№ 15184
гр.С, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. Т.
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110119196 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „А Б“ ЕАД, с която са предявени положителни
установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.228
ЗЕС и чл.92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът В. Т. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. Н И, ул. „С дължи сумите, за които е издадена заповед по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 54183/2023г.. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че между страните има сключен Договор № *** за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер *** и
приложения към него. Въз основа на договора за периода 23.07.2021г. до 22.12.2021г. било
извършено изпълнение от страна на ищеца, но ответникът не заплатил задълженията, които
се натрупали в размер на 903,13лв., от които непогасена сума за ползвани услуги –
234,27лв., а непогасената сума за закупено устройство била в размер на 434,70 лв. Ищецът
прекратил едностранно договора поради неплащане в срок на задълженията по вина на
ответника и начислил неустойки в общ размер на 239,16лв. Моли за уважаване на исковете и
присъждане на разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения особен
представител, в който не оспорва, че между страните е имало сключен договор за
електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане. Оспорва размера на
предявения иск, както и че е спазена процедурата по прекратяване на договора с
едномесечно писмено предизвестие. Моли за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
1
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Искът по чл.422 от ГПК има за предмет установяване дължимостта на посочената
сума в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От
приложеното към настоящето ч.гр.д.№ 54183/2023г. по описа на СРС е видно, че въз основа
на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за
изпълнение за посочените в исковата молба суми. Предвид невъзможността длъжникът да
бъде намерен, за да му се връчи заповедта, на основание чл.415, ал.1, т.2 вр.чл.47, ал.6 вр.
ал.5 от ГПК, съдът е дал указания на заявителя да предяви вземанията си за установяване в
исков процес. От така посочените данни се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
По отношение на иска с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС ТЗ:
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на твърдяното правоотношение по
договор за доставка на електронни съобщителни услуги и по договора за лизинг,
предоставяне на услугите по договорите на ответника в твърдяното количество, както и
цената на доставените услуги, включително на предварително уговорените абонаментни
такси.
В тежест на ответника е разпределено да докаже, че е заплатил претендираните от
ищеца вземания.
Не се спори между страни и се установява от представените писмени документи,
включително и по приложеното по делото ч.гр.д. № 54183/2023г. по описа на СРС, че
страните са били отвързани от твърдяното правоотношение по договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане №*** със системен номер ***,
с предмет активирани услуги – мобилна услуга А1 сърф 16 и А1 One Unlimitted 22. Към
посочения договор е закупено следното устройство на изплащане: LenovoIP3 14 HD +
backpack+headphones+mouse.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е установено при условията на
пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба периоди, между страните са
съществували валидни договорни правоотношения по сключени между страните договор и
приложения към него, по които ищецът е осигурил достъп на ответника до своята мобилна
мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги. По отношение на отчетния период съгласно
§ 1, т. 17 ДРЗЕС, "електронна съобщителна услуга" е услуга, обичайно предоставяна по
възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни
съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за
радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола
върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на
2
информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали
чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция ищецът, следва да установи, че е
предоставил възможността ответника да ползва съответната мобилна мрежа до която е
доставил сигнал, радиоразпръскване и т.н. С оглед предоставените и реално използвани
услуги в предходните отчетни периоди, както и от предоставените СИМ карти, съдът
достига до извод, че ищецът е предоставил възможност за достъп на потребителя до
мобилната мрежа. Видно от приетите писмени доказателства по делото, мобилният оператор
фактурира задълженията по договора за мобилни услуги ежемесечно за всеки отчетен
период, вкл. същото се установява и от неоспорените детайлни.
По делото е прието заключението по допуснатата от съда съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно и обосновано. Видно
от същото е налице счетоводно отразяване в счетоводството на ищцовото дружество на
неплатените суми, падежа на плащане, дните на забава. Съгласно заключението размерът на
претендираните неплатени електронни и съобщителни услуги възлиза на 234,27 лева.
Предвид това съдът намира за доказан по основание и размер искът за стойността на
доставените мобилни услуги.
По отношение на иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 345, ал.1 ТЗ.
По делото е представен договор за продажба на изплащане отново с номер *** от
18.12.2020г., по силата на който ищецът се е задължил да прехвърли собствеността на
ответника върху собствеността на мобилно устройство, като последният се задължава да
заплати цената, разсрочено на 23 месечни вноски и една първоначална вноска в общ размер
на 28,98 лева. По делото е представен и приемо-предавателен протокол, носещ подписа на
ответника на 18.12.2020г. (лист 10 от ч.гр.д. №54183/2023г. по описа на СРС), от което е
видно, че устройството е предадено на ответника.
Видно от заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза незаплатени суми
по договора за изплащане на устройство възлизат на 434,70 лева.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че процесната сума е погасена,
При това положение съдът намира искът за заплащане на цената на продадената вещ в
случая апарат LenovoIP3 14 HD + backpack + headphones + mouse се явява основателен.
По отношение на иска с правна квалификация чл.92 ЗЗД
По иска по чл.92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че има уговорена валидна
неустоечна клауза и настъпване на основанията за начисляване на неустойката, вкл.
размерът на същата.
Вземането за неустойка става изискуемо при виновно неизпълнение на договорно
задължение. Съгласно чл.54.12 от приетите по делото ОУ „Договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че
забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от
124 дена“. От приетите по делото заключението на в.л. по ССчЕ се установява, че
3
издадените фактури за мобилни услуги не са били заплащани в съответните срокове, т.е.
установява се, че от началната забава по първата фактура е изтекъл предвидения в т.54.12 от
ОУ срок, следователно ищецът е доказал настъпване на основанията за начисляване на
неустойката.
С исковата молба се претендират неустойки, сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси без вкл. ДДС, за всеки от мобилните номера, както и разликата между
стандартната цена на месечните абонаментни такси за тях без отстъпка, както и отстъпка от
цената на устройство, и неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова
листа.
Съдът намира, че неустойки следва да бъдат присъдени единствено във връзка с
договорите за телефонните номера +***11 и + ***, които са в общ размер от 133,34 лв.
Видно от клаузите на договорите, в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на срока по вина на потребителя или поради нарушаване на задълженията му по
договора, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти
за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В допълнение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора.
Така уговорените клаузи съдът намира за валидни. Размерът на неустойката при
предсрочно прекратяване на договора като сбор от три месечни абонаментни такси не е
прекомерен. Неустойката има за цел да набави заместваща облага за оператора поради
факта, че същият пропуска възможността да реализира приходи от предоставянето на услуги
за първоначално уговорения срок на договора, като той вече е осигурил техническата
възможност за ползването на съответната услуга до края на срока и е планирал
получаването на съответния приход за пълния срок на договора. Уговорените неустойки не
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, а целят да компенсират оператора за описаните вреди от предсрочното
прекратяване на правоотношението по вина на потребителя, като съобразявайки вида на
предоставените услуги и всички обстоятелства, свързани със сключването и неизпълнението
на процесния договор, съдът намира, че неустоечните клаузи не са неравноправни и въз
основа на тях са възникнали валидно парични вземания в полза на ищеца, поради което той
има право да получи претендираната неустойка в размер на три месечни абонаментни такси,
т. е. искът за тази неустойка е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
За разликата над 133,34 лв. до пълния претендиран размер от 239,16 лв. претенцията на
ищеца за неустойки е неоснователна. Видно от исковата молба тази разлика представлява, от
една страна, неустойка за невърнато оборудване по ценова листа за предоставен цифров
приемник в размер на 54,99 лева, като нито в исковата молба са направени твърдения, нито
по делото са събрани доказателства да е бил предаден на ответника такъв приемник,
съответно не е установено наличието на задължение от негова страна да върне такава вещи.
Претендира се и неустойка в размер на 50,83 лева, представляваща част от разликата между
4
стандартната цена на продадено на промоция мобилно устройство, съгласно действащата
към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора. Видно от обаче от
Договора за продажба на изплащане от 18.12.2020г. такава устойка не е уговорена. В т.14,
раздел „Неустойки“ е предвидено, че при неизпълнение в срок на дължимите по договора
суми, купувачът дължи за срока за забава лихва върху съответната сума в размер на 10 %
годишно, както и разходите, свързани с уведомяването и със събирането на дължимите
суми. Доколкото няма предвидена неустойка за възстановяване на част от разликата между
стандартната цена на продадено на промоция мобилно устройство, съгласно действащата
към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора, то искът за сумата от
50,83 също е неоснователен.
По иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва
Предвид установената по делото забава в плащанията от страна на ответника,
последният дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците, за
които съдът уважи предявените искове. Съгласно приетото заключение по ССчЕ същата
възлиза на 159,26 лева, като с оглед диспозитивното начало съдът следва да вземе предвид
посочения от ищеца размер от 144,86 лева. С оглед частичната основателност на иска за
неустойка, то съдът намира, че искът за обезщетение за забава е основателен за сумата от
127,20 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 144,86 лв. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото право на такива имат двете страни, като такива са
претендирани от ищеца. Същият е представил списък по чл.80 ГПК за сторени разноски: 25
лв. за д.т., 400 лв. за депозит за особен представител, 480 лева с ДДС адвокатски хонорар за
иска за главница и 480 лева адвокатски хонорар за иска за обезщетение за забава.
Настоящият състав не споделя становището за дължимост на отделен хонорар за всеки иск.
В случая претенциите произтичат от едно правоотношение, поради което и хонорарът
подлежи на определяне общо. С оглед на това на ищеца се дължат разноски за исковото
производство в размер на 817 лева с оглед частичната основателност на исковете. За
заповедното производство ищецът е реализирал 25 лева държавна такса и 50 лева –
адвокатско възнаграждение съгласно издадената заповед, като с оглед изхода на спора
ответникът следва да бъде осъден на 57,34 лева разноски.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.228 ЗЕС, вр. с чл. 345, ал.1
ТЗ и чл.92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „А Б“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
5
грС, ул. „К“ № 1, че В. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Н И, ул. „С, дължи сумата в общ
размер на 802,31 лева, представляваща главница за неизпълнени договорни задължения по
Договор за предоставяне на мобилни услуги и устройство на изплащане № *** и системен
партиден номер *** за периода 26.08.2021г. до 15.02.2022г., която сума включва: сумата от
234,27 лева, представлява неплатени суми за ползвани и неплатени електронни
съобщителни услуги, сумата от 434,70 лева за непогасени суми за закупено устройство на
изплащане LenovoIP3 14HD, както и сумата от 133,34 лв., неустойки за предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната, ведно със законна лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане, както и сумата от 127,20 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 16.09.2021г. до 01.10.2023г., за които суми има издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 54813/2023г. по описа на
СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.92 ЗЗД за сумата от 105,82 лева, неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната, както и иска по чл. 86 ЗЗД за сумата от 17,66
лева за периода 16.09.2021г. до 01.10.2023г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК В. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Н
И, ул. „С, да заплати на „А Б“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: грС, ул.
„К“ № 1, сумата в размер на 817 лева, разноски в исковото производство и сумата от 57,34
лева, разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6