Р Е Ш Е Н И Е
№260008
гр. Б., 24.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, шести състав,
в публичното заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от съдията
АНД № 6 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление (НП) № ***г., издадено от П.С.Г., Председател на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на ЕТ „***.”,
с ЕИК ***, представлявано от Т.В. Х., на основание 83, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 43а, ал.3 от Закона за
чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, е наложена имуществена санкция в размер
на 10 000 /десет хиляди/ лева, за нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, във връзка
с чл. 6, т. 2 Приложение № 2 от Наредба за изискванията за качеството на
течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/.
С обжалваното Наказателно постановление на дружеството -жалбоподател са
били възложени и разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 595,
00 /петстотин деветдесет и пет/ лева, от които 470, 00 /четиристотин и
седемдесет/ лева за изпитване в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни
материали и присадки към ГД ККТГ-ДАМТН в гр. София, 85, 00 /осемдесет и пет/
лева за изготвяне на експертиза и 40 /четиридесет/ лева за вземане на проба, на
основание чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 /обн. ДВ, бр. 50/1999 г., посл.
изм. ДВ, бр. 103/2012 г. /.
Становищата на страните:
Недоволно от това Наказателно постановление е останало
наказаното лице, което подава жалба и допълнение и уточнение към нея, чрез адв. Б.Н. от САК, в срок, договорно упълномощен от
управителя Т.В. Х.. В подадената жалба е описано искане за отмяна на така
издаденото НП като незаконосъобразно
/издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон/, необосновано и
неправилно по подробно изложени съображения.
По време на
съдебното производство управителят на дружеството – жалбоподател е починал на
16.11.2020г., видно от справката на НБД „Население“. В съдебно заседание на 22.12.2020г. В.Т.Х. /син на управителя Т.Х./ е
депозирал пред въззивния състав писмена молба вх.№ ***г.,
ведно със споразумение от 10.12.2020 г., с нотариална заверка на подписи и
съдържание рег.№***г. на Т.Р., нотариус peг. №*** по
РНК, сключено между Ц.М.Х., В.Т.Х., Й. Т.Х. и В.Т.Х., всички в качеството на
наследници на Т.В. Х. с ЕГН **********,***, че именно В.Х. е поел търговското
предприятие на ЕТ „***”, вписан в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията, с ЕИК: ***, който едноличен търговец, който ще продължи дейността
си като ЕТ „*** - В.Х.“. Установява се също, че към 16.12.2020 г. в Търговския
регистър е налице вписана промяна – поемане на търговското предприятие на
едноличния търговец и наследник по реда на
чл. 60, ал.2 от ТЗ, правоприемникът е ЕТ „*** - В.Х.“. Създаденото по
време на търговската дейност предприятие на едноличния търговец като съвкупност
от права, задължения и фактически отношения е собственост на физическото лице и
след неговата смърт се наследява по общите правила на Закона за наследството.
В чл. 60, ал. 2 от ТЗ е предвидена
възможност за продължаване търговската дейност на починалия търговец, когато
това се желае от наследниците му със запазване или не на фирмата, с която е бил
регистриран. След поемане на търговското предприятие на ЕТ новият собственик
става правоприемник на всички включени в него права и задължения на починалия
търговец. От своя страна с поемането на предприятието от конкретния наследник В.Х.,
се поемат не само правата, но и задълженията на поетото предприятие на
едноличния търговец. При това положение носител на правата и задълженията във
връзка с търговската дейност на починалото лице става наследникът, който поеме
предприятието. Установено е, че правоприемството е
настъпило на 16.12.2020 г., следователно към правоприемника е преминала
имуществената отговорност на праводателя по
издаденото наказателно постановление, поради което, се явява и процесуално
легитимиран в настоящето производство като страна/въззивник/.
В същото
съдебно заседание адв. Н. от САК е представил и ново
надлежно пълномощно от доверителя си В.Т.Х. /наследник на Т.Х./, в качеството
му на управител на ЕТ „*** - В.Х.“.
С жалбата и в
съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя навежда
конкретни доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, включително
аргументира се тезата за приложение на чл. 28 ЗАНН в процесния
случай. В тази връзка се моли за отмяна на обжалваното постановление и
присъждане на сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата
страна /Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически контрол/, редовно
призована, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и релевираните
от страните доводи, приема за установено следното:
От фактическа страна:
На *** г., на основание чл. 16 от Наредба за изискванията за качеството на
течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/, свид. А.И.Р. – старши инспектор в ГД ККТГ, отдел „Проверка
и контрол на качеството на течните горва“ съвместно с
главен инспектор Г.Г. Б., от същата дирекция,
извършили проверка в обект бензиностанция, управляван от ЕТ "***.",
ЕИК ***, находящ се в с. Т., общ. Б..
В хода на проверката от бензиноколонка № 2 била
взета проба от разпространяваното течно гориво - гориво за дизелови двигатели с
цел установяване на съответствието им с изискванията на Закона за чистотата на
атмосферния въздух.
Проверката и вземането на пробите били извършени в присъствието на В.Б.В. –
обслужващ бензиностанцията.
За така взетата проба бил съставен нарочен протокол № С – 089/ *** г., в
който били обективирани и всички останали констатации
на проверяващите длъжностни лица.
Така, проверяващите установили, че последната доставка на течното гориво -
гориво за дизелови двигатели е за количество от 500 литра. Последното било
видно от представените Товарителница № *** г. и фискален бон за ГДД, ведно с
Декларация за съответствие № ***г., издадена от "***" ЕООД за партида
№ ***г., в общо количество 500 литра, предоставено за използване и/или
разпространение от ЕТ "***.", ЕИК ***. Наличното количество в
резервоара, свързан с бензиноколонка № 2 в момента на
проверката било 157 литра.
На основание изготвения протокол от изпитване било извършено експертно
заключение за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № ***г. и
бил изготвен Констативен протокол № ***г. за съответствие на течното гориво с
изискванията за качество, съгласно чийто заключения течно гориво - гориво за
дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество по показателя
"Пламна температура", доколкото полученият резултат от изпитването е
под 40 °С при норма над 55 °С. Отразено е, че след прилагане на критериите за
прецизност на използвания метод за изпитване, съгласно чл. 7 от НИКТГУРНТК, при
получен резултат от изпитването под 40 °С продуктът не съответства на
изискването за качество по този показател.
На основание чл. 22, ал. 8 от НИКТГУРНТК, протоколът от изпитване, копие от
експертното заключение и констативния протокол били изпратени на дружеството –
жалбоподател с нарочно писмо изх. № 84-01-440/20.06.2019 г. и известие за
доставяне от 24.06.2019 г.
На основание чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК, дружеството – жалбоподател
депозирало искане - молба с вх. № ***г. за изпитване на арбитражна проба.
В резултат на проведената арбитражна процедура бил издаден Протокол от
изпитване № ***г., от Изпитвателна лаборатория за гор.към „***“ ООД - гр. Н.И., притежаваща Сертификат за
акредитация peг. № ***г., валиден до 29.12.2020 г.,
издаден от ИА „***“.
На основание чл. 30в, ал. 1. т. З от ЗЧАВ и въз основа на издадения
протокол от изпитване била изготвена Експертиза № ***г. за съответствие на
течно гориво с изискванията за качество след арбитражно изпитване, съгласно
която, течното гориво - гориво за дизелови двигатели не съответства на
изискванията за качество по чл. 6, т. 2 Приложение № 2 от НИКТГУРНТК.
Арбитражният анализ бил проведен за показателя "Пламна
температура", съгласно арбитражния метод на стандарт БДС EN ISO 2719
"Определяне на пламна температура. Метод на Pensky
- Martens със затворен тигел".
Полученият резултат от изпитването се отклонявал от допустимата гранична
стойност, като същият бил под 40 °С при норма над 55 °С. Отразено е, че след
прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изпитване,
съгласно чл. 7 от НИКТГУРНТК, при получен резултат от изпитването под 40 °С е
отразено, че продуктът не съответства на изискването за качество по този
показател.
