№ 1180
гр. Перник, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20221720103327 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от А. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
*****, чрез адв. Ц., срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с правно основание
чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително
изпълнение поради погасяване по давност на сумата 537,87 лв. – представляваща остатък от
главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.02.2010 г. – 30.04.2011 г., за която е
издаден изпълнителен лист от 04.11.2014 г. по ч.гр. д. № 564 по описа за 2013 г. на Районен
съд – Перник и образувано изп.д. № 2067/2014 г. на ЧСИ СТ.Б., с район на действие ОС-
Перник.
В исковата молба се излага, че за горепосоченото вземане е издаден изпълнителен лист
в полза на ответника, въз основа на който е образувано изп. д. № 2067/2014 г. по описа на
ЧСИ СТ.Б. с район на действие Окръжен съд – Перник. Сочи се, че след 13.02.2017 г. по
изпълнителното дело не са искани или предприети изпълнителни действия, поради което
неизплатеният остатък от главницата в размер на 537,87 лв. е погасен с изтичане на
предвидения в закона давностен срок. По изложените съображения моли за уважаване на
предявения иск и осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк. С., е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че
давността за вземането е прекъсната с образуване на изп. д. № 2067/2014 г. по описа на ЧСИ
1
СТ.Б. и е спряла да тече по време не висящността на изпълнителното производство.
Навежда довод, че перемпцията на изпълнителното дело е без правно значение за давността
като се позовава на практика на ВКС. По изложените съображения моли за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложения препис на изп.д. № 2067/2014 г. на ЧСИ СТ.Б. се установява, че е
образувано по молба с вх. № 19376/29.09.2022 г. от „Топлофикация-Перник“ АД, въз основа
на изпълнителния лист от 04.11.2014 г., с който на основание Заповед № 450/01.02.2013 г. по
ч.гр.д. № 564/2013 г. на РС-Перник А. В. В., ЕГН **********, е осъден да заплати на
взискателя сумата 826,99 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.02.2010 г. до 30.04.2011 г. вкл., сумата 172,96 лв. – лихва за забава на месечните
плащания за периода от 01.02.2010 г. до 27.12.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 826,99 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 01.02.2013 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер
на 20,00 лв. - държавна такса, и 74,32 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
На 11.12.2014 г. е изискана справка от НАП за публични задължения на длъжника,
притежавани движими и недвижими имоти, трудови договори, съдружия в търговски
дружества и данни за осигурител.
По изпълителното дело е изготвено заключение от експерт-счетоводител, съгласно
което остатъкът от непогасената главница е 537,87 лв.
Постъпила е справка от НАП за имуществото на длъжника и удостоверение за
задълженията му и е извършена справка в НОИ, според която лицето не е пенсионер.
На 23.12.2014 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, без данни
за връчването й.
С молба от 26.07.2015 г. до съдебния изпълнител взискателят му е възложил
правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и е направил искане, в случай, че длъжникът има разкрити
банкови сметки или трудов доход, да бъде наложен запор върху тях.
По изпълнителното дело е приложена справка от НОИ, съгласно която длъжникът
няма действащи трудови договри, и е извършена актуална справка в НОИ, според която
лицето не е пенсионер.
На 28.10.2015 г. са изпратени запорни съобщения до директорите на „Банка ДСК“ ЕАД
/получено на 02.12.2015 г./, „Общинска банка“ АД /получено на 02.12.2015 г./, „Първа
инвестиционна банка“ АД /получено на 02.12.2015 г./, „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД,
/получено на 01.12.2015 г./,, „Сосиета Женрал Експресбанк“ АД /получено на 01.12.2015 г./,
„Инвестбанк“ АД /получено на 02.12.2015 г./, „Уникредит Булбанк“ АД, „Юробанк
България“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД /получено на 01.12.2015 г./,, „Банка Пиреос
България“ АД /получено на 02.12.2015 г./, за налагане на запор върху вземанията на
2
длъжника.
С молба от 04.01.2017 г. до съдебния изпълнител взискателят е направил искане да
бъде наложен запор върху всички разкрити банкови сметки на длъжника.
На 12.01.2017 г. са изпратени запорни съобщения до директорите на „Банка ДСК“ ЕАД
/получено на 09.02.2017 г./, „Уникредит Булбанк“ АД /получено на 13.02.2017 г./ и
„Обединена Българска Банка“ АД /получено на 09.02.2017 г./ за налагане на запор върху
вземанията на длъжника, както и съобщение до длъжника, че са наложени запори върху
банковите му сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД и „Обединена
Българска Банка“ АД.
В проведеното открито съдебно заседание е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че непогасеният остатък от главницата п оизпълнителния лист от 04.11.2014 г. е в
размер на 537,87 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за
изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна давност. Тъй
като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок
възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до
изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти
/изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно
по действащия ГПК изискването на чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен давностен срок на
новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането
е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение
/в този смисъл Решение № 118 от 07.07.2012 г. по гр. д. № 4063 по описа за 2021 г. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Предвид изложеното, съдът приема, че
приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2
ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за датата, на която е влязла в сила
заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че моментът от който е започнал да
3
тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок е датата на издаване на
изпълнителния лист – 04.11.2014 г., към който момент страните не спорят, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение и предвид датата на образуване на изп.д. № 2067/2014 г. по
описа на ЧСИ СТ.Б., приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено
с ППВС № 3/1980 г., поради което съдът приема, че с подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело на 09.12.2014 г. погасителната давност за вземанията е прекъсната и е
спряла да тече по време на висящността му.
С приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл.
Съобразно постановките на посочения тълкувателен акт, погасителната давност за
процесното вземане се прекъсва с всяко валидно изпълнително действие и започва да тече
нова давност.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е
необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. Тъй като изпълнителното дело не е прекратено към момента на
приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл, следва
да се приеме, че новата давност започва да тече от постановяване на тълкувателния акт -
26.06.2015 г.
Давността е прекъсната с молбата от 26.07.2015 г., с която взискателят е възложил на
съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и е направил искане, в случай, че
длъжникът има разкрити банкови сметки или трудов доход, да бъде наложен запор върху
тях, с изпращане на запорните съобщения от 28.10.2015 г. от директорите на „Банка ДСК“
ЕАД /получено на 02.12.2015 г./, „Общинска банка“ АД /получено на 02.12.2015 г./, „Първа
инвестиционна банка“ АД /получено на 02.12.2015 г./, „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД,
/получено на 01.12.2015 г./,, „Сосиета Женрал Експресбанк“ АД /получено на 01.12.2015 г./,
„Инвестбанк“ АД /получено на 02.12.2015 г./, „Уникредит Булбанк“ АД, „Юробанк
България“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД /получено на 01.12.2015 г./,, „Банка Пиреос
България“ АД /получено на 02.12.2015 г./, за налагане на запор върху вземанията на
длъжника, с молбата от 04.01.2017 г., с която взискателят е отправил искане до съдебния
4
изпълнител да бъде наложен запор върху всички разкрити банкови сметки на длъжника,
както и с изпращане на запорните съобщения от 12.01.2017 г. от директорите на „Банка
ДСК“ ЕАД /получено на 09.02.2017 г./, „Уникредит Булбанк“ АД /получено на 13.02.2017 г./
и „Обединена Българска Банка“ АД /получено на 09.02.2017 г./.
Въпреки поставените в негова доказателствена тежест факти, ответникът не е
ангажирал доказателства за прекъсването на давността след 12.01.2017 г. /датата, на която е
извършено последното изпълнително действие по делото – изпращането на запорните
съобщения до посочените банки/. Тъй като давностният срок за вземанията не е изтекъл към
13.03.2020 г., същият е спрял да тече до 21.05.2020 г., на основание чл. 3, т. 2 от
ЗМДВИПОРНСПП, след което е продължил да тече. Следователно към петгодишния срок,
който, считано от 12.01.2017 г. е следвало да изтече на 12.01.2022 г., следва да се прибави
периодът от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /два месеца, една седмица и един ден/, през който
давността е спряла. Следователно петгодишният давностен срок е изтекъл на 20.03.2022 г.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените разноски. Съобразно представените доказателства за извършени
разноски, същият е сторил такива в размер на 50,00 лв. - държавна такса, и 300,00 лв. -
платено в брой адвокатско възнаграждение, което е в минималният размер по чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, поради което не е налице
основание за намаляването му по възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
разноски в пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, НЕ
ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, принудително изпълнение на
сумата 537,87 лв. – представляваща остатък от главница за неплатена топлинна енергия за
периода 01.02.2010 г. – 30.04.2011 г., за която е издаден изпълнителен лист от 04.11.2014 г.
по ч.гр. д. № 564 по описа за 2013 г. на Районен съд – Перник и образувано изп.д. №
2067/2014 г. на ЧСИ СТ.Б., с район на действие ОС-Перник, поради погасяване на вземането
по давност.
5
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на А. В. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, сумата 350,00 лв. /триста и петдесет лева/ – разноски за
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6