№ 1232
гр. С., 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря К.А М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110130510 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са обективно евентуално съединени положителни искове с правно
основание чл. 124 ГПК. Ищецът – К. Д. К., твърди, че по силата на договор за
продажба на общински нежилищен имот чрез търг с явно наддаване е придобил от
праводателя С. о следния недвижим имот: поземлен имот, находящ се в гр. Б. кв. 64,
имот с планоснимачен номер III-..., с площ по документи от 2030 кв.м. и площ по скица
от 1888 кв.м., с идентификатор ... Твърди, че договорът е бил вписан в Служба по
вписванията - С. на 06.06.2008 г., вх. №, дв. Вх. № от 06.06.2008 г., том 13, акт № 3 от
2008 г. след заличаване на искова молба, вписана в Служба по вписванията - С. с вх. №
.... дв. Вх. № 3243 от 03.02.2005 г., том I, акт № от 2005 г., въз основа на която е било
образувано гр.д. 902/2005 г. на Софийски районен съд, по което Р. В. Р. и Н. П. Р. са
предявили срещу С. о и М. на рег. р. и бл. положителен установителен иск, по силата
на който да бъде установено, че Р. В. Р. и Н. П. Р. са собственици на процесния
недвижим имот: урегулиран поземлен имот № III-... от кв. 64 по плана на гр. Б. с площ
от 2021 кв.м. Сочи, че на 17.04.2008 г. в законоустановения 6-месечен срок в Служба
по вписванията - С. е отбелязано заличаване на исковата молба, за което е вписано
Решение с вх. № дв. Вх. № от 14.04.2008 г., том 2, акт № от 2008 г. по гр.д. 902/2005 г.
на СРС, влязло в законна сила на 12.12.2007 г., с което са били отхвърлени
предявените от Р. В. Р. и Н. П. Р. искове срещу С. о и М. на рег. р. и бл., като с
отхвърлянето на установителния иск е било признато, че Р. В. Р. и Н. П. Р. не са
собственици на процесния недвижим имот. Счита, че от момента на вписването на
процесния договор, е станал собственик на недвижимия имот, като правата му са
станали противопоставими на всички трети лица. Излага, че през 2012 г. в Служба по
вписванията-С. е било направено отбелязване по вписаната искова молба на Решение
от 06.03.2012 г. по гр.д. 10004/2010 г. на Софийски градски съд, с което е признато за
установено, че Р. В. Р. и Н. П. Р. са собственици спрямо С. о, район „Б.“ и М. на рег. р.
и бл. на процесния недвижим имот. Твърди, че праводателят му се легитимира като
собственик на имота по силата на отчуждителна процедура, за която е бил съставен акт
за държавна собственост на недвижим имот № от 19.02.1976 г., съставен от ГНС - Б. по
силата на който на основание § 60, т. I от ППЗИНП във връзка с § 58, т. 1, буква Б и §
61, ал. 3 от ППЗИПМН е отчужден цял имот, находящ се в Б. парцел I, в кв. 64 по плана
1
на Б. с незастроена площ от 9,066 кв.м., като недвижимият имот е идентичен с част от
отчуждения по силата на акт за държавна собственост на недвижим на имот № от
19.02.1976 г. и съставеният на основание чл. 2, аз. I, т. 4 от ЗОС въз основа на акта за
държавна собственост на недвижим имот № от 19.02.1976 г., акт за общинска
собственост № от 09.02.2001 г. В условията на евентуалност твърди, че е продобил
процесния имот по силата на давностно владение в периода от 2008 г. и към настоящия
момент, доколкото от момента на придобиването му ищецът е владял имота като свой
собствен, обработвал го е, облагородявал го е, поставил е ограда, както и го е развивал
с намерението да увеличи стойността му през годините и да го продаде на трето лице.
