Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 02.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV „Д” въззивен състав, в
публичното заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдияКордоловскагражданско въззивно дело № 8513 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение №
72790 от22.03.2019 г. по гр. д. № 54600/2014 г. по описа на СРС, ІI ГО, 68
състав,съдът е отхвърлил изцяло като неоснователен предявеният от В.В.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***
, офис 10, чрез адвокат П.К., против З. "Л.И."
АД, *** осъдителен иск по чл.226, ал.1 К3/отм./ за осъждане на дружеството
в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на
собственика на товарен автомобил „Ман”, с peг. № *****по силата на
застрахователна полица № 223099359991/15.03.2009г. да заплати на В.В.П. обезщетение
в размер на 9 000 лв. за причинените
му неимуществени вреди, представляващи претърпените от ищеца болки и страдания
от травматичните увреждания и стресови изживявания, причинени му при
осъщественото на 26.11.2009г. ПТП в гр. София, на Околовръстен път, на моста
над река Искър. Със същото решение е отхвърлена и предявената от ответника З.
"Л.И."АД претенция за разноски за адвокатски хонорар в размер на 780
лв.
Недоволен от решението, с което е
отхвърлен предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./е останал ищецът
В.В.П., който чрез процесуалния си
представител адв. К. го обжалва при твърденията, че същото е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
По-конкретно поддържа, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички доказателства
по делото, че изводите му са необосновани, а възраженията на ответника са
останали недоказани. Поддържа, че по делото е установено, че вследствие на ПТП
ищецът е претърпял неимуществени вреди и че ответникът като застраховател по
договор за задължителна застраховка "ГО" на увреждащото лице дължи
обезщетение. Счита за доказано и обстоятелството, че виновен за процесното ПТП
е водачът на товарен автомобил „Ман”, с peг. № *****П.Г.. Моли съда да отмени
постановеното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск изцяло.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна З. "Л.И."
АД чрез адв. З.Т.оспорва въззивната жалба по съображения изложени в депозирания
по реда на чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор, като намира същата за
неоснователна. Моли въззивният състав да потвърди обжалваното решението.
Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта му - само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
При така очертаните правомощия
като взе предивд доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, съдът намери от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение е валидно и
допустимо. Въззивната инстанция приема, че същото е и правилно, тъй като същото
не страда от пороците, посочени в въззивната жалба, поради което на основание
чл. 272 от ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение. По
наведените от жалбоподателя доводи съдът съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение от пострадалия против
застрахователя по договор за застраховка ГО с делинквента.
Предпоставките за приложение
на разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ са: застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" сключен между застрахователя и собственика на автомобила
управляван от деликвента към датата на настъпване на застрахователното събитие,
наличие на виновно противоправно поведение на деликвента, настъпила вреда в
правната сфера на пострадалото лице и причинна връзка между противоправното
поведение и увреждането. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл.226
от КЗ при застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото
е налице отговорността на деликвента.
В случая при съвкупната преценка
на събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 26.11.2009 г.
в гр. София, на Околовръстен път, на моста над река Искър застрахованият при
ответното дружество по застраговка "ГО" водач на товарен автомобил
„Ман”, с peг. № *****П.Д.Г., е реализирал челен удар е насрещно движещия се
товарен автомобил „Волво” с peг. № *****, управляван от В.В.П.. Съставен е констативен протокол № К 1182/26.11.2009 г. от ОПП – СДВР, където обоче не
са описани изрично причините, поради които товарен автомобил „Ман”, с peг. № *****е
катастрофирал. Липсва описание на механизма на процесното ПТП и впредставеното
по делото Удостоверение, издадено на 18.02.2010 г. от СДВР.
Механизмът
на ПТП се установява от заключението на изслушаната и неоспорена от страните САТЕ, от което се установява, че причината за процесното ПТП е загубата на
управление от страна на водача на товарен автомобил „Ман” с peг. № *****и
навлизането му в лентата за движение на товарен автомобил „Волво” , което се
случило в резултат от неравност на пътя
с широчина 2,70 м. и дължина 9 м. и скоростта на автомобила „Ман”, за която
обаче не се твърди изрично да е била превишена или несъобразена с пътните
условия. Други относими към правния спор доказателства не са представени
пред СРС. Предвид изложеното настоящият въззивенсъстав приема, че по делото ищецът
не е провел пълно и главно доказване процесното ПТП да е осъществено по
причини, за които водачът на товарен автомобил „Ман”, с peг. № *****би следвало
да отговаря по чл. 45 ЗЗД, т.е. поради негово виновно противоправно
поведение, поради което и следва да се приеме, че и за ответника като
застраховател по риска „Гражданска отговорност” не е възникнало задължение по
чл.226, ал.1 К3/отм./ за обезщетяване на настъпилите от процесното ПТП вреди.
Пред настоящата въззивна
инстанция е прието като доказателство Постановление от 24.11.2020 г., с което е прекратено
наказателното производство по пр.пр.1153/2010 г. по описа на СГП водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б."в"вр.
чл.342, ал.1 от НК поради липса на престъпление. Доводите на въззивника
изградени върху това доказателство са неоснователни, по следните съображения:
Влязлото в сила Наказателно постановление на СГП няма характер на влязла всила
присъдапо смисъла на чл.300 от ГПК, поради което съдът не е обвързан от
приетото в мотивите му, а противоправносттта , извършването на деянието и
виновността на дееца, подлежат на доказване на общо основание. В случая не е
устновено противоправно и виновно поведение на застрахования при ответника
водач, което да обуслови ангажиране на отговорността на неговия застраховател
по Гражданска отговорност по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.). Установено е, че
причината за процесното ПТП е наличието на необозопасена и несигнализирана
неравност на пътното платно с широчина 2,70 м. и дължина 9 м. Следователно
обоснован е изводът на СРС за неоснователност на прекия иск на пострадалия
срещу застрахователя по Гражданска отговорност на водача на товарен автомобил „Ман” с peг. № *****поради липса на непозволено
увреждане.
Поради съвпадане на изводите на
двете инстанции и в упражнение на правомощията си по чл.272 от ГПК въззивната
инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед
изхода на спора и предвид изричното искане, право на разноски има въззиваемата
страна, която представя Списък по чл.80 от ГПК за разноски в размер на 1010
лв., като не представя доказателства такива да са договорени между страните и
да са действително изплатени, поради което не следвада й бъдат присъдени (по
делото е представено Пълномощно за въззивната инстанция, но не и Договор за
правна защита и съдействие).
При тези мотиви,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 72790 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 54600/2014 г. по описа на СРС, ІI
ГО, 68 състав.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2.