№ 291
гр. София, 13.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600241 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.
С определение № 293 от 11.02.2022г. по НЧД № 191/2022г.
Софийски градски съд, НО, 23 състав е потвърдил постановление от
21.10.2021г. на Софийска градска прокуратура, с което е прекратено
наказателното производство по д.п. № 177/2009г. на СДВР, пр.пр. №
13421/2009г. на СГП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл.115 от НК.
В законния срок против определението е постъпила въззивна
жалба от М. С. К.. В жалбата се поддържа, че определението е постановено в
нарушение на НПК, НК и е необосновано. Поддържа опракванията, които са
изложени в жалбата против постановлението на СГП. Излага доводи във
връзка с правната квалификация на евентуалното престъпление. Оспорва
приетото от съда, че В. К. е починал от болест, като твърди, че същият е бил
в добро здравословно състояние. Поддържа, че неизяснена по делото е
останала причината за смъртта на В.К., като излага свои предположения в
тази насока, свързани с алергията му към аналгин. Оспорва заключението на
съдебномедицинската експертиза, в която не били включени специалисти
токсиколог или алерголог. Оспорва направения от съда извод, че не е
необходимо събирането на доказателства по делото. Сочи, че по делото не са
разпитани колежките на В.К. от Центъра за транспортна кибернетика К. и П..
Относно принудителния характер на смъртта му се позовава на факта, че
произхожда от род на дълголетници. Изтъква противоречие в фактологията
относно невъзможността на медиците да спасят В.К., при положение че
според отразеното във фиша за посещение същият е открит мъртъв. В тази
насока не бил взет предвид разпита на лекарката, която от своя страна не
била изпълнила задължението си да извика полицията, при положение, че
1
смъртта не е настъпила на официалния му адрес. Оспорва приетото от съда,
че те с майка й си са отказали извършването на аутопсия на трупа на В.К.,
като твърди, че такава не им е била предлагана. Счита за противозаконен
отказът за оглед и следствен експеримент на местопрестъплението.Незаконен
бил отказът да се изследва користна цел и поръчителство откъм фирмите.
Сочи като нарушение бездействието по отношение подмяната на произхода
на В. Л., после А. и мълчанието за изчезналото дете на Л..
Моли да бъде отменено определението на СГС с всички законни
последици.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД , след като се запозна с
материалите по делото, с изложените във въззивната жалба доводи и след
като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, намери
следното:
Досъдебно производство № 177/2010г. по описа на СДВР, пр.пр. №
13421/2009г. по описа на СГП е било образувано с постановление от
30.03.2009г. срещу неизвестен извършител, за това, че на 29.03.2009г. в
гр.***, ул.“***“ 34-36, умишлено умъртвил В. С. К. - престъпление по чл.115
от НК.
Наказателното производство е прекратено с постановление на СГП
от 21.10.2021г., като по повод на жалба от пострадалата М. С. К., СГС го е
потвърдил като правилно и законосъобразно.
Производството е било прекратявано още три пъти, респ. връщано от
съда на прокурора за доразследване.
Въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. тези, приобщени
след връщането му за доразследване, при преценка за обосноваността и
законосъобразността на атакуваното постановление на СРП по реда на чл.243,
ал.4 от НПК, първостепенният съд напълно се е съгласил с възприетата от
прокуратурата фактическа обстановка, а именно:
Пострадалият В. С. К. с ЕГН ********** страдал от сърдечни
проблеми, като през 2004г. преживял масивен инфаркт, от който не се
възстановил напълно. Именно тогава и при престоя му в УМБАЛ „Света
Екатерина“, Кардиологично отделение, същият се запознал със св.И. Л., която
била медицинска сестра там. Двамата се сближили и към месец март 2009г.
св.И. Л. и нейната дъщеря М. Л. живеели в жилището на В. К., намиращо се в
гр.***, ул.„***“ № 34 - 36.
На 29.03.2009г., около 07.00 часа сутринта, след като излязъл от
банята и изпил лекарствата си по повод налично кардиологично заболяване,
В. К. се оплакал, че му е лошо, след което паднал на леглото, започнал да
хърка и загубил съзнание. Св.И. Л., предвид медицинското си образование,
започнала сърдечен масаж, събудила дъщеря си М. Л., помолила я да позвъни
на Спешна помощ и да съобщи за случилото се. Екипът на спешна помощ,
включващ св.О. П. и св.А. И., пристигнал в рамките на 7 минути на адреса,
2
като продължил интензивния сърдечен масаж, но въпреки това В. К. починал.
По тялото му нямало видими следи от насилие. Лекарят от спешна помощ
констатирал смъртта и издал фиш за смърт, въз основа на който е следвало
личният лекар да издаде съобщение за смърт и да бъде съставен смъртен акт.
Сред тръгването на екипа на спешна помощ, св.Л. уведомила за
смъртта сестрата на К. - жалбоподателката М. С. К., която пристигнала
веднага на мястото на инцидента заедно с майка си - св.В. Г. В. (понастоящем
починала). Те повикали свои близки - св.Г. и св.К., които да помогнат за
обличане на тялото и предаването му на избрана от тях погребална агенция.
По изричното настояване на майката и сестрата на починалия аутопсия на
тялото не е била направена. В. К. бил погребан на ***г. в гробищен парк
„Малашевци“.
По делото са назначени и изготвени 4 (четири) съдебно медицински
експертизи (СМЕ), които са еднопосочни и категорични, че В. К. е страдал от
артериална хипертония III степен, III стадий; Исхемична болест на сърцето;
Двуклонова коронарна болест; Преживян обширен преден миокарден
инфаркт; Исхемична кордиомиопатия; Тежка левокамерна систолна
дисфункция; Левокамерна аневризма; Недостатъчност на митралната клапа;
Хронична сърдечна недостатъчност; Дислипидемия. Поради неизвършена
аутопсия на починалия, не може да се отговори категорично каква е
причината за смъртта. От предоставената медицинска документация и от
свидетелските показания е видно, че починалият е страдал от редица тежки
сърдечни заболявания, които в даден момент от своята еволюция, независимо
от провеждането на адекватно лечение, е възможно да завършат със смъртен
изход. Предвид наличните тежки заболявания, с много голяма вероятност
следва да се приеме, че причината за смъртта е внезапна сърдечна смърт или
нов коронарен инцидент с инфаркт на миокарда. Липсват каквито и да е
данни за алергичен шок у починалия, както и наличието на алергична
компонента в генезата на смъртта. Евентуалната ексхумация на трупа, поради
изминалото време, не би могла да даде отговор за наличен коронарен
инцидент или отравяне, а единствено за счупена подезична кост.
При така приетата за установена фактология, от правна страна СГС е
приел, че на досъдебното производснтво е проведеното обективно, всестранно
и пълно разследване, но не са събрани доказателства, че смъртта на В. К. е в
резултат на действие или поведение на друго лице, извършител на убийство.
Въззивният състав след като провери изцяло правилността на
атакуваното определение на СГС, намери че същото е правилно и
законосъобразно. Следва да бъде споделен направеният от прокурора и
първоинстанционния съд извод, че в конкретния случай липсва престъпен
състав. Доказателствата са еднопосочни и кореспондиращи си относно това,
че се касае за болестна причина за настъпването на смъртта на В. К.. Извън
голословните твърдения и предположения на жалбоподателката, разпитана и
като свидетел по делото, в материалите по досъдебното производство не се
установяват данни, сочещи за насилствена причина за настъпването на
3
смъртта на К.. Постановлението на СГП е професионално обосновано,
извършен е необходимия анализ на събраните по делото не малък обем
доказателства, взети са предвид данните, съдържащи се в гласните
доказателни източници. Съществен принос за изясняване на делото имат
показанията на св.И.Л., която първа е възприела състоянието на В.К.,
предприела е животоспасяващи мероприятия според възможностите си и
сигнализирала /чрез дъщеря си/ на Спешна медицинска помощ. Относно
състоянието на К. в кореспонденция на нейните показания са тези на
служителите в ЦСМП - св.П. и св.И., на личния лекар на К. - св.С., както и на
лицата, които непосредствено са възприели тялото на К. след смъртта - св.Г.
и св.К.. Гласния доказателствен материал е съпоставен с приобщената
медицинската документация, касаеща здравословното състояние на
починалия.
Съществено значение за правилното решаване на делото имат
изготвените съдебномедицински експертизи / четири на брой /, които
независимо от отсъствието на извършена аутопсия на В.К., са се ангажирали
със заключения, които са еднозначни относно причината за смъртта на К., в
смисъл, че липсват данни за насилствено причинена смърт. Вещите лица са се
обосновали с приобщените по делото гласни и писмени доказателства –
медицински документи, и въз основа на тяхното научно интерпретиране, са
достигнали до извод, че се касае за скоропостижна, ненасилствена смъртта,
която е следствие от увреденото здравословно състояние на К..
Относно причината за смъртта на В.К., в мотивите на определението
си СГС е обсъдил и обосновано отхвърлил като неподкрепени с доказателства
подозренията на М.К. - негова сестра, и на майка му - св.В. В. (понастоящем
починала), за насилствено причинена смърт. В тази връзка, спорно
обстоятелство е защо не е извършена аутопсия на тялото на починалия.
Жалбоподателката оспорва приетото от първостепенният съд, че аутопсия е
била отказана от близките на К., с твърдението, че такава не им е предложена,
което според нея е било задължение на лекарите и полицията. В тази връзка
следва да се посочи, че ирелевантно към предмета на доказване обстоятелство
се явява причината, поради която не е извършено патологоанатомична или
съдебномедицинска аутопсия на трупа на К.. Факт е, че такава не е извършена
и не тук е мястото да се изследва дали тя е била поискана от близките, респ.
