№ 178
гр. гр.Несебър, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Административно наказателно дело
№ 20232150200328 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К. 2017” ЕООД, ЕИК ........, представлявано от Н.
К., против Наказателно постановление № 02-2300053 от 23.03.2023г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което на основание 416, ал.5, вр. чл.414,
ал.3 от КТ, за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на търговеца е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева. Моли се от
съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното постановление. Сочи се, че
Т. С. не е полагала труд на обекта, а е била оставена да го пази. Навеждат се
възражения за прекомерност на наложената санкция. От съда се иска да отмени НП,
алтернативно да го измени и определи наказанието към предвидения минимум.
Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за
неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от служители на Инспекция по труда, на 18.01.2023
г., в 15.20 ч., в обект- магазин „...............“, находящ се в КК „Слънчев бряг“, бизнес
сграда ......, стопанисван от жалбоподателя, било констатирано да полага труд лицето Т.
Д. С., ЕГН **********. Същата била установена да продава дрехи в магазина, приема
пари и връща ресто на клиенти, издава фискален бон. В предоставената й справка С.
1
собственоръчно декларирала, че работи от м.11.2022 г. в дружеството- жалбоподател,
на длъжност „продавач консултант“, работно време от 11.00 ч. до 17.00 ч., с два
почивни дни седмично, половин час почивка през деня, и трудово възнаграждение в
размер на 355 лв. Лицето е посочило, че има сключен трудов договор. При
документалната проверка бил предоставен сключен със С. писмен трудов договор от
17.01.2023 г., но към 15.20 ч. на 18.01.2023 г. на лицето не е било предоставено копие
от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. За така установеното
нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 02-
2300053/13.02.2023 г. за нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.
Съдът в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са допуснати сочените в
жалбата нарушения на процесуалните правила.
В хода на съдебното производство бяха разпитани свидетелите Г. С. и Димов,
които заявиха, че на посочените по- горе дата, час и обект била извършена проверка.
На място в магазина била установена Т. С., която обслужвала клиенти, като извършила
продажба, издала касов бон и върнала ресто. Предоставена й е била справка, в която
същата собственоръчно е попълнила, че работи от м.11.2022 г. в дружеството-
жалбоподател, на длъжност „продавач консултант“, работно време от 11.00 ч. до 17.00
ч., с два почивни дни седмично, половин час почивка през деня, и трудово
възнаграждение в размер на 355 лв. Впоследствие бил представен трудов договор с
лицето с дата деня преди проверката, който договор бил регистриран в НАП в деня на
проверката, но в 15.57 ч. Тези факти се потвърждават и от показанията на самата Т. С.,
която в съдебно заседание заяви, че всички реквизити в справката са попълнени от нея.
С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно на
дружеството е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и
впоследствие издадено наказателно постановление. Обсъдените по- горе доказателства
дават основание на настоящата инстанция да приеме, че от страна на жалбоподателя е
извършено посоченото в атакувания акт административно нарушение. Съгласно
нормата на чл.63 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3,
2
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави документите по ал. 1. Изпълнението на задълженията по трудовия договор
започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява
писмено. Видно от приложената справка, заверката е била извършена в НАП няколко
часа след извършената проверка, вероятно породена от самата проверка. Работникът
собственоръчно е попълнил справка, в която е декларирал договорените елементи на
трудово правоотношение и в този смисъл настоящата инстанция счита, че е доказано
от страна на наказващият орган, че лицето е престирало труд на място към датата и
часа на проверката, без да му е било връчено уведомление от работодателя за
регистрация на трудовия му договор в НАП.
Що се касае до размера на санкцията, съдът счита, че същия е неправилно
определен. По делото няма данни дружеството да е извършило други нарушения,
поради което санкцията следва да бъде намалена до предвидения в закона минимален
размер от 1500 лв.
С оглед изхода на спора, следва да бъдат присъдени разноски в полза и на
двете страни. Предвид изричното искане на процесуалният представител на ДИТ-
Бургас и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на наказващият орган следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка следва да се има предвид, че
разноските се определят по реда на АПК. По смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК когато
съдът отхвърли оспорването страната, за която административният акт е благоприятен,
има право на разноски. В Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. по тълкувателно
дело № 5/2009г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че
случаите, в които съдът отхвърли оспорването страната дължи заплащане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван
от юрисконсулт в производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва да
се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст
размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл.
37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Т.е. съдът следва да определи
юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и
правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се
3
определи възнаграждение в размер на 80 лв. Като се вземе предвид изменението на НП
и намаляването на наложената санкция от 2000 на 1500 лв., съдът достигна до извод, че
съразмерно с потвърдената част от НП на наказващия орган следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 лв. (арг. от чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр.
чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК).
На жалбоподателят не следва да се присъждат разноски предвид
непредставяне на доказателства за реално сторени такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-2300053/24.03.2023г. на Директор
на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което на основание 416, ал.5, вр. чл.414,
ал.3 от КТ, за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на „К. 2017” ЕООД, ЕИК
........, представлявано от Н. К., е наложено административно наказание „Имуществена
санкция”, като НАМАЛЯВА размера на същото от 2000лв. на 1500 лв.
ОСЪЖДА „К. 2017” ЕООД, ЕИК ........, представлявано от Н. К., да заплати на
ДИТ- Бургас сумата от 60 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд- гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4