О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. ЛОВЕЧ, 01.11.2019 г.
Окръжен
съд-Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на първи ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. № 571 по описа за 2019 г. на Окръжен съд - Ловеч,
и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл. 278, ал. 1 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от В.Й. против Определение № 731 от 01.07.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1440/2017 г. по описа на Районен съд – Ловеч. В жалбата
се сочи, че в проведеното съдебно заседание на 19.06.2019 г. не ѝ е било
указано да извади ново свидетелство за наследници, а това е станало
впоследствие с разпореждане. Твърди, че в своя молба с вх. № 7099/26.06.2019 г.
е описала претенциите си по отношение на наследството на наследодателката Е.Й.и
неспазването на чл. 31 от Закона за наследството. Уточнява, че съдът е следвало
да съобрази нуждата от разумен срок за изваждане на скица относно недвижим
имот.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от Б.Й., с който се оспорва въззивната
жалба. Навежда твърдения за неоснователност на исковата претенция.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в
срок-обжалваният съдебен акт е получен от жалбоподателя на 22.07.2019 г., а
жалбата е подадена на 23.07.2019 г., против подлежащ на обжалване съдебен акт и
от лице, за което е налице правен интерес от обжалване.
Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в
жалбата и приложеното гр.д. № 1440/2017 г. по описа на Районен съд – Ловеч,
намира за установено следното:
Производството
е образувано с Протоколно определние от 11.07.2017 г., постановено по гр.д. №
136/2015 г. на РС-Ловеч, с което съдът приел, че насрещният иск от В.Й. е
подаден извън предвидения в чл. 211, ал. 1 от ГПК преклузивен срок и следва да го
отдели в ново производство - гр.д. № 1440/2017 г. по описа на Районен съд – Ловеч.
В обстоятелствената част на исковата молбата са изложени твърдения, че
Екатерина Й., майка на молителката, е дарила ответника Б.Й. с недвижим имот, находящ
се в гр. Ловеч, ул. „Велики Преслав“ 2Б и представляващ ¼ ид. ч. от
дворно място и ¼ ид. ч. от построените в него сграда с пристройки и
други подобрения, като с оглед на разпоредбата на чл. 29, ал.1, пр. 2 от ЗН Й. имала
право на запазена част в размер на 1/3 ид. ч. от този имот като наследник по
закон. В петитума е направено искане да се постанови решение, с което да се
възстанови запазената част на В.Й. от наследството на Екатерина Й., като се
намали направеното в полза на Б.Й. дарение, обективирано в нотариален акт № 58,
том II, дело № 506/92 г.
С
Разпореждане № 1055 от 20.03.2019 г. районният съд на основание чл. 129, ал. 2
във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 1, т. 4 и чл. 127, ал. 2 и чл. 128, т. 2 и т. 3 от ГПК е оставил без движение исковата молба до отстраняване на следните
нередоности: посочване на ЕГН на ищцата; представяне на подробно и хронологично
изложение на обстоятелствата, на които се основава искът; посочване в исковата
молба на доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще се доказват с
тях; представяне заедно с нея на всички писмени доказателсва, включително
актуални удостоверения за наследници на името на П.С.Х., Е.С.Й.актуални скица и
схема на процесния недвижим имот с идентификатор № 43952.513.1966 с площ 478
кв. м. от СГКК-Ловеч и актуална данъчна оценка на същия от ДМП при Община –
Ловеч; представяне на препис от исковата молба и приложенията към нея според
броя на ответниците; заплащне на 80 лв. държавна такса по сметка на РС-Ловеч и
представяне на вносна бележка съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението.
Съдът е указал, че ако посочените нередовности на исковата молба не бъдат
отстранени в срок, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК последната ще бъде
върната.
С молба
с вх. № 3755 от 29.03.2019 г. В.Й. отново е посочила, че претенцията в
настоящото производство касае запазената ѝ част от недвижим имот, дарен
на ответника от Е.Й.Към молбата е приложила скица на поземлен имот с идентификатор № 43952.513.1966 от СГКК-Ловеч,
данъчна оценка, удостоверения за наследници и документ за платена държавна
такса.
С
Разпореждане № 1269 от 01.04.2019 г. съдът е приел, че исковата молба е редовна
и в изпълнение на чл. 131, ал. 1 от ГПК е изпратила препис на насрещната
страна.
С
Протоколно определение от 19.06.2019 г. съдът, мотивирайки се, че е налице
разминаване между изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и
заявеното от В.Й. в съдебно заседание, а именно, че Е.Й.ѝ е оставила в
наследство три недвижими имота, приел, че исковата молба е нередовна и указал
на въззивницата в едноседмичен срок да изложи обстоятелствата, на които се
основава исковата ѝ претенция, като при нужда да се обърне към адвокат
или лице по чл. 32, т. 2 от ГПК.
С молба
от 20.06.2019 г. В.Й. е потвърдила, изложеното в съдебно заседание, че
наследството на Е.Й.включвало три недвижими имота: къща и земя, находящи се на
ул. „Велики Преслав“ 2Б, като ¼ ид. ч. е дарена на Б.Й. на 03.04.1992
г.; апартамент в кв. Вароша, дарен на въззивницата; и земя и вила в местност
„Сливешки ливади“.
На
26.06.2019 г. е постъпила молба от В.Й., в която е направено уточнение, че
настоящото исково производство касае запазената ѝ част съобразно Закона
за наследството върху ¼ ид. ч. от имот с идентификатор 43952.513.1966,
представляващ къща и двор с площ 478 кв. м. и находящ се на ул. „Велики
Преслав“ 2Б.
С
Определение № 731 от 01.07.2019 г. съдът приел, че въпреки положените усилия –
оставянето на два пъти без движение на исковата молба и предоставената
възможност да уточни претенцията си в съдебно заседание, Й. не е изпълнила
дадените ѝ указания с Разпореждане № 1055 от 20.03.2019 г. В тази насока проверяваната
инстанция констатирала липса на подробно и хронологично изложение на
обстоятелствата, на които ищцата основава претенцията си, като вместо това се
навеждат откъслечни твърдения за наличие на предходни граждански спорове между
страните без същите да са уточнени. Последното ограничавало възможността съдът
да изиска делата по служебен ред. На следващо място била установена липса на
представени актуални удостоверения за наследници на името на П.Х., Е.Й./представените
били от 2015 г. и не били надлежно презаверени/, както и схема на имота, като
посочените доказателства е следвало да бъдат представени още с подаването на
исковата молба. С оглед на посоченото, първоинстанционният съд приел, че липсата
на ясно формулирана претенция не му позволява да извърши задълженията си по чл.
145 от ГПК - да състави доклад и да разпредели доказателствената тежест, поради
което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК прекратил производството.
При така установеното от фактическа страна, въззивната
инстанция приема от правна следното:
Видно от
разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК, за да е редовна исковата молба трябва да
отговаря на следните изисквания - да е изготвена в писмена форма, на български
език, да има предвиденото в чл. 127, ал.1 от ГПК съдържание, чиято цел е да
постави необходимите рамки на правораздавателна дейност и да индивидуализира
предемета на делото /Определение № 328 от 17.06.2009 г. по гр. д. № 1665/2008
г. на IV г.о. на ВКС/, както и да са
представени предвидените в чл. 128 от ГПК приложения. Районен съд - Ловеч е
приел на два пъти – с Разпореждане № 1055 от 20.03.2019 г. и с Протоколно определение от 19.06.2019 г., че е налице
неяснота по отношение на обстоятелствата, на които ищцата основава претенцията
си. Въззивният състав не споделя това съждение. Видно от обстоятелствената част
и петитума на исковата молба В.Й. е посочила, че в качеството си на наследник
на Е.Й.иска да се възстанови правото ѝ на запазена част спрямо конкретен недвижим
имот, който наследодателката е прехвърлила чрез дарение на Б.Й.-неин брат и
съответно сънаследник. Така спорното право е индивидуализирано чрез неговото
основание – посочен е фактът, от който то произтича, а именно запазената
ѝ част в следствие от настъпилото наследяване, както и атакувания акт на
разпореждане-договор за дарение. Доколкото конститутивният иск по чл. 30 от
Закона за наследството /ЗН/ има за цел възстановяването на запазената част от
наследството и не е вещен иск, за да е редовна исковата молба, е достатъчно да е
индивидуализиран акта, с който е осъществено засягането на правата на ищеца. Фактът,
че Й. е навела твърдения относно наследствената маса, оставена от
наследодателката Й., без съответната конкретизация не следва да доведе до
нередовност на исковата ѝ молба. С оглед на разпределението на
доказателствената тежест на иска по чл. 30 от ЗН изцяло в интерес не на ищеца,
а на ответника е да посочи всички вещи, които попадат в наследствената маса. На
следващо място и този съдебен състав приема, че от твърденията на Й. е видно, че
между страните са налице граждански спорове, които би могло да имат връзка с
процесното производство, но не подкрепя извода на съда, че същият е бил
възпрепятстван да изиска делата по служебен ред. В тази насока следва да се
отбележи, че настоящото производство е отделено от гр.д. № 136/2015 г. по описа
на РС-Ловеч, което съдът е можел да изиска, както и да задължи ищеца да ги
посочи, което не е сторено.
Що се отнася
до дадените указания да се представят писмени доказателства, видно от
разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК посоченото не е основание за
обездвижването на исковата молба. Непредставянето на доказателства и
пропускането на доказателствени искания има отношение единствено към
основателността, но не и към допустимостта на претенцията - Решение № 337 от
02.04.1983 г., II, г.о. на ВС.
С оглед
на гореизложеното Окръжен съд – Ловеч счита, че с така депозираната искова
претенция ищцата по ясен начин е определила фактическата обстановка, на която
основава претенцията си, поради което не е налице пречка за първоинстанционняи
съд да изпълни задълженията по чл. 145 от ГПК, като състави доклад и разпредели
доказателствената тежест. Така жалбата се явява основателна, а обжалваният
съдебен акт следва да се отмени като неправилен, като делото се върне за
продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковата молба
Водим
от гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 731 от 01.07.2019 г., постановено по гр.д. №
1440/2017 г. по описа на Районен съд – Ловеч.
ВРЪЩА гр.д. №
1440/2017 г. по описа на Районен съд – Ловеч на VI-ти граждански състав на Районен съд – Ловеч за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно указанията, дадени в мотивите на
определението.
Определението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………
ЧЛЕНОВЕ: 1………………………….
2…………………………..