Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 08.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на десети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при участието на секретаря Ваня Ружина, като
разгледа докладваното от съдия Луканов гр. дело № 12632 по описа за 2018г. на
Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е
по кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.45
и чл.49 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ищцата Ц.К.П.
иска „М.Б.Е.“ ООД и д-р Д.К. солидарно да й заплатят сумата от 21 514.12 лв. - обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за хирургическа
интервенция за корекция на бюста – поставяне на гръдни импланти
и абдоминопластика на корема, извършена на 30.03.2017г.,
както и сумата от 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, причинени по повод извършена планова хирургическа
интервенция за корекция на бюста – поставяне на гръдни импланти
и абдоминопластика на корема, извършена на
30.03.2017г. в нарушение на Медицински стандарт по пластично възстановителна и
естетична хирургия (ПВЕХ), ведно със законната лихва и разноските по делото.
Ищцата твърди,
че на 30.03.2017 г. била хоспитализирана в „М.Б.Е.“ ООД и й била извършена
корекция на бюста, поставяне на гръдни импланти и абдоминопластика на корема, състояща се в зашиване на
коремни мускули и реконструкция на пъп. Операцията била извършена от ответника д-р
Д.К. и екип на „М.Б.Е.“ ООД. Поддържа, че от страна на ответниците
били допуснати нарушения на Закона за здравето (ЗЗ) - чл.81, чл.88, чл.89 и
чл.92 и на Медицинския стандарт по ПВЕХ, като не й била извършена предоперативна подготовка, не била информирана и не било
зачетено правото й на избор при двете оперативни интервенции, не й била
представена лично от д-р К. разбираема, своевременна, точна, изчерпателна и
неподвеждаща информация за целта, ползите, рисковете и възможните последици и
възможни избори на конкретен имплант и възможни
алтернативи. Подържа още, че ответникът д-р К. не е изпълнил задълженията си
съгласно медицинските стандарти (МС) по ПВЕХ през предоперативния
период, предоперативна подготовка, избор на начини и
методи за извършване на операциите. Твърди допуснати нарушения в постоперативния
период – определяне на срок за манипулации, консултации и условия на домашно
наблюдение и режим след изписването, както и необходимостта медицинско
наблюдение след изписването, които следвало да се впишат и в епикризата. Твърди също, че не й било осигурено
необходимото следоперативно проследяване и наблюдение. Ищцата сочи, че е
получила сериозна инфекция по време хоспитализацията, но не й било осигурено
наблюдение и лечение от лекар от „М.Б.Е.“ ООД, поради което се наложило и й
била оказана медицинска помощ от лекари от друго лечебно заведение.
Ищцата
твърди, че чрез асистентите на д-р К. на преглед през м. септември 2017 г. му
заявила, че не е удовлетворена и резултатът от двете оперативни интервенции е
незадоволителен и нежелан, а тя е разочарована от професионалното му поведение
и немарливото му отношение спрямо нея при извършените операции. Той признал единствено
необходимостта от извършване на естетична корекция на шева на корема и пъпа,
като наложителна. С жалба до Изпълнителна агенция „Медицински одит“ от
12.10.2017 г. ищцата потърсила съдействие и поискала извършването на проверка,
при която бил съставен АУАН № А 27-431/24.01.2018 г. и наказателно
постановление (НП) за допуснати нарушения на чл.46 от ЗЛЗ, чл.81, чл.86, чл. 88
и чл.89 и чл.92 от ЗЗ и на МС по ПВЕХ. Констатирани били допуснати нарушения и
при дехоспитализацията на ищцата, тъй като не е
получила епикриза и медицински и финансови документи,
нито предписана медикаментозна терапия. Твърди, че д-р К. нямал регистрирана
индивидуална практика по чл.39 от ЗЛЗ и извършвал медицинска дейност, без да
има разрешение за това, а само въз основа на споразумение за консултантски
услуги, подписано на 15.06.2016 г. с болницата, както и констатирани нарушения
по чл.86, ал.1 от ЗЗ при издаването на фактурите за медицинска услуга.
Ищцата излага
в исковата молба, че негативният резултат от двете операции - уголемяване на
гърди и корекция на корема, в бъдеще ще наложат оперативно коригиране на гърди,
корем и пъп и ще доведат до финансовото й ощетяване. За да постигне желания от
нея ефект, след извършените от д-р К. несполучливи корекции на бюста (нежелана
големина, несъразмерност, нежелана форма, загуба на чувствителност на зърната и
кожата), ищцата ще трябва да се подложи на нови и по-тежки операции, носещи
нови рискове. Поддържа също, че не й били предоставени стикери, съответстващи с
референтен номер на поставените й импланти и не може
да претендира гаранционни условия пред фирмата – дистрибутор/производител. В
резултат на абдоминопластиката са й причинени болки в
областта пъпа, дефекти на околната кожа и периумбиликален
пръстен, неравности и топчесто образувание.
Сочи, че в
резултат на описаните действия, бездействия и допуснати нарушения при извършване
на правнорегламентирана дейност, ищцата е претърпяла
описаните болки и страдания, както и стрес, неудобства в ежедневието й на жена
и майка на малко дете и притеснения от евентуално увреждане на здравето и от
естетическия й вид, притеснения от бъдещ риск при бременност, която планирали
със съпруга си. Твърди, че изпитвала срам, липса на самочувствие, безпокойство
и нежелание за общуване с приятели и близки, страх от неуспеха на следващи
необходими операции.
Поддържа, че
действията на ответниците не са съобразени с нормите,
регулиращи медицинската дейност и добрата медицинска практика, предвид
последвалия резултат от оперативната намеса на д-р К.. Счита, че от страна на ответниците бил осъществен фактическия състав на деликт по чл.45 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД, тъй като е налице противоправно деяние на лице/лица, на които дружеството –
ответник е възложило някаква работа (по силата на споразумение, трудов или др.
вид договор) при и по повод на изпълнението на които е причинен вредоносния
резултат.
В открито
съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа исковете в цялост. Сочи
доказателства. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. В хода
на устните състезания пледира за уважаване на исковете. Представя писмена
защита в определения от съда срок, в които излага подробни съображения в
подкрепа основателността на исковата молба.
Ответникът „М.Б.Е.“
ООД, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, с писмения отговор оспорва исковете по
основание и размер. Поддържа доводи за липса на пасивна процесуално правна
легитимация поради това, че „М.Б.Е.“ ООД не е възложител на работата по смисъла
на чл. 49 от ЗЗД при и по повод на която се твърди да са настъпили вредите и не
носи отговорност за действията на втория ответник д-р К.. Твърди, че същият не
е извършил такива неправомерни действия или бездействия, довели до настъпилия
вредоносен резултат и оспорва исковете по основание и размер.
Ответникът Д.К.,
в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, с писмения отговор оспорва исковете по
основание и размер. Твърди, че интервенциите са извършени в съответствие
медицинските стандарти и не са довели до вредоносен резултат за ищцата.
В открито
съдебно заседание ответниците, чрез представителите
си по пълномощие оспорват исковете. Поддържат отговорите на исковата молба. В
хода на устните състезания пледират искова молба да бъде оставена без уважение,
като неоснователна и недоказана по отношение на фактическия състав на чл.49 и
чл.45 от ЗЗД. Претендират разноски. Ответникът „М.Б.Е.“ ООД представя списък по
чл.80 от ГПК. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК представят писмени защити по
съществото на спора.
Трето лице
помагач ЗАД „********“, чрез представителя си по пълномощие, представя отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете, като неоснователни и недоказани. Сочи
доказателства. Не претендира разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е
приложена в цялост преписка по извършен одит от Изпълнителна агенция
„Медицински одит“ на „М.Б.Е.“ ООД (лист 21-43 от делото) от която се
установява, че в разрешението за осъществяване на медицинска дейност №
МБ-387/15.04.2016г. липсва вписана медицинска дейност по
пластично-възстановителна и естетична хирургия. Към 30.03.2017г. „М.Б.Е.“ ООД
има подписано споразумение за консултантски услуги от 15.06.2016г. с д-р Д.К.,
живущ в Република Италия. На 20.03.2017г. същият е регистрирал в Агенция по
вписванията дружеството „Д-р Д.К. - индивидуална практика по пластична и реконструктивна
хирургия – амбулатория за специализирана медицинска помощ“ ООД, а след
извършена проверка в регистрите на Столична регионална здравна инспекция се
установило, че лечебното заведение не притежава регистрация за извънболнична лечебна дейност. В деня на хоспитализацията
на ищцата Ц.П. не й е определен служебен лекуващ лекар, а на 30.03.2017г. е
проведено оперативно лечение, като съставът на оперативният екип не отговаря на
обема и сложността на проведената операция. Одита е установил, че всички
декларации за информирано съгласие са с положен подпис от името на пациента.
Издадените чрез дружеството „Д-р Д.К. - индивидуална практика по пластична и реконструктивна
хирургия – амбулатория за специализирана медицинска помощ“ ООД фактури за
дейност, извършена в „М.Б.Е.“ ООД са в нарушение на Закона за здравето (ЗЗ).
В цялост е
приложена и преписката по престоя за хирургическата интервенция за корекция на
бюста – поставяне на гръдни импланти и абдоминопластика на корема, извършена на 30.03.2017г. на
ищцата в „М.Б.Е.“ ООД (лист 46-94 от делото), неоспорена от страните, вкл. и декларациите
за информирано съгласие за медицинските и хирургически процедури, подписани от
ищцата (лист 54-70 от делото).
От приетото
заключение на комплексната съдебно медицинска експертиза на вещите лица д-р В.П.П., д-р А.Л. и д-р С.С.П. (лист
391-408 от делото), което съдът кредитира като обективно и безпристрастно
дадено се установява, че при извършения клиничен преглед и от снимковия
материал не се установява сигнификантна асиметрия,
няма птоза, нито данни за високо разположени импланти, при ниво на ареоло-мамиларните
комплекси по оста у=60:40. Според заключението на експертите наблюдавания риплинг ефект не се дължи на погрешна оперативна техника, а
от факта че тъканите, покриващи имплантите на ищцата
са в недостатъчен обем, което е често наблюдаван феномен при слаби жени. Не се
установява и капсулна контрактура.
Вещите лица приемат в заключението си, че винаги има вероятност от преместване
на поставени вече импланти, независимо от избора на
оперативния метод или вида на импланта, като по
делото няма данни ищцата да е правила писмен избор на вида на имплантите, а в наличните материали по делото липсват данни
за увреда на млечните жлези на ищцата. Дават заключение,
че в подписания документ „Информирано съгласие“ липсват данни за избор на „неголям
размер и капковидна форма“ на гърдите, както и
предварително дискутиран оперативен метод. Няма данни и за избор на неподходящ
метод. Според заключението на експертите липсват документи и данни за
възникване на инфекция в постоперативния период, а последващите
превръзки и манипулации при посещенията на ищцата в болницата са извършвани в
амбулаторни условия, поради което няма не може да се установи причина за
възникване на инфекция, тежестта и дълбочината на засегнати тъкани и как това
се е отразило на локалното и общото й състояние.
От това
заключение се установява също, че на ищцата е извършена пълна абдоминопластика, която не може да бъде причина за проблеми
при последваща бременност и раждане. Относно
наличието на плътна неравност с характер на чуждо тяло под пъпа и над
хоризонталния белег след абдоминопластика, експертите
считат, че най-вероятна причина е шевен материал (конци), като това не създава
здравословен риск, а има само неприятен естетичен ефект, който може да се
отстрани оперативно с локална анестезия и малък разрез в близост до
неравността. Експертите приемат, че е важен индивидуалния отговор на всеки
организъм към използваните шевни материали и това обичайно е образуване на фиброзна тъкан в различни размери и с различен интензитет.
Според заключението
на вещите лица по време на клиничния преглед на 16.10.2019г. се установил леко
разширен хипертрофичен цикатрикс (белег) в областта
на пъпа без данни за проминиране на пъпа и остатъчна
болезненост. Вещите лица дават заключение, че при ищцата формата на пъпа е с
неправилна окръжност, за което съществена роля играе променения от наличните
хипертрофични промени цикатрикс. Според наличната
документация ищцата е подписала информираното съгласие, в което е съществувала
информация относно възможните неблагоприятни усложнения, които с подписа си
пациентът приема като наличен риск. Относно липсата на седемдневен период за
размисъл, приемат, че в материалите по делото има данни за проведена
консултация при д-р К. на 16.03.2017г., извършване на лабораторните изследвания
от проведената консултация на 28.03.2017г. и дори авансово заплащане за
предстоящата операция на 24.03.2017г., като дават заключение, че периодът за размисъл
е спазен, въпреки че в Правилата за добра медицинска практика е упоменато, че при определени
условия той може да бъде намален.
Според вещите
лица настъпилите усложнения и негативни резултати след евентуална инфекция на
пъпа нямат причинно-следствена връзка с налично противоправно
поведение на ответниците д-р К. и „М.Б.Е.“ ООД, касаещо професионалната страна на проблема. Няма случаи на
увредена детеродна способност след абдоминопластика.
Вещите лица сочат в заключението си, че според медицинската практика най-честа
причина за усложнения е наличието на локална инфекция, като е препоръчително
лечението да бъде своевременно и адекватно с цел избягване на персистиращи отоци, болка и груби белези и да се провежда
от специалисти с хирургична насоченост. Неспазването на дадените указания за
следоперативния период при уголемяване на бюста с импланти
може да компроментира драстично добрия хирургичен
резултат.
Вещите лица
излагат в заключението си, че по делото са налице редица административни
нарушения от страна на д-р К. и болница „Европа”, а медицинският стандарт по
ПВЕХ представлява правилник с необходими условия за работа. Правилата за добра медициска практика е етичен кодекс. Информираното съгласие
не е унифицирано, а всяка структура съобразно профила на работа изработва своя
такава.
По отношение
на постоперативното лечение, според заключението, има данни, че на ищцата са
правени превръзки на 07.04.2017г., 11.04.2017г., 16.05.2017г; 13.06.2017г.,
20.09.2017г. от д-р Л., д-р К. и д-р Г.. На извършения на 16.10.2019г. от
вещите лица преглед не се установява сигнификантна
асиметрия и птоза на гърдите. Вещите лица излагат, че
„М.Б.Е.“ ООД няма лиценз за пластична хирургия и такова отделение, а на
пациентката са извършени минимално необходимите за това клинико-лабораторни
изследвания за извършване на оперативна намеса. Излагат, че в клиничната
практика е прието да се извърши едно изследване на гърдата предоперативно
за установяване на моментното състояние и отхвърляне на болестни промени, които
да са противопоказание за извършване на естетична
операция, а всички други образни изследвания се прилагат по преценка на
лекуващия екип. Няма документ за актуално изследване на млечната жлеза, което
да визуализира здравния статус на гърдите на ищцата с оглед на профилактични
прегледи в бъдеще. Извършените оперативни намеси са изцяло естетични и се
правят на здрава жена без съмнения за онкологичен проблем. От заключението се
установява също, че няма данни за пропуснати изследвания и прегледи, които да
са се отразили на крайния ефект от операцията. Според заключението на вещите
лица са налице редица административни нарушения от страна на „М.Б.Е.“ ООД и д-р
К. и на медицинския стандарт по ПВЕХ, но същевременно излагат, че липсват
документални данни за грешки в следоперативния период. Вещите лица сочат, че в
следоперативния период няма нарушение по ПВЕХ, както и не е установено
хирургичното лечение да е извършено по нестандартен (неизползван) метод и/или
по метод, който не е утвърден в добрата медицинска практика. Изписаните след
операцията лекарства са емпирично лечение на превенция на усложнения, като не е
направена антибиограма на ищцата Ц.П. по повод на
изписания антибиотик Аугментин, но това според
експертите не е задължително условие. Според заключението, след извършения
клиничен преглед няма данни на пациентката да са поставени неподходящо избрани импланти с оглед на нейните физиологични особености. Има допуснати
административни нарушения по медицинския стандарт на специалността, но няма
данни за причиняване на вреди на ищцата от професионална компетентност или
неправилно изпълнение на оперативната процедура (отговор на въпрос 14 по лист
402 от делото), както и няма данни за неблагоприятен ефект за здравето на
ищцата. От материалите по делото се установява, че ищцата е прегледана от д-р К.
на 16.03.2017г., т.е. повече от седем дни преди операцията, което е
задължително условие според Правилата на добра медицинска практика по ПВЕХ. Според
заключението на 30.03.2017г. на ищцата е извършено планово оперативно лечение
след предварително проведен консултативен преглед, изразяващо се в аугментационна мамопластика, чрез
имплантация на силиконови протези и абдоминопластика. От документацията по делото се
установява, че няма данни за пропуснати изследвания и прегледи, които да се
отразили на крайния ефект от операцията. В практиката не се провежда
задължително ЯМР изследване. Това се налага рядко и само в определени ситуации
по преценка на лекуващия лекар. Отразяват също, че в документите по делото има
налична документация - информирано съгласие, с подпис на пациентката на всяка
страница и информация за възможни усложнения след проведеното лечение. Не се
установяват данни хирургичното лечение да е извършено по нестандартен
(неизползван) метод и/или по метод, който не е утвърден от добрата медицинска
практика (отговор на въпрос № 5 по лист 404 от делото). Според данните от
медицинската документация липсват данни за усложнения по време на оперативната
намеса и болничния престой. Пациентката е изписана в добро общо състояние със
съответни указания. Вещите лица посочват в заключението си, че в документа за информирано
съгласие е упоменато, че медицината и хирургията не са точни науки, и пациентът
не може да изисква гаранции относно резултата от операцията. Има и текстове,
които визират конкретно незадоволителния резултат, рисковете, и въпреки че се
очаква добър резултат, за такъв няма гаранция.
|
hot |
От заключението
на комплексната съдебно медицинска експертиза се установява, че в подписаните
от ищцата П. документи за информирано съгласие за уголемяване на гърдите и абдоминопластика, има информация за възможни неблагоприятни
усложнения, а при собственоръчно поставяне на подпис се приема, че пациентът е
фактически информиран и съгласен да поеме наличния риск. В медицинската
литература не се описва случай на увреждане на детеродна способност след абдоминопластика. При липа на засягане на детеродни органи
няма причино-следствена връзка за такава увреда при операцията.
В открито съдебно
заседание вещите лица конкретизират заключението си с констатациите, че след
операцията на гърдите на ищцата има асиметрия, която е нормална за всеки човек.
Заявяват, че корекция може да се постигне не с различни импланти,
а с различна оперативна техника за едната и за другата гърда. Могат да се
повдигат полюси, което се прави при реконструкция на гърда, а не при естетична
корекция, като в случая такава необходимост не е имало при ищцата. Според вещото
лице П. позицията на ареоло-мамиларните комплекси се
уточнява по време на консултацията преди операцията. Уточнено е също, че позицията
по двете оси - 60/40 е желание на пациента, като това се консултира
предварително с хирурга, както и какъв да е ъгъла между зърното на гърдата и
оста на гърдата. По делото няма отразено изискване на пациента на какво ниво да
бъдат ареоло-мамиларните комплекси и разположението
на зърното. Вещото лице уточнява, че най-малко желаната позиция на ареолата е 40/60, но това не е грешка, а е най-малко
желаната позиция по статистически данни, правени на базата на избора на десетки
хиляди жени на базата на пет форми и разположение на ареоло-мамиларните
комплекси. Вещото лице не е виждало изискване в декларацията за информирано
съгласие да се вписва какво да е разположението на аерола.
Излага, че всяка болница сама изготвя информираното съгласие, тъй като няма общ
стандарт на по-горестоящ орган или готова бланка. Епикризата на ищцата от лечение в Турция не е била на
разположение на експертите. След операцията от д-р К. ищцата се е нуждаела от
наблюдение от лекар, което може да стане и в амбулаторни условия. Не се е
нуждаела от хоспитализиране, като няма пречка наблюдаващия след операцията
лекар да бъде и специалист в друга област. Според експертизата поставените импланти на ищцата са съобразени с физическите особености
на пациентката, но има и възможност те да бъдат напълнени по различен начин с
различна конфигурация, като дори и да се постави по-малък имплант,
може да се наблюдава риплинг ефект. Няма законова
разпоредба, къде да се поставят стикерите от имплантите.
Уточнява, че в практиката стикерите се поставят в историята на заболяването и
оперативния протокол, като самата фирма производител на имплантите
дава два паспорта за тях - единият остава в болницата, а другият се дава на
пациента. Поставените импланти на ищцата П. не могат
да се установят с образно изследване, тъй като те не разполагат с чип, който да
може да се разчете. Вещите лица дават заключение, че от медицинска гледна точка,
при операцията на ищцата, няма допусната грешка при операцията, както на
гърдите така и на абдоминалната област (лист 424 от
делото).
От приетото
заключение на съдебно счетоводната експертиза на вещото лице Р.Р.С. (лист 428-431 от делото), което съдът кредитира като
обективно, безпристрастно дадено и неоспорено от страните се установява, че за
извършените две операции на гърди и корем на 30.03.2017г. в „М.Б.Е.“ ООД, д-р К.
е получил от ищцата П. плащания в общ размер на 11 000 евро, равняващи се на
21 514.13 лева. Според заключението плащанията са осчетоводени по сметка
504 – „Разпл. сметка в евро“, а д-р К. е осчетоводил
фактурите, издадени на ищцата през 2017г., както и по сметка 411 – „Клиенти“,
за клиент, от който са получени плащанията е записана ищцата П.. Установява се,
че от д-р К. са издадени общо пет фактури, като две са за авансови плащания на
24.03.2017г. (съответно за поставяне на гръдни импланти
и абдоминопластика) и още три фактури от 30.03.2017г.,
в които е отразен приспаднатия аванс (Таблица № 1 – лист 430 от делото).
По делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпит на две групи свидетели: Ц.Й.К.,
живеещ във фактическо съпружеско съжителство с ищцата и Б.К.К.–
приятелка на ищцата, както и Н.С.Г., Е.О.Ц.и М.М.Г.–
свидетели на ответниците.
От
показанията на свидетеля К.се установява, че научил от ищцата за намерението й да
направи корекцията на бюста си след неин преглед при д-р К.. Прегледът бил във
връзка с проблем след раждането на второто им дете, когато ищцата получила коремна
херния и потърсила помощ. Според свидетеля около десет дни преди операцията се
състоял прегледа при специалиста, а преди операцията двамата с ищцата посетили
няколко болници заради коремната херния, но всичките хирурзи, с които се
консултирали били на мнение, че трябва да й се трансплантира
платно. Свидетелят подържа пред съда, че още от първия момент, в който ищцата
си направила операцията тя имала някакъв проблем - отначало силна болка,
проблеми с пъпа, заради който ходили при няколко специалисти, ходили на
превръзки, било изписано лекарство, което не се продава в България. Излага, че обиколили
2-3 специалисти за проблеми с пъпа, който започнал да гнои след операцията, а преди
около година се появила бучка под пъпа, която нараствала, за което потърсили
помощ в Турция и там на ищцата й направили операция по настояване на свидетеля.
Свидетелят заявява в показанията си пред съда, че ищцата не одобрявала и двете
операции, защото коремната била оставена с висящи меса и шевът бил голям, а
асистентката на д-р К. твърдяла, че ще се оправи. Свидетелят сочи, че през
първите 3-4 месеца след операцията не я е преглеждал д-р К., а водели разговори
и съобщения по телефона. Свидетелят съобщава, че са се консултирали относно
операцията с много специалисти от София, а и с такива от Германия, Австрия,
Швейцария, Турция. Специалистите се произнесли, че от операцията няма опасност
за живота на ищцата, но тя не се чувства добре. Свидетелят излага, че ищцата не
можела да носи бански, от което започнали битови скандали, тъй като не можели
да обяснят на детето си защо не може да се отиде на плаж и т.н. Свидетелят не е
присъствал при прегледа на ищцата при д-р К., а само на преглед за смяна на
превръзките. Ищцата не е променяла работата си след операцията.
Свидетелката К.заявява
пред съда, че е приятелка на ищцата от двадесет години и била с нея при първия
преглед, който бил някъде в средата на м.03.2017г. Прегледът продължил около 20
минути. Ищцата отишла за операция конкретно на корема, тъй като имала проблеми
с него, а специалистите, с които се консултирала преди този преглед искали да й
слагат платно. Ищцата й споделила, че е склонна да си направи заедно двете
операции - както на гърдите, така и на корема. Сочи, че късно вечерта в деня на
операцията се чула с ищцата и тя споделила, че се чувства много зле, че има
превръзка на гърдите, която много я задушава, а на другия ден д-р К. искал да я
изпише, но понеже ищцата се чувствала зле, тя сама искала да остане в
болницата, под лекарско наблюдение. Според свидетелката след операцията пъпа на
ищцата бил гноясал, като по този повод ищцата започнала кореспонденция със
сътрудничката на д-р К., която била в САЩ, а самият доктор К. напуснал България
веднага след операцията. Излага, че ищцата ходела на превръзки при друг лекар,
а впоследствие започнала да ходи и при други български специалисти заради
инфекцията на пъпа. Всичко това се случило в рамките на максимум една седмица
след самата операция. Свидетелката сочи, че под пъпа на ищцата, започнало да се
образува топче, заради което за да седне, ищцата трябвало да си разкопчае
панталона, а и кожата от едната страна висяла. Излага, че времето между
операцията и първата среща на ищцата с д-р К. била след 2-3 месеца, като ищцата
й споделяла, че не искала така да изглежда бюста, тъй като изпитвала тежест в
гърба. Освен тези проблеми ищцата започнала да се подтиска,
да се притеснява, да има проблеми с мъжа си, защото искали да имат още едно
дете. Свидетелката излага, че основното притеснение на ищцата е произхода на имплантите и затова двете проверявали в интернет и се оказало,
че те са холандски. Свидетелката сочи, че след тази операция отношенията между
ищцата и съпругът й охладнели, личните взаимоотношения се влошили, а ищцата много
се депресирала и състоянието й се влошило, след като излезли резултатите от
медицинския одит.
От
показанията на св. Г. - специализант по хирургия от екипа на д-р К., се
установява, че контактът между ищцата и д-р К. се осъществил в болница „Европа“
през март месец на 2017 г. Излага, че ищцата Ц.П. се свързала с тях по повод на
корекция на бюста - за уголемяване на бюста и възстановяване на последиците от
предишна бременност в абдоминалната област. Сочи, че
в тези случаи подробно се коментира и обяснява на пациентката какъв би бил
крайният резултат, от какъв вид биха били имплантите
и материалите. Свидетелят заявява пред съда, че две или три седмици след първия
преглед на ищцата П. се състояла операцията, като свидетелят не знае дали е
имало друг преглед на П. при д-р К.. В извършената операция на ищцата свидетелят
е бил първи асистент, а оперативният процес протекъл гладко, без усложнения и с
продължителност два до три часа. На следващия ден, т.е. преди изписване се извършила
подмяна на превръзките, контрол на оперативните рани, оглед и повторен преглед.
След около седмица от операцията имало преглед, на който били сменили
превръзките. Свидетелят излага в показанията си пред съда, че при ищцата след
операцията имало съвсем малка супурация на кожата, в
областта на пъпа, което представлява нагнояване на оперативната рана, което е
нещо обичайно за този вид манипулации. Свидетелят оставил свои координати на
ищцата за връзка при необходимост и ищцата му се обадила по повод на коремни
болки, като същата не е попитала нищо за вида и формата на имплантите.
Подобни оплаквания били заявени към края на м. септември 2017 година. Свидетелят
излага в показанията си, че операцията в абдоминалната
област се извършила едновременно с поставянето на имплантите
на гърдите, като корекцията на корема била свързана с последиците от предишно раждане
- диастаза (отпускане) на правите коремни мускули и
корекция и отнемане на излишната кожа. Зашиването било извършено основно от д-р
К. – анкерните шефове, които се правят в областта на
правите коремни мускули, както и затварянето на кожата. Заявява, че загнояване при
г-жа П. не е било нещо необичайно и не е с висока сложност. Имат налични мостри
на имплантите и ги показват на пациентите, преди те
да вземат решение, но не си спомня конкретно дали на ищцата такива мостри са
били показвани.
В показанията
си св. Ц.излага, че познава ищцата П., като пациент на д-р К., на която й е била
направена абдимонопластика и импланти
на гърди. Излага, че е записвала часове на Ц.П. за преглед, а в кабинета на д-р
К. имало поставени мостри на импланти за гърди на
видно място, които се предоставят на пациентите. Докторът носил със себе си и
други мостри, тъй като стандартно пътува с цял куфар. Излага, че д-р К. идва с
екипа си, но използва и от наличния персонал на болницата, да влизат в
операционната. Заявява, че операцията на Ц.П. д-р К. е направил с неговия екип.
Свидетелката сочи, че след операцията ищцата е идвала на превръзки и при доктор
Л.. Имала е записан час за контроли при д-р К., в рамките на следващите два
месеца и е посещавала следоперативен преглед. Пред свидетелката ищцата Ц.П.
казвала, че е доволна както от формата, така и от имплантите
които са се използвали. Излага, че приблизително половин година след операцията
от служител на д-р К. - Д.Д.свидетелката научила, че
ищцата има проблем, тъй като при излизането от кабинета чула, че ищцата не се
харесва, като тя била видимо нервна.
Свидетелката Г.заявява
пред съда, че работи в болница „Европа“ като медицинска сестра, а практиката на
болницата предвижда пациентите да дойдат сутрин – в деня за операцията за
приемане, а след настаняването се правят нужните проби за медикаменти.
Информираното съгласие се попълва в деня на приема. Според св. Г.пациентът има
време да се запознае с предоставеното съгласие, включително това се отнася и за
ищцата Ц.П.. Уточнява, че пациентът се оставя в стаята да се запознае с всички
документи и информираното съгласие, след което го подсипва и го предава на
екипа, който ще извърши операцията. След това екипа който ще оперира и най-вече
оператора, се качва при пациента в стаята, водят разговори относно протичането
на операцията - колко време като продължителност, какво да очакват след операцията.
Всеки пациент остава в стаята с оператора и има достатъчно време да си зададе и
въпросите, и да коментират. Свидетелката излага, че д-р К. е доста обстоен при
прегледите.
Съдът
кредитира обсъдените показания на свидетелите, като ги цени при съобразяване с
нормата на чл. 172 от ГПК и ги счита за обективно дадени, неоспорени от
страните, логични, последователни и взаимно допълващи се, кореспондиращи с
приетото заключение по комплексната съдебно медицинска експертиза.
Описаната
фактическа обстановка е установена по делото въз основа на съвкупната преценка
на всички събрани доказателства, ценени като относими
и допустими.
Въз основа на
така установените факти, настоящият съдебен състав намира следното от правна
страна:
Разпоредбата
на чл.45, ал.1 от ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана да не се
вреди другиму. Нарушението й поражда отговорност на причинителя да заплати
обезщетение, което на основание чл.51, ал.1 от ЗЗД обхваща всички вреди пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вреда по смисъла на нормата е всяка
неблагоприятна последица за признати и защитени от закона права и интереси на
увредения, които могат да бъдат имуществени и/или неимуществени. Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, а пораждането на деликтната
отговорност по чл.45 от ЗЗД е предпоставено от настъпването
на следния фактически състав: 1) противоправно
деяние-действие и/или бездействие на извършителя, 2) настъпила вреда, 3) причинно-следствена
връзка между деянието и вредата и 4) вина, подлежащи на установяване от
увредения, претендиращ обезвреда, при условията на
главно и пълно доказване. Обединяващият елемент на всички останали, за да е
налице фактическия състав на непозволеното увреждане, е причинната връзка. Тя
не се предполага, а също следва да се докаже от увредения (в този смисъл е решение
№ 370 от 11.11.2011 г. по гр. д. № 1740/2010 г. на
ВКС, IV г. о., ГК). За да възникване отговорността по посочения
законов текст е необходимо да се установи по несъмнен и категоричен
начин кумулативното наличие на описаните предпоставки. Обективните елементи от
състава на деликта следва да се докажат от ищцата, по
аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК, като субективният
елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за
оборване на законовата презумпция съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД - вината на
извършителя се предполага. В тежест на ответника е оборването на тази презумпция.
Най-напред
следва да се установи има ли противоправно поведение,
тъй като само при наличието му, стои въпросът за обезщетяване на вредите от
отговорното лице (респ. и за причинната връзка). За да е налице противоправно поведение, то следва да е предприето въпреки
установена в закон забрана за неговото извършване, която забрана охранява
абсолютни субективни права, като изводът за противоправността
представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях
от гледна точка на действащите разпоредби. Противоправността
се изразява в такова поведение (действие или бездействие) на дееца, което
засяга чужди субективни права, а причинната връзка е необходимо закономерно
следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.
Съгласно чл.49
от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността е за чужди виновни противоправни
действия, тя е обективна и безвиновна и има
гаранционно-обезпечителен характер.
Възложителят
по чл.49 от ЗЗД и прекият причинител отговарят солидарно спрямо пострадалия за
причинените му вреди (съгласно задължителните указания дадени с ПП на ВС №
7/29.12.1958г.). С разясненията дадени в ПП на ВС № 7/29.12.1958г. е прието, че
пострадалият има възможност да предяви иска за обезщетението солидарно срещу
непосредствения извършител и лицето, което му е възложило работата като по
отношение на деликтната солидарна отговорност намират
приложение разпоредбите на чл. 121-127 от ЗЗД.
Между
страните не е спорно и е установено от приетите по делото писмени
доказателства, че ищцата е била оперирана на 30.03.2017г. в „М.Б.Е.“.
Установено е и отново не е спорно, че операцията е извършена от д-р Д.К.,
италиански гражданин, който е имал договорно правоотношение с ответното
дружество.
Съгласно чл.
81, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, всеки български гражданин има
право на достъпна медицинска помощ при прилагане на принципите на
своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. Медицинската
помощ е правнорегламентирана дейност, като качеството
ѝ се основава на медицински стандарти и Правилата за добра медицинска
практика (чл. 80 от ЗЗ). Дейността на лечебните заведения и на медицинските и
други специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на
медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване
защита на правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с
наредби на министъра на здравеопазването (чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения. Затова, когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност, той следва да
обсъди не само доказателствата за фактите какви действия са били предприети или
не са били извършени от медицинските специалисти, но и доколко те са отговаряли
на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания - да посочи в какво се
изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите
медицински практики (в този смисъл е решение № 77 от 30.05.2017 г. по гр. д. №
2956/2016 г., г. к., ІV Г. О. на ВКС). За да са
налице предпоставките за уважаване на исковете следва да се установи, че
служител на ответника виновно е извършил противоправни
действия/бездействия, в причинна връзка с които ищцата е претърпяла вреди. Т.е.
за да се произнесе по съществото на спора съдът следва да се произнесе по
въпроса, осъществен ли е деликт при изпълнение на
медицинска дейност, като следва да обсъди не само доказателствата за фактите -
какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските
специалисти, но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените
медицински изисквания - да посочи в какво се изразява нарушението на
утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики (в този
смисъл е решение № 273 от 17.11.2017 г. по гр. д. № 4347/2016 г. на ВКС, IV г.
о., ГК).
В настоящия
случай се установи, че на 30.03.2017г. на ищцата е проведена хирургическа
интервенция за корекция на бюста – поставяне на гръдни импланти
и абдоминопластика на корема при ответника „М.Б.Е.“
ООД, която медицинска процедура е извършена от ответника д-р Д.К..
От
заключението на комплексната съдебно медицинска експертиза, както и от
свидетелските показания съдът приема, че по делото не се установиха твърденията
за виновни противоправни действия/бездействия на ответника
д-р Д.К., както и да е настъпила вреда за ищцата, която да е в причинна връзка
с проведената хирургическа интервенция на 30.03.2017г. По делото не е
установено противоправно увреждащо
действие/бездействие на лекарския екип и/или медицинския персонал на ответната
болница и в частност - на ответника д-р Д.К., изразяващо се в неправилност
(липса на качество/а) при извършената оперативна манипулация, която е била
осъществена планирано и по желание на ищцата.
Установи се,
че няма данни за причиняване на вреди на ищцата от професионална компетентност
или неправилно изпълнение на оперативната процедура (лист 402 от делото), както
и няма данни за неблагоприятен ефект за здравето на ищцата, а настъпилите
усложнения и негативни резултати при ищцата след евентуална инфекция на пъпа нямат причинно-следствена връзка с налично противоправно поведение на ответниците
д-р К. и „М.Б.Е.“ ООД, касаещо професионалната страна
на проблема. От заключението на комплексната съдебно медицинска експертиза
се установи също, че ищцата е провела консултация при д-р К. на 16.03.2017г.,
лабораторните изследвания от проведената консултация са от 28.03.2017г. и е
извършила авансово заплащане за предстоящата операция на 24.03.2017г., като така
периодът за размисъл е спазен, а и правилата за добра медицинска практика допуска
периодът да бъде намален. Следва, че както преди извършването на хирургическата интервенция от
30.03.2017г., така и при нейната непосредствена подготовка и осъществяване е
съобразена медицинската практика при този вид медицинска дейност. Изводът на
съда за липса на осъществен деликт от ответната
страна съответства и на установеното със свидетелските показания на св. Костова,
която е била с ищцата при първия преглед, осъществен в средата на м.03.2017г., продължил
около 20 минути, както и с показанията на св. Г. и св. Г., който са участвали
при извършването на подготовката и провеждането на оперативната интервенция. От
заключението на комплексната съдебно медицинска експертиза се установи, че от
медицинска гледна точка, при операцията на ищцата, няма допусната грешка, както
на гърдите така и на абдоминалната област (лист 424
от делото), поради което съдът приема, че по делото не е установен първият от кумулативните
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправно увреждащо деяние - действие и/или бездействие
на ответниците.
Действително
по делото е установено, че ищцата е търпяла негативни преживявания
непосредствено след извършената на 30.03.2017г. хирургическа интервенция, както
и не е била доволна от вида на оперираните части от тялото си. Съдът счита, че
търпените от ищцата болки след оперативната интервенция не могат да бъдат
причислени към противоправно увреждащо деяние на ответниците, в частност на д-р К., тъй като преди
извършването на тази манипулация ищцата е била писмено уведомена за
последиците, респ. е могла да избере дали да се подложи или не на такова
въздействие (отговор на въпрос 10 - лист 396 от делото). След като ищцата се е
запознала и е подписала „Информирано съгласие”, което не е спорно между
страните, в което съгласие има текст: „... незадоволителен резултат - въпреки
че се очаква добър резултат, за такъв
няма гаранция...”, то не може да се приеме, че съществува и причинно-следствена
връзка между деянието - хирургическата интервенция от 30.03.2017г. и негативните
преживявания на ищцата, свързани с очакванията й за резултата от медицинската
дейност. В случай, че ищцата не е могла да се запознае с представения й
документ, тя е била свободна да избере да не го подпише, респ. да се откаже от
операцията. Обратно, по делото е установено, че ищцата е подписала декларациите
за „Информирано съгласие” на всяка страница, както и на 24.03.2017г. е извършила авансово заплащане за
предстоящата операция. Последното е основание да се приеме, че ищцата е била
запозната, както с ползите, така и с рисковете от предстоящата хирургическа интервенция още при
първото й посещение и среща с ответника К. в болницата, като е имала достатъчно
време да направи своя информиран избор преди да подпише представените ѝ в
писмен вид документи. В този смисъл съдът приема за неоснователно възражението
на представителя на ищцата, че „реално няма информиране на П., а има формално
подписване на нечетливи бланки…“.
Съдът приема
за неоснователни възраженията на ищцата, описани в исковата молба и подробно
обосновани с писмената защита, касаещи допуснати от ответниците
нарушения на чл.46 от ЗЛЗ, чл.81, чл.86, чл. 88 и чл.89 и чл.92 от ЗЗ. Тези
доводи не са относими към разглеждания спор, тъй като
в настоящото производство съдът не се произнася по искове за обезщетения за
вреди, причинени на ищцата от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица (които са допустими
за разглеждане в производство по реда на чл. 203-207 от Административнопроцесуалния
кодекс).
Не се събраха
и доказателства от които се обоснове извод да е осъществен състава на деликтна отговорност при извършената на ищцата хирургическа
интервенция от 30.03.2017г., независимо, че от медицинска гледна точка не е налице
противоправно поведение от страна на лекарския екип. Съдът
приема, че на обезщетяване по общия ред подлежат всички вреди, включително и
тези, които са причинени в резултат на поведение, изразяващо се в незачитане и
несъобразяване с етични правила и норми. Такова поведение не се установи да е
допуснато от ответниците в настоящото производство,
вкл. и няма данни за пропуснати изследвания и прегледи на ищцата, които да са се
отразили на крайния ефект от операцията, т.е. не са били нарушени МС по ПВЕХ. Липсата
на противоправно деяние налагат извода за липса на
основание за носене на деликтна отговорност от ответниците, поради което исковете за обезщетение на
имуществени и неимуществени вреди са изцяло неоснователни и недоказани.
Предвид
изложено съдът приема, че съставът на чл. 45 от ЗЗД не е осъществен, което
изключва да е осъществен и състава на чл. 49 от ЗЗД. Исковете за присъждане на
имуществени и неимуществени вреди са неоснователни и съдът ги отхвърля.
По разноските
съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 78 от ГПК, всяка от страните в процеса има право на направените от нея
разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Предвид
изхода на спора на ищцата не се дължат разноски.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците имат право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ответникът „М.Б.Е.“
ООД е направил разноски в размер на 4000 лв. - за адвокатско възнаграждение,
което съдът приема за реално направен разход съгласно представените договор за
правна защита и съдействие от 21.11.2018г. (лист 415 от делото) и извлечение от
разплащателна сметка № 12/31.12.2018г. (лист 497 от делото) за извършеното
плащане на сумата по банков път, за които разноски е представен списък по чл.
80 от ГПК (лист 496 от делото). Ищцата не е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което в тежест
на Ц.П. съдът възлага сумата от 4000 лева - направени от ответника „М.Б.Е.“ ООД
разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът Д.К. е направил
разноски в размер на 1800 лв. - за платен депозит за вещи лица (лист 370 от
делото), което съдът приема за реално направен разход. По изложените
съображения съдът осъжда Ц.П. да заплати на Д.К. сумата от 1800 лева – разноски
по делото.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, І ГО, 26 състав
Р Е Ш И:
ОХВЪРЛЯ
предявените от Ц.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адресат адв. П.Е.Т. от САК, адрес: *** искове с правно основание
чл.45 и чл.49 от Закона за задълженията и договорите, за осъждане на „М.Б.Е.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адресат адв. Х.Г.Н. от САК, адрес: *** и Д.К., гражданин на
Република Италия, роден на ***г. с адрес: гр. Авенциано, Република Италия, провинция Акуила, ул. „*******, солидарно да заплатят на Ц.К.П., ЕГН **********,
както следва: сума в размер на 21
514.12 (двадесет и една хиляди петстотин и четиринадесет лева и дванадесет
стотинки) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени разноски за хирургическа интервенция за корекция на
бюста – поставяне на гръдни импланти и абдоминопластика на корема, извършена на 30.03.2017г.,
както и сума в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, причинени по повод
извършена планова хирургическа интервенция за корекция на бюста – поставяне на
гръдни импланти и абдоминопластика
на корема, извършена на 30.03.2017г. в нарушение на Медицински стандарт по
пластично възстановителна и естетична хирургия, ведно със законна лихва върху
сумите от датата на исковата молба – 28.09.2018г. до окончателното изплащане,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Ц.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „М.Б.Е.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 4 000 (четири хиляди) лева, представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по гражданско дело № 12632/2018г. по описа на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 26 състав.
ОСЪЖДА Ц.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д.К., гражданин на Република Италия, роден на ***г. с адрес: гр. Авенциано, Република Италия, провинция Акуила, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1 800 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща съдебни разноски по гражданско дело № 12632/2018г. по описа на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 26 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице ЗАД „********“, ЕИК *********, привлечено като помагач от ответника „М.Б.Е.“ ООД, ЕИК *******.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: