№ 2292
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100505514 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „БГ Инженеринг 2014“ ООД, чрез
адв. И., срещу решение № 2532/14.02.2024г. постановено по гр.д. № 62273/2023г. по
описа на СРС, 165-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника „ВДХ“
АД осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД за сумата 8 241 лева, представляваща вреди от
сторени разноски по ч.гр.д. № 12323/2022г. по описа на СГС, и по и.д. №
20228510403621 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ, с район – СГС.
Жалбоподателят намира, че атакуваното съдебно решение било неправилно и
необосновано. Разноските ищецът сторил във връзка с допуснато по ч.гр.д. №
12323/2022г. по описа на СГС обезпечение на бъдещ иск, предявим срещу ответника
„ВДХ“ АД. Въз основа на издадената обезпечителна заповед било образувано и.д. №
20228510403621 по описа на ЧСИ М.П.. След като обезпечителните мерки били
наложени, ответникът погасил изцяло дължимите суми преди да изтече едномесечния
срок по чл. 390, ал. 3 ГПК. С определение по чл. 402 ГПК допуснатото обезпечение
било отменено, а издадената обезпечителна заповед – обезсилена. Неправилно СРС
приел, че след като в производство по чл. 402 ГПК ищецът поискал отмяна на
допуснатото обезпечение по бъдещия иск, то отношенията между страните,
включително относно разноските, били уредени. Ответникът погасил обезпеченото
вземане-предмет на ч.гр.д. № 12323/2022г., поради което ищецът подал молба по чл.
1
402 ГПК за отмяна на обезпечението, за да не създаде предпоставки за търсене на
вреди от насрещната страна. Процесните разноски в производството по чл. 390 ГПК и
по изпълнителното дело останали незаплатени. Същите не били включени в
обезпечителната заповед, както и липсвала законова възможност да бъдат присъждани
от ЧСИ. Ищецът представил доказателства за реалното им извършване, неоспорени от
ответника. По заявените съображения моли за отмяна на постановеното решение и
уважаване на предявения срещу ответника иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „ВДХ“ АД депозира писмен отговор
на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Неоснователни били
и не почивали на фактическата обстановка доводите на въззивника, че разноските не
могли да бъдат присъждани в обезпечителното и в изпълнителното производство.
Разноските ищецът следвало да претендира още с молбата си за налагане на
обезпечението, при което съдът с определението за отмяна на обезпечението щял да се
произнесе по разноските. Отговорността за разноски можело да съществува само при
висящ процес и не можела да се търси в отделно производство. В условията на
евентуалност поддържа доводите от отговора на исковата молба за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
Със сезиралата съда искова молба ищецът „БГ Инженеринг 2014“ ООД излага,
че с молба от 22.11.2022г., подадена пред СГС, поискал обезпечение на предявим
срещу ответника „ВДХ“ АД бъдещ осъдителен иск за сумата 135 000 лева,
представляваща вземания по сключен помежду им на 10.06.2021г. договор за доставка
и монтаж на шумозащитни екрани и шумозащитни алуминиеви панели, чрез налагане
на запор на посочени в молбата банкови сметки на длъжника. По образуваното ч.гр.д.
№ 12323/2022г. по описа на СГС, I-17 състав, било постановено определение №
11997/23.11.2022г., с което съдът допуснал исканото обезпечение при гаранция от
13 500 лева, вносима от молителя и определил едномесечен срок по чл. 390, ал. 3 ГПК
за предявяване на бъдещия иск. На 05.12.2022г. ищецът се снабдил с обезпечителна
заповед и образувал изпълнително дело № 3621/2022г. по описа на ЧСИ М.П., рег.№
851 на КЧСИ, с район – СГС. На 12.12.2022г., преди изтичането на срока по чл. 390, ал.
3 ГПК, длъжникът „ВДХ“ АД платил на ищеца сумата 50 000 лева, а остатъкът от
85 000 лева – на 13.12.2022г. С определение от 19.12.2022г. по ч.гр.д. № 12323/2022г.,
постановено по реда на чл. 402 ГПК, СГС отменил допуснатото обезпечение и
обезсилил издадената обезпечителна заповед. Ищецът обаче сторил разноски в
обезпечителното производство и в изпълнителното производство в общ размер 8 241
2
лева, както следва: 40 лева – заплатена държавна такса по ч.гр.д. № 12323/2022г. по
описа на СГС, I-17 състав и заплатено адвокатско възнаграждение – 2 780 лева, 396
лева – авансови такси по и.д. и 5 025 лева – адвокатско възнаграждение, които не му
били възстановени от длъжника. Обосновава правния си интерес от воденето на
самостоятелен иск за разноски с разрешението по т. 5 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.
№ 6/2012г. ОСГТК на ВКС. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
8 241 лева, ведно със законната лихва. Претендира разноски в производството по
осъдителния иск за разноски в обезпечително и изпълнително производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ВДХ“ АД депозира писмен отговор на
исковата молба. На първо място намира предявения иск за недопустим – ищецът
следвало да претендира разноските по ч.гр.д. № 12323/2022г., и по същите съдът да се
произнесе с определението си по чл. 402 ГПК. Позовава се на съдебната практика,
застъпена в Решение № 54/17.02.2016г. по гр.д.№ 5091/2015г. IV г.о. на ВКС. В
условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на платеното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 12323/2022г. по описа на СГС, I-17 състав,
се установяват твърденията на ищеца, че с молба с вх. № 79173/23.11.2022г., поискал
обезпечение на бъдещ осъдителен иск, предявим срещу ответника „ВДХ“ АД, за
сумата 135 000 лева - вземания по сключен помежду им на 10.06.2021г. договор,
съгласно издадена от ищеца фактура № **********/26.10.2021г., чрез налагане на
запор на банкови сметки на ответника, разкрити в посочени в молбата търговски
банки. Към молбата ищецът представил платежен документ за внасяне по сметка на
СГС на дължимата за производството държавна такса в размер на сумата 40 лева.
Представил и договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. И. на 17.06.2022г.
с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 780 лева, вносимо по
банков път. С молбата не е заявено искане за присъждане на разноски.
По образуваното ч.гр.д. № 12323/2022г. по описа на СГС, I-17 състав, било
постановено определение № 11997/23.11.2022г., с което съдът допуснал исканото
обезпечение при гаранция от 13 500 лева, вносима от молителя и определил
едномесечен срок по чл. 390, ал. 3 ГПК за предявяване на бъдещия иск. На
05.12.2022г., след внасяне на определената съда гаранция, съдът издал обезпечителна
заповед, която видно от удостоверяването, била получена от представителя на ищеца
на 06.12.2022г.
С молба с вх. № 87211/16.12.2022г., постъпила по ч.гр.д. № 12323/2022г. по
описа на СГС, I-17 състав, преди изтичането на срока по чл. 390, ал. 3 ГПК, СГС бил
сезиран от ищеца „БГ Инженеринг 2014“ ООД с искане по чл. 402 ГПК за отмяна на
допуснатото обезпечение и по чл. 403 ГПК за възстановяване на внесената гаранция.
Изложил, че въз основа на обезпечителната заповед било образувано изпълнително
3
дело № 3621/2022г. по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район – СГС, по
което съдебния изпълнител наложил запорите на банковите сметки на длъжника.
Последният заплатил на ищеца обезпеченото вземане в размер на 135 000 лева,
предвид на което вече не съществувала причината, поради която обезпечението било
допуснато. Представени са платежни документи, от които плащането на сумата в общ
размер 135 000 лева се установява. С молбата ищецът не е заявил претенция за
присъждане на разноски.
С определение № 13070/19.12.2022г. по ч.гр.д. № 12323/2022г. по описа на СГС,
I-17 състав, на основание чл. 402 ГПК съдът отменил допуснатото по делото
обезпечение, обезсилил издадената обезпечителна заповед и постановил връщане на
внесената от молителя гаранция. Същият съдебен акт бил редовно връчен на всяка от
страните на 20.12.2022г., а на 29.12.2022г. влязъл в законна сила, което съдът надлежно
удостоверил.
В производството по осъдителния иск за разноски в обезпечително и
изпълнително производство пред СРС ищецът ангажирал доказателства за
образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ П. и сторените по същото разноски
– молба по чл. 426 ГПК от 08.12.2022г., придружена от платежен документ от
09.12.2022г. за внесена сума в размер на 396 лева по сметка на ЧСИ за и.д. №
20228510403621, договор за правна защита и съдействие от 07.12.2022г., сключен с
адв. И. за защита в изпълнителното производство с посочено възнаграждение на
адвоката в размер на 5 025 лева с разписка за получена сума от същата дата.
Представени са и доказателства за реално плащане на възнаграждението по договора
за правна защита и съдействие от 17.06.2022г. за защитата в обезпечителното
производство – разписка от 22.11.2022г. за получена от адвоката сума в размер на
2 780 лева. Същите не са оспорени от страните по делото.
При така заявените с исковата молба твърдения, които се установяват и от
доказателствата по делото, настоящият съдебен състав намира, че предявеният от
ищеца иск за присъждане на разноски, сторени в обезпечително и
изпълнително производство, е процесуално недопустим по следните мотиви:
Задължителните указания, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, че направените от
страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното
съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход, са неприложими
в разглежданата хипотеза, в която иск по съществото на спора изобщо не бил
предявен, поради извършено преди изтичане на срока по чл. 390, ал. 3 ГПК пълно
погасяване на дълга. Мотивите по т. 5 от същото ТР не налагат извод за допустимост
на самостоятелен иск за присъждане на сторените в обезпечителното, респ. в
функционално свързаното с него изпълнително производство разноски в случаите като
4
настоящия, в който исково производство по бъдещия иск не се е развило.
Константната съдебна практика (решение № 67/03.04.2014 г. по гр.д. №
2944/2013г., IV г.о. на ВКС, решение № 414/27.07.2009г. по гр.д. № 1049/2008г., IV г.о.
на ВКС и др.) последователно и безпротиворечиво приема, че отговорността
за разноски по делото представлява правото на едната страна да иска и задължението
на другата страна да плати направените разноски на тази страна, в чиято полза съдът е
решил делото. Отговорността за разноски представлява гражданско правоотношение,
което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Фактическият състав, от
който тя се поражда, включва неоснователно предизвикан правен
спор; разноски, причинени от воденето на делото по повод на този спор
и съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращата страна.
Отговорността за разноски е обективна невиновна отговорност и не е отговорност за
вреди, защото има за предмет само направените по делото разноски. Тази отговорност
може да съществува само по висящ процес и затова не може да се търси в
отделно производство. Тя включва направените по делото разходи за внесена държавна
такса, изплатен адвокатски хонорар, изплатени възнаграждения за вещо лице, за
явяване на свидетели в открито съдебно заседание, хонорар на преводач и т.н. Всички
суми, изплатени на някое от тези основания, представляват разноски, които страната
прави по повод на делото - чл. 78, ал. 1 ГПК и се дължат от страната, която с
поведението си неоснователно е причинила възникването на съдебния спор. Извън
конкретното производство, в което са направени и по реда, установен в процесуалния
закон, съдебните разноски не могат да се търсят в друго производство чрез
предявяване на самостоятелен иск. В този смисъл - решение № 54/17.02.2016 г. по
гр.д. № 5091/2015г., IV г.о. на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че разноските, направени от страната за
процесуално представителство и защита в производството по допускане
на обезпечение, респ. и в изпълнителното производство, образувано по издадената
обезпечителна заповед, се подчиняват на общия режим на отговорността за разноски в
процеса.
В случаите, в които обезпеченият иск е бил предявен за разглеждане пред
съответния съд, приложение намира разрешението по т. 5 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
В случаите като настоящия, когато обезпеченият иск не е бил предявен поради
изпълнение на обезпеченото вземане от страна на длъжника, предприето след издаване
на обезпечителната заповед и след налагане на обезпечителните мерки, молителят
в производството по чл. 390 ГПК следва да заяви искане за присъждане на сторените
от него разноски по допускане и налагане на обезпечението пред съда, разгледал
искането му по чл. 390 ГПК. В конкретния случай ищецът е следвало да заяви
5
претенцията си за разноски в обезпечителното и изпълнителното производство с
молбата си по чл. 402 ГПК по ч.гр.д. № 12323/2022г. по описа на СГС, I-17 състав. С
постановяването на акт за отмяна на допуснатото обезпечение и обезсилване на
издадената обезпечителна заповед производството по делото приключва и в този
случай нормата на чл. 81 ГПК намира приложение.
Такова искане обаче не е направено, а съдът няма правомощия да се произнася
служебно по въпроса за разноските. Извън конкретното производство, в което са
направени и по реда, установен в процесуалния закон, разноските не могат да се
търсят и присъждат.Съдебните разноски да бъдат търсени в отделно
гражданско производство и да бъдат предмет на самостоятелен иск.
Настоящият въззивен състав намира, че СРС е изложил правилни мотиви,
приемайки, че за ищеца не съществува право на иск и предявеният такъв е
процесуално недопустим. Неправилно обаче СРС е приложил процесуалния закон,
като е отхвърлил предявения иск, вместо да върне недопустимата искова молба.
По изложените съображения се налага извод, че постановеното
първоинстанционно решение, с което съдът се е произнесъл по иск за присъждане на
сумата 8 241 лева – разноски в обезпечителното и изпълнителното производство, е
процесуално недопустимо и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК подлежи на обезсилване,
а производството по делото следва да се прекрати.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора има въззиваемият-ответник. Същият
не е заявил претенция за разноски, предвид на което с решението си съдът не
присъжда разноски.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 2532/14.02.2024г. постановено по гр.д. №
62273/2023г. по описа на СРС, 165-и състав и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7