О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №1572
гр.
Пловдив, 31.07.2019г.
Пловдивският
окръжен съд, VІII гр. състав, в закрито съдебно
заседание
на тринадесет и първи юли през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдията Цветкова в. ч. гр. д.
№ 1668 по описа на съда за 2019г. и
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 22118/19.07.2019г. от С.Т.Т., ЕГН ********** против определение №
507 от 14.06.2019г., постановено по гр. д. № 599 по описа за 2019г. на
Карловски районен съд, I гр. състав, с което е прекратено на основание чл. 229, ал. 2 от ГПК производството по делото, като недопустимо.
В частната жалба се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на определението.Търси се отмяната му и
връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
С писмения отговор на ответника
по частната жалба се изразява становище за нейната неоснователност.Моли се
атакуваното определение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по
делото, намира следното:
Частната жалба е
подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество, тя е
частично основателна.
Районният съд е сезиран
с искова молба от С.Т.Т., ЕГН ********** ***, с която са предявени искове с
правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр. за осъждане на
ответната община да преустанови дискриминационното му третиране чрез
отстраняване на съществуващите архитектурни бариери и чрез изграждане и
поддържане на архитектурна среда, отговаряща на Наредба № 4 от 01.07.2009г.,
която да не ограничава достъпа на лица с увреждания, както и да осъди ответника
да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
7 000 лв. и направените по делото разноски.В обстоятелствената част на
исковата молба се излагат обстоятелства за дискриминационно третиране на ищеца
поради съществуващи архитектурни бариери и архитектурна среда, затрудняваща
достъпа на лица с увреждания до публични места.Ищецът твърди, че търпи
неимуществени вреди, тъй като ответната община е поддържала и продължава да
поддържа и към настоящия момент архитектурна среда, която затруднява свободния
достъп на лица с увреждания в различни сгради и улици, градския транспорт,
данъчна служба, Община Карлово, до читалището, до културния дом, до ОСЗ и други
обществени сгради, като съдебна палата, прокуратура, полиция, както и че няма
пригодени за ползване специализирани обществени тоалетни, не са изградени и
оборудвани с необходимите рампи за ползване от хора с увреждания, какъвто е и
ищеца.Също главните и второстепенни транспортни възли и кръстовища в града, не
били пригодени за използване и преминаване на хора с увреждания, като не били
осъществени най-елементарните скосявания на тротоарите за лесен достъп от хора
с увреждания, а където имало такива, не отговаряли на строителните изисквания.Не
бил изменен действащият градоустройствен план, не били отстранени
съществуващите архитектурни бариери, поради което за ищеца била налице социална
изолация, препятстване на придвижването и интегриране в социална среда.По тези
причини му били нанесени емоционални травми и неимуществени вреди, изразяващи
се в създаване на чувство за малоценност, уронване на човешкото му достойнство,
изживяване на постоянен стрес и постоянна физическа болка, изпитване на ярост,
изнервеност, безсилие и отчаяние, възмездяването на които оценява в размер на
7 000 лева.
При преценка
допустимостта на предявените искове първоинстанционният съд, след извършена
служебна справка, е установил, че с решение № 109 от 10.02.2010г., постановено
по гр. д. № 752/2009г. по описа на КрлРС, е осъдена на основание чл. 71, ал. 1,
т. 3 от ЗЗДискр. Община Карлово да заплати на С.Т.Т., ЕГН ********** ***,
сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтекли
от дискриминационно третиране по см. на чл. 5 от същия закон, като е отхвърлил
иска за разликата до пълния предявен размер от общо 15000 лева, като
неоснователен и недоказан.Със същото решение е осъдена Община Карлово на
основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. да преустанови дискриминационното
третиране спрямо С.Т.Т. с ЕГН ********** чрез отстраняване на съществуващите
архитектурни бариери и чрез изграждане и поддържане на архитектурна среда,
която да не ограничава достъпа на лица с увреждания до публични места, както и
да се въздържа в бъдеще от посоченото дискриминационно третиране спрямо С.Т.Т.,
ЕГН **********.Това решение е потвърдено
с решение № 926 от 25.06.2010г. по в. гр. д. № 962/2010г. по описа на
ПОС.С определение № 402 от 04.04.2011г. по гр. д. № 1570/2010г. по описа на
ВКС, III г. о., същото не е допуснато до касационно
обжалване.
При тези данни районният
съд е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 299 във вр. с чл. 297 от ГПК – забрана за пререшаване на правния спор, разрешен със сила на присъдено
нещо, като е изложил съображения, че съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК влязлото в
сила съдебно решение е задължително за участвалите в производството страни и за
разрешеното с него основание.Освен това по чл. 299, ал. 1 от ГПК спор, разрешен
с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен ако законът
разпорежда друго, като по-късно заведеното дело, се прекратява служебно от съда.Непререшаемостта
е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка.Тя обезпечава стабилността на правоустановяващото
и регулиращо действие на СПН срещу опасността от противоречиво решение по същия
спор между същите страни, предизвикано от нов иск.Законът забранява да се
образува втори процес по вече висящия или разрешен спор.Забраната за
пререшаемост по чл. 299 от ГПК е приложима за всяко отделно правоотношение,
обхванато от предмета на делото.Когато между едни и същи страни са възникнали
няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт и по някои от
споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно правопораждащия
факт съдът се е произнесъл окончателно.
Настоящият състав на
съда споделя изложените съображения от първоинстанционния съд само досежно иска
по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр., по отношение на който спорът вече е бил
разрешен с влязло в сила осъдително съдебно решение, а продължаващото
бездействие от ответната община би могло да бъде основание за образуване на
изпълнително производство по реда на гл. Четиридесет и осма от ГПК „Изпълнение
на определено действие“.
Относно иска по чл. 71,
ал. 1, т. 3 от ГПК първоинстанционният съд правилно е съобразил, че от СПН са
преклудирани фактите, настъпили до приключване на устните състезания в
производството по в. гр. д. № 962/2010г. по описа на ПОС.Доколкото ищецът е
изложил твърдения обаче, че и към настоящия момент продължава да търпи
неимуществени вреди, обусловени от бездействието на ответната община, исковата
му молба е следвало да бъде оставена без движение за конкретизиране на периода,
през който търпи тези вреди и с оглед на това да се извърши преценка доколко се
касае за нови основания, възникнали след приключване на устните състезания по
първото дело, респ. засягащи последващ период, необхванат от силата на
присъдено нещо.
Предвид гореизложеното
обжалваното първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено в частта,
с която е прекратено производството по иска с правно основание чл. 71, ал. 1,
т. 2 от ЗЗДискр., а относно иска по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. следва да
бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на първоинстанционния
съд за извършване на следващите се процесуални действия.
По
изложените съображения Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 507 от 14.06.2019г., постановено по гр. д. №
599 по описа за 2019г. на Карловски районен съд, в частта, с която е прекратено
производството по делото като недопустимо на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК по
предявения иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр.
ОТМЕНЯ определение № 507 от 14.06.2019г. на Карловски
районен съд, I гр. с., постановено по гр. д. № 599 по описа на
съда за 2019г. на същия съд, в частта, с която е прекратено производството по
делото по предявения иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр.
ВРЪЩА делото на РС – Карлово за извършване на следващите се
процесуални действия съобразно изложените мотиви в определението.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: