Определение по дело №467/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 19.07.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 19.07.2019 г., IІІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00467 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв. Н.Х. – в качеството й на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на Е.К., против Решение № 715 от 9.05.2019 г. по гр.д. № 4412/2018 г. на Районен съд – Перник, в частта с която по предявените от „А. з.с.на в." ЕАД срещу Е.К. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца: сумата 2367.65 лева, от която сумата 1000 лв. непогасена главница по сключен с "И. а.- 26.05.2017 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 30.08.2017 г. до окончателно изплащане на вземането.

В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния процесуален закон и е необосновано, тъй като първоинстанционният съд неправилно е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и неправилно е преценил наведените в отговора възражения и доводи. Оспорват се изводите на съда, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия, а така и че ищецът е кредитор на ответника, като в тази връзка се твърди, че Рамковият договор за прехвърляне и продажба на вземания /цесия/ от 16.01.2015г. е нищожен, тъй като с него се договарят бъдещи вземания, т.е. поради липса на предмет, доколкото договорът за цесия предхожда възникването на процесните вземания, произхождащи от договор за паричен заем от 20.06.2016г., сключен близо година и половина след подписване на рамковия договор. На следващо място, не е налице надлежно съобщаване за цесията, по силата на която ищецът е придобил вземанията от "И.А.М."АД и се оспорват изводите на РС, че ответникът е редовно уведомен за нея с получаването на препис от исковата молба. Оспорват се изводите на първостепенния съд, че макар уведомлението за цесията да е било връчено на особения представител на ответника, същото е произвело действие спрямо ответника, тъй като приемането на съдебните книжа е действие, за което се изисква изрично пълномощно и е нужно одобрението на съда. Необосновано е прието, че макар и договорът за потребителски кредит да е недействителен, то ответникът дължи договорна лихва, като в тази връзка се поддържа, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, ответникът евентуално би дължал връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи. Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част включително и в свързаната с иска част за разноските, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на предявените искове. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства. Направено е искане на особения представител за бъде определено минимално адв. възнаграждение пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението в обжалваната част. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (жалбата е подадена от особен представител, поради което предварително не се внасят държавни такси за въззивното производство).

Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно - чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

На основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител се назначава на разноски на ищеца като разпоредбата се намира в част I, Глава шеста, раздел I от ГПК, поради което важи и във въззивното производство и дружеството –въззиваем следва да заплати възнаграждение за особен представител на жалбоподателя. Съобразно фактическата и правната сложност на делото на особения представител следва да се определи възнаграждение по оправилото на чл. 47, ал. 6 ГПК в размер на 300 лева, което да се заплати от въззиваемото дружество.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за особения представител на жалбоподателя Е.Г.К., ЕГН ********** - адвокат Н.Х.,*** във въззивното производство пред ПОС в размер на 300 лева и УКАЗВА на въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в тридневен срок от съобщението, да предостави доказателства за внесено адвокатско възнаграждение за особен представител на жалбоподателя в размер на 300 лв. по набирателната сметка на ОС – Перник.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 02.10.2019 г. от 10,10 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.