Отделно от това, през 2013 г. е била вписана възбрана върху имота като обезпечение за
дългове на ищеца по изпълнително дело № ... от 29.10.2013 г. на ЧСИ С. Х., като нито
Р. В. Р. и Н. П. Р., нито ответниците са проявявали интерес и грижи за имота или са
предприели някакви действия по заличаване на възбраната, като същата била заличена
на 07.12.2017 г., поради действия от страна на ищеца. Ето защо предявява настоящия
иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
поземлен имот, находящ се в гр. Б. кв. 64, имот с планоснимачен номер III-..., с площ
по документи от 2030 кв.м. и площ по скица от 1888 кв.м., с идентификатор .. на
основание договор за покупко-продажба на недвижим имот, а в условията на
евентуалност – на основание давностно владение. Претендира разноски по
производството.
Ответниците – Р. Г. РР. – Р. и Й. Н. Р., действаща чрез своя законен представител
и майка Р. Г. РР. – Р. оспорват предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че
ответниците са наследници по закон на Н. Р. който от своя страна е бил единствен
наследник на майка си Р. Р.. Твърдят, че са собственици на процесния имот на
основание решение от 06.03.2012 г. по гр.д. № 10004/2010 г. на СГС, ГО, IV – A с-в,
влязло в сила на 19.04.2012 г., с което било установено правото на собственост върху
процесния имот по отношение праводателите на ответниците и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № том III, дело №/1918 г. Считат, че
праводателят на ищеца не е бил собственик на процесния имот, доколкото не била
проведена отчуждителна процедура по отношение на същия, като съставянето на АДС
не било достатъчно за създаването титул на собственост в полза на С. о. Ето защо
считат, че доколкото последната не е била собственик на процесния имот, то и ищецът
не е придобил правото на собственост върху същия. Оспорва се и твърдението ищецът
да е придобил процесния имот по давност, доколкото се излага, че в периода от 2005 г.
до 2012 г. праводателите на ответниците са предприели активни действия по съдебна
защита на правото си на собственост върху имота. През 2012 г. – 2013 г. е било заявено
и извършено отписване от актовите книги на имота, през 2014 г. е било заявено от Н.
Р.в нанасяне в кадастралната карта на процесния имот, като през 2018 г. е била
издадена скица за процесния имот. Твърдят, че със заявление от 23.02.2021 г.
ответницата Р. е инициирала производство по изменнеие на кадастралната карта по
реда на чл. 51, ал. 3 ЗКИР, по отношение на което е било образувано адм.д. №
9759/2022 г. по описа на ВАС, в което същата активно участвала. Сочат още, че
данъчните задължения по отношение на имота били изплащани изцяло от Р. и Н. Р.,
като след смъртта им, ответницата Р. е предекларирала имотите и към настоящия
момент тя заплаща данъчните задължения. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията. Ето защо молят за отхвърляне на исковете, като
претендират и разноски по производството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
С Договор за продажба на нежилищен имот чрез търг с явно наддаване от
30.11.2002 г. (л. 9-11 по делото) С. о, чрез И. П. Д. – Изп.директор на Столична
общинска агенция за приватизация продава на ищеца К. Д. К., следния недвижим имот:
поземлен имот, регулиран, свободен терен в строителни граници, находящ се в гр.Б. кв,
имот № ХХ-... с площ 2030 кв.м при съседи и граници на имота: улица, парцел ...
парцел ..., парцел ХІV... парцел ХХ-..., парцел ... общински Х.. общински. Отразено е,
2
че имота е собственост на СО, Район „Б.“ по АЧОС №/09.02.2001 г.
С нотариален акт № т.ІІІ, д.1439/1918 г. Г.Н.П. и Б.Щ. продават на Л.П.ива от
3,6 дка, находяща се в с.Б. м. „К.“, при съседи:И. Л., С. Л., д-р З и шосето „В. Б.. Л. П. е
починал на 10.10.2018 г. и е оставил за сови законни наследници –М. Х. – съпруга и Х.
Л.П. – син. М. Р. е починала през 1973 г и е оставила за свои наследници по закон Х.
Л.П., П.Н.Р. и А. Н.а Р.. П.р Р.в е починал през 1993 г. и е оставил за свои наследници
по закон - Н. П. Р. и Р. В. Р.. Х. П. е починал през 1994 г. и е оставил за сви законни
наследници А. Р. и Н. Р.в. А. Р. в починала през 1997 г. и е оставила за свои законен
наследник Н. Р.в. С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ответниците Р. Г.
РР. – Р. и Й. Н. Р. са наследници по закон на Н. П. Р., който от своя страна е бил
единствен наследник на майка си Р. В. Р.. Не е спорно по делото и че Р. В. Р. и Н. П. Р.
са законни наследници на П.Н.Р. и Ана Николова Р.. Това се установява и от приетите
по делото удостоверения за наследници (л. 76-82 по делото).
По делото е приложена скица от СГКК – гр.С. на поземлен имот №-...10.02.2022
г. за ПИ с ид... с площ 1888 кв.м.
С Решение от 06.03.2012 г., постановено по гр.д.№ 1004/2010 г. (л.18-20) на
СГС, ГО, ІVА, вписано в Службата по вписванията № т.ХХІ, рег. ... от 18.07.2012 г. е
признато за установено по предявените от Р. В. Р. и Н. П. Р. срещу С. о и Държавата
чрез МРРБ положителни установителни искове по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), че Р. В. Р. и
Н. П. Р. са носители на правото на собственост върху следните недвижими имоти: 1.
УПИ ІІІ-..., кв по плана на Б. с площ 2021 кв.м при съседи по скица: ул.“В“, УПИ ...,
УПИ ..., УПИ ХХ-..., УПИ ХІV... УПИ ХV.. и УПИ І-... 2. УПИ ХХ-..., кв по плана на Б.
с площ от 1035 кв.м при съседи по скица: УПИ ІІІ-1312, УПИ ..., улица и УПИ ХІV-..
Решението е влязло в законна сила на 19.04.2012 г.
Със Заповед № РД-57-144/16.11.2012 г. (л.84) на Кмета на С. о са отписани от
актовите книги за общински имоти на район „Б.“: 1. АОС №/09.02.2001 г., касаещ
недвижим имот УПИ ІІІ-... от кв по плана на гр.Б. с площ 2021 кв.м. 2. АОС №
509/09.02.2001 г., касаещ недвижим имот УПИ ХХ-... от кв по плана на гр.Б. с площ от
1035 кв.м.
Със Заповед № РД-57-076/25.07.2013 г. на Обл.управител на Област С. се
отписват от актовите книги да държавна собственост: АДС №/19.02.1976 г. в частта
относно УПИ ІІІ-..., кв с площ 2021 кв.м и УПИ ХХ-..., кв по плана на гр.Б. с площ
1035 кв.м (л.83) и Заповед № РД-57-076/03.11.2013 г. г. (за поправка на предходната
Заповед) (л.85).
По делото е изготвено основно и допълнително заключение на съдебно-
техническа експертиза, които след преценка по реда на чл. 202 ГПК, следва да бъдат
кредитирани като пълни, обективни и безпристрастно изготвени.
В заключението си вещото лице посочва, че в стария кадастрален план от преди
1960 г. имотът по нот.акт № т.ІІІ, д.1439/1918 г. на Л.П. представлява нива от 3,6 дка,
находяща се в с.Б. м.“К.“ и е нанесена с пл.№ .... Изработен е Регулационен план,
одобрен със Заповед № 127/04.03.1960 г. за улична регулация. За стар имот пл.№ ... са
отредени два парцела ІІ-... с площ 2021 кв.м и ХІІІ – с площ 1035 кв.м в кв. С ЧИРП,
одобрено със Заповед № 247/17.08.1973 г. на гл.архитект на С. в кв е отреден парцел І –
за Дом на съюза на научните работници с площ 9066 кв.м при съседи: парцел V и от
три страни улици. В този терен попада имот пл.№ ... (парцели ІІ и ХІІІ). Вещото лице
дава заключение, че тази регулация не е приложена. С Разпореждане на МС
№4/02.04.1971 г. СГНС следва да предостави на Съюза на научните работници терен за
строителство на почивна станция. От имоти пл.№ ..., имот пл.№ .. и имот пл.№ 274 е
обособен един парцел І в кв за профилакториум. Отреждането на парцела І за
профилакториум е отменено с ЧИЗРП със заповед № РД-..6/23.01.1995г. и територията
се преотрежда на индивидуални дворищно регулационни парцели. От предишния
парцел І – за Дом на съюза на научните работници са обособени нови парцели. Това
отреждане не е приложено. С Рег.план одобрен със Заповед № РД-..6/23.01.1995 г. за
имот пл.№ ... са обособени парцели ІІІ-... с площ 2021 кв.м и парцел ХХ-... с площ 1035
3
кв.м. Вещото лице дава заключение, че от южната страна на стар имот пл.№ ... е
проектирана улица и се отчуждават 206 кв.м. С ЧИРП, одобрено със Заповед №
247/17.08.1973 г. на гл.архитект на С. в кв е отреден парцел І – за Дом на съюза на
научните работници с площ 9066 кв.м при съседи: парцел V и от три страни улици. В
този терен попада процесния имот пл.№ .... С АДС №/19.02.1976 г. парцел І, кв е
актуван за държавен. Одържавяването е за парцел І в кв с площ 9 066 кв.м. като тази
регулация не е приложена. С АЧОС №/508.09.02.2001 г. е актуван парцел ІІІ-..., кв и с
АЧОС № 509/09.02.2001 г. е актуван парцел ХХ-..., кв (л.30). Основанието е съставен
по-рано АДС №/19.02.1975 г. (л.29) с площ 9066 кв.м., представляващ парцел І, кв. От
извършените справки вещото лице е установило, че няма доказателства за изплащане
на проведена отчуждителна процедура за Дом на съюза на научните работници в гр.Б..
Отчуждаване с наличие на отчуждителни преписки има само за преписки, отнасящи се
за уреждане на сметки по регулация.
Експертът дава заключение, че имот с ид. № .. по цифри ... е идентичен със
северната част от стар имот пл.№ ..., кв по плана на Б. по цифри ... и е идентичен с
УПИ ІІІ-... по цифри 1.. (отразено на комбинирана схема л. 3 от заключението).
Посочва, че имот с ид. № .. не е идентичен с УПИ ХХ-..., а последният е идентичен с
ПИ с ид. № 0... пи цифри 3-4-5-7-3.
Границите на парцел III-..., вк. 64 по АЧОС №/508.09.02.2001 г. са идентични с
описаните граници на същия парцел по ЧИЗРП, като имотът е нанесен в одобрената
КККР с ид. № ... Описаните граници на имота в Договор за продажба на Общински
нежилищен имот чрез търг с явно наддаване (л. 9-11 по делото) съвпадат с тези
описани в АЧОС №/09.02.2001 г.
Пред настоящата съдебна инстанция са ангажирани гласни доказателствени
средства посредством разпита на свидетели на двете страни.
Свидетелят С.В.К. познава ищеца от 2001 г. и знае, че делото се води за имот,
който се намира над почивните станции в гр. Б. и представлява празно място, около два
декара. Знае за имота, защото К. лично го помолил да му помогне да попълнят
данъчната му декларация, когато го придобил. На имота е ходил няколко пъти. През
2010 г. -2011 г. ходили с К., тъй като в имота се били настанили „някакви строители,
които строяли съседна сграда“. В имота имало фургон и строителни отпадъци и не бил
ограден. През 2012 г.-2013 г. отново посетили имота с ищеца за да видят дали е
изчистен. Имало един фургон със строителни отпадъци, „един фургон с едни скелета“.
Работниците, които строяли сградата в дясно от имота ги били поставили там и К. се
разбрал с тях да ги махнат и да изчистят имота. И към този момент имотът не бил
ограден. Разказва, че през 2015 г. К. го помолил да му помогне да оградят имота, но
той нямал възможност. Когато ходил на имота през 2017 г. имотът бил ограден. Знае от
К., че той е оградил имота. Последно посещавал имота преди настоящото дело.
Свидетелят Г.Г. разказва, че познава Н. от 1960 г. Неговата майка Р. близа
позната с майката на свидетеля. Техния парцел в гр. Б. граничел с този на свидетеля,
който е бил с по-малка площ – 269 кв.м. и се намирал в гр. Б. ул. „В № 61“. Този на Р.
бил около 4 декара. През 1966-1967 г. садели царевица. Р. им разрешила да ползват
част от мястото. Заградили около 400 кв.м. метра и започнали да го ползват като
градина, садели краставици и домати. Мястото на Р. било от дясната страна, а тяхното
от лявата. Целят квартал се водел „63“. Щели да правят „дом на научните работници“ и
го заградили; искали да ги отчуждат; не можели, защото са жители на Б. а им давали
апартаменти в С. и нямали право да работят в С.“. Разказва, че през 1991 г. Н. и Р.
заградили имота си с ограда с колове и метални мрежи. След това оградата била
открадната и те отново го заградили. И към настоящия момент ползват това място от
около 400 кв.м, дадено им от Р.. Докато Р. и Н. били живи посещавали мястото, идвали
и пиели кафе с майката на свидетеля. Не знае някой друг да е имал претенции по
отношение на това място. И към момента мястото било оградено, г-жа Р. го оградила,
защото я предупредили, че ако не го изчисти, ще и наложат глоба в размер от 5000
лева. Дошли, изчистили го и го заградили.
Свидетелят И.П. разказва, че познава г-жа Р. от 2018 г. – 2019 г. Повикала го да
4
почисти мястото от боклуци, плевели и храсти и го заградил. Повикала го, защото
получила писмо от Общината, че имотът следва да бъде приведен във вид. Имотът се
намирал „на влизане в гр. Б. след бензиностанция „П.“ в дясно от лявата страна на
улицата.“ Мястото било празно и заварил „буквално сметище за изхвърляне на
боклуци, строителни материали и храсти“. Изчистил имота и поставил временна
ограда. „Б.Г. си бил оградил част от имота и там си държал скелета свързани със
строителството, не отпадъци“. Г-жа Р.во заплатила заплатила за оградата около 1000
лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за
придобито право на собственост на основание покупко-продажба, съединен при
условията на евентуалност с положителен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.
В тежест на ищеца е да докаже по предявения иск с правно основание чл. 124
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, че е собственик на процесния имот на наведеното от него
основание, а именно покупко-продажба, а при условията на евентуалност давностно
владение в продължение на 5/10 години, т.е. че е упражнявал явна, необезпокоявана и
непрекъсната фактическа власт върху процесния имот в течение на 5, респ. 10 години,
считано от 2008 г. до настоящия момент.
В тежест на ответника е да установи пречки за придобиване на имота на
основание покупко-продажба, респективно по давност.
По главният иск с пр.осн. чл. 124 ГПК.
Ищецът се легитимира като собственик на процесния имот по силата на Договор
за продажба на нежилищен имот чрез търг с явно наддаване от 30.11.2002 г. (л. 9-11 по
делото), по силата на който твърди да е придобил собствеността върху следния
недвижим имот: поземлен имот, регулиран, свободен терен в строителни граници,
находящ се в гр.Б. кв, имот № ХХ-... с площ 2030 кв.м при съседи и граници на имота:
улица, парцел ... парцел ..., парцел ХІV... парцел ХХ-..., парцел ... общински Х..
общински. Към датата на посочения договор, праводателят на ищеца се легитимира
като собственик по АЧОС №/09.02.2001 г.
От основното и допълнителното заключение на СТЕ се установява, че макар в
Договор за продажба на нежилищен имот чрез търг с явно наддаване от 30.11.2002 г.
да е сгрешен номера на обявения на търг имот (вместо имот III-... е посочен ХХ-...),
експертът дава заключение, че имот с ид. № .. по цифри ... е идентичен със северната
част от стар имот пл.№ ..., кв по плана на Б. по цифри ... и е идентичен с УПИ ІІІ-... по
цифри 1.. (отразено на комбинирана схема л. 3 от заключението).
Съдът кредитира изцяло заключението на СТЕ, от което безспорно се установи,
че с регулационния план от 1960г. е одобрена само улична регулация и няма
предвиждане за отреждане на терен за обществено мероприятие, а с одобрения през
1973г. застроително регулационен план процесният имот, заедно с други, включени в
парцел І, е отреден за „Дом на съюза на научните работници”. Същото се установява и
от цитираните като основания за издаване на АДС №469/76г. законови
разпоредби /§58 ал. 2 б „б” ППЗПИНМ предвижда, че проектите за частични
регулации се разглеждат от отдел „Архитектура и благоустройство” при СГНС, § 60
ППЗПИНМ определя компетентният да одобри проектоплана орган, а §61, ал.3
ППЗПИНМ предвижда, че по същия ред се изменят и плановете, с които само се
променя отреждането на терена за съответно мероприятие/. Това мероприятие – за
почивен дом на Съюза на научните работници, е такова по застроителния
и регулационния план за обществено мероприятие по чл. 22 ЗТСУ. За този план е
характерно, че няма непосредствено отчуждително действие. С отреждане на даден
имот за определено мероприятие по този план имотът не се смята отчужден, нито се
придобива от Държавата. За да стане Държавата собственик е необходимо да
проведе съответната процедура - в случая по реда на глава 5 от ЗТСУ / отм/ за
отчуждаване и обезщетяване на засегнатите собственици. Такава в случая не е
5
проведена. Отчуждителни преписки липсват, което е установено като от вещото лице,
така и от удостоверение, издадено от СО (л. 151 по делото). Безспорно се установи, че
правото на собственост не е преминало в патримониума на Държавата, тъй като не е
проведено отчуждаване, поради което и логично не се е наложило обезщетяване на
собствениците. Няма и спор, че въпросното мероприятие не е реализирано.
С оглед изложеното, съдът приема, че Държавата не придобила процесния имот,
поради което удостовереното с АДС №/19.02.1976г. в нейна полза право не
съществува и съответно не е налице основанието на чл. 2, ал.1 т.4 ЗОС за актуване на
имотите като частна общинска собственост. Безспорно се установи по делото и, че със
Заповед № РД-57-144/16.11.2012 г. (л.84) на Кмета на С. о са отписани от актовите
книги за общински имоти на район „Б.“ АОС №/09.02.2001 г., касаещ недвижим имот
УПИ ІІІ-... от кв по плана на гр.Б. с площ 2021 кв.м. Предвид изложеното, съдът
приема за установено, че сделката, обективирана в Договор за продажба на нежилищен
имот чрез търг с явно наддаване от 30.11.2002 г. не е породила вещно-транслативен
ефект, тъй като праводателя на ищеца – СО не е бил собственик на продаваемия имот.
С оглед изложеното, главния иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен изцяло.
Правото на собственост може да бъде придобито само на едно основание.
Когато ищецът се позовава на договор като основание за придобиване на вещното
право и на придобивна давност е налице съединяване на искове при условията на
евентуалност, като основанието на главния иск е деривативният придобивен
фактически състав, а на евентуалния иск – оригинерният фактическия състав на
придобивната давност – виж решение № 50005 от 15.02.2023 г. по гр. д. № 277/2022 г.
на II г. о. на ВКС. Доколкото претенцията се отхвърля на деривативното основание
/Договор за продажба на общински нежилищен имот чрез публичен търг с явно
наддаване/, се е сбъднало процесуалното условие и предявеният иск за установяване
право на собственост на основание придобивна давност следва да бъде разгледан. По
евентуалния иск с пр. осн. чл. чл.124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, съдът намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже по предявения иск с правно основание чл.124
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, че е собственик на процесния имот на наведеното от него
основание, а именно давностно владение в продължение на 5, респ. 10 години, т.е. че е
упражнявал явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху процесния
имот в течение на периода от 2008 г. до настоящия момент.
Ищецът твърди, че от придобиването му до настоящия момент имотът се е владял
единствено, непрекъснато и несмущавано от техния наследодател, а след смъртта му и
от самите тях. Твърди, че владее имотът от 2008 г. до настоящия момент. Сочи, че е
добросъвестен владелец, тъй като владее имота на правно основание годно да го
направи собственик, като към момента на придобиването му е бил с ясното съзнание за
заличеното действие на вписната искова молба с отбелязване на влязлото в сила
решение по гр. дело № 02/2005 г. по описа на СРС.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на
собственост, което е уредено в разпоредба на чл. 79, ал. 1 ЗС. Установяването на този
способ за придобиване на право на собственост предполага наличието на следните
кумулативни предпоставки: владение върху един имот, което да е непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя (арг. чл. 2
Закона за давността-отм.). За да се признае на едно физическо лице правото на
изключителна собственост върху един недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС
предвижда, че претендиращият собствеността следва да е упражнявал в период по-
дълъг от 5, респ. 10 години, фактическа власт по отношение на конкретна вещ, без
противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца. За да се осъществи
фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС е нужно владението да е несъмнително
(осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи
вещта като своя) и явно - т.е. намерението на владелеца да свои вещта за себе си да е
противопоставено на собственика, това намерение да се упражнява така, че всеки
заинтересован да може да научи за него, като същото да е достигнало до собственика.
Лицето трябва да е демонстрирало по отношение на невладеещият собственик на
вещта поведение на пълноправен собственик, т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че
6
упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.
Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.
79, ал. 1 ЗС (ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС.
Посочените елементи от фактическия състав на придобивната давност следва да
бъдат установени при условията на пълно и главно доказване - по изключващ каквото
и да е съмнение начин. Липсата на категоричност или наличието на съмнение за някой
от тях изключва придобиването по давност.
Владението като фактическо състояние е несмущавано и явно упражняване
съдържанието на вещно право, в случая това на собственост, през определен период от
време /5 или 10 години/, което състояние включва обективен елемент - фактическа
власт и субективен - намерение за своене на обекта. Субективният елемент се
презюмира от закона, поради което въведената презумпция следва да бъде оборена.
Доказателства за владението се съдържат в показанията на разпитаните по
делото свидетели.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства, ведно с
другите представени документи, се установява , че през процесния период ищецът не е
манифестирал, по какъвто и да е начин намерението си за своене на процесния имот.
Не се установяват действия на ищеца, отблъскващи възможността за осъществяване на
владение от ответниците. Свидетелските показания на разпитания по делото свидетел
на ищцовата страна – С.К досежно владението на ищцовата страна не установяват
конкретен имот и не индивидуализират същия в достатъчна степен, както и не
установяват ищеца да е извършвал действия, с които да е обективирал спрямо
ответниците трайно намерението да владее имота за себе си. Свидетелят е посещавал
имота едва няколко пъти като заявява, че до 2017 г. имотът не е бил ограден, както и че
в имота се били настанили „някакви строители, които строяли съседна сграда“.
Посочва, че същия бил ограден през 2015 г. -2016 г. от К., но същия не е присъствал на
поставянето на оградата, а възпроизвежда казаното му ищеца. Съдът не дава вяра на
показанията в тази част, тъй като те не се подкрепят от останалите събрани по делото
гласни доказателства посредством разпитите на свидетелите Гергов и Петков, които
съдът кредитира като логични, непротиворечиви и незаинтересовани.
За да се осъществи фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС е нужно владението да
е несъмнително - осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на
владелеца да държи вещта като своя и явно - т.е. намерението на владелелеца да свои
вещта за себе си да е противопоставено на собственика, това намерение да се
упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като същото да е
достигнало до собственика. Лицето трябва да е демонстрирало по отношение на
невладеещият собственик на вещта поведение на пълноправен собственик т.е.
поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в
пълен обем единствено за себе си. Обстоятелството, че ищеца са посещавал имота от
време на време и гонел самонастанилите се лица, както и че са заплащал данъци, без да
е ясно дали тези действия са станали достояние на трети лица, сам по себе си не
доказва осъществяване на владение. Същевременно посредством разпита на
свидетелите на ответната страна, които съдът кредитира като достоверни, логични,
последователни и подкрепящи се от останалия събран по делото доказателствен
материал бе проведено обратно доказване от страна на ответниците и презумпцията бе
оборена.
Свидетелят С.К има фрагментарен поглед относно процесния терен и
отношението на ищеца към него, като и рядко и спорадично е посещавал същото. С
оглед на това не би могло да се приеме, че ищецът е изпълнил доказателствената си
тежест да проведе пълно, главно доказване, че е владял процесиня недвижим имот през
заявения в исковата молба период. Допуснатите на ответника свидетели, които са
собственик на съседен имот и лице, ограждало имота, дават показания, че той се
владял от техните наследодатели и от тях самите след тяхната смърт. Следва да се
съобрази също така, че ответникът провежда насрещно доказване, което за разлика от
главното може да бъде непълно.
7
Следователно не е безспорно при тези данни по делото, че ищецът явно е владял
имота на ответниците изключително за себе си. Съмнението, дали един твърдян
правопораждащ факт се е осъществил в обективната действителност, задължава съда да
приложи неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Според тези последици непълно доказаният (съмнителният)
факт съдът е длъжен да третира като факт, който не се е осъществил. Следва и да се
отбележи и че дали ответниците са посещавали процесния имот е без значение, тъй
като бездействието на собственика при упражняването на собственическите му
правомощия само по себе си не е елемент от фактическия състав на придобивната
давност.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право
на сторените в производството разноски. Същите са сторили такива за заплатено
адвокатско възнаграждение по банков път в размер на 2000 лева (л. 236). В тази връзка
следва да бъде посочено, че съдът намира за неоснователно направеното от
процесуалния представител на ищците възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева. Съобразно чл. 7, ал. 5 от Наредба №
1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният
размер на възнаграждението по предявения иск по чл. 124 ГПК е 1500 лева. Като
съобрази броя на ответниците, правната и фактическа сложност на делото,
проведените заседания и че възнаграждението е уговорено общо за двамата ответници,
съдът намира че претенцията на ответниците следва да бъде уважена в претендирания
размер от 2000 лева.
Така мотивиран, СОФИИСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ул. „Ц.
о.“ 3, вх,ет, ап. против Р. Г. Р. , ЕГН ********** и Й. Н. Р., ЕГН **********,
действаща чрез своя законен представител и майка Р. Г. Р. и двете с адрес: гр. С., ул. С.
С 23, вх, ап положителни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК и
чл. 124 вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на Р. Г. Р. и Й.
Н. Р., че К. Д. К. е собственик на основание придобивна сделка (договор за продажба
на общински нежилищен имот чрез търг с явно наддаване от 30.11.2002 г., вписан в
Служба по вписванията - С. на 06.06.2008 г., вх. №, дв. Вх. № от 06.06.2008 г., том 13,
акт № 3 от 2008 г.), в условие на евентуалност на основание давностно владение на
следния недвижим имот: Поземлен имот, регулиран, свободен терен в строителни
граници, находящ се в гр.Б. кв, имот № III -... с площ 2030 кв.м при съседи и граници
на имота: улица, парцел ... парцел ..., парцел ХІV... парцел ХХ-..., парцел ... общински,
а понастоящем представляващ имот с идентификатор № .., с площ по скица от 1888
кв.м., с адрес: гр. Б. р-н Б. ул. „В“; стар идентификатор: няма; номер по предходен
план: квартал 64, парцел II; съседи по скица имоти с идентификатори: № ... № ..0, №
0..., № ... № ...98, № ...320, № ...527 като неоснователни.
ОСЪЖДА К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ул. „Ц. о.“ 3, вх,ет, ап. да
заплати на Р. Г. Р. , ЕГН ********** и Й. Н. Р., ЕГН **********, действаща чрез своя
законен представител и майка Р. Г. Р. и двете с адрес: гр. С., ул. С. С 23, вх, ап, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2000 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9