ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 109
гр. Пловдив, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, втори наказателен
състав, на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесета година, в
закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛИНА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ:
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
като разгледа докладваното от
съдията Велина Антонова ВЧНД № 77 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното: С
протоколно определение от 30.01.2020 г. по НОХД № 2/2020 г., в разпоредително
заседание по делото, Старозагорският окръжен съд e приел, че е налице нарушение
на процесуалните правила по чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК, допуснато в
досъдебното производство – правото на обвиняемия да научи в какво престъпление
е привлечен в това качество. Недоволен от така посоченото
определение, с което делото е било върнато на досъдебното производство, е
останал прокурора, който го протестира с искане да бъде отменено. Пловдивският апелативен
съд, след като се запозна с приложените по делото материали и с изложените в протеста
доводи и след като провери атакуваното определение, прие че същият е
процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен. Настоящият
съд намира, че производството по НОХД № 2/2020 г. по описа на ОС-*е било
образувано след внасяне на материалите от досъд. пр. № 1228/2018 г. по описа на
ОД на МВР – * с обвинителен акт в съда. В атакуваното определение е било прието,
че обвинителният акт не отговаря на всички изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК
и на досъдебното производство са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
правата на обвиняемия. Прокурорът
релевира доводи за незаконосъобразност на това определение поради достатъчна
изчерпателност на обвинението във връзка с вмененото нарушение по чл. 20, ал. 1
от ЗДвП, което се намира в причинна връзка с ПТП. Правилно първият съд е отчел, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт не са посочени всички факти, свързани с пътната обстановка
като например метеорологичните условия, при които се е извършвало движението,
хоризонталната и вертикалната маркировка в пътния участък на произшествието,
особеностите на пътната настилка. Липсва яснота и по въпроса дали
пътнотранспортното произшествие е осъществено на прав участък от пътя или при
излизане от ляв завой, както и за това каква е била видимостта и всички
характеристики на конкретната пътна обстановка. Както правилно
е отчел първият съд, спецификата на транспортните престъпления налага в
обвинителния акт да се посочат всички особености на конкретната пътна обстановка,
тъй като само така би се преценило дали съответният водач на МПС е имал
дължимото при тези особености поведение, допуснал ли е нарушения на правилата
за движение, какви са те и налице ли е причинна връзка между тях и пътния
инцидент. В случая от обвинителния акт не става ясно в резултат на какво
управляваният от подсъдимия автомобил е напуснал пътното платно като например невнимание,
неправилно боравене с уредите за управление или във връзка с избраната скорост.
За последната не става ясно дали е в рамките на разрешената и е съобразена с
пътната обстановка. Не могат да бъдат споделени доводите в протеста, че всички
пороци следвало да се компенсират от събраните на досъдебното производство
материали.
Настоящата инстанция следва да посочи още и това, че
в обвинителния акт е била преразказана част от АТЕ, в която се сочи, че
произшествието е настъпило при лек валеж в светлата част на денонощието, а
водачът е следвало да съобрази атмосферните условия. Така също не е възможно да
се преодолее непълнотата на приетата от прокурора фактическа рамка. Това е
така, защото експертизите нямат задължителен характер, а представляват дейност
по изясняване на обстоятелствата по делото чрез научен анализ на вече въведени
доказателства, проверка на тяхната достоверност и на достоверността на
доказателствените средства от гледната точка на специалните познания в
определена област. Държавният обвинител е този които следва да проучи събраните
по делото доказателства и експертизи и да прецени дали да възприеме изводимата
от тях информация, след което да я изложи по подходящ начин като факти в самия
обвинителен акт. Породи изложеното не може да бъде споделена тезата за
възможност особеностите на пътната обстановка, при все да не са отразени в
обвинителния акт, да се установяват н съдебната фаза. Посочените пороци са съществени,
тъй като лишават обвиняемия от възможност да разбере в пълнота фактическите и
юридическите параметри на обвинението, за да може да се защити адекватно, което
се явява в разрез с изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК. Останалите съображения да допуснати пропуски
при предявяване на разследването на пострадалите лица, както правилно е
изтъкнал първият съд, са преодолими чрез предприетата от същия процесуална
активност, поради което не са мотивирали самостоятелно връщането на делото на
прокурора за доразследване при все част от правоимащите лица изобщо да не са
били установени и информирани за правата си на пострадали.
В заключение, следва да се
посочи че в обстоятелствената част
на обвинителния акт не са били описани всички основни факти, обуславящи
обективните и субективни съставомерни признаци на престъплението, както и
участието на обвиняемия в него, като не могат да бъдат преодолени при
разглеждане на делото. При
горното протестът се явява неоснователен, а обжалваното определение - правилно
и законосъобразно. Воден от горното,
Пловдивският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 82 от 30.01.2020 г. по НОХД № 2/2020 г. по описа на Окръжен съд
–*, с което е било прекратено съдебното производство на основание чл. 249, ал.
1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: