О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№258
07.04.2022 г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на седми април през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ПЕНКА КОСТОВА
Членове: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 251 по описа на
Административен съд – Хасково за 2022 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба, депозирана от М.Т.Ц. *** срещу разпоредбите на чл. 33, чл.
33а и чл. 72 от Наредба № 9 за обществения ред при използване на пътни превозни
средства на територията на Община Димитровград.
При преценка на допустимостта на
така подадената жалба, настоящият състав намира оспорването за процесуално
недопустимо, поради липса на личен, непосредствен и пряк интерес от оспорването
за жалбоподателя.
По този повод, на първо място,
следва да бъде отбелязано, че оспорващият не е жител ***, няма постоянен и
настоящ адрес на нейна територия, нито се твърди да притежава собственост или да
е изградил трайни търговски или професионални отношения на нейна територия.
Същият обосновава правния си интерес с твърдението в жалбата, че е едноличен
собственик на „Паркомит“ ЕООД, което дружество е собственик на лек автомобил *** с ДКН *,
съответно прилага към жалбата си Глоба с фиш серия С № 0013565, издадена на
22.02.2022 г. от старши полицай Н. И.
Н.
за нарушение на чл. 33, ал. 3 от Наредба № 9 за обществения ред при използване
на пътни превозни средства на територията на Община Димитровград и съответно
налагане на глоба в размер на 20 лева за паркиране в зоната на пътен знак В-27
на горепосочения лек автомобил. Сочи, че оспорените разпоредби на общинската
Наредба регламентират забраните за престой и паркиране на МПС на територията на
Общината и за налагане на глоба с фиш за маловажни случаи на нарушения,
установени в момента на извършването им. Твърди, че тези норми преуреждат
материя, изрично уредена с нормативен акт от по-висш порядък, а именно
специален закон.
В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че съгласно чл. 186 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен
акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни
интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той
поражда задължения. Законодателят е въвел изискване за наличието на правен
интерес от обжалване на подзаконов нормативен акт. С Решение № 5/17.04.2007 г.
по к. д. № 11/2006 г. на Конституционния съд на Република България е прието, че
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК е в съответствие с чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ. Засегнати по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК са тези
субекти, до които административният акт се разпростира, като интересът трябва
да е обоснован. Активна легитимация имат всички правни субекти в случаите, в
които подзаконовият нормативен акт засяга пряко, непосредствено и лично права,
законни интереси, свободи или създава задължения за тях. За да е налице пряк
интерес, е необходимо със самото отменяване на оспорения административен
нормативен акт непосредствено да се отстрани настъпилата или настъпващата щета
от изпълнението на административния акт, да е налице действително и незабавно
удовлетворяване на лицето. Личният правен интерес предполага физическото или
юридическо лице да има право на жалба само в защита на своите субективни права,
свободи и законни интереси, а не на други лица. Правният интерес е
непосредствен, когато оспореният нормативен административен акт засяга правната
сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или
противозаконно създава задължения за него. Наличието на правен интерес е от
категорията на абсолютните процесуални предпоставки за подаване на жалба и
подлежи на доказване от оспорващия. Липсата му има за правна последица
недопустимост на жалбата и прекратяване на делото.
За да се приеме, че разпоредбите на
подзаконовия акт реално и непосредствено застрашават правата и интересите на
оспорващия, е необходимо да е налице трайна връзка между него и населените
места в Общината, каквато не се твърди и не се установява от данните по делото.
Изолирано пребиваване, при това почасово на територията на съответна община на
всеки един гражданин - български или чуждестранен, не може да обоснове трайно
засягане на права и законни интереси, за да обуслови правото на оспорване на
подзаконови нормативни актове, издадени от съответния общински съвет, действащи
на територията на съответната община. В случая, както вече бе посочено, от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че постоянният и
настоящ адрес ***, по делото не се твърди и не се установява същият да
пребивава в * или да осъществява търговска или
трудова дейност на територията на общината. В този смисъл следва да се приеме, че
жалбоподателят няма трайни връзки с Община Димитровград, съответно, че
оспорените разпоредби не засягат пряко правната му сфера. Представеното писмено
доказателство за наложена глоба с фиш за неправилно паркиране, от една страна, не
удостоверява, че действително оспорващият е паркирал неправилно посоченото МПС
на територията на гр.Димитровград, и, от друга, факт е, че самото превозно
средство е собственост на търговско дружество, а не лична собственост на
оспорващия. В този смисъл и този документ не обосновава твърдения пряк и личен
правен интерес от оспорване на посочените разпоредби. В случая липсва засягане
на правната сфера на жалбоподателя, съответно това обосновава оставяне на жалбата
без разглеждане и прекратяване на съдебното производство на основание чл. 159,
т. 4 от АПК.
С оглед гореизложеното на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Т.Ц.
*** срещу разпоредбите на чл. 33, чл. 33а и чл. 72 от Наредба № 9 за
обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на
Община Димитровград.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 251/2022 г. по описа на
Административен съд – Хасково.
Определението
може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от съобщаването му на страните с частна
жалба пред Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.