предложена от полицията, както и дали някой е нарушил свои задължения
във връзка с това. Този пропуск към настоящия момент е неотстраним, тъй
като според експертите ексхумация на трупа на В.К. в случая няма да
допринесе за изясняване на въпроса относно причината за смъртта му.
Независимо от отсъствието на аутопсия, вещите лица от назначените
съдебномедицински експертиза са се ангажирали и дали отговор на
поставените им въпроси, обосновавайки се с наличните по делото писмени и
гласни доказателства. С основание заключенията са кредитирани от
прокурора като пълни, обосновани и компетентни, а даденият отговор на
въпроса относно причината за смъртта на К. правилно е възприет при
4
описание на фактологията. Същественото в случая е, че по делото са
изчерпани възможностите за събиране на други доказателства или
извършването на други процесуално-следствени действия. Във връзка с
твърдението на жалбоподателката, че заключенията, които са дали
експертите относно причината за смъртта на В.К., не са категорични, следва
да се посочи, че в наказателното производство стриктно следва да се спазва
правилото, че обвинението, респ. осъдителна присъда, не могат да почиват на
предположения. Отсъствието на категоричен и обоснован въз основа на
извършена аутопсия експертен извод относно причината за смъртта на К. и
приетото от вещите лица „с много голяма вероятност“ като причина за
смъртта „внезапна сърдечна смърнт /ВСС/ или нов коронарен инцидент с
инфаркт на миокарда“, правилно е довело СГС до извод за недоказаност на
деянието, предмет на образуваното наказателно производство. Поради
преюдициалния характер на въпроса за деянието по отношение на
извършителя, вината и останалите евентуално съставомерни обстоятелства,
правилно наказателното производство е прекратено на основание чл.24, ал.1,
т.1, пр.1 от НПК.
Първостепенният съд в мотивите на определиенто си е отговорил на
всички възражения на жалбоподателката, вкл. на такива които явно излизат
извън предмета на доказване във връзка с наказателелно производство,
образувано за престъпление по чл.115 от НК. С основание са отхвърлени като
несъстоятелни отправени от пострадалата упреци за тенденциозност на
прокурора, ръководещ разследването и съставил прекратителното
постановление. Смъртта на В.К. е станала причина за пораждането на редица
спорни въпроси от семеен и имуществен характер между св.И.Л. и К., на
които прокурорът е отделил значително място в постановлението си. Подобно
на първата инстанция, САС намира за напълно неотносими към предмета на
делото въпросите, свързани с взаимоотношенията между св.И.Л. и починалия,
намеренията на последния да сключи брак със св.С., дали детето В.
произхожда от починалия, имуществените и за произход спорове между К. и
Л., поради което и не намира за необходимо да отговаря на възраженията на
жалбоподателктата, с които отново се релевират доводи в тази насока. В тази
връзка, още веднъж следва да се подчертае, че за да се изследват въпроси,
свързани с мотивите за едно убийство, респ. неговата коректна правна
квалификация, преди всичко следва да е налице неговото изпълнително
деяние, изразяващо се в умъртвяване. По делото е изключено по един
категоричен начин насилствено причиняване смъртта на К., поради което и не
е необходимо изследване на други въпроси, свързани с обективната и
субективна страна на състава на това престъпление.
Във връзка с доводите за непълнота на разследването и
необходимост от събиране на нови доказателства, първостепенният съд
правилно е приел, че поисканите от жалбоподателката доказателства са
неотносими към предмета на делото, доколкото търсенето на извършител на
престъплението във всички случаи следва да се предхожда от данни за
5
извършено деяние. Събирането на нови доказателства в случая не би довело
до промяна на несъмнено установеното по делото обстоятелство, че В.К. е
починал от естествена смърт. В този смисъл неоснователна се явяа
претенцията за разпит на колежки на В.К., за оглед и следствен експеримент
на местопрестъплението.
Във връзка с възражението на жалбоподателката, касаещо отказът да
се изследва користна цел, отново следва да се посочи, че подобен елемент от
състава на убийството хронологично подлежи на установяване при наличието
на доказателства за извършено такова престъпление.
В заключение, по наведените в жалбата възражения за необоснованост на
атакуваното постановление и въззивният съд счита, че по делото са събрани
всички възможни и необходими доказателства за изясняване на делото от
фактическа и правна страна.
По изложените съображения и след отговор на възраженията на
жалбоподателката, САС сподели възприетото от първата инстанция, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство е
законосъобразно и обосновано. Същото е постановено при изясяснена
фактическа обстановка. Няма непълнота на доказателства, които е било
необходимо и възможно да бъдат събрани.
Воден от горното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 293 от 11.02.2022г. по НЧД №
191/2022г. на Софийски градски съд, НО, 23 състав, с което е потвърдено
постановление от 21.10.2021г. на Софийска градска прокуратура, с което е
прекратено наказателното производство по д.п. № 177/2009г. на СДВР, пр.пр.
№ 13421/2009г. на СГП, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.115 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6