РЕШЕНИЕ
№ ...........
гр. Плевен, 14.03.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на тринадесети март две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като
разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №732 по описа за 2018година и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила
е искова молба от “Т.П.” ЕАД-Плевен против П.А. П./Г., в която се твърди, че
ответникът е собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в *** с
аб. №29462 и е клиент по смисъл на чл.153 ЗЕ. Твърди се, че е
предоставена топлинна енергия за периода 01.11.2014г.-30.04.2017г., която не е
заплатена и чиято цена възлиза на 342,09лв.
Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава за периода 05.01.2015г.-05.12.2017г.
в размер на 51,91лв. Твърди се, че по повод заявление по чл.410 от ГПК в полза
на ищеца е издадена заповед спрямо тях за посочените суми по ч.гр.д.№9397/17г.
на ПлРС.Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства ищецът е
абонат на “Топлофикация-Плевен”ЕАД, което е доставчик на топлинна енергия. Твърди
се, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от
ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове за
потребителя на ТЕ важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал.
1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен,
които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Твърди се, че ответника не е упражнил правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите
условия за продажба на топлинна енергия от "Т.П." ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. Плевен от 2007 и приложени по делото, публикувани във в-к
“Нощен труд” бр. 13-14.12.2007г. и в-к “Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че
в раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 е определен реда и
срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл, задължението на абоната за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края
на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че тъй като не е заплатена сумата от ответника,
е подадено заявление по чл.410 от ГПК и е издадена заповед по ч. гр.д.№9397/2017г.Твърди
се, че в законовия срок е постъпило възражение и на осн. чл. 415 от ГПК
е предявил иск за съществуване на част от вземането си, поради което моли съда
да признае за установено по отношение на ответника, че дължи част
от посочените в заповедта суми, както и
да осъди ответника да заплати направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК,
като е признал предявените искове.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните,
намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д.№9397/2017г. по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като
доставчик на топлинна енергия е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е
издадена заповед№6130/15.12.2017г. спрямо ответника, както следва: Длъжникът П.А.Г.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Т.П.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, следните суми: 1591,68лв. – главница,
представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.02.2008г. до 30.04.2017г.; 949,17лв. – лихва върху главницата за периода
от 02.04.2008г. до 05.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 14.12.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 50,82лв. –
внесена държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение.Вземането
произтича от следните обстоятелства: ползвана и незаплатена топлинна енергия за
имот в ***за периода от 01.02.2008г. до 30.04.2017г.
В срок кредиторът е предявил иск за част
от сумите: от 342,09лв.
– главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2014г.
до 30.04.2017г., лихва върху главницата в размер на 51,91лв. за периода от 05.01.2015г.
до 05.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на молбата -14.12.2017г. до окончателното изплащане на същата,за които суми и
издадена заповед по чл.410 от ГПК.
Не е спорно, че
ответникът е абонат и дължи
претендираните суми. Ответникът е направил признание на исковете, въз основа на което от страна на представителя на ищеца е направено
искане за постановяване на решение, съгласно разпоредбата на чл.237 от ГПК. В
същата е предвидено, че, когато ответника признае иска, по искане на ищеца,
съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се
основава на признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза, като предвид и
представените по делото доказателства, установявяващи основанието за
дължимостта на процесните суми, съдът намира, че признатите права не
противоречат на закона и на добрите нрави. С оглед на направеното признание на
предявените искове от страна на ответника, следва да бъде постановено
положително установително решение относно дължимостта на вземането.
С оглед на изложеното съдът
приема, че предявените искове, се явяват и основателни и доказани. Не са представени
доказателства- писмени или гласни, че ответникът е направил опит да заплати
сумите и му е било отказано.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените
услуги и с поведението си е станал причина
ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да
заплати на ищеца.Като за разноските по заповедното производство следва да се
присъдят,съобразно предявените и уважени искове.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по
Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от
юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив.След съответно изчисление, съобразно частта от вземането, която е
била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена
претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че
дължимият размер на направените в заповедното производство разноски, е
сумата от 15,63лв.
Следва да се присъдят и
разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва
да се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство
общо 175лв., от които 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 75лв. д.т.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на
ответника П.А. П./Г., ЕГН********** ***, че ДЪЛЖИ на кредитора
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес ***, ЕИК *********,
следните суми: от 342,09лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2014г. до 30.04.2017г., лихва
върху главницата в размер на 51,91лв. за периода от 05.01.2015г. до 05.12.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата -14.12.2017г.
до окончателното изплащане на същата,за които суми и издадена заповед по чл.410 от ГПК-
Заповед №6130/15.12.2017г. по ч.гр.д.№9397/2017г. на ПлРС.
ОСЪЖДА П.А. П./Г., ЕГН********** ***, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, сумата
общо 175лв., представляваща деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА П.А. П./Г., ЕГН**********
***, ДА ЗАПЛАТИ НА “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
*********, сумата общо от 15,63лв.- разноски по ч. гр.д.№9397/2017г. по описа на
ПлРС, съобразно предявените и уважени искове.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна
жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :