РЕШЕНИЕ
№ 2111
гр. Пловдив, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330111995 по описа за 2021 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 439 ГПК.
Ищец К. Й. М. чрез адв. Д. иска да се признае за установено по отношение на
"Водоснабдяване и канализация" ЕООД с ЕИК ********* че не дължи сумата от 2865,49
лева главница и 633,38 лева - мораторна лихва за периода от 09.01.2006г. до 13.02.2013г.
ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК - 22.03.2013г. до окончателното изплащане на сумите за които е
бил издаден изпълнителен лист от 03.09.2013г. по ч.гр.д. № 4661/2013г. по описа на РС -
Пловдив въз основа на който е било образувано ************по описа на ****** както и
разноските по делото в размер на сумата от 69,98 лева за държавна такса и 250 лева за
адвокатско възнаграждение поради изтекла погасителна давност на вземането.
Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Ответник ВиК ЕООД - Пловдив чрез. юрк. Г.Н. не оспорва факта, че за твърдените от ищеца
суми е бил издаден изпълнителен лист като с Постановление на ************ е било
прекратено като изпълнителния лист е бил върнат на дружеството.Заявява се, че исковата
молба е недопустима, тъй като липсвал правен интерес от установяване на вземането на
ищеца, че е погасено по давност предвид обстоятелството, че ******* е било прекратено.
Оспорват се твърденията за погасяване на вземането по давност като в тази насока е
изложено, че е бил направен запор трудово възнаграждение на ищеца като са били искани
1
регулярни изпълнителни действия.
По възражението за недопустимост – съдът е намерил същото за неоснователно поради
факта, че по ч.гр.д. № 4661/2013г. по описа на РС – Пловдив е бил издаден изпълнителен
лист и независимо от прекратяването на *********, изпълняемото право не е отречено със
сила на пресъдено нещо.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено
от фактическа и правна страна следното.
С изпълнителен лист от 03.09.2013г. издаден по ч.гр.д. № 4661/2013г. по описа на ПРС е
разпоредено ищец К.М. да заплати на ответника сумата от 2 865,49 лева – главница, 633,38
лева – мораторна лихва за периода от 09.01.2006г. до 13.02.2013г. ведно със законната лихва
за забава върху главницата от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК -
22.03.2013г. до окончателното изплащане на сумите както и разноските по делото.
С ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.10 се предвиди, че нова погасителна давност за
вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие.
От приложеното *********по описа на ********** е видно, че делото е образувано след
като е било образувано *********** по описа на ***** към РС – Пловдив по което се
установява, че предприет изпълнителен способ за събиране на вземането – опис движими
вещи насрочен за ***** с Разпореждане на ******от ***** който опис не се е състоял
поради неяването на представител на взискателя / ответник по настоящето дело/ - л. 91, с
молба от м. февруари 2016г. е поискано налагането на възбрана върху имот на ищеца като с
Разпореждане от 18.05.2016г. на ***** е наложена възбрана, с Разпореждане от 01.12.2017г.
е насрочен опис движими вещи, който не се е състоял поради неявяване на представител на
взискателя, с молба от 27.03.2018г. е поискано налагането на запор банкова сметка като
запорното съобщение е получено от банката на 02.05.2018г., с молба от 23.06.2020г. е
поискан опис движими вещи, който не се е състоял като с Разпореждане от 16.09.2020г. е
насрочен опис движими вещи, с Разпореждане от 02.06.2021г. е насрочен отново опис
движими вещи, който също не се е състоял.
С Протокол от 16.06.2021г. производството по делото е прекратено и изпратено на
********** за продължаване на изпълнителните действия като на 18.06.2021г. **********
образува ново*********** което с Разпореждане на******е присъединено към **********
по описа на*********.
С Постановление от 03.08.2021г.*********** е перемирано на основание чл. 433, ал.1, т.8
ГПК поради обстоятелството, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия повече от 2 години. Към дата 03.08.2021г. е било налице основание за перемиране
на *******, тъй като последното валидно поискано изпълнително действие е заявено на
27.03.2018г. – запор банкова сметка, поисканите впоследствие изпълнителни способи – опис
движими вещи са валидно заявени, но не са реализирани поради бездействието на
2
ответника, като от значение е не дали реално този способ ще доведе до събиране на
вземането, а от значение е взискателят да прояви съответната активност, която не се свежда
само до заявяване искането за опис, но и до осигуряване необходимите условия затова –
внасянето на съответната такса, осигуряване на транспорт и явяване пред ******. Молбата
от 23.06.2020г., с която е поискан опис движими вещ е била годен изпълнителен способ да
прекъсне както давността така и срока по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, но процедурата е останала
незавършена поради бездействието на ответника, т.е ако последния беше внесъл таксата и се
беше явил пред ***** давността е щяла да бъде прекъсната.
В цитираното ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, поради което и задължителната съдебна практика не поставя като изискване
съответното изпълнително действие да е дало определен резултат, свързан със събиране на
вземането или пък удовлетворяване на кредитора. Когато искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ е свързано със съдействие от страна на взискателя, което не
е проявено, последният не може да черпи изгодни за себе си правни последици от
прекъсналата давност, защото целта на закона е реално да бъде проявена активност, а не
документално да бъдат подавани молби за опис нито един от който не е бил осъществен
поради бездействието на взискателя.
Така от датата на последното изпълнително действие 27.03.2018г. е изтекъл период от
повече от 3 години в рамките на който ответника не е поискал извършването на
изпълнителни действия по новообразуваното***** поради което и главницата в размер на 2
865,49 лева се явява погасена по давност на основание чл. 111, буква „в“ ЗЗД, а
задълженията за мораторна лихва и разноски също се явяват погасени по давност тъй като
са акцесорни и следват статута на главното задължение.
Предвид на горното предявения иск се явява доказан и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски
в размер на сумата от 653 лева от които 153 лева държавна такса и 500 лева заплатен
адвокатски хонорар, който не се явява прекомерен с оглед фактическата и правна сложност
на делото.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. Й. М. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. П.,
ул. **** № *** НЕ ДЪЛЖИ в полза на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД с ЕИК
********* с у. О.К. чрез юрк. Г.Н. със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
Шести септември № 250 сумата от 2865,49 лева главница и 633,38 лева - мораторна лихва за
периода от 09.01.2006г. до 13.02.2013г. ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК - 22.03.2013г. до
окончателното изплащане на сумите за които е бил издаден изпълнителен лист от
3
03.09.2013г. по ч.гр.д. № 4661/2013г. по описа на РС - Пловдив въз основа на който е било
образувано ********** по описа на ********** както и разноските по делото в размер на
сумата от 69,98 лева за държавна такса и 250 лева за адвокатско възнаграждение поради
погасяване на задълженията по давност на основание чл. 111 буква „в“ ЗЗД;
ОСЪЖДА "Водоснабдяване и канализация" ЕООД с ЕИК ********* с у. О.К. чрез юрк.
Г.Н. със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на К. Й. М. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. П., ул.***
№***сумата от 653 лева разноски за настоящата инстанция по гр.д. № 11995/2021г. по описа
на РС - Пловдив
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/_________________
4