РЕШЕНИЕ
№67/7.2.2020г. Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, първи състав
На двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Емилиян Ангелов
Секретар:
В.С.
Като
разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №2467 по описа на ШРС за 2019 год., За да се произнесе взе предвид
следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
Обжалвано е наказателно постановление
№03-1887/21.10.2019 год. на Началника на Регионален отдел метрологичен надзор
североизточна България на ГД „Метрологичен надзор“ на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на основание чл.85, ал.2 от Закона за
измерванията /ЗИ/, във р. с чл.85, ал.1 от ЗИ на “Водоснабдяване и
канализация-Шумен” ООД е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение по чл.44, т.4 от ЗИ, във вр. с чл.43, ал.1 от ЗИ. Дружеството
- жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно
заседание за дружеството-жалбоподател не се явява представител. От тяхно име е депозирано
писмено заявление., с което по същество поддържат депозираната жалба.
За
Началника на Регионален отдел метрологичен надзор североизточна България на ГД
„Метрологичен надзор“ на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание
не се явява представител, но от негово име е депозирано писмено становище, с
което моли наказателното постановление
да бъде потвърдено изцяло, като излага съображенията си в тази насока.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
„Водоснабдяване
и канализация - Шумен“ ООД, осигурява присъединяването на недвижимите имоти и
потребителите към водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и
водоснабдяване с вода за питейно-битови, стопански и обществени нужди на
територията на Община Шумен. На 21.05.2019 год. в интервала между 10.30 часа и 11.00
часа служители на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
извършили надзорна проверка в множество обекти между които и в обект –
водопроводно отклонение с водомерен възел в шахта в гараж, находящ се в Шумен, ул.“Шуменска комуна“ №51. Достъпът
до обекта бил осигурен от лицето К.П.К. – техник ВИК водомерно стопанство
във „Водоснабдяване и канализация -
Шумен“ ООД и надзорната проверка била извършена в негово присъствие. В хода на
проверката било констатирано, че за непрекъснато измерване на обема на
доставената вода, с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл.5
от ЗИ, на описания обект за абонат Н. Й. Н. с клиентски номер 657075 „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД
използва водомер , произведен от „Zenner“ с
идентификационен №01279763 от 2001г. и метрологични характеристики Qn=1.5 m3/h. В момента на
проверката показанието на водомера било 556 m3.
Водомерът бил монтиран на водопроводното отклонение с водомерен възел в шахта в
гараж на посочения адрес, като бил свързан към водоснабдителната мрежа и
осигурявал подаване на питейна вода към водопроводната инсталация на абоната и
измерва количеството вода на абоната.
Било установено,
че дружеството-жалбоподател използва описания водомер без знак от последваща
проверка на средство за измерване в употреба по чл.43, ал.1 от ЗИ, тъй като на
предвиденото место за предотвратяване на достъпа за регулиране и настройка на
описания водомер била поставена оловна пломба, носител на знака за последваща проверка
съгласно чл.846, т.5 от НСИКПМК, с отпечатък върху едната страна на пломбата
– индивидуален номер на проверителя 05,
а от другата страна – последните две цифри от годината на извършване на
проверката 08. Следователно последната последваща проверка е била извършена
през 2008 год. Във връзка с проверката
на дружеството са дадени задължителни предписания с протокол за задължителни
предписания от 23.07.2019 год. със срок за изпълнение, считано от датата на
подписване на протокола, а за констатираното нарушение на дружеството бил
съставен акт за установяване на административно нарушение №ШН317/23.07.2019
год., в който било посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на
чл.44, т.4 от ЗИ, във вр. чл.43, ал.1 от ЗИ. Актът е бил съставен в присъствие
на пълномощник на представляващия дружеството, като последният подписал акта
без да изложи възражения по него. Впоследствие, дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и
не е депозирало писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа
на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление
№03-1887/21.10.2019 год. на Началника на Регионален отдел метрологичен надзор
североизточна България на ГД „Метрологичен надзор“ на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на основание чл.85, ал.2 от Закона за
измерванията /ЗИ/, във вр. с чл.85, ал.1 от ЗИ на “Водоснабдяване и
канализация-Шумен” ООД, е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение по чл.44, т.4 от ЗИ, във вр. с чл.43, ал.1 от ЗИ.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя Е.Д. и свид.С.С. , както
и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.5 от ЗИ за
осигуряване на точност и достоверност на измерванията в здравеопазването и на
измерванията, свързани с обществената безопасност, защитата на околната среда,
държавните и общинските вземания и търговските плащания, се извършва
метрологичен контрол. В същото време нормата на чл.44, т.4 от ЗИ предвижда
задължение за лицата, които използват средства за измерване да не използват
средства за измерване без знаците по чл.35, чл.39, ал.1 и чл.43, ал.1, като съгласно
разпоредбата на чл.44, ал.3 от ЗИ Лицата, които използват средства за
измерване, са длъжни да ги заявяват и представят за последваща проверка в
Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за
проверка.
Използваният в
обекта на ул. .“Шуменска комуна“ №51 в
.Шумен водомер има качеството на средство за измерване по смисъла на §1, т.27
от ДР на ЗИ, доколкото същият се явява техническо средство, което има
метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания
самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства, поради което
се налага извода, че същият е подлежал на посочения по-горе първоначален и
последващ контрол.
В същото време
от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството
гласни доказателства чрез разпита на посочените по горе свидетели, че последната последваща проверка е била
извършена през 2008 год.
В чл.28 от ЗИ е
предвидено, че с нарочна наредба – в случая Наредбата за средствата за
измервания, които подлежат на метрологичен контрол /НСИКПМК/, приета с ПМС №239
от 24.10.2003 год., обн., ДВ, бр.98 от 07.11.2003 год. се определят
изискванията към средствата за измерване и реда и метода за извършване на
контрол и знаците, удостоверяващи резултати от него. В чл.846, т.4 от
цитираната Наредба е фиксирано, че знаците, които удостоверяват резултатите от
контрола на средствата за измерване, са знаци за първоначална проверка
(приложение №51). Съгласно разпоредбата на чл.835а, ал.2 от НСИКПМК, когато
средствата за измерване са пуснати в действие до края на календарната година,
следваща годината на извършване на първоначалната проверка, срокът на валидност
на първоначалната проверка се приравнява на срока на валидност на последващата
проверка. Т. е. срокът на валидност на първоначалната проверка се приравнява на
срока на валидност на последващата проверка. А последваща проверка на водомери
с номинален разход Qn≤15m³/h се извършва на всеки 5 /пет/ години,
като посочената периодичност е определена съгласно Заповед №А – 441/13.10.2011
год. на председателя на ДАМТН, както и действащата към момента Заповед
№616/11.09.2018 год. на председателя на ДАМТН /обн. ДВ, бр.82/2018 год./,
издадена на основание чл.43, ал.4 от ЗИ.
От показанията
на актосъставителя се установява по безспорен начин, че изискуемият по силата
на посочената норма знак за последваща проверка /оловна пломба/ е отразявал
срок на проверката 2008 год., като по отношение на посочения водомер 5-годишния
период за последваща проверка е изтекъл на 31.12.2013 год., поради което преди
тази дата, на водомера, намиращ се в употреба, е следвало да бъде извършена
последваща проверка, която да се удостовери със знак за последваща проверка
съгласно чл.846, т.5 от Наредбата за средствата за измервания, които подлежат на
метрологичен контрол.
С оглед изложеното съдът приема за безспорно
установено, че санкционираното дружество е използвало средство за измерване в
нарушение на изискванията на чл.44, т.3 и т.4 от Закона за измерванията, за
което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно
постановление.
Неоснователни са
доводите, изложени в жалбата, за незаконосъобразност на съставения акт и на
издадено наказателно постановление, тъй като в протокола за задължителни
предписания бил даден срок за изпълнение и едва след неговото изтичане и след
неизпълнение на дадените предписания дружеството – жалбоподател ще подлежи на
санкция. Правно ирелевантно се явява изпълнението на задължителните предписания
от страна на дружеството - нарушител, тъй като неизпълнението им е обект на
друга санкционна норма, тази по чл.92, ал.1 от ЗИ и не отменя описаното
нарушение за използване на СИ в употреба без знак за последваща проверка,
какъвто е настоящият случай. Обстоятелствата около изпълнението на
задължителните предписания не рефлектират върху административно-наказателната
отговорност за процесното нарушение, тъй като по никакъв начин не освобождават
санкционираното лице от задължението му да заяви и представи процесното
средство за измерване на последваща проверка по
чл.44, т.3 от ЗИ и то в срока по чл.43, ал.3 от ЗИ – преди изтичането на
срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка, както и да не използват средства за измерване без
знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1, съгласно изискванията на
чл.44, т.4 от ЗИ.
Административно-наказващият
орган правилно е издирил приложимата в случая санкционна разпоредба, а именно
чл.85, ал.2 от ЗИ, която предвижда имуществена
санкция в размер от 200 до 500 лева за юридическо лице, което в случаите по
чл.5 използва средства за измерване, които не отговарят на изискванията по
глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл.44 от същия закон. При
индивидуализация на наказанието наказващият орган се е съобразил с разпоредбата
на чл.27 от ЗАНН, като съобразявайки тежестта на нарушението и обстоятелството,
че същото е извършено за първи път е наложил наказание в размер на минимума,
предвиден в цитираната разпоредба.
Не са налице
основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като настоящият
същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. В
същото време, както се установява от материалите по делото дружеството е било
санкционирано и за други идентични нарушения, което доказва, че нарушението не
е инцидентна проява в дейността на дружеството, която не може да се квалифицира
като деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
подобни случаи. Напротив, водомера е бил използван за измервания, свързани с
търговски плащания, през един сравнително продължителен период, през който
период по никакъв начин не са били гарантирани точността и достоверността на
извършените измервания и са били създадени условия за ощетяване на
потребителите. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително
обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не
са налице основания за приложението на цитираната разпоредба.
С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно
постановление №03-1887/21.10.2019 год. на Началника на Регионален отдел
метрологичен надзор североизточна България на ГД „Метрологичен надзор“ на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: