РЕШЕНИЕ
№ 1095
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20225330105688 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, против Г. И.
С., ЕГН **********, от ......, с която са предявени обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по
смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни
битови потребители на територията на гр. Пловдив. По силата на договор при общи условия
между него и ответника, доставил на последния до жилище в ......, топлоенергия за периода
01.11.2019 г. – 30.04.2021 г. на стойност 112,51 лв., която останала незаплатена в сроковете,
договорени между страните. Поддържа, че съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката,
ответникът Г. С., като собственик на посочения топлоснабден имот, имала качеството
потребител на топлинна енергия и като такъв била длъжна да заплаща месечно дължимите
суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди. При неизпълнение на задължението в срок, дължала обезщетение за забава
в размер на законната лихва.
Предвид липсата на плащане, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 555/2022 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, за сумата от 112,51 лв. – главница, представляваща стойността на доставената
топлинна енергия за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г.; обезщетение за забавено плащане
1
на главницата в размер на 15,63 лв. за периода 03.01.2020 г. – 16.01.2022 г. и законната
лихва върху главницата, считано от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (17.01.2022 г.) до окончателното изплащане на вземането. Заповедта
била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на заявителя били дадени указания
по чл. 415 ГПК, при което формулираното в исковата молба искане е, вземането да се
установи със сила на пресъдено нещо по реда на чл. 422 ГПК, както и да се присъдят
сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Отрича да е потребител на доставяната
топлоенергия, тъй като не била нито собственик, нито ползвател на имота. Неизправни били
уредите, с които било измерено количеството на доставената енергия. Моли исковете да
бъдат отхвърлени.
Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение, че топлоенергията е
доставена до имота на ответника (отдадена от сградната инсталация) и правилно изчислена
като количество при спазването на изискванията на специалната методика.
Вещото лице по счетоводната експертиза дава заключение, че доставените количества ТЕ са
правилно остойностени и за тях са издадени съответните фактури.
Исковете са допустими като установителни при наличие на заповед за плащане. Спазени са
и сроковете по чл. 422 ГПК, като има идентичност между вземането, заповядано за плащане
и това, предмет на иска.
Предвид казаното от страните по фактите и ангажираните от тях доказателства, съдът
съобрази:
Ищецът е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по смисъла на
чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни битови
потребители на територията на гр. Пловдив. Ответникът е краен битов потребител на
топлоенергия по смисъла на същия закон. Според чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката, отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда –
етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия, като клиенти са
собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на
такива индивидуализирани недвижими имоти или техни наематели, последните – при
разкрита на тяхно име партида.
От приложения на л. 69 от делото препис от нотариален акт за продажба на недвижим имот
при условията и по реда на ЗУПГМЖСВ №.., том.., рег. № ..., дело № .... на ................ на НК,
се установява, че през 2009 г. ответникът е придобила собствеността върху 1/4 идеална част
от имот, находящ се в ..... На л. 70 от делото е представена справка от Агенция по
вписванията, според която върху същия имот – жилище, апартамент с идентификатор ....., е
наложена възбрана в полза на кредитора „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********. В случая фактът, че ответникът е собственик на идеална част от имота не се
отразява в отношенията й с ищцовото дружество, а би имал значение във вътрешните
отношения с друг съсобственик. Ето защо, съдът приема, че ответникът Г. С., на чието име е
2
разкрита партидата, е страна – потребител на доставяна по договор при общи условия
топлоенергия. Тоест, по отношение на ответната страна е възникнало задължението да плати
доставеното в пълен размер, тъй като има договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона
за енергетиката.
При положение, че според вещите лица доставеното количество топлинна енергия е
правилно разпределено, при спазване на методиката и съответно – правилно остойностено,
искът се явява и доказан по размера си. За изчислението на стойността на отделената от
сградната инсталация количество топлинна енергия е без значение дали в имота има, както
монтирани отоплителни тела, така и монтиран водомер за топла вода; стойността на
отделената от сградната инсталация енергия се изчислява чрез независими от тези два факта
обективни величини. От приетото по делото заключение на техническата експертиза, което
съдът кредитира като компетентно изготвено, се установи, че в периода 01.11.2019 г. –
30.04.2021 г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок, в който се намира
процесният апартамент, е работила като е подавала топлинна енергия към сградата само за
отопление, а частта на абонатната станция за битово горещо водоснабдяване през периода е
спряна. Посочено е, че отопляемият обем на имота е 78 м³, като ищцовата страна е
приложила правилно методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради –
етажна собственост. Отразено е, че ищцовото дружество е отчислявало количества топлинна
енергия за технологични разходи. Експертът посочва, че количеството топлинна енергия,
разпределено в имота на ответника за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г., е общо 0,88773
MWh – отдадена от сградната инсталация, като не е начислявана топлинна енергия за
отопление и БГВ. Вещото лице посочва, че няма разлика между разпределеното от
топлинния счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от ищеца, като са
спазени всички нормативни изисквания, уреждащи разпределението и начисляването на
разходите за топлинна енергия.
Горепосочените изводи се потвърждават и от приетото заключение по счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като обективно дадено. Вещото лице е отразило, че
доставената топлинна енергия на ответника за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г. възлиза
на сумата от общо 115,46 лв., от която сума са приспаднати 2,95 лв. по издадено кредитно
известие от 30.06.2020 г. и остатъкът за плащане е в размер на 112,51 лв. След като вещото
лице по техническата експертиза е на мнение, че установената нормативно методика за
дялово разпределение е спазена и данните по техническата експертиза съвпадат с
изчисленията на счетоводната експертиза, исковете са доказани и по размера си. Вярно е
също така, че съставените от ищеца документи са частни такива, след като ищцовото
дружество е частноправен субект, но въпреки това съдът ги кредитира, тъй като закрепените
в тях факти се потвърждават от заключенията на вещите лица.
С решение на Съда от дата 5 декември 2019 година по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17
се прие, че е допустима национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим
на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за
всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия
3
апартамент или такава, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент. Предвид изложеното, правилно е начислена от ищцовото дружество топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация за процесния период (вж. заключението по СТЕ).
Не се споделя изложеното в отговора на исковата молба, че като е продължил да подава
топлинна енергия към сградата при наличие на предпоставките, визирани в чл. 78 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., респ. отменилата я Наредба № Е-РД-04-1/.12.03.2020 г.,
без да е извършил съответното уведомление, ищецът е лишил абонатите от правото да
заявят желаят ли да продължи топлоподаването към имотите им при променените условия.
Неизпълнението на задължението на топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (при намален топлинен товар на
отоплителните тела в сграда – етажна собственост с над 50 % от проектния отоплителен
товар на сградата, вследствие на което количеството на енергията, отделена от сградната
инсталация, е по-голямо от количеството на енергията за отопление на отделните имоти) не
съставлява основание за разваляне на договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди в сградата – етажна собственост, тъй като не засяга същественото съдържание на
материалното продажбено правоотношение. Дори да е виновно, това неизпълнение не може
да има за последица нито освобождаване, нито намаляване на отговорността на клиентите
на топлинна енергия в сграда – етажна собственост за заплащане на цената на топлинната
енергия за общите части на етажната собственост, каквато обща част по предназначение е и
сградната инсталация (чл. 140, ал. 3 ЗЕ). Договорното правоотношение по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди продължава да обвързва страните по него,
при неупражнено право на клиентите на топлинна енергия по чл. 153, ал. 2 ЗЕ за
прекратяването му, при което всяка от страните дължи изпълнение на поетите договорни
задължения при сключването на договора. В този смисъл са мотивите по т. 2 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия между страните, които са били в сила към
началната и крайната дати на доставките, ответникът е длъжен да заплаща всички
задължения, свързани със снабдяването с топлинна енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите – 30-дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят, а
съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия, освен главницата, при неплащане в срок на
дължимите суми клиентът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден. Искът за присъждане на обезщетение за забава е основателен, след
като длъжникът е в забава да плати.
Разноските се възлагат в тежест на ответника, по списък на л. 72 от делото и възлизат на
сумата от общо 990 лева, които включват разноски по настоящото гражданско дело за
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за съдебни експертизи, хонорар
на особен представител – адвокат, както и държавна такса и юрисконсултско
4
възнаграждение в заповедното производство.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Г. И. С., ЕГН **********, че в отношенията
между страните дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, плащане на
следните суми, за които е издадена заповед за плащане № 328 по ч. гр. д. № 555/2022 г. по
описа на Районен съд – Пловдив: 112,51 лева /сто и дванадесет лева и петдесет и една
стотинки/ – стойност на доставена по договор при общи условия до имот в ......, топлинна
енергия за периода от 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г.; 15,63 лева /петнадесет лева и шестдесет
и три стотинки/ – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 03.01.2020 г. –
16.01.2022 г. и законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в
съда – 17.01.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда Г. И. С., ЕГН **********, от г......., да заплати на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, сумата от 990 /деветстотин и деветдесет лева/ – разноски по делото,
включително заповедното производство под № 555/2022 г. по описа на Районен съд –
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5