ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1230
гр. Пловдив, 29.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502439 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.410 и
чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощника му Т.К., срещу
разпореждане, инкорпорирано в заповед №7397/26.08.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №12548/2021 г. на
Районен съд Пловдив, I брачен състав, с което се отхвърля заявлението за
издаване на заповед за изпълнение против Р. П. М., ЕГН **********, в частта
за сумите: **** лева договорено възнаграждение за периода от 05.09.20 г. до
05.06.21 г.; ****** лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга фаст и
******* лв. за услуга Флекси, както и ** лв. такса за извънсъдебно събиране.
Жалбоподателят твърди, че съдебният акт в атакуваната част е
неправилен и незаконосъобразен. Не са налице предпоставките на чл.411,
ал.2, т. 2 и т.3 от ГПК, тъй като заповедният съд не разполага с правомощията
на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, а
и няма нарушение на добрите нрави, като излага подробни съображения в
тази насока. Неправилно не е отчетена разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП.
1
Договорът за кредит отговаря на всички законови изисквания. Иска се отмяна
на атакуваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени
в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в
производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по
реда на чл.413 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение, като е
приел, че посочените суми произтичат от неравноправни клаузи, заобикалят
забраната на чл.19, ал.4 и 5 от ЗПК, неравноправни са на осн. чл. 143, ал.2, т.5
вр. ал. 1 ЗЗП и за тях заповед за изпълнение не може да бъде издадена.
Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно.
Производството пред първата инстанция е образувано по
заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника Р.М. за няколко суми в
общ размер на ********лв., а именно неплатена главница в размер на
********** лв., неплатено договорно възнаграждение в размер на *** лв.,
дължимо за периода от 05.09.20 г. до 05.06.21 г.; ***** лв. – неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст до 05.06.2021 г.; ******
лв. за услуга Флекси, дължимо до 05.06.2021 г., както и ** лв. такса за
извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 20.09.2020 г.
С допълнителна молба, в съответствие с указанията на
първостепенния съд, е уточнено, че възнаграждението за пакета
допълнителни услуги е *** лв., от които *** лв. за услуга Фаст и *** лв. за
услуга Флекси, като незаплатените суми са тези, посочени в заявлението.
Същите се дължат по силата на чл.15 от договора, сключен между страните.
Видно от приложения договор за потребителски кредит, изрично е
2
уговорено (чл.15), че клиентът може да избере да не закупи допълнителна
услуга, или да закупи една или повече допълнителни услуги към договора за
потребителски кредит. Същността на услугите и тяхната стойност е изрично
посочена в договора.
Безспорно е в случая, че между страните е сключен договор за
кредит, като сумата от *** лв. е предоставена на М.. Договорът по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон – ЗПК, в релевантната за периода редакция.
Макар и формално да са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7 и
т.10 от ЗПК за посочване на ГПР, който да не надхвърля 50% /петкратния
размер на законната лихва/ и на общата дължима сума, е налице нарушение
на посочените текстове. Договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение №1 към ЗПК начин.
Настоящата инстанция се солидаризира с извода на
първостепенния съд, че е налице вероятност клаузата за закупуване на пакет
от услуги – Фаст и Флекси - да е неравноправна по смисъла на 143, т.5 от ЗЗП.
Двете са на стойност, представляваща 110% от стойността на отпуснатия
кредит, заплащат се заедно с него, стойността е включена в размера на
погасителната вноска. При предоставена сума по кредита от **** лв. и
посочена дължима – ******* лв., на практика се иска връщане допълнително
и на сумата от още *** лв. за услуги, свързани с кредита. Тази сума (за
услугите) допълнително го оскъпява, като посочения ГПР от 48.14% е
отбелязан само формално.
Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Необходимо е по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Според
§ 1, т.1 от ЗПК, " общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
3
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Макар и
да се твърди, че за тези услуги е предоставена възможност за избор, на
практика те са включени в договора, а не са в отделен анекс. Сумите са пряко
свързани с отпускането на кредита. Не е ясно обаче какво обуславя този висок
размер на услугите, които надвишават отпуснатия кредит. Това води до
вероятна основателност на извода, че се касае за неравноправни клаузи.
Следва в състезателен процес да се провери дали тази сума се явява
необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които кредитодателят
би претърпял. В този смисъл вижданията на настоящия състав са съвършено
различни от тези на жалбоподателя, че не следва да се прави преценка на
основния предмет на договора. Налице е не само възможност, а и задължение
за съда да разгледа предмета на договора, с оглед преценката налице ли са
предпоставките на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, което е и направено.
Не следва да се обсъждат доводите, свързани с добрите нрави, тъй
като състава на първостепенния съд не е мотивирал отказа си с разпоредбата
на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.
С оглед на това, че не са налице основания за изменение на
съдебния акт относно претендираните суми, неоснователно е и искането за
корекция на разпореждането в частта, в която са присъдени по съразмерност
разноски на жалбоподателя.
По тези съображения и в съответствие със задълженията, вменени
в нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК настоящият състав счита, че правилно
първостепенният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за
посочените суми. Съдебният акт е правилен и законосъобразен в атакуваната
част, като следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед
№7397/26.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. №12548/2021 г. на Районен съд Пловдив, I брачен състав, с
4
което е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град София, за издаване на заповед за изпълнение
против Р. П. М., ЕГН **********, в частта за сумите: *** лева договорено
възнаграждение за периода от 05.09.20 г. до 05.06.21 г.; ***** лв. – неплатено
възнаграждение за закупена услуга Фаст и ***** лв. за услуга Флекси, както
и ** лв. такса за извънсъдебно събиране.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5