Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 14.07.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛЕВЕН, втори граждански състав, в публичното заседание на първи юли през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия В.Николова гр. дело №6857/2020г. по описа на Районен съд Плевен и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Ю.“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***,
чрез адв.***-САК, съдебен адрес:***,
против Е.Ц.Г. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба,
че между „БТК“ ЕАД и ответника бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***от 21.08.2015г. за ползване на
интернет и телевизионни услуги с избран тарифен план VIVACOM Net&Call XXL с
месечна абонаментна такса 99,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Посочва се още
в исковата молба, че за предоставените
услуги по договора били издадени фактури за последователни отчетни месеци, след
което операторът издал крайна фактура **********/01.06.2017г. за периода от
01.05.2017г. до 31.05.2017г. с начислена неустойка.Твърди се, че поради
неплащане на задълженията през четири последователни месеца, на основание
чл.43, т.1 от Общите условия на 16.05.2017г.
„БТК“ ЕАД прекратило едностранно
договора с абоната и преустановило предоставянето на услуги. Твърди се в молбата, че поради предсрочно
прекратяване на договора на ответника била начислена и неустойка в размер на 299,97 лв., представляваща сбор
от трикратния размер на месечната абонаментна такса, избрана за ползвания
тарифен план за добавената електронна съобщителна услуга. Посочва се в исковата
молба, че с договор за цесия от 01.10.2019г. дружеството прехвърлило вземанията
си към ответника на „ ***с ЕИК ***, което от своя страна ги прехвърлило с
договор за цесия от 16.10.2018г. на ищеца. Посочва се, че дружеството подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и било образувано
ч.гр.д.№ 3812/2020г. по описа на РС Плевен. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника
съществуването на вземания в полза на ищеца
сумата от 299,97 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер ***от 21.08.2015г., сключен между Е.Ц.Г. с ЕГН ********** и ***с
ЕИК ***, за което е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№3812/2020г. по описа на РС Плевен.
С определение № 260977/27.04.2021г. по делото е
назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника – адв. Р.М.
***.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Взема становище в молба с
вх.№266640/29.06.2021г. Моли съда да
уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани, както и да присъди
в тежест на ответника направените от ищеца деловодни разноски в исковото и
заповедното производство, за което представя списък по чл.80 ГПК.
Особеният представител на ответника – адв. Р.М.,
редовно призована, се явява и моли съда да отхвърли исковете изцяло като
неоснователни поради изтекла давност по чл.111б ЗЗД.
Съдът като прецени събраните в хода на производството
писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено
следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените по
делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на
страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е
заведен пред Районен съд гр.Плевен, като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
По същество исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Безспорно
по делото е и се установява от материалите по
ч.гр.д.№3812/2020г.
описа на РС-Плевен, че на 13.08.2020г. „Ю.“ ЕООД подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против
Е.Ц.Г., както и че
в хода на производството била
издадена Заповед за изпълнение №2099/14.08.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от
ГПК, с която РС – Плевен разпоредил длъжникът Е.Ц.Г. да заплати на кредитора „Ю.“
ЕООД сумата от 299,97 лв. – главница, законна лихва върху
главницата от 13.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 25 лв. разноски по делото, представляващи внесена държавна такса и сумата от 180 лв. адвокатско
възнаграждение. В заповедта било отбелязано, че вземането произтича от следните
обстоятелства: обезщетение за неизпълнение на договор с клиентски номер ***от
21.08.2015г. сключен с „БТК“ ЕАД, като
сумите са обективирани във фактура №***.
Безспорно по делото е, че заповедта за изпълнение
била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, както и че с разпореждане
№8668/06.11.2020г. заявителят бил уведомен за възможността
в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си. Съобщението било получено на 18.11.2020г. С искова молба от 16.12.2020г. в законовия месечен срок е инициирано настоящото
гражданско дело №6857/2020г. по описа на ПлРС.
Спори се
между странитe дължи ли ответника
и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение,съществувало ли е
облигационно правоотношение между „БТК“
ЕАД и ответника, на какво основание, с какво съдържание е договора,
включено ли е вземането към Е.Г. в договор
за цесия между „С.Г.Груп“ и „***“, с
какво съдържание е договора, уведомен ли е длъжника за двете цесии, прекратен ли е едностранно договора и на коя
дата, уведомен ли е длъжника, на коя дата и по какъв начин, изтекла ли е
давността по чл.111 ЗЗД по отношение на
претендираните вземания.
Съдът намира,
че е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане в
полза на ищеца за сумата от 299,97 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване
на договор с клиентски номер ***от 21.08.2015г., сключен между Е.Ц.Г. с ЕГН **********
и ***с ЕИК *** по фактура №
**********/01.06.2017г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение №2099/14.08.2020г. за
изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №3812/2020г. по описа на РС Плевен.
За успешното провеждане на установителния иск, в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за
която е издадена заповед за изпълнение.
В
конкретният случай ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване,
че е придобил вземанията срещу Е.Ц.Г. на
основание сключен от последния договор с „БТК“ ЕАД . По делото не е представен
екземпляр от договора на ответника с „БТК“ ЕАД за установяване параметрите на споразумението между тях.
На следващо място по делото липсват доказателства
за предсрочното прекратяване на договора между „БТК“ ЕАД и ответника с оглед претенцията за неустойка.
Същевременно от представените доказателства не се
установява прехвърлянето от страна на „БТК” ЕАД на „С.Г. Груп” ООД, респективно
от последното на ищеца, на твърдяното вземане. В представените договори вземанията са формулирани общо като размер респ. се препраща към приложение към договорите, екземпляр от които не е наличен по делото.
По делото не са ангажирани както приложенията към договорите за цесия, така
и частите от тях, в които се твърди да
са индивидуализирани прехвърляните вземания. Представените документи, наименувани
„извлечения“ не сочат конкретен договор, от който произтича посоченото в тях
задължение на ответника за парична сума в размер на 299,97 лева, както и основанието и начина на
определяне на размера на вземането. В договора за цесия между „БТК” ЕАД и „С.Г.Груп“
на ищеца изрично е посочено, че Приложение № 1 представлява неразделна
част от договора и съдържа списък/таблица в електронна форма с информация за
вземанията и съответно за всеки един от длъжниците, като е уговорено (т.1.1.1 от
договора и приложения). Представеният документ, именуван
от ищеца „Извлечение от приложение № 1 към договор за цесия, съставен на 20.11.2020
г., не е издаден от представител на цедента „БТК” ЕАД, а от представител на втория
цесионер „Ю.“ ЕООД, поради което не представлява писмено потвърждение за
извършено прехвърляне на дадено вземане по смисъла на чл. 5.3 от договора за
цесия, а частен документ, който не се ползва със свидетелстваща сила за
обстоятелствата в него. След като не изхожда от представител на „БТК“ ЕАД, то
не е възможно да се установи изразена от последния воля за прехвърляне на конкретно
негово вземане към „С.Г.Груп”, а от там и на ищеца. Освен това не би могло да
се приеме, че изявленията в това и в другото представено извлечение от
приложение № 1 индивидуализират конкретно вземане/вземания към посоченото
в тях физическо лице, тъй като едно вземане освен с длъжник, кредитор и размер
се индивидуализира и по основание, което в случая не е посочено. За подобна
индивидуализация не може да се приеме общото посочване в тези документи, че
прехвърляното вземане произтича „от договори за мобилни услуги подписани преди датата
на сключената цесия от 01.10.2019г.”. Документът на л.20 от делото не
конкретизира точно определен договор, поради което и липсва основание да се
приеме, че вземането произтича именно от релевираното по настоящото дело
договорно правоотношение между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД. В тази насока е и
представеното заверено копие на фактура – месечна сметка, от която не се
установи на какво основание се претендира сумата от 229,97 лв. , при условие,
че в самия частен документ е отбелязана сума за предсрочно прекратяване на
договора с първоначалния кредитор ( съгласно твърденията в исковата
молба) в размер на 22.54 лв.
Поради изложеното настоящият съдебен
състав прие, че ищецът не проведе успешно пълно и главно доказване за
установяване съществуването и изискуемостта на претендираното от него вземане,
както и неговото цедиране. Затова искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
За
изчерпателност съдът следва да отбележи, че възражението на особения
представител на ответника за изтекла погасителна давност по чл. 111 б.“б“ от ЗЗД е неоснователно. Дори ако съдът приеме, че ищецът доказва основанието за
вземането и обстоятелството, че цесиите са произвели своето въздействие, то следва
да се има предвид, че вземането, обективирано във фактура №
**********/01.06.2017г. е станало
изискуемо на дата 19.06.2017г. (съгласно отбелязания срок
за плащане в документа – крайна фактура за плащане). Действително съгласно чл. 111, б. "б" от ЗЗД, вземанията за неустойка се погасяват с тригодишна давност. Съгласно чл.3 т.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти т.е. за срок от 62 дни
давността по чл.111 б.“б“ ЗЗД е спряна, а считано от 14.05.2020г. срокът
продължава т.е. към първоначалния три годишен срок от 19.06.2017г. следва да се добавят 62 дни, които изтичат на
19.08.2020г. Към датата на подаване на заявлението (13.08.2020г.) срокът
по чл.111“б“ не е изтекъл. Исковата молба по чл. 422 ГПК има правните последици
на прекъсване на погасителната давност на основание чл. 116, б. „б” ЗЗД.
По силата на чл. 422, ал. 1 ГПК погасителната давност се счита прекъсната от
датата на подаване на заявлението в заповедното производство – така т. 9 от ТР
от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В този смисъл е и опр.
№ 390 от 22.06.2010 г. по търг. д. № 70/2010 г., II т.о. на ВКС.
Въпреки гореизложеното предвид липсата на безспорни и
категорични доказателства за сключен
договор между „БТК“ ЕАД и Е.Ц.Г. с ЕГН **********,
доставени и незаплатени мобилни услуги, предсрочно прекратяване на договора по
вина на ответника, както и липсата на доказателства за включването на вземането в договора за
цесия между първоначалния кредитор „БТК“ ЕАД и „***и между „***и „Ю.“ ЕООД, съдът намира, че искът на ищеца следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК
от „Ю.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от ***, чрез адв.***-САК, съдебен адрес:***,
против Е.Ц.Г. с ЕГН **********, адрес: *** за признаване за установено,
че в полза на „Ю.“ ЕООД съществува вземане към Е.Ц.Г. с ЕГН ********** и
последният дължи на дружеството сумата от
299,97 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ***от
21.08.2015г., сключен между Е.Ц.Г. с ЕГН ********** и ***с ЕИК *** по фактура № **********/01.06.2017г., за която
сума е издадена Заповед за изпълнение
№2099/14.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №3812/2020г. по
описа на РС Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се
връчи на страните и процесуалните им представители.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд- гр.Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: