МОТИВИ по Присъда № 10 от 16.05.2018
г. по нохд № 33/2018 г. по описа на Военен съд – Пловдив.
От съвкупната преценка на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема
за установено следното :
Подсъдимият *** (***)
*** Ж.П.П. е на военна служба в БА от 01.07.2017 г. Завършил средно
образование. Във военно звание „*** ***“ е от 01.07.2017 г. Няма участие в
мисия извън страната. На заеманата длъжност помощник – ***военно формирование (в.ф.)
*** – *** е назначен със заповед № ЗСЛ-42 от 30.06.2017 г. на Командир на в.ф. ***
– ***. Няма разрешение за достъп до класифицирана информация. Не е атестиран (л.103
д.п.). По време на службата си изпълнявал***
от военна служба (л. 44 д.п.).
По време на службата си, извършил следното :
Всички военнослужещи са длъжни да изпълняват служебните си задължения при
условията и по реда, определени със Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария,
Устава за войсковата служба на въоръжените сили, наредбите, заповедите и
разпоредбите на командирите и началниците. Всички военнослужещи трябва да се
отнасят с чувство на отговорност към изпълнението на функционалните си
задължения. Не така изпълнявал задълженията си подсъдимият *** Ж.П..
На 25.09.2017 г. (понеделник) *** П. не се явил на работа във в.ф. *** – ***.
Същият не уведомил прекия си командир за причината за неявяването. По-късно, на
следващия ден, не е представил оправдателен документ за отсъствието си, за
което бил докладван в докладната книга на батальона. Причината за това била, че
от гр. *** нямало транспорт, с който да
пристигне навреме на работа във в.ф. *** – ***. Град *** бил извън гарнизон ***,
което се установява от заповед № ЗРД-570 от 01.08.2017 г. на Командира на
гарнизон ***, с която са заповядани границите на гарнизона (л.87-94 д.п.). За
неявяването си на работа, бил наказан със Заповед № ЗРД-515 от 29.09.2017 г. на
командири на батальона с дисциплинарно наказание ***" (л.23-25 д.п.).
На 11.10.2017 г. *** П. решил да се прибере в своя
роден град ***, като за целта използвал влак. За това си решение и действия не
е оповестил прекия си командир. На 12.10.2017 г. (четвъртък) отново не се явил
на работа по същата причина, че нямало транспорт, с който да пристигне на време
на работа в гр. ***. Не е представил оправдателен документ за отсъствието си,
за което бил докладван в докладната книга на батальона. За неявяването си на
работа, бил наказан със Заповед № ЗРД-552 от 25.10.2017 г. с дисциплинарно
наказание „***“ (л.27-29 д.п.).
За времето от
10.11.2017 г. до 17.11.2017 г. не се явил на работа във в.ф. *** – ***. На
10-ти се почувствал зле и не отишъл на работа. Отново се намирал в гр. ***. Не
отишъл на лекар, тъй като *** му взела хапчета от аптеката. На 11-ти дошъл с ***
си в гр. *** да търсят квартира, но не намерили. Останал да пренощува в хотел „***“.
На 12-ти със ж.п. превоз, заминал за гр. *** да се види с неговата приятелка. След
като се видял с нея, си тръгнал на 14-ти за гр. ***. Пристигнал около 09:00
часа и тъй като вече било късно, решил да не ходи на работа. Прибрал се в гр. ***
за да си вземе болничен. От *** си, който е военнослужещ, разбрал, че го
търсели от военното формирование. На 17.11.2017 г. (петък) отишъл на преглед
при св. д-р Г. Г. в гр. ***. След като го прегледала, същата му издала болничен
лист с № Е 201779344283 с диагноза „***“ за дните от 15 до 17.11.2017 г.
включително. За неявяването си на работа във в.ф. *** – *** на 10.11.2017 г. (петък),
13.11.2017 г. (понеделник) и 14.11.2017 г. (вторник) *** П. не представил
оправдателен документ, като същия се намирал извън гарнизон *** и не уведомил
никого. Бил докладван в докладната книга
на батальона от прекия си командир св. *** В. Д. С.. За това, че не се явил на
работа във в.ф. *** – *** на 10.11.2017 г., 13.11.2017 г. и 14.11.2017 г. без
да представи оправдателен документ, със заповед № ЗСЛ-65 от 28.11.2017 г. на командира
на в.ф. *** – ***, му било наложено дисциплинарно наказание „***“ и същият бил
освободен от военна служба.
Видно от протоколи, подписани от *** П. на
19.10.2017 г. и на 23.10.2017 г., същият е бил запознат със своите задължения
като военнослужещ, съгласно нормативните документи. Запознат е и знаел реда за
напускане на гарнизона, че трябва да разполага с действащ телефон и да докладва
за всякакъв проблем на прекия си командир, за което ме у била проведена и
индивидуална беседа от *** Й. и *** Д. (л.39-39-43
д.п.).
С действията си, *** П. се е отклонил от военна
служба, като деянието е извършвано системно, за повече от три денонощия.
По гореописания начин, от
обективна и субективна страна, *** Ж.П. е
извършил престъпление по чл. 381, алт. 2, пр. 1, вр.чл. 380, ал. 1 от НК, тъй като се отклонил от
военна служба, като деянието се извършено системно за повече от три денонощия
общо за 5 денонощия, като на 25.09.2017 г. и на 12.10.2017 г. не се явил на
служба във в.ф. *** – ***, а останал в дома си в гр. ***, който е извън
гарнизон гр. *** и на 10.11.2017 г., на 13.11.2017 г. и на 14.11.2017 г. не се
явил на служба във в.ф. *** – ***, като се намирал в гр. ***, който е извън гарнизон ***.
Горното, по безспорен начин се
установява от направените от *** П. самопризнания
по време на съдебното следствие, от показанията на свидетелите, от писмените доказателства:
свидетелски показания, протоколи за беседи, заповеди, служебна характеристика,
кадрова справка, служебен картон, справка съдимост, от веществените
доказателства и от останалите доказателства по делото.
ПРИЧИНИ : ниска лична дисциплина
МОТИВИ : да не се явява на работа
Спор по фактическата обстановка и
правна квалификация няма.
В съдебно заседание, прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимия *** П..
Изтъква, че *** П. признава изцяло вината. Акцентира, че фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт, се е доказала изцяло. С оглед смекчаващите
вината обстоятелства и с оглед предвиденото в закона наказание, предлага да му
бъде наложено наказание „пробация“.
Подсъдимият *** П. се признава за виновен по предявеното му
обвинение и дава обяснения. Солидарен е със становището на прокурора и
защитника си. По отношение на наказанието предоставя на съда.
Съдът,
за да определи вида и размера на наказанието на подсъдимия, взе предвид
смекчаващите отговорността обстоятелства : чистото съдебно минало, направеното
самопризнание, с което е спомогнал за разкриване на обективната истина по
делото, критичното отношение към извършеното, младата му възраст, към настоящия
момент е трудово ангажиран с отглеждане на животни, както и обстоятелството, че
е уволнен от кадрова военна служба и по тази начин е лишен от възможността
отново да извърши подобен род престъпление и отчасти добрите характеристични
данни.
Съдът, при преценка на горните
обстоятелства намира, че в конкретния случай, по отношение на *** П., са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото,
предвидено в закона наказание, ще се окаже несъразмерно тежко, и като взе
предвид предвиденото от закона за това престъпление наказание, стигна до
извода, че наказанието лишаване от свобода, следва да бъде заменено с пробация.
При определяне на конкретните
пробационни мерки, както и при тяхната индивидуализация за престъплението,
съдът съобрази изброените по-горе смекчаващите обстоятелства намира, че на
подсъдимия следва да бъдат наложени следните пробационни мерки, определени към
минимума :
-
„задължителна регистрация по настоящ адрес” за
срок от шест месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител не
по-малко от два пъти седмично;
-
„задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от шест месеца.
Водим от горното, въз основа на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства, въз основа на закона и
по вътрешно убеждение, съдът постанови своя съдебен акт.
ВОЕНЕН СЪДИЯ :
(полк. С. Спасов)
гр. Пловдив,
31.05.2018 г.