П Р И С Ъ Д А

№

град Свиленград, 21.02.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, ІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

Съдебни заседатели: 1. М.Я.

2. Н.А.

при секретаря Н.С. и в присъствието на прокурора Делчо Лавчев, като разгледа докладваното от Председателя НОХД №54 по описа на Съда за 2012 година,

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимата С.В.М., родена на *** ***, българка, българска гражданка, живуща ***, с начално образование, омъжена, ЕГН **********, неосъждана, ЗА ВИНОВНА в това, че при условията на продължавано престъпление, в съучастие с А.И.Ч. с ЕГН ********** *** като извършител, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /разбиване и счупване на стъкла на леки автомобили/,

- на 14.09.1997 година срещу 15.09.1997 година в град Свиленград, област Хасково, от лек автомобил марка „Форд”, модел „Ескорт” с държавен регистрационен №Х 23 22 Р, отнела чужди движими вещи - 1 брой радиокасетофон марка „Хюндай” на стойност 249 606 неденомирани лева или 249.61 деноминирани лева и 1 брой тонколона марка „Аудиотон” на стойност 30 000 неденомирани лева или 30 деноминирани лева, от владението на Й.И.Г. ***;

- на 01.11.1997 година срещу 02.11.1997 година в град Свиленград, област Хасково, от лек автомобил марка „ВАЗ” 2101 с държавен регистрационен №Х 52 07 Т, отнела чужда движима вещ - радио касетофон, марка „Сони” на стойност 178 290 неденомирани лева или 178.29 деноминирани лева от владението на З.В.З. ***;

- на 03.11.1997 година в град Свиленград, област Хасково, от лек автомобил марка „Мерцедес” с държавен регистрационен №Х 85 35 Р, отнела чужда движима вещ - радиокасетофон марка „Панасоник” на стойност 140 000 неденомирани лева или 140 деноминирани лева от владението на С.И. ***;

- на 06.11.1997 година срещу 07.11.1997 година в село Генералово, област Хасково, от лек автомобил марка „Пежо” с държавен регистрационен №Х 63 77, отнела чужда движима вещ - радиокасетофон марка „Панасоник” на стойност 140 000 неденоминирани лева или 140 деноминирани лева от владението на Г.А.Г. ***1.1997 година в град Свиленград, област Хасково, от лекотоварен автомобил марка „Форд”, модел „Транзит” с държавен регистрационен №Х 25 80 Т, отнела чужда движима вещ – радиокасетофон марка „Родстар” на стойност 120 000 неденомирани лева или 120 деноминирани лева от владението на Т.А.К. ***;

- на 17.11.1997 година в град Свиленград, област Хасково, от лек автомобил марка „Мерцедес” с държавен регистрацинен №Х 58 61 Т, отнела чужда движима вещ – радиокасетофон марка „Панасоник” на стойност 169 375 неденоминирани лева или 169.38 деномирани лева от владението на К.Х.К. ***;

- на 20.11.1997 година в село Капитан Андреево, област Хасково, от лек автомобил марка „Мерцедес” с държавен регистрационен №Х 44 00 Р, отнела чужда движима вещ – панел на радиокасетофон марка „Пайнер” на стойност 70 000 неденоминирани лева или 70 деноминирани лева от владението на М.Н.К. ***;

- на 04.12.1997 година срещу 05.12.1997 година в град Свиленград, област Хасково, от лек автомобил марка „Мерцедес” с държавен регистрационен №Х 04 40 С, отнела чужда движима вещ – радиокасетофон марка „Сони” на стойност 178 290 неденомирани лева или 178.29 деноминирани лева от владението на М.Н.М. ***.1997 година срещу 05.12.1997 година в град Свиленград, област Хасково, от лек автомобил марка „Фолксваген” с държавен регистрационен №Х 04 24, отнела чужда движима вещ – радиокасетофон марка „Сонаши”, на стойност 45 000 неденоминирани лева или 45 деноминирани лева от владението на Г.К.Г. ***;

- на 19.12.1997 година срещу 20.12.1997 година в град Свиленград, област Хасково, от лек автомобил марка „Мазда 626” с държавен регистрационен №Х 56 75, отнела чужда движима вещ - радиокасетофон марка „Телефункен” на стойност 200 000 неденомирани лева или 200 деномирани лева от владението на С.П.У. ***,

всичко на обща стойност 1 520 561 неденоминирани лева или 1520.57 деноминирани лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК я ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 7 /седем/ месеца.

На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” се отлага за срок от 3 /три/ години.

ПРИЗНАВА подсъдимия А.И.Ч., роден на *** ***, турчин, български гражданин, живущ ***№3, с основно образование, неженен, ЕГН **********, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че при условията на продължавано престъпление, в съучастие със С.В.М. с ЕГН ********** *** като извършител, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /разбиване и счупване на стъкла на леки автомобили/,

- на 14.09.1997 година срещу 15.09.1997 година в град Свиленград, област Хасково, от лек автомобил марка „Форд”, модел „Ескорт” с държавен регистрационен №Х 23 22 Р, отнел чужди движими вещи - 1 брой радиокасетофон марка „Хюндай” на стойност 249 606 неденомирани ле ва или 249.61 деноминирани лева и 1 брой тонколона марка „Аудиотон” на стойност 30 000 неденомирани лева или 30 деноминирани лева от владението на Й.И.Г. ***;

- на 01.11.1997 година срещу 02.11.1997 година в град Свиленград, област Хасково, от лек автомобил марка „ВАЗ” 2101 с държавен регистрационен №Х 52 07 Т, отнел чужда движима вещ - радиокасетофон марка „Сони” на стойност 178 290 неденомирани лева или 178.29 деноминирани лева от владението на З.В.З. ***;

- на 03.11.1997 година в град Свиленград, област Хасково, от лек автомобил марка „Мерцедес” с държавен регистрационен №Х 8535 Р, отнел чужда движима вещ - радиокасетофон марка „Панасоник” на стойност 140 000 неденомирани лева или 140 деноминирани лева от владението на С.И. ***;

- на 06.11.1997 година срещу 07.11.1997 година в село Генералово, област Хасково, от лек автомобил марка „Пежо” с държавен регистрационен №Х 63 77, отнел чужда движима вещ - радиокасетофон марка „Панасоник” на стойност 140 000 неденоминирани лева или 140 деноминирани лева от владението на Г.А.Г. ***1.1997 година в град Свиленград, област Хасково, от лекотоварен автомобил марка „Форд”, модел „Транзит” с държавен регистрационен №Х 25 80 Т, отнел чужда движима вещ - радиокасетофон марка „Родстар” на стойност 120 000 неденомирани лева или 120 деноминирани лева от владението на Т.А.К. ***;

- на 17.11.1997 година в град Свиленград, област Хасково, от лек автомобил марка „Мерцедес” с държавен регистрационен №Х 58 61 Т, отнел чужда движима вещ – радиокасетофон марка „Панасоник” на стойност 169 375 неденоминирани лева или 169.38 деномирани лева от владението на К.Х.К. ***;

- на 20.11.1997 година в село Капитан Андреево, област Хасково, от лек авто мобил марка „Мерцедес” с държавен регистрационен №Х 44 00 Р, отнел чужда движима вещ – панел на радиокасетофон марка „Пайнер” на стойност 70 000 неденоминирани лева или 70 деноминирани лева от владението на М.Н.К. ***;

- на 04.12.1997 година срещу 05.12.1997 година в град Свиленград, област Хасково, от лек автомобил марка „Мерцедес” с държавен регистрационен №Х 04 40 С, отнел чужда движима вещ – радиокасетофон марка „Сони” на стойност 178 290 неденомирани лева или 178.29 деноминирани лева от владението на М.Н.М. ***.1997 година срещу 05.12.1997 година в град Свиленград, област Хасково, от лек автомобил марка „Фолксваген” с държавен регистрационен №Х 0424, отнел чужда движима вещ - радиокасетофон марка „Сонаши” на стойност 45 000 неденоминирани лева или 45 деноминирани лева от владението на Г.К.Г. ***;

- на 19.12.1997 година срещу 20.12.1997 година в град Свиленград, област Хасково, от лек автомобил марка „Мазда 626” с държавен регистрационен №Х 56 75, отнел чужда движима вещ - радиокасетофон марка „Телефункен” на стойност 200 000 неденомирани лева или 200 деномирани лева от владението на С.П.У. ***,

всичко на обща стойност 1 520 561 неденоминирани лева или 1520.57 деноминирани лева, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - деецът е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по -малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а”, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а”, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, което да изтърпи ЕФЕКТИВНО.

На основание чл.60, т.1, вр.чл.61, т.2 от ЗИНМН наказанието «ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА» следва да се изтърпи при първоначален «строг» режим в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.189, ал.3 от НК ОСЪЖДА подсъдимата С.В.М., родена на *** ***, българка, българска гражданка, живуща ***, с начално образование, омъжена, ЕГН **********, неосъждана, ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на 47.50 лв. /четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/ в полза на Държавата.

На основание чл.189, ал.3 от НК ОСЪЖДА подсъдимия А.И.Ч., роден на *** ***, турчин, български гражданин, живущ ***№3, с основно образование, неженен, ЕГН **********, осъждан, ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на 47.50 лв. /четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/ в полза на Държавата.

На основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК, ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия А.И.Ч., роден на *** ***, турчин, български гражданин, живущ ***№3, с основно образование, неженен, ЕГН **********, осъждан, ЕДНО ОБЩО наказание, явяващо се най – тежкото измежду наложените му по НОХД №894/1999 година по описа на Районен съд – Варна и по НОХД №54/2012 година по описа на Районен съд - Свиленград, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3 /три/ години, което да изтърпи ЕФЕКТИВНО.

На основание чл.60, т.2, вр.чл.61, т.2 от ЗИНМН така определеното общо най – тежко наказание «ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА» за срок от 3 /три/ години следва да се изтърпи при първоначален «строг» режим в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.25, ал.2 от НК, ПРИСПАДА от така определеното общо най – тежко наказание «ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА» за срок от 3 /три/ години изтърпяното изцяло наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на 3 /три/ години по НОХД №894/1999 година по описа на Районен съд – Варна.

Присъдата подлежи на жалба и протест в 15 дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд - Хасково.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Съдебни заседатели: 1.

М О Т И В И

към ПРИСЪДА №............ от 21.02.2012 година

по НОХД №54/2012 година на Районен съд – Свиленград

град Свиленград, 21.02.2012 година

С Обвинителен акт по сл.д. №186/1999 година по описа на ОСлС при Окръжна прокуратура - Свиленград, преписка с вх.№1397/1999 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, М. Славова – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинения на:

С.В.М., родена на *** ***, българка, българска гражданка, живуща ***, с начално образование, омъжена, ЕГН **********, неосъждана, за това, че при условията на продължавано престъпление, в съучастие с А.И.Ч. с ЕГН ********** *** като извършител, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /разбиване и счупване на стъкла на леки автомобили/,

А.И.Ч., роден на *** ***, турчин, български гражданин, живущ ***№3, с основно образование, неженен, ЕГН **********, осъждан, за това, че при условията на продължавано престъпление, в съучастие със С.В.М. с ЕГН ********** *** като извършител, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /разбиване и счупване на стъкла на леки автомобили/,

В съдебно заседание подсъдимия А.И.Ч. и служебния му защитник – адвокат Г.К., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.

В съдебно заседание подсъдимата С.В.М. и служебния й защитник – адвокат М.Д., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.

Прокурор Делчо Лавчев поддържа повдигнатите обвинения и е съгласен делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие.

На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните в Досъдебното производство /ДП/ доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.

Служебният защитник на подсъдимия А.И.Ч. пледира за налагане на подсъдимия Ч. справедливо наказание и за прилагане на чл.25, ал.1 и ал.2, вр.чл.23, ал.1 от НК.

Служебният защитник на С.В.М. пледира за налагане на наказание „Лишаване от свобода” при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК в размер около 6 месеца с прилагане на чл.66 от НК.

Прокурор Делчо Лавчев намира, че на подсъдимите следва да бъдат наложени наказания „Лишаване от свобода” при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – на С.В.М. в размер около 10 месеца, както и да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК, а на А.И.Ч. от 2 години до 2 години и 6 месеца, което да изтърпи ефективно при „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип, след което да се приложи чл.25, ал.1 и ал.2, вр.чл.23, ал.1 от НК.

Пострадалите физически лица, надлежно уведомени за правата си в това наказателно производсво, не предявяват гражданскоправни претенции.

Фактите, на основание които Съдът постанови Присъдата си, се свеждат до следната, изложена в Обвинителния акт, фактическа обстановка:

Видно от приложената Справка за съдимост с рег.№50 от 21.01.2012 година на Районен съд - Свиленград, подсъдимата М. не е осъждана.

Видно от приложените Справка за съдимост с рег.№62 от 23.01.2012 година на Районен съд –Котел и Бюлетини, подсъдимият Ч. е осъждан многократно за различни престъпления, включително и за престъпления против собствеността.

Видно от Декларация за семейно и материално положение и иимотно състояние подсъдимият Чаущ е безработен, не притежава недвимжими имоти и МПС-та.

Видно от Декларация за семейно и материално положение и иимотно състояние подсъдимата Мелева е безработна, не притежава недвимжими имоти и МПС-та.

Видно от Харатеристиката, изготвена на А.И.Ч. става ясно, че че не се ползва с авторитет пред близките си.

Видно от Харектиристичната справка, изготвена на С.В. става ясно, че няма информация за криминални появи, ползва се с дборо име в квартала, няма данни за участие в междуродови конфликти, има кримивална регистрация.

През 1997 година подсъдимият А.И.Ч. *** и живеел на съпружески начала с подсъдимата С.В.М.,***.

А.И.Ч. работел тогава на частно където и каквото намери в града и в околията.

С.В.М. ходела да събира празни стъклени бутилки, които след това продавала и така двамата се препитавали.

Тъй като парите постоянно не им стигали подсъдимите А.И.Ч. и С.В.М. започнали да извършват кражби на радиокадетофони от паркирани из града и околните села автомобили.

Така през есента на 1997 година на 14.09.1997 година срещу 15.09.1997 година в град Свиленград, докато обикаляли из града подсъдимите Ч. и М. забелязали лек автомобил марка „Форд”, модел „Ескорт” с държавен регистрационен №Х 23 22 Р. След като се уверили, че автомобила няма аларма, подсъдимият Ч. разбил едно от стъклата на автомобила и от там двамата взели 1 брой радиокасетофон марка „Хюндай” и 1 брой тонколона марка „Аудиотон”, след което избягали и се прибрали в дома си.

По същия начин подсъдимите А.И.Ч. и С.В.М. отнели чрез разбиване на стъклата на автомобилите на 01.11.1997 година срещу 02.11.1997 година в град Свиленград, област Хасково, от лек автомобил марка „ВАЗ” 2101 с държавен регистрационен №Х 52 07 Т - 1 брой радио касетофон марка „Сони”; на 03.11.1997 година в град Свиленград, област Хасково, от лек автомобил марка „Мерцедес” с държавен регистрационен №Х 85 35 Р - 1 брой радиокасетофон марка „Панасоник”; на 06.11.1997 година срещу 07.11.1997 година в село Генералово, област Хасково, от лек автомобил марка „Пежо” с държавен регистрационен №Х 63 77 - 1 брой радиокасетофон марка „Панасоник”; на 17.11.1997 година в град Свиленград, област Хасково, от лекотоварен автомобил марка „Форд”, модел „Транзит” с държавен регистрационен №Х 25 80 Т - 1 брой радиокасетофон марка „Родстар”; на 17.11.1997 година в град Свиленград, област Хасково, от лек автомобил марка „Мерцедес” с държавен регистрационен №Х 58 61 Т - 1 брой радиокасетофон марка „Панасоник”; на 20.11.1997 година в село Капитан Андреево, област Хасково, от лек автомобил марка „Мерцедес” с държавен регистрационен №Х 44 00 Р - 1 брой панел на радиокасетофон марка „Пайнер”; на 04.12.1997 година срещу 05.12.1997 година в град Свиленград, област Хасково, от лек автомобил марка „Мерцедес” с държавен регистрационен №Х 04 40 С – 1 брой радиокасетофон марка „Сони”; на 04.12.1997 година срещу 05.12.1997 година в град Свиленград, област Хасково, от лек автомобил марка „Фолксваген” с държавен регистрационен №Х 04 24 – 1 брой радиокасетофон марка „Сонаши” и на 19.12.1997 година срещу 20.12.1997 година в град Свиленград, област Хасково, от лек автомобил марка „Мазда 626” с държавен регистрационен №Х 56 75 - 1 брой радиокасетофон марка „Телефункен”.

Така отнетите вещи подсъдимете А.И.Ч. и С.В.М. складирали в къщата, която обитавали в ромската махала на квартал „Гарата” в град Свиленград, област Хасково и по - късно ги продавали на пазара в град Димитровград, област Хасково или на заложни къщи и частни лица, като парите изхарчвали заедно.

Една вечер в края на 1997 година подсъдимите Ч. и М. се скарали, като в разразилия се скандал подсъдимият Ч. нанесъл побой над подсъдимата М.. Тя направила оплакване в РУ”П” - Свиленград, като едновременно с това разказала на полицейските служители и за извършените от нея и подсъдимия Ч. кражби.

От извършените оперативно издирвателни дейности и в хода на работата по заведените преписки били установени част от откраднатите вещи, които били открити в град Димитровград, област Хасково у свидетеля Д.К.С., като мястото и лицето, на което бил продал вещите подсъдимият Ч. посочил лично.

Откритите откраднати от двамата подсъдими вещи били върнати на собствениците им – пострадали лица в настоящото наказателно производство.

Видно от приетата по делото Икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Стефан Александров и Оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице К.Г. се установява, че вещите - предмет на престъплението възлизат на обща стойност от 1 520 561 неденоминирани лева или 1520.57 деноминирани лева.

Видно от приложеното Писмо с изх.№Пр522/99г. от 09.05.2001 година, приложено към Справката за съдимост на подсъдимия Ч. става ясно, че наложеното му с Присъда по НОХД №894/1999 година по описа на Районен съд – Варна наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години е изтърпяно изцяло. Същото се потвърждава и в Писмо с рег.№И-13170 от 19.08.2011 година на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” като е посочено и че наказанието от „Лишаване от свобода” в размер на 2 години, наложено на А.И.Ч. по НОХД №660/2004 година по описа на Районен съд – Свиленград е също изтърпяно изцяло; както и че наказанието „Лишаване от свобода” в размер на 5 години наложено на Ч. по НОХД №201/1990 година на Окръжен съд – Бургас е изтъпряпо и е освободен на 31.08.1992 година. Определен му е изпитаттелен срок от 1 година, 1 месец и 12 дни, видно от Определение от дата 31.08.1992 година, постановено по дело №189/1992 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора /приложено към Справката за съдимост на Ч./.

Видно от Удостоверие за идентичност на лице с различни имена с №000592 от 29.08.2011 година на Общинва – Варна, става ясно че имената А.И.Ч. и Александър Иванов Чавдоров са имена на подсъдимия.

Видно от Удостоверие за идентичност на лице с различни имена с №000124 от 01.12.2011 година на Общинва – Димитровград, става ясно че С.В.М. и С.В. Асенова са имена на подсъдимата.

При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият А.И.Ч. е осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а”, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и че с действията си подсъдимата С.В.М. е осъществила състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.

Подсъдимият А.И.Ч. е роден на *** ***, ЕГН **********. Български гражданин е от турски произход. Живее в град Варна, ул.”Братя Миладинови”, блок №61, етаж 2, ап.№3. С основно образование е. Неженен е. Осъждан е многократно за различни престъпления, включително за престъпления против собствеността.

Подсъдимата С.В.М. е родена на *** ***, ЕГН **********. Българска гражданка е от български произход. Живее в град Димитровград, ул.”Десета” №20, област Хасково. С начално образование е. Омъжена е. Неосъждана е.

От субективна страна деянието е извършено от всеки един от подсъдимите при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, хипотеза 1-ва от НК. Всеки от тях е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Всеки един от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Всеки един от тях е действал с ясното съзнание, че тези вещи не са му принадлежали и са чужди, но въпреки това ги е отнел и присвоил, като е целял именно това. Всеки един от тях е осъществил хладнокръвно отнемането на движимите вещи.

От обективна страна – при условията на продължавано престъпление, С.В.М., в съучастие с А.И.Ч. с ЕГН ********** *** като извършител, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /разбиване и счупване на стъкла на леки автомобили/,

всичко на обща стойност 1 520 561 неденоминирани лева или 1520.57 деноминирани лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна - при условията на продължавано престъпление, А.И.Ч., в съучастие със С.В.М. с ЕГН ********** *** като извършител, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /разбиване и счупване на стъкла на леки автомобили/,

Престъплението, извършено от подсъдимия Ч. правилно е квалифицирано като престъпление, извършено при опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК, тъй като настоящото деяние е извършено от Ч. преди да е изтекъл петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяването на наложеното му наказание по предишна Присъда –с Присъдата от 11.12.1990 година, влязла в сила на 24.04.1991 година, постановена по НОХД 201/1990 година на Окръжен съд – Бургас, на А.И.Ч. е определено едно общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 години, което да изтърпи ефективно при първоначален „общ” режим за престъпление по чл.256, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 и за престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2, вр.чл.20, ал.2 от НК, извършени на 05 срещу 06.07.1989 година и на 06.07.1989 година. Освободен е предсрочно на 31.08.1992 година като му е определен изпитаттелен срок от 1 година, 1 месец и 12 дни, видно от Определение от дата 31.08.1992 година, постановено по дело №189/1992 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора.

Извършеното от подсъдимите С.В.М. и А.И.Ч. престъпление е правилно квалифицирано като продължавано, тъй като представлява една усложнената престъпна дейност - извършени са множество деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление - това против собствеността, извършени са през непродължителен период от време - от 14.09.1997 година и до 19.12.1997 година, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Извършеното от подсъдимите престъпление е правилно квалифицирано по чл.20, ал.2 от НК, тъй като у двамата е бил налице умисъла да отнемат чужди движими вещи. Двамата са участвали в самото изпълнение на престъплението по прекъсването на владението и установяването на трайна фактическа власт върху предмета на престъплението. Налице е формиран общ умисъл обхващащ всички елементи на извършеното престъпление.

При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия А.И.Ч., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства направените самопризнания на фазата на ДП и в съдебната фаза, допринесли за установяване на обективната истина и тежкото му финансово състояние; а като отегчаващи вината обстоятелства лошите му характеристични данни, установеното трайно престъпно поведение във връзка с извършване на престъпления против собствеността, предишните му осъждания и стойността на предмета на престъпление, която многократно надвишава размера на минималната работна заплата към периода на извършване на деянието.

При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимата С.В.М., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства направените самопризнания на фазата на ДП и в съдебната фаза, допринесли за установяване на обективната истина, чистото съдебно минало, тежкото финансово състояние и добрите характеристични данни; а като отегчаващи вината обстоятелства отчете стойността на предмета на престъпление, която многократно надвишава размера на минималната работна заплата към периода на извършване на деянието.

С оглед на гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, Съдът постанови Присъдата си, с която призна подсъдимия Ч. за виновен и му наложи справедливо наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца, което следва да изтърпи ефективно, предвид неприложимостта на чл.66 от НК /осъждан е на наказание „Лишаване от свобода” за престъпление от общ характер/. На основание чл.60, т.1, вр.чл.61, т.2 от ЗИНМН наказанието «Лишаване от свобода» следва да се изтърпи при първоначален «строг» режим в затворническо общежитие от закрит тип, предвид факта, че е осъждан.

С оглед на гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, Съдът постанови Присъдата си, с която призна подсъдимата М. за виновна и й наложи справедливо наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 7 месеца. Следва да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК с изпитателен срок от 3 години, тъй като на М. е наложено наказание „Лишаване от свобода” до 3 години, не е осъждана и за постигане целите на наказанието и за поправяне на осъдената не е необходимо да изтърпи наказанието ефективно.

В случая Съдът в настоящия си състав счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като тя е най – благоприятна и за двамата подсъдими.

Определените при горепосочените съображения наказания на всеки един от подсъдимите, Съдът намира за една адекватна на извършеното от всеки от тях престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита всеки един от осъдените към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху всеки един от осъдените и да им се отнеме възможността да вършат други престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Относно разноските:

По делото се констатираха разноски в общ размер на 95 лв. – 70 лв. за възнаграждение на вещото лице К.Г. и 25 лв. за възнаграждение на вещото лица Стефан Александров.

Всеки от подсъдимите следва да заплати половината от общия размер на констатираните разноски, т.е. по 47.50 лв.

Относно прилагането на чл.25, ал.1 и ал.2, вр.чл.23, ал.1 от НК по отношение на А.И.Ч.:

С Присъда от 11.12.1990 година, постановена по НОХД №201/1990 година по описа на Окръжен съд – Бургас, влязла в сила на 24.04.1991 година, за престъпление по чл.256, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 и за престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.20, ал.2 от НК, извършено съответно на 05 срещу 06.07.1989 година и на 06.07.1989 година, на А.И.Ч. е наложено едно общо наказание, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 5 години при първоначален „общ” режим.

С Присъда от 14.09.1999 година, постановена по НОХД №894/1999 година по описа на Районен съд – Варна, влязла в сила на 15.10.1999 година, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4 и т.5 от НК, извършено на 27.90.1998 година, на А.И.Ч. е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години при първоначален „строг” режим. Зачетено е и предварителното задържане. Наказанието е изтърпяно изцяло.

С Присъда от 29.03.2005 година, постановена по НОХД №660/2004 година по описа на Районен съд – Свиленград, влязла в сила на 13.04.2005 година, на А.И.Ч. за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, извършено на 20 срещу 03.07.2001 година е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години при първоначален „строг” режим. Наказанието е изтърпяно изцяло.

С настоящото Присъда от 21.02.2012 година, постановена по НОХД №54/2012 година по описа на Районен съд – Свиленград, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а”, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, извършено за периода от 14.09.1997 година до 19.12.1997 година, на А.И.Ч. е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца, което следва да изтърпи ефективно при „строг” режим в затворнчиско общежитие от закрит тип.

За постановяване на общо наказание разпоредбите на чл.23 - 25 от НК въвеждат задължителното изискване лицето да е извършило деянията по отделно постановените Присъди, преди да е имало влязла в сила Присъда за което и да е от тях.

Имайки предвид горецитираните осъждания, Съдът счита, че деянията по НОХД №894/1999 година по описа на Районен съд – Варна и по настоящото НОХД №54/2012 година по описа на Районен съд - Свиленград са извършени в условията на реална съвкупност, т.е. преди да е имало влязла в сила Присъда за което и да е от тях. Тази комбинация за кумулиране на наказанията Съдът в настоящия си състав намира за най – благоприятна за осъденото лице.

Налице са предпоставките на чл.23, ал.1 и чл.25, ал.1 от НК за групиране на наказанията по НОХД №894/1999 година по описа на Районен съд – Варна и по НОХД №54/2012 година по описа на Районен съд - Свиленград.

При определяне на общото наказание, Съдът следва да определи общо наказание по двете осъждания, явяващо се най - тежкото, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, което да изтърпи ефективно.

Така определеното общо най – тежко наказание следва да се изтърпи при първоначален «строг» режим в затворническо общежитие от закрит тип предвид разпоредбите на чл.60, т.1, вр.чл.61, т.2 от ЗИНМН, тъй като А.Ч. е осъждан.

От така определеното общо най – тежко наказание следва да се приспадне на основание чл.25, ал.2 от НК изтърпяното изцяло наказание „Лишаване от свобода” в размер на 3 години по НОХД №894/1999 година по описа на Районен съд – Варна.

Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/ Кремена Стамболиева /

Номер на акта:	152
Дата:	21 февруари 2012 г. (в сила от 7 март 2012 г.)
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20125620200054
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 януари 2012 г.

Присъда по НОХД №54/2012 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите

В ИМЕТО НА НАРОДА