Р Е Ш Е Н И Е
№ 34 09.03.2023 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На първи март година
2023
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: С. Иванова
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 19 по описа за 2023
година
За да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на Е.Д.Т. ЕГН **********
*** със съдебен адрес:*** кант. № 9 против Решение № 2153-25-4/ 13.01.2023 г.
на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №
2140-25-462/15.11.2022 г. за определяне на личната пенсия за ОСВ на
жалбоподателя.
Жалбоподателят сочи, че постановения
адм. акт е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материално-правни
разпоредби. Според жалбоподателя АО неправилно е приел, че към датата на заявлението
– 23.11.2021 г. действие е намирал договорът между Р. България и Р. Молдова за
социална сигурност от 05.12.2008 г., а Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г. нямал
действие за Р. Молдова. Договорът между Р. България и Р.Молдова нямал действие
за Р.Португалия. Поради това е признал осигурителен стаж за положен труд на
територията на Р. Молдова, но е отказал да го сумира с осигурителния стаж,
положен на територията на Р. България и на територията на Р. Португалия.
Оспорващият навежда, че през периода на полагане на труд, считано от 18.06.1977
г. до 28.06.1990 г., действие е намирала Спогодбата между НРБ и СССР за
социално обезпечаване, а не както е приел АО – Договорът между Р. България и Р.
Молдова за социална сигурност от 05.12.2008 г.Сочи се и също, че в неговия
случай са били налице условията за зачитане на периода, в който е работил в
СССР, считано от 18.06.1977 г. до 28.06.1990 г. и за сумирането му с периодите,
в който е работил в Р. България и Р.Португалия, като излага подробни
съображения по сумирането на осигурителния стаж.
В с.з. по делото жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с а.. М. ***, която поддържа жалбата и изразява мотивирано становище за
отмяна на процесния адм. акт. Представя писмени бележки. Пледира за присъждане
на направените по делото разноски, като представя списък на същите съгласно чл.
80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Ответникът по оспорването - директорът на ТП на НОИ - Търговище, редовно призован,
се представлява от гл. юрк. Б. К., който
изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на оспореното
решение. Представя писмена защита в този смисъл.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, разгледана по
същество е основателна поради следното:
От фактическа страна съдът приема за установено, че жалбоподателят
Е.Д.Т. е български гражданин, според представеното удостоверение № 2509/
22.05.1996 г. на МП, удостоверяващо, че Президента на Р. България с Указ № 84/
29.04.1996 г. му е дал българско гражданство.
На 23.11.2021 г. жалбоподателят е подал заявление за
отпускане на лична пенсия поради ОСВ (стр. 56 до 57 от делото), като представил
набор от документи, сред които и копия на документи от р. България, Р. Молдова
и Р. Португалия.
На 11.10.2022 г. до жалбоподателя е изпратено
уведомително писмо №2113-25-100 #17 (стр. 123
от делото), с което той е уведомен, че има възможност да се възползва от
нормата на чл. 9а, ал. 2 от КСО, съгласно която за недостигащ до 5 години
осигурителен стаж могат да се внесат осигурителни вноски за недостигащия
осигурителен стаж. Получено е от жалбоподателя на същата дата лично според направеното
отбелязване.
На 15.11.2022 г. ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ –
Търговище издал разпореждане № 2140-25-462 (стр. 133б до 134 от делото), с
което е отказал да отпусне личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя Т.. В
разпореждането е записано, че към датата на подаване на заявление за отпускане
на ЛПОСВ жалбоподателят Т. има навършена възраст от 62 г., 10 м. и 02 дни и
придобит осигурителен стаж в Р. България от II категория - 7
г. 02 м. и 02 дни, от III категория – 5 г., 00 м. и 18 дни или общ осигурителен
стаж на основание чл. 104 от КСО – 14 г., 00 м. 06 дни. Осигурителен стаж от Р.
Португалия за право на пенсия – 17 г., 10 м. и 00 дни. Общ осигурителен стаж в
Р. България и Р.Португалия – 31 г. 10 м. и 6 дни. Недостигащ стаж от двете
страни за пенсия по чл. 68, ал. 1 до 2 от КСО – 4 г., 1 м. и 24 дни. В чл. 2,
т. 1 от Регламент № (ОЕ) № 883/ 2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29
април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност е посочен
персоналния му обхват „настоящият регламент се прилага към граждани на
държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в
държавата-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една
или на повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към
преживелите ги лица“. Осигурителен стаж в Р. Молдова за право на пенсия – 13
г.00м. и 3 дни. Общ осигурителен стаж в Р. България и Р. Молдова – 27 г., 00м.
и 09 дни. Недостигащ осигурителен стаж от двете страни за пенсия по чл. 68, ал.
1 до 2 от КСО – 8 г., 11 м. и 21 дни. Съгласно чл. 3 от Договора между Р.
България и Р. Молдова за социално осигуряване от 05.декември 2008 г. и
Административното споразумение за прилагането му, в сила от 01.09.2009 г.
персоналния обхват на договора включва всички лица, които са подчинени или са
били подчинени на законодателството на една или на двете договарящи страни,
като в чл. 2 ясно и недвусмислено е разписано, че Договора има материален
обхват между двете държави България и Молдова. Регламент (ЕО) № 883/ 2004 няма
действие за Р. Молдова, както и договора между Р. България и Р. Молдова няма
действие за Р. Португалия. Ръководителят на ПО е направил преценка, че
по-благоприятно е зачитането на стаж от Р. Португалия за правото на
пенсиониране съгласно българското законодателство във връзка с прилагането на
чл. 6 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004, с който се установява сумиране на
осигурителни периоди, които съгласно националното законодателство се зачитат с
оглед на придобиване на право на пенсия.
На 16.12.2022 г. жалбоподателят Т. е оспорил пред
директора на ТП на НОИ – Търговище разпореждане № 2140-25-462/15.11.2022 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ –
Търговище (стр. 143 до 144 от делото).
На 13.01.2023 г. директорът на ТП на НОИ – Търговище
се произнесъл с решение № 2153-25-4 от същата дата (стр. 139б до 141 от делото),
с което приел жалбата на оспорващата Т. за неоснователна и потвърдил
разпореждане № 2140-25-462/ 15.11.2022 г. Решението е получено от жалбоподателя
на 24.01.2023 г. (стр. 148 от делото).
На 03.02.2023 г. жалбоподателят оспорил пред Адм.С –
Търговище решение № 2153-25-4/ 13.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ –
Търговище.
При тази фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Съдът приема Решение № 2153-25-4/ 13.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ –
Търговище, за законосъобразен адм. акт, като издадено от компетентен орган в
кръга на неговите правомощия, определени в чл. 117, ал. 1, т. 1 от КСО. Решението
е мотивирано и напълно съответства на изискванията за форма на писмен адм. акт съгласно
чл. 59 от АПК. Мотивите са изложени в самия адм. акт.
По отношение съответствието на оспорения
акт с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО от
01.01.2021 г. право на пенсия за ОСВ се придобива при възраст от 64 г. и 4
месеца за мъжете и 61 години и 8 месеца за жените с осигурителен стаж за мъжете
39 години, и 36 години за жените. Заявлението за отпускане на пенсия за ОСВ на
жалбоподателя е подадено на 23.11.2021 г. Според направената справка за осигурителния стаж на жалбоподателя Т. към 23.11.2021
г. тя е била навършила 62 години, 10 месеца и 2 дни, с осигурителен стаж,
положен последователно в Р. Молдова, Р. България и Р. Португалия, който е
зачетен от органа по ПО за пенсия, както следва: в Р. Молдова – 13 г., 00м. и 3
дни, в Р. България – на основание чл. 104 от КСО – 14 г., 00м. и 06 дни, и
Р.Португалия – 17 г., 10 м. и 00 дни. Или стажът, зачетен за пенсиониране по
отделно във всяка от посочените три държави е недостатъчен сам по себе си за
отпускане на пенсия за ОСВ на жалбоподателя. Поради това АО е извършил сумиране
на осигурителните периоди, както следва: осигурителен стаж на жалбоподателя
положен в Р. България и Р. Португалия – 31 г., 10 м. и 6 дни с недостигащ стаж
в двете страни за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 1 до 2 от КСО от 4 г., 1
м. и 24 дни, и осигурителен стаж в Р. България и Р. Молдова – 27 г., 00 м. и 09
дни с недостигащ стаж в двете страни за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 1 до
2 от КСО от 8 г., 11м. и 21 дни.
Следва да се посочи, че в чл. 2, ал. 1
от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април
2004 г. за координация на системите за социална сигурност е посочен персоналния
обхват на регламента: „регламентът се прилага към граждани на държави-членки,
лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или
са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както
и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица“. Регламентът се
прилага за осигурителния стаж, положен в Р. България и Р. Португалия.
За осигурителния стаж, положен в
Р.България и Р. Молдова се прилага Договорът между тях от 05.12.2008 г. и
Административното споразумение за прилагането му, в сила от 01.09.2009 г.
Персоналния му обхват включва всички лица, които са подчинени или са били
подчинени на законодателството на едната или на двете договарящи страни, като в
чл. 2 от договора е посочено, че Договорът има персонален обхват между двете
държави.
От изложеното следва, че регламент (ЕО)
№ 883/ 2004 няма действие за Р. Молдова (тъй като не е член на ЕС), като
Договорът между Р. България и Р. Молдова няма действие за Р. Португалия (тъй
като не е страна по договора).
Спорът, който между АО и жалбоподателят
е „може ли да се сумира целия му осигурителен стаж, положен в трите държави: Р.
България, Р. Португалия и Р. Молдова за определяне на лична пенсия за ОСВ по
реда на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО.“
На въпроса следва да се отговори
отрицателно. Независимо от принципа, че за осигурителния стаж се прилага
материалният закон към момента на полагането му. Съдът намира, че в случая
принципът не следва да се приложи, като това се дължи на нормата на чл. 6 от
Регламент (ЕО) № 883/ 2004, която говори за сумиране на периоди на осигуряване,
заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга
държава-членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея
законодателство, предвид на членството на Р. България от 01.01.2007 г. в ЕС, и
наличието на положен от жалбоподателя стаж в държава-членка на ЕС
(Р.Португалия), сумирането на който с осигурителния стаж, положен в Р. България
се явява по-благоприятен за жалбоподателя, от сумиране със стажа, положен в
СССР (днес Р. Молдова).
При преценката на право на съответното
обезщетение/ пенсия на основание чл. 6 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004,
компетентната институция сумира осигурителните периоди, придобити по
законодателствата на всички държави-членки, на които е било подчинено лицето,
ако периодите не се припокриват. От тълкуването на разпоредбата на чл. 6
следва,че при преценка на правото на пенсия се сумират единствено периоди,
придобити по законодателство на държавите-членки на Общността. Този принцип
доразвива принципа за свободно движение на хора в ЕС, установен с ДФЕС. В тази
връзка следва да се има предвид, че принципът за свободно движение се прилага в
рамките на Общността. Принципът не разпростира своето действие върху държави,
които са извън Съюза, съответно общностното право не намира приложение в
хипотезите, при които е налице елемент, касаеш трета по отношение на ЕС
държава, каквато в настоящия случай се явява Р. Молдова. Респективно, принципът
на сумиране на осигурителни периоди, доразвиващ в областта на социалната
сигурност принципа за свободно движение на хора, намира приложение по отношение
на осигурителния стаж, завършен по законодателството на държавите-членки, но не
и по отношение на периодите, придобити по законодателството на трети държави.
Обратното би означавало разширяване на прилагане на правото на Общността върху
трети държави, които не се нейни членове и не са обвързани с прилаганите
общностни актове. Поради това сумирането на осигурителни периоди за лице,
обхванато от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 е допустимо само по отношение на онези
периоди, които са придобити по законодателствата на държавите-членки, в случая
на Р. България и Р. Португалия.
Сумирането на български стаж с периоди,
придобити в друга (трета) държава се основава на наличието на договор в
областта на социалната сигурност, който предвижда такова сумиране. Доколкото
правото на пенсия по законодателството на дадена държава произтича по положения
по същото това законодателство осигурителен стаж, и е пряко обвързано с приноса
на лицето в осигурителната система на същата държава, зачитането на чужд стаж
за право на пенсия се извършва изключително в съответствие с разпоредбите на
двустранен договор между съответните държави. Зачитането на стаж, придобит в
трета държава, в рамките на отношения между други две държави, по изложените
съображения е предмет на изключителна регулация и за да е приложимо, следва да
е уредено в съответния договор. Нормите на чл. 14 и на чл. 15 от Договора между
българската държава и Р. Молдова уреждат преценката на правото на пенсия без и
със сумиране на осигурителни периоди. Разпоредбата на чл. 15 се прилага, когато
правото на пенсия не възниква единствено въз основа на осигурителните периоди,
придобити по законодателството на едната държава. В този случай се предвид,
като се сумират осигурителни периоди, придобити по законодателството на другата
държава. Договорът не съдържа разпоредби, регламентиращи възможността за
сумиране на осигурителен стаж, придобит по законодателството на трета държава,
а изчерпателно урежда само сумирането на осигурителен стаж, придобит по законодателствата
на двете страни по договора.
Правото на жалбоподателя Т. е преценено
при условията на Регламент (ЕО) № 883/ 2004, при сумирането на български и
португалски осигурителен стаж от една страна, и при условията на Договора между
Р. България и Р. Молдова със сумирането на български и молдавски осигурителен
стаж. Съдът намира, че правилно е преценено от АО, че по-благоприятно за
жалбоподателя Т. е сумирането на български и португалски осигурителен стаж,
предвид на прилагането на чл. 6 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004, установяващ
сумиране на осигурителни периоди за придобиване на право на пенсия от
държави-членки на ЕС. При това сумиране е изпратено писмо до жалбоподателя за
възможността по чл. 9а, ал. 2 от КСО за възможността при недостигащ до 5 години
осигурителен стаж да се внесат осигурителните вноски за недостигащия
осигурителен стаж. Писмото е получено от него лично на 11.10.2022 г., като той
не се е възползвал от тази възможност. По делото не са налице данни за
заплащане на недостигащия осигурителен стаж от 4 г., 01 м. и 24 дни от
жалбоподателя Т., поради което съдът приема, че оспорения адм. акт е правилно
постановен.
При тези съображения съдът приема, че
подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При така следващият се от
решението резултат на съдебния спор, съдът намира, че предвид на липсата на искане
от страна на процесуалния представител на адм. орган за присъждане на разноски,
то такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, предл. последно, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Д.Т. ЕГН **********
*** със съдебен адрес:*** кант. № 9 против Решение № 2153-25-4/ 13.01.2023 г.
на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №
2140-25-462/15.11.2022 г. за определяне на личната пенсия за ОСВ на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховен
административен съд на Република България.
Препис от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: