
принципът на контролната покупка. Без значение за настоящото дело е и дали
лицето, което е приело направеното плащане, е имало правомощия да го
осъществи. В тази връзка се установява безспорно, че лицето е било в обекта
и е извършило съответната продажба, при положение че в него няма
фискално устройство.
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
е налице извършено от жалбоподателя нарушение на посочената разпоредба
на чл. 7, ал. 2 от специалната Наредба № Н-18 на МФ. Със същата е въведено
задължение за лицата по чл. 3 да не извършват продажби на стоки и услуги
без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази
наредба.
Субект на нарушението са лицата по чл. 3 от Наредбата, а именно тези,
които извършват продажби на стоки и услуги в търговски обекти. Такова
именно качество има и жалбоподателят, доколкото се установи категорично
от доказателства по делото, че в негов обект е извършена продажба на стоки,
а именно един брой кроасан на стойност от 1 лв. Осъществяваната дейност на
този обект е от жалбоподателя, съгласно издаденото удостоверение от БАБХ,
ОДБХ Пловдив и разрешение да извършва като заведение дейност по
обществено хранене. Същевременно от Община Родопи е била назначена С.А.
на длъжност бюфетчик и то в посочено място на работа „Клуб на
пенсионера“. Обстоятелството, че Общината е организирала дейността на
пенсионерските клубове, се затвърждава и от издадената наредба в този
смисъл.
Кафето към пенсионерския клуб се установи именно да е търговски
обект към общината, в който обект се е развивала дейност по продажба на
стоки. Това отговаря на пар. 1, т. 41 от ДР към ЗДДС, който определя
„търговски обект“ като всяко място, помещение или съоръжение (например:
маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което
се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението
или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например:
офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот
(например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен
склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Поради това и
жалбоподателят е бил длъжен да монтира, въведе в експлоатация и
използване регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта. Такова фискално устройство обаче не е било монтирано
към момента на извършване на продажбата, въпреки че още към момента на
продажбата търговецът е имал задължение да притежава такова устройство.
Извършвайки дейност по продажба на стоки – един кроасан, въпреки липсата
на фискално устройство, нарушителят е осъществил състава на вмененото
нарушение.
6
За пълнота, макар да остава извън предмета на производството,
(доколкото от значение за съставомерността на процесното деяние е
извършването на продажби, без значение дали същите са със съответна
надценка, респ. при генерирана печалба), няма как съдът да не обсъди, че
въпреки посочваното от представителите на общината в хода на
административнонаказателното производство, че всички стоки са били
предлагани на потребителите без надценка и в съответствие с чл. 10, ал. 3 от
Наредбата за организацията и дейността на клубовете на пенсионера на
територията на община „Родопи“, видно от представените фискален бон от
04.10.2019г. и фактури, макар в действителност хлябът да е бил закупуван от
„Симид Агро“ ЕООД на цена от 1 лв. и на същата тази цена да е бил
предлаган в кафенето, не такова е било положението с кроасаните (каквато
именно е била и контролната покупка), които са били закупувани на цена от
0,50 лв., но впоследствие са били предлагани на цена от 1 лев – установяващо
се както от контролната покупка, така и от Протоколът за извършена
проверка № 0030450/04.10.2019г., в който е отразено, че кроасаните в обекта
са били продавани на тази цена.
По отношение на възражението, че обектът е попадал под
изключението по чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18 на МФ, съдът счете същото за
неоснователно. За да е приложимо това изключение, е необходимо по
отношение на търговския обект да са налице 3 кумулативни предпоставки:
същият да се намира в населено място с брой на лицата с постоянен
адрес под 300 души,
да е разположен във високопланинско
и труднодостъпно място,
като разпоредбата не се прилага за курортите.
От събраните доказателства по делото се установява, че с. Дедово,
където е ситуиран процесният търговски обект, към датата на нарушението, е
имал брой регистрирани лица с постоянен адрес под 300 души, а именно – 53.
Кое място е високопланинско е посочено в § 1, т. 3 от ДР на Наредбата, като
такива са населените места над 1000 метра надморска височина, каквото се
установи и да е село Дедово. В хода на процеса обаче не се установи същото
да е било труднодостъпно място по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Наредбата. За
да е налице този критерий, нормата изисква кумулативно населеното място да
е с труднопроходими пътища и без регулярен транспорт. В случая видно от
справката от ОПУ-Пловдив, към датата на нарушението републиканския път
до разклона за селото е бил достъпен и не е имало въведени ограничения.
Доказателство за проходимостта на пътя в периода около извършеното
нарушение са и извършените превози от страна на превозвача „Хеброс бус“.
Безспорно се установява и че до селището има организиран автобусен
транспорт, при това регулярен – с определена периодичност в определени дни
и часове. В тази връзка няма как въз основа на показанията на св. П. по
отношение на налични случаи, при които пътят е бил непроходим, да се
приеме, че селото представлява труднодостъпно място съгласно § 1, т. 4 от ДР
на Наредбата. Целта на разпоредбата е била да изключи находящите се в
изолирани населени места търговски обекти, достъпът до които както при
7
наличието на трудна проходимост, така и при липсата на организиран
транспорт, да е силно ограничен, каквото място обаче при така
констатираното и особено с оглед на редовния транспорт не се установи да е
с. Дедово. Поради това и възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че е налице изключението по чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18
на МФ, не се доказа в хода на процеса
Административнонаказващият орган е определил и наложил
имуществена санкция в минимално зададения в чл. 185, ал. 2 от ЗДДС размер
от 3000 лв., като правилно е определил санкционната разпоредба съобразно
нарушената норма.
С оглед на приетата за осъществена фактическа обстановка съдът
приема, че определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП е в
съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отговаря на целите по чл. 12
от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.
В случая с НП е наложено административно наказание за неизпълнение
на задължение, свързано с продажбите на стоки в търговски обекти само с
функциониращи фискални устройства. Обществената опасност на този вид
нарушения, видно от предвидените санкции, е определена от законодателя
като изключително висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължения към държавата при осъществяване на дейността й по контрол на
задължението за отчитане на всяка продажба, както и осигуряването на
държавния фиск. Не се изисква щета, която да настъпи от нарушението.
Целта на ЗДДС е именно регулиране на обществените отношения, свързани с
основна функция на държавата по събиране на данъците. Тъй като
конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е
предвидено настъпването на определен съставомерен резултат, изразяващ се
в настъпване на някаква вреда, но то на практика води до възпрепятстване на
посочените обществени отношения, а както е отразено и в АУАН и НП и до
неотразяване на приходи, доколкото за извършената продажба не е бил
издаден касов бон. В случая извършеното нарушение не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушение от
същия вид. Не може да бъде такова обстоятелство стойността на извършената
покупка, доколкото същата касае единствено механизма за разкриване на
извършеното нарушение, което както вече се посочи е формално.
Затова съдът намира, че не е налице хипотезата на „маловажен случай“
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и като е взел предвид това и е наложил санкция
в размер на 3000 лв., административнонаказващият орган е издал
законосъобразно НП, което следва да се потвърди.
По разноските:
Предвид изхода на спора, и с оглед направените искания в
производствата пред всяка една от инстанциите в законовия срок и
осъщественото представителство от юрисконсулт, на въззиваемата страна се
дължи юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото. Съдът
намира, че същото следва да бъде определено в минимален размер по чл. 27е
8
от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно в размер на по 80 лв.
за всяка една от трите съдебните инстанции, поради което и на
жалбоподателя следва да бъде възложено да заплати сума в размер на 240 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 492371-
F517581/29.01.2020 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП, с което на Община Родопи с ЕИК ***, гр. Пловдив,
ул. „Софроний Врачански“ № 1А, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 7,
ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
ОСЪЖДА Община Родопи с БУЛСТАТ ***, гр. Пловдив, ул.
„Софроний Врачански“ № 1А да заплати на Национална агенция по
приходите сумата от 240 лева, представляваща разноски за представителство
от юрисконсулт в производството по АНД № 4557/2020г. по описа на РС-
Пловдив, по КАНД № 2120/2021г. по описа на АС-Пловдив и по АНД
№ 7137/2021г. по описа на РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9