С оглед всички направени констатации било прието, че ЕТ "***.",
като е разпространявало на *** г. течно гориво - гориво за дизелови двигатели,
за което с Констативен протокол № ***г. е установено несъответствие на горивото
с изискванията за качество съгласно Приложение № 2 от НИКТГУРНТК и окончателно
установено с Експертиза № ***г., същото, в качеството му на краен
разпространител по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ и § 1, т. 19 от ДР на
НИКТГУРНТК, е извършило нарушение на чл.
8, ал. 2 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 6, т. 2 Приложение № 2 от НИКТГУРНТК.
За така установеното нарушение бил съставен АУАН срещу жалбоподателя, в
присъствието на управителя му Т.В. Х., връчен му срещу подпис, в който вписал и
възражения.
На основание чл. 44, ал.1 от ЗАНН с писмено възражение ЕТ "***.",
чрез управителя му Т.В. Х. оспорил така съставения му и връчен АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което била възприета идентична обстановка, поради което по
реда на чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ, при съблюдаване на разпоредбата на чл. 34, ал. 7
ЗЧАВ на жалбоподателя било наложено административно наказание –
"Имуществена санкция" – в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ, вр.
чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК, както и да заплати разходите за
вземане и изпитване на пробата в размер на 595, 00 /петстотин деветдесет и пет/
лева, от които 470, 00 /четиристотин и седемдесет/ лева за изпитване в
Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД
ККТГ-ДАМТН, гр. София, 85, 00 /осемдесет и пет/ лева за изготвяне на експертиза
и 40 /четиридесет/ лева за вземане на проба, на основание чл. 25, ал. 2 от
НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 /обн. ДВ, бр.
50/1999 г., посл. изм. ДВ, бр. 103/2012 г. /.
Така описаната фактическа обстановка се установява от формираната по делото
доказателствена съвкупност, включваща писмените
доказателства, приложени по административната преписка, от гласните показания
на разпитаните в хода на съдебното следствие в качеството им на свидетели – А.И.Р.,
актосъставител и Г.Г.Б.,
очевидец. В допълнение и уточнение към жалбата си пред РС – Б. /вх. № ***г./,
дружеството-жалбоподател, чрез пълномощника си е поискало извършване на
съдебно-химическа експертиза с поставени 5 задачи, което искане е уважено като
е изготвено и приложено по делото заключение на съдебно – химическа експертиза
от вещото лице гл. ас. д-р инж. В.Б.Т.. Съдът кредитира посочените доказателствени източници, включително показанията на свид. Р. и свид. Б., тъй като
същите са последователни, логични, безпротиворечиви и
съответстват на останалите доказателствени материали.
Съдът кредитира частично заключението /само това по задача № 2/ на изготвената и
приета по делото съдебно – химическа експертиза, като намира че вещото лице е
отговорило пълно, добросъвестно и аргументирано. Заключенията по поставените
задачи № 1, № 3, № 4 и № 5 са хипотетични и теоретично дадени с вероятни предположения и по никакъв
начин не допринасят за изясняване обстоятелствата предмет на доказаване. Поставеният въпрос като задача № 5, като възможно ли е
ниската пламна температура да се дължи на смесване на гориво при транспортиране
и зареждане на резервоара, този съдебен състав намира за неотносими
към спора.
Събраните по делото
писмени и гласни доказателства са непротиворечиви и взаимно обусловени по
отношение на релевантните за спора факти. Поради това и по аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК съдът ги кредитира
напълно и намира, че не се налага те да бъдат по-подробно анализирани.
При така установената фактическа обстановка, на база събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, съдът направи следните правни изводи:
На първо място, съдът намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи
притежаващи нужните правомощия за тези действия, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган
следва от разпоредбата на чл. 43а, ал. 3 ЗЧАВ, а тази на актосъставителя
се установява от представената Заповед № ***г. на Председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на
административна санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и
да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него /което право е упражнил /.
Обжалваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя,
като възраженията в обратна насока се явяват изцяло неоснователни.
Конкретно, по отношение на възражението, че взетата проба от дизелово
гориво не е представителна, тъй като е взета в нарушение на БДС EN ISO 3170
„Течни нефтопродукти. Ръчно вземане на проби.“, съдът го намира за
неоснователно. Посоченият от пълномощника стандарт / БДС EN ISO 3170 / се
прилага само при вземане на проби от резервоари и тръбопроводи, какъвто не е
настоящия случай, при който взетата проба от дизелово гориво е взета по ред и
със средства установени в разпоредбата на чл. 18 от НИКТГУРНТК. Видно от цитирания текст,
никъде законодателят не е въвел изискване
за смяна на накрайника или
някакво изискване за удължителя, което показва, че тези елементи
не оказват съществено влияние при вземане на
пробата. Не са предвидени и изисквания за охлаждане
на пробите. Не са налични доказателства, че начинът на вземане на
пробата е повлияла върху качеството на горивото. Напротив
при връчване на протокола от
проверката, същият е подписан без възражение
и забележки.
Неоснователни са и възраженията за неспазване на процедурата за вземане на
пробите, визирана в т. 7.2.4. б. „а“ от БДС EN ISO 3170. От показанията на свид.
Р. и свид. Б., а така също и от приложените по делото
писмени доказателства се установява, че пробата е била взета от дозиращия
накрайник на бензиноколонката с помощта на удължител
за гориво за дизелови двигатели. Спазено е било и изискването пробата да бъде
взета в шест броя чисти еднолитрови метални съдове за еднократна употреба,
всеки запълнен до около 85% от обема. Преди запълването им, всеки метален съд е
бил промит на обекта с по около 0, 2 литра от горивото. Съдовете с контролните
и арбитражни проби са били затворени, етикетирани и пломбирани съгласно чл. 20
от НИКТГУРНТК, като никъде не се сочи, че това следва да става по определен БДС
ред. Оловните пломби са били маркирани с персонален номер /№ 1/ на пломбажните клещи на длъжностното лице, взело пробата и
обозначение ГД ККТГ. Отделно от това, съдовете са били пломбирани допълнително
с еднократни пломби с № *** и обозначение ГД ККТГ. Съдовете с пробите са били и
правилно разпределени като четири от тях са били за контролна проба и два са
били осигурени за арбитражна проба, каквато е и била изготвена.
Надлежно е било и транспортирането на пробите, поради което твърдението, че
не било неправилно са неоснователни. Отново процесуалния представител
некоректно се е позовал на БДС EN ISO 3170, че това следва да става по
определен ред в БДС. Последното касае вземането на проби от резервоари и
тръбопроводи, което обаче е регламентирано в чл. 17 от
НИКТГУРНТК. Предвид горното, този съдебен състав намира, че
твърдените за нарушени разпоредби в БДС EN ISO 3170 са ирелевантни
в настоящият казус по отношение на описаното в НП нарушение.
На следващо място, спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Отклонението от изискванията за качество по
посочения показател се доказва категорично
въз основа на взетите проби
от процесното гориво от бензиностанция
на санкционираното дружество. Извършените в тази насока контролни
дейности са изпълнени при стриктно спазване
на нормативната уредба относно изискванията за начина за взимане,
съхранение и обработка на тези проби.
Във всички случаи при осъществяването
им е присъствал представител на проверяваното дружество и от негова страна
не са направени
възражения за допуснати нередности. Самото изследване на пробите от
горивото е извършено в акредитирани лаборатории, което е установило отклонение от стойностите,
предписвани от НИКТГУРНТК за конкретно описания
показател и обективирано надлежно в съответните протоколи. По смисъла
н чл. 30в, ал. 1, т. 3 от ЗЧАВ, в случаите на оспорване на
тези резултати, каквото е направил и жалбоподателят, то резултатите от изпитването на арбитражната проба и изготвената в тази връзка експертиза № ***г. за съответствие на течното гориво с изискванията за качество, са окончателни.
По смисъла на т. 4 от същия
законов текст тези резултати служат за доказателствено
средство при съдебно решаване на спора и обвързват
съда. Те категорично доказват наличието на отклонение
относно изискванията за качество на
течното гориво за дизелови двигатели.
Ето защо, съдът приема, че
дружеството е извършило описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение на чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ, във връзка с чл.
6, т. 2 от приложение № 1 от НИКТГУРНТК, тъй като на ***г. е разпространявало
гориво за дизелови двигатели, несъответстващо на изискванията за качество. Изцяло е била спазена процедурата
по чл. 18, чл. 19 и чл. 20 НИКТГУРНТК.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от
ЗЧАВ съдържа забрана за пускане на
пазара, разпространение, транспортиране и използването на течни горива,
които не отговарят на някое
от изискванията за качество, определени
в наредбата по ал. 1, т. е. НИКТГУРНК, а санкционната
норма на чл. 34, ал. 2 от
специалния Закон предвижда „глоба” от 2000 до 20 000 лв., съотв. „имуществена санкция” в размер от 10 000 до 100 000 лв. за лице,
което разпространява, включително като краен разпространител, или използва течни
горива, които не съответстват на някое от
изискванията за качество, определени в наредбата по чл.
8, ал. 1, ако деянието не съставлява
престъпление, независимо от наличието или
липсата на декларация за съответствие.
Съобразно § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ, краен разпространител са бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива,
предназначени за горивните резервоари на отделните моторни
превозни средства, от неподвижни инсталации
(резервоари) за съхранение на тези
горива. Предвид на това дружеството-
жалбоподател, като стопанисващо бензиностанцията, се явява субект
на отговорността за извършеното нарушение. С оглед на това
правилно е ангажирана административната отговорност за извършено нарушение
на ЗЧАВ в съответствие с посочената норма.
С оглед на това, че нарушението
е извършено от юридическо лице, не се налага
изследване на субективната страна на деянието.
Наложената имуществена санкция е в минимален размер предвиден в чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ и няма законово основание за намаляването.
Съдът приема, че в случая
е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН - нарушението по чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ вр. чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК не следва да
бъде квалифицирано като маловажен случай с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, предвид разпоредбите на чл. 1 ЗЧАВ.
На следващо
място, съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от
Наредбата, разходите за вземане на
пробите от горивото и тяхното изпитване следва да се възложат
в тежест на лицето разпространяващо горивото, в случай, че същото не
съответства на изискванията, с оглед, на което и на
основание чл. 43а, ал. 3 ЗАВ посочената в приложената калкулация сума правилно и законосъобразно е включена в диспозитИ.на НП.
По разноските:
При този изход на спора
в тежест на въззивника следва да се
възложат и разноските за вещо лице
по допуснатата и назначена в хода на съдебното производство
СХЕ в общ размер от 300, 00 /триста/ лева. Ето защо,
така направените разноски ще бъдат присъдени
в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на
Районен съд – Б., както и сумата от 5. 00 /пет/ лева държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Такаа мотивиран и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б., въззивен
състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № № ***г., издадено
от П.С.Г., Председател на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор /ДАМТН/, с което на ЕТ „***.”, с ЕИК ***, представлявано от Т.В. Х., на
основание 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и чл. 43а, ал.3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000/десет хиляди/лева, за нарушение на чл.
8, ал. 2 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 6, т. 2 Приложение № 2 от Наредба за
изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол /НИКТГУРНТК/ и е постановено заплащане на разходите за вземане и изпитване на пробата в размер
на 595, 00 /петстотин деветдесет и пет/ лева, от които 470, 00 /четиристотин и
седемдесет/ лева за изпитване в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни
материали и присадки към ГД ККТГ-ДАМТН, гр. София, 85, 00 /осемдесет и пет/
лева за изготвяне на експертиза и 40 /четиридесет/ лева за вземане на проба, на
основание чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 /обн. ДВ, бр. 50/1999 г., посл.
изм. ДВ, бр. 103/2012 г. /.
ОСЪЖДА ЕТ „*** - В.Х.“, с ЕИК ********* със седалище и адрес в с. Т., общ. Б., обл. Софийска, ул. Цар Освободител № 7А, да заплати в
полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен
съд – Б. сумата от 300, 00 /триста/
лева, представляваща разноски
за вещо лице
по допуснатата и назначена в хода на съдебното производство
СХЕ, както и сумата от 5. 00 /пет/ лева държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва по реда на
АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :