О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 15.09.2022 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-5 състав, в открито съдебно заседание на първи септември през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2494 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 692 ТЗ.
Образувано е по постъпило възражение от „Г.И.“ЕООД срещу списъка на приети
вземания, обявен от синдика в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството на 01.12.2021
г. Възражението касае вземането в размер на сумата от 128 781.33 лв. –
неустойка по договор за продажба на лекарствени продукти от 05.01.2015 г. и
анекси към него, като в тази връзка излага доводи, че с оглед нереализиране на
приход от продуктите по договора, не е възникнало задължението за „Г.И.“ЕООД да
заплаща на К.Ф. ЕООД 8 % от оборота от всяка от доставките. Освен това сочи се,
че по всеки от анексите с № 8-10 е изключена отговорността на „Г.И.“ЕООД за
забава на основание чл. 6 от анексите, доколкото не е свързана с изключителната
вина на дружеството. Предмет на възражението е и приетото по списъка вземане в
размер на сумата от 67 000 лв. по договор за поръчка и реклама от 30.06.2016 г.
– дължими месечни вноски, считано от 09.08.2016 г. до 09.08.2018 г., както и
сумата от 28 662.66 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода
от 09.08.2016 г. до 12.10.2021 г. и
сумата от 576.94 лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода
от 13.10.2021 г. до 12.11.2021 г. В тази
връзка излага, че задължението за финансиране на рекламата е изцяло изпълнено
от „Г.И.“ЕООД в изпълнение на сключено споразумение от 30.06.2016 г. с
доставчика на Аспизал от американска страна – К.Ф.LLC, съгласно т. 1
от което сумата от 67 000 лв. е платена чрез намаление – отстъпка в доставната
цена на Аспизал, по която К.Ф. ЕООД е продавала продукта. Длъжникът възразява
да дължи и приетите вземания по списъка в размер на сумата от 27 600 лв. – по
договор за наем на складови площи от 20.12.2013 г., както и законната лихва за
забава върху главницата в размер на сумата от 5 305.33 лв., начислена за
периода 05.01.2018 г. – 12.10.2021 г. Възразява да дължи и сумата от 600 лв. –
по договор за наем на складови площи от 20.12.2013 г. – месечна вноска, дължима
на 05.11.2021 г. Длъжникът възразява да дължи и сумата от 239 лв. – законна
лихва за забава върху сумата от 27 600 лв. за периода от 13.10.2021г. до
12.11.2021 г. и върху сумата от 600 лв. за периода от 05.11.2021 г. до
12.11.2021 г. В тази връзка оспорва през посочения период на начисляване на
главниците длъжникът да е ползвал тези складови площи.
В
становище на синдика от 12.05.2022 г. е изложено такова за неоснователност на
възражението и изложените в него доводи.
Възражението е постъпило в срока по
чл. 690 ТЗ от кредитор с предявени вземания, като се явява процесуално
допустимо.
Съдът, като взе предвид изложените
доводи и възражения от всяка от страните, приложените писмени доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
В разпоредбата на чл. 685 ТЗ е
предвидена възможността за кредиторите да предявят вземанията си в
производството по несъстоятелност в 1-месечен срок, считано от вписване на
решението по чл. 630 ТЗ в ТРРЮЛНЦ. В чл. 688, ал. 1 ТЗ е установен допълнителен
срок за предявяване на вземания в 2-месечен срок след изтичане на първоначално
установения такъв, като след това кредиторите губят възможността за това по
отношение на вземания, които са възникнали до датата на откриване на производството
по несъстоятелност, като търпят съответните негативни последици от своето
бездействие.
Компетентен да се произнесе по
предявените вземания е синдикът, който ги включва в списък на приети, респ.
неприети вземания, като се изготвя и такъв на основание чл. 687 ТЗ с включени в
същия вземания по трудово правоотношение, както и публични вземания, установени
с влязъл в сила акт от оправомощения за това орган. При постъпило възражение
срещу съответно обявения списък, в правомощията на съда е да упражни контрол
при произнасяне относно съществуване или несъществуване на вземането. В
производството по разглеждане на възражението пред съда са допустими всички
доказателствени средства /т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 3.12.2018 г. по
тълк. д. № 1/2017 г., ОСТК, ВКС/, като целта е да се провери вероятното
съществуване на вземане при установяване на основанието за възникването му,
както и липсата на данни за погасяване на същото, като произнасянето на съда не
поражда сила на пресъдено нещо. При липса на доказателства за установяване
доводите във възражението, същото подлежи на отхвърляне, като спорът може да
бъде продължен в производството по реда на чл. 694 ТЗ или чл. 637, ал. 3 ТЗ, в
който са допустими всички възражения /привидност на сделката, неистинност на
документ и др./, като постановеното по него съдебно решение поражда сила на
пресъдено нещо в отношенията между страните по отношение на спорното вземане.
Към възражението предмет на
разглеждане в производството не са приложени доказателства и не са формулирани
доказателствени искания в подкрепа доводите на възразилия длъжник. Освен това,
видно е, че изложените доводи по основателността му се припокриват с тези при
оспорване твърденията на молителя в производството по молбата по чл. 625 ТЗ.
Видно от изложеното в мотивите на решението по чл. 630 ТЗ, настоящият съдебен
състав е възприел дължимост на вземанията – индивидуализирани по основание и
размер – идентични с включените в оспорения списък на приетите вземания. В този
смисъл, в решението на съда са изложени мотиви относно съществуване на
вземанията на кредитора К.Ф. ЕООД, което го легитимира за предявяване на
молбата по чл. 625 ТЗ. В хода на производството при разглеждане на възражението
по чл. 690 ТЗ не са изложени доводи
различни от вече обсъдените в производството по несъстоятелност с твърдения за
недължимост на приетите вземания поради други новонастъпили факти, поради което
настоящият съдебен състав намира за безпредметно преповтарянето на вече изложените
мотиви в решението по чл. 630 ТЗ за наличието на съществуващи непогасени
вземания и които са включени в списъка по чл. 685 ТЗ. Именно установеното със
съдебното решение е послужило като основание за включване от синдика на вземанията
в списъка.
Относно вземането в размер на 98 581.97
лв. съдът намира доводите на възразилия длъжник за неоснователни. В тази връзка
от доказателствата по делото се установи възникнала между страните договорна
връзка за доставката на лекарствен продукт в количество и на стойност по
издадените от „Г.И.“ЕООД два броя фактури, а именно Фактура №
КР21-0126/10.04.2021г. за 48 816 броя опаковки „Азпизал“ на стойност от
56 138.40 щ.д., като при направена отстъпка от 9 763.20 щ.д. крайната
дължима цена по фактурата възлиза на 46 375.20 щ.д., както и Фактура №
КР21-0127/10.04.2021г. за 10 368 броя опаковки „Азпизал“ на стойност от 11 923.20
щ.д., като при направена отстъпка от 2073.60 щ.д. и добавена стойност за
въздушен транспорт, крайната дължима цена по фактурата възлиза на 11 879.60
щ.д. Безспорно е извършеното плащане по фактурите в общ размер на дължимата
сума по тях от 58 277.35 щ.д. По делото безспорно се доказа наличието на
трайно установени търговски отношения между страните в периода по извършваните
доставки по силата на сключен между тях Договор за
продажба на лекарствени продукти от 05.01.2015г., по силата на който „К.Ф.“ЕООД
се задължило да закупува внесен в страната от „Г.И.“ЕООД лекарствен продукт, с
какъвто предмет е била и доставката по издадените 2 броя фактури от 10.04.2021
г. Издаването на фактурите от „Г.И.“ЕООД съдът приема като извънсъдебно
признание от страна на дружеството за предприемане на действията по снабдяване
с продукта от страна на „К.Ф.“ЕООД от К.Ф.LLC и в този смисъл
поемане на задължение по договора за доставка, съобразно договореното в него.
Така изразеното съгласие на договарящата страна съдът приема като съгласие за
оторизирането на К.Ф. ЕООД да извърши съответните правни и фактически действия
в правоотношението с чуждестранната фирма. С оглед левовата равностойност на
сумата в щатски долари към момента на установяване дължимостта на вземането –
постановяване на решението по чл. 630 ТЗ, възлизаща на 98 581.97 лв.,
съдът приема същият за надлежно включен в списъка с приети вземания.
Аналогични са мотивите и по отношение на предявените вземания за начислена
лихва за забава върху главниците, които като дължими се свързват с последиците
поради забава в плащането им.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 692, ал. 1 ТЗ, като следва да бъде одобрен списъкът
на приетите вземания.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражение
вх. № 367436/03.12.2021 г. от „Г.И.“ЕООД срещу списъка на приети вземания,
обявен от синдика на „Г.И.“ЕООД в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството в
несъстоятелност на 01.12.2021 г.
ОДОБРЯВА списък на приети предявени вземания
в производство по несъстоятелност на „Г.И.“ЕООД по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в
Търговския регистър на 01.12.2021 г.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
Определението подлежи на обявяване в ТРРЮЛНЦ, затова
препис от определението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване,
на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
Препис от определението да се изпрати на синдика.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: