№ 1385
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110211145 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
на Д. Р. (чрез процесуален представител) срещу НП № 24-4332-015519 от 09.07.2024 г.,
издадено от Д.Д.Д., началник-сектор в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 188, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на
постановлението и присъждане на разноски, като се излагат причини, поради които не е
могъл да посочи управлявалото съответното МПС лице, както и се възразява срещу
прилагането от страна на наказващия орган на чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП.
Административно-наказващият орган излага чрез процесуален представител писмено
становище с доводи за процесуална и материална законосъобразност на НП, с искане за
неговото потвърждаване и с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
без да вземе каквото и да било отношение по конкретните оплаквания по жалбата (виж и по-
долу досежно визираното писмено становище!).
От приобщените към доказателствената съвкупност въз основа на определение с
правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН книжа и от предявения по реда на чл.
284 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН снимков материал се установява по напълно недвусмислен
начин описаната в атакуваното постановление фактическа обстановка, с която страните са
запознати (тя се установява от настоящата инстанция по фактите и се излага в настоящото
решение посредством препращане, без да има каквато и да е правна или житейска логика за
недопустимост на подобен подход, чиято допустимост касателно мотивите към решението
на въззивната инстанция в наказателното производство впрочем е практически
ЕДНОЗНАЧНО възприета в практиката на ВКС, с мотивите към чиито съдебни актове в
съответния смисъл настоящият съдебен състав се солидаризира), както и (се установява
още) оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган с писмена (и подписана)
заповед на министъра на вътрешните работи съответно за съставяне на АУАН и издаване на
1
НП по ЗДвП, а също и това, че срещу нарушителя към процесната дата 25.01.2024 г. вече са
били издадени и влезли в сила над 5 НП за нарушаване на правилата за движението по
пътищата. Законът е приложен поначало правилно от наказващия орган, изключвайки това,
че действително е налице хипотеза не по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, а такава по чл. 188, ал. 2 от
ЗДвП, както се сочи и от страна на самия жалбоподател, доколкото се касае за МПС,
собственост на юридическо лице, поради което следва НП да бъде изменено (възможността
за което е съобщена на процесуалния представител на жалбоподателя в открито съдебно
заседание – виж съответния протокол от проведено открито съдебно заседание!) чрез
съответното преквалифициране по реда на чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д,
т. 1 от ЗАНН (т. е. като се приложи закон за същото административно нарушение /самото
административно нарушение действително остава същото и след преквалификацията/ без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението). Отсъствието на г-н Р. от
страната не е причина за неприлагане на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП; то не води до фактическа
невъзможност за посочване на лицето, на което в даден минал момент - преди заминаването
за чужбина - представителят на юридическото лице, явяващо се собственик на процесното
МПС, е предоставил управлението на това превозно средство.
Изобщо при извършената от съда цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не се установиха каквито и да било основания за отмяна или други
такива извън посоченото по-горе за изменение на НП. При всяко положение присъждането
на разноски в полза на СДВР би довело до заобикаляне на изискването за добросъвестност
по чл. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, доколкото на съда служебно е
известно, че депозираното по делото писмено становище (с което се изчерпва участието на
съответния процесуален представител) е с бланков характер (ползва се „бланка“, в която се
сменят данните за конкретното нарушение й нарушител и не се взема никакво отношение по
конкретните оплаквания на съответния жалбоподател). Изменението на НП не е от такова
значение за правния интерес на жалбоподателя, че да оправдае от гледна точка на целта
(респективно действителния смисъл) на закона съответното – по силата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН - прилагане на чл. 143, ал. 1 от АПК (досежно хипотезите на изменение на НП и
въпроса за присъждане на разноски в такива случаи практически е налице празнина в
законодателството).
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ обжалваното НП № 24-4332-015519 от 09.07.2024 г., издадено от Д.Д.Д.,
началник-сектор в ОПП – СДВР, като прилага закон за същото административно нарушение,
а именно като прилага чл. 188, ал. 2 от ЗДвП наместо чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП.
Не присъжда разноски по направените от страните искания в такъв смисъл.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2