РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Пазарджик, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20235200500011 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд В. е сезиран с иск за делба на недвижим имот и движима вещ, с правно
основание на иска по чл. 34 ЗС, чл. 69 и сл. от ЗН и чл. 341 и сл. от ГПК.
Исковата молба е подадена от Ф. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес с.П.к.,общ.С.
против И. М. Д.,ЕГН ********** и М. М. Д., ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес: с.П.к., общ. С..
Предмет на делбата е:
1/Съсобствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда
(Апартамент), с идентификатор № 10450.501.1920.1.10 по КККР, одобрени със Заповед РД-
18- 1214/06.06.2018г на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в гр. В., ул. „М.с.“
ет.4, ап.10,общ.В., намиращ се на 4 (четвърти) етаж, в сграда с идентификатор
№10450.501.1920.1, разположена в ПИ с идентификатор № 10450.501.1920,с
предназначение на самостоятелния обект-Жилище(Апартамент), със застроена площ
84,24 кв.м. (осемдесет и четири цяло и двадесет и четири), прилежащи части-7.9064% ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж и изба №10, с площ от 6.29 кв.м. Съседни
самостоятелни обекти в сградата-На същия етаж №10450.501.1920.1.11; Под
обекта- №10450.501.1920.1.7;Над обекта-№10450.501.1920.1.13;
2/ МПС представляващо- Лек автомобил „О.В.“, с рег.№РА 1053 КН, бял на цвят, рама:
*******************, двигател-без номер.
С Решение № 46/25.02.2022 г., на районен съд В. , постановено по гр. д. № 739/2021г., по
1
описа на съда,
влязло в законна сила на 01.07.2022 г., съдът е допуснал извършването на съдебна делба
между страните при квоти - 4/6 идеални части за Ф. И. Д., 1/6 идеална част за И. М. Д. и
1 / 6 идеална част за М. М. Д..
В първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата, на основание чл.
349 от ГПК, искане за възлагане на недвижимия имот, представляващ апартамент в гр. В. е
направила ищцата Ф. И. Д., ЕГН **********.
С Решение № 287/27. 10. 2022г. ,постановено по гр. д. № 739/2021г., по описа на
съда,недвижимия имот е възложен в дял на съделителя Ф. И. Д., ЕГН **********.Осъден е
този съделител да заплати парично уравнение на дяловете на другите двама съделители.
Постановено е лекият автомобил да бъде изнесен на публична продан. Осъдени са страните
да заплатят дължимата ДТ върху стойността на дяловете си и разноските по делото,
изчислени по реда на чл. 355 от ГПК. .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от съделителя М. М. Д., ЕГН
********** в частта относно възлагането на недвижимия имот. Във въззивната жалба е
посочено ,че решението на районния съд се обжалва изцяло. Във въззивната жалба са
изложени съображения за неправилност на решението само в частта относно
възлагането на недвижимия имот. Ето защо въззивната инстанция приема ,че решението
се обжалва само в тази част,но не и в частта, относно изнасяне на публична продан на
лекия автомобил(В тази връзка виж чл. 269 изр.2-ро от ГПК).Във въззивната жалба се излагат
съображения за неправилност на решението в обжалваната част ,поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния
съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което
се отхвърли претенцията на ищцата Ф. И. Д., ЕГН ********** за възлагане на имота .
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна.
В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като
правилно и законосъобразно в обжалваната част да се остави в сила .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на
страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на
чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред
районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната
2
инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно
решение или за неговата процесуално недопустимост. Възраженията , които се правят са
свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна .
Въпросът за извършване на делбата след приключване на производството по допускане на
делбата е нормативно регламентиран в текстовете на чл. 348-353 от ГПК.Този въпрос е
разгледан и в постановената съдебна практика на ВКС ,както и в правната доктрина .
Делбеното производство е особено исково производство за ликвидиране на съсобствеността
. Способите ,предвидени в ГПК за ликвидиране на съсобствеността са следните :
1/ Определяне на реални дялове на съсобствениците .
Този способ се прилага , когато делбеното имущество може да се разпредели в
самостоятелни дялове . Не е необходимо дяловете да съответстват по стойност на квотите на
съделителите . Според закона неравенството на дяловете се уравнява с други имоти или с
пари . При възможност да се обособят реални дялова за съсобствениците се прилагат
разпоредбите на чл.350 – 353 от ГПК. Делбата се извършва чрез съставянето на
разделителен протокол и теглене на жребий , а когато това се оказва невъзможно или много
неудобно делбата се извършва чрез разпределяне на имотите от съда .
2/ Възлагане на неподеляемото жилище на съделител.
Въпросът за възлагането е разгледан в текста на чл. 349 от ГПК. Условията ,при които
закона дава възможност да бъде извършено възлагане в полза на някой от съделителите на
първо място са свързани с обекта на собственост. Делбеният имот трябва да има
характеристиката на жилищен имот и да е неподеляем.
Другите условия са свързани с изискванията , на които трябва да отговаря съделителя .
Възлагане може да бъде извършено на неподеляемо жилище , което е било съпружеска
имуществена общност , която е прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод. При
тази хипотеза право да иска възлагане е преживелият съпруг или бившият съпруг,на когото
е предоставено упражняването на родителките права по отношение на децата от брака .
Съпругът не трябва да има собствено жилище( чл.349 ал.1 от ГПК ).
Възлагане може да бъде извършено на неподеляемо жилище,когато съделителя при
откриване на наследството е живял в него и да не притежава друго жилище(чл.349ал.2 от
ГПК ) .
Това са обектите на собственост ,които могат да бъдат възлагани по реда на чл. 349 от ГПК
,както и съделителите , които могат да иска възлагане на имота .
Въз основа на горепосочените текстове на закона съдебната практика приема следното :
а/ от обхвата на възлагането е изключена всяка друга съсобственост ,освен тази, която е
възникнала в резултат на прекратена съпружеска имуществена общност и в резултат на
наследяване ;
3
б/не може да бъде възложено неподеляемо жилище,когато съсобствеността е възникнала по
силата на сделка,а не по силата на наследяване. В този случай делбата се извършва с
изнасянето на имота на публична продан. (виж Р. № 257/ 13.04. 2001г. по гр. д. №658/ 200ог. на 1-во
гр.отд.на ВКС; Р. № 26/ 05.02. 2001г. по гр. д. № 556/ 200ог. на 1-во гр.отд.на ВКС; Р. № 23/ 12.02. 2001г. по гр.
д. № 429/ 200ог. на 1-во гр.отд.на ВКС; )
в/ не може да бъде възложено неподеляемо жилище,когато съсобствеността е възникнала в
резултат на повече от един юридически факт (смесена съсобственост ),като например –
прекратена имуществена общност и наследяване , сделка за част от имота и наследяване и
др. В този случай делбата се извършва с изнасянето на имота на публична продан. – т.8 на
ТР № 1/19. 05.2004г. на ОСГК на ВКС.
3/ Изнасяне на неподеляемия имот на публична продан.
В текста на чл.348 от ГПК е записано ,че когато имота е неподеляем и не може да бъде
поставен в един от дяловете съдът постановява той да бъде изнесен на публична
продан.
По жалбата в частта относно възлагането на недвижимия имот.
Жалбата е основателна .
За да възложи имота на преживялата съпруга районния съд е приел,че е налице хипотезата
на чл. 349 ал. 1 от ГПК. Приел е ,че се касае за възлагане на неподеляемо жилище(според
заключението на приетата по делото техническа експертиза имота има жилищен характер и е реално неподеляем
чрез съставяне на дялове), което е било съпружеска имуществена общност/СИО/,прекратена със
смъртта на единия съпруг. Приел е ,че преживялата съпруга отговаря на законовите
условия за възлагане на имота( Направила е искане за възлагане в срока по чл. 349 ал. 4 от ГПК.
Представила е писмени доказателства,че не притежава друго жилище ). Тези изводи на районния съд са
правилни и обосновани , тъй като се основават на закона и на събраните по делото
доказателства .
При разрешаване на спора относно способа за извършване на делбата , районния съд не е
съобразил обаче задължителните указания ,дадени в ТР № 1/ 19. 05. 2004г. на ОСГК на
ВКС относно способите за извършване на делбата( относно задължителния характер на ТР на ВКС
виж чл. 280 ал. 1т. 1 от ГПК). В диспозитива на т. 8 на това ТР е посочено,че при
съсобственост , възникнала в резултат на повече от един юридически факт( смесена
съсобственост) ,възлагане по чл. 349 ал. 1 от ГПК ( стар текст чл. 288 ал. 3 от ГПК) е
недопустимо . Делбата следва да се извърши чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот
на публична продан. В мотивите на т. 8 на ТР е посочено какво следва да се разбира под
„комбинирана“, „ смесена „ съсобственост,а именно- съсобственост , възникнала в
резултат на повече от един юридически факт. Като пример е дадена съсобствеността
,възникнала в резултат на прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване .
Настоящият казус е точно такъв.По отношение на преживялата съпруга
Ф. И. Д.,собствеността е възникнала в резултат на СИО ( по отношение на нейната ½ ид. част от
имота- виж чл. 21 от СК, чл. 27 ал. 1 от СК и чл. 28 от СК) и в резултат на наследяване от останалата
½ ид. част от имота( виж чл. 9 ал. 1 от ЗН).
4
По отношение на останалите наследници по закон И. М. Д. и М. М. Д.,собствеността е
възникнала само по силата на наследяване( виж чл. 5 ал. 1 от ЗН).
При тази фактическа страна на спора,възлагане на имота по реда на чл.349 ал. 1 от ГПК е
недопустимо . Ще следва да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и на
основание чл. 271 ал. 1 от ГПК спора да се реши по същество от въззивната инстанция, като
делбата се извърши чрез изнасяне на недвижимия имот на публична продан.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК
Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 287/27. 10. 2022г. ,постановено по гр. д. № 739/2021г., по описа
на районен съд В. В ЧАСТТА, в която недвижимия имот , предмет на иска е възложен на
съделителя Ф. И. Д., ЕГН **********,вместо което постановява:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН съсобствен недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда (Апартамент), с идентификатор № 10450.501.1920.1.10 по
КККР, одобрени със Заповед РД-18- 1214/06.06.2018г на Изпълнителния Директор на АГКК,
находящ се в гр. В., ул. „М.с.“ ет.4, ап.10,общ.В., намиращ се на 4 (четвърти) етаж, в сграда с
идентификатор №10450.501.1920.1, разположена в ПИ с идентификатор №
10450.501.1920,с предназначение на самостоятелния обект-Жилище(Апартамент), със
застроена площ 84,24 кв.м. (осемдесет и четири цяло и двадесет и четири), прилежащи части-
7.9064% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж и изба №10, с площ
от 6.29 кв.м. Съседни самостоятелни обекти в сградата-На същия етаж
№10450.501.1920.1.11; Под обекта- №10450.501.1920.1.7;Над
обекта-№10450.501.1920.1.13;
В останалата обжалвана част ПОТВЪРЖДАВА решението на районния съд.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето
му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5