№ 599
гр. Добрич, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20233230101187 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
С искова молба от 16.05.2023г. Г. Т. К. ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, е
предявил срещу „Л. Е.“ ЕООД ЕИК *** с адрес за призоваване *** иск с правно основание
чл.242 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 780 лв. за месец март
2023година, както и 195лв. трудово възнаграждение за месец април 2023г.
Претендират се сторените по делото съдебни разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се излагат следните фактически твърдения: На 22.02.2023 год.
Ищецът и ответникът сключили трудов договор. Периода през, което продължило
трудовото правоотношение е от 22.02.2023 год. до 07.04.2023 год.
Работният ден на Г. К. продължавал повече от 8 часа, някога по 10-12 часа , работил
в събота и неделя .
За изработеното време ищецът не е получавал трудовото си възнаграждение. Не е
подписвал ведомости, нито други документи.
Конкретно не е получил трудовото си възнаграждение за месец март , което според
трудовият договор би следвало да е 780 лв.
По банков път К. получил сумата от 150 лв. за месец февруари още в началото.
За месец април работодателят дължал на работника възнаграждение в размер на 195
лв.
Заповедта за прекратяване на трудовия договор е съставена от самият работодател и
е №2189 с дата 07.04.2023год.
1
С исковата молба се представят следните писмени доказателства: трудов договор №
2396 , заповед № 2189 за прекратяване на трудов договор.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество депозира отговор, с който исковете са
оспорени по размер. Изложени са твърдения, че действително към момента на депозиране
на исковата молба „Л. Е.“ ЕООД е имал неизплатени задължения към ищеца за трудово
възнаграждение.
По отношение на предявения иск за възнаграждение за месец март се твърди, че след
приспадане на дължимите по закон осигуровки и данък, както и извършени частични
плащания на заплата за месец март от 150 лева и от 160 лева, дължимият остатък е в размер
на 302.14 лева нето.
Оспорва се размера за месец април. Начисленото брутно възнаграждение за този
месец е 173.33 лева. След приспадане на задължителните по закон осигуровки и данък,
дължимото за получаване възнаграждение на ищеца е 134.50 лева.
Ответникът заявява готовност за сключване на спогодба. Сочи, че с приоритет се
изплащат задължения на бившите служители на дружеството, което е със статут на
прекратена дейност в процес на ликвидация.
С отговора се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
В открито съдебно заседание ищцовата страна оттегля исковете за горницата над
302,14лв. до претендираното възнаграждение от 780 лв. за месец март 2023година, както и
за горницата над 134,50лв. до претендираното възнаграждение от 195лв. за месец април
2023г. В оттеглената част исковете са прекратени. Ищецът отправя искане съдът да се
произнесе като уважи изцяло предявените искове по основание и размер като се произнесе
при условията на чл.237 от ГПК .
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.242 от КТ . Признават се наличие на
трудовоправна връзка и задължение за м.март в размер на 302.14лв., а за м. април - 134.50
лева .
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от
ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение.
Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца,
заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като
последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална
гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на
съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил
искане за това /чл.237,ал.1 ГПК/. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение
съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да
посочи, че постановява решение си само въз основа на направеното признание.
2
Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237 ал.1 от ГПК. В отговора на исковата молба ответникът е направил
изрично изявление за признание на иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй
като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил в присъствието на
страните за приетия от него ред за разглеждане на делото, които не са възразили.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. По изложените съображения,
съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237
ал.2 ГПК не излага мотиви за това.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска, доколкото не е
изплатил в уговорения между страните срок дължимите трудови възнаграждения.
Съгласно представения списък по чл.80 ГПК, направените от ищеца разноски са в
размер на 900 лева
В отговора на исковата молба е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. За предявения иск за трудово възнаграждение, минималното
възнаграждение по Наредба за минималните възнаграждения на адвокатите възлиза на
400лв. Договореното и заплатено от ищеца възнаграждение е прекомерно и следва да се
редуцира до сумата от 500лв. съобразно правната сложност на спора. От тази сума, на ищеца
са присъдени 82,05лв., съответна на изплатената в хода на производството част от 160лв.,
съгласно протоколно определение от 13.07.23г., за която ответникът има вина за образуване
на делото.
Съразмерно на уважената част от иска ответникът следва да заплати на ищеца
разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 223,92лв. /500 :975 х436,64/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в
полза на РС Добрич сумата от 50лева, представляваща дължимата държавна такса за
разглеждане на предявените искове.
Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л. Е.“ ЕООД ЕИК ***, в ликвидация, с адрес за призоваване ***, да
заплати на Г. Т. К. ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, нетно трудово възнаграждение
в размер на 302,14лв. за месец март 2023година, както и 134,50лв. за месец април 2023г.
ОСЪЖДА „Л. Е.“ ЕООД ЕИК ***, в ликвидация, с адрес за призоваване ***, да
заплати на Г. Т. К. ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, сторените разноски в размер на
223,92лв.
ОСЪЖДА „Л. Е.“ ЕООД ЕИК ***, в ликвидация, с адрес за призоваване ***, да
заплати държавна такса по сметка на РС Добрич в размер на 50лв.
3
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4