РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Смолян , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Мария А. Славчева
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20215400500123 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20012/25.02.2021г.,постановено по гр.д.№ 55/2020г. по описа на
Златоградския районен съд е признато за установено по отношение на З.И. Ч.с ЕГН **********, с
адрес: гр. Златоград, ул. „Албена“ № 40, че Р.А. Ч., с ЕГН **********, адрес: гр. Асеновград, ж.к.
Запад, ул. „Стоян Джансъзов“ № 7, вх. А, ет. 4, ап. 28 е собственик по наследство от А.Д.Ч.на 1/6
идеална част от жилищна сграда с идентификатор ** със застроена площ от 120 кв.м., построена в
ПИ с идентификатор**, с трайно предназначение на територията - урбанизирана с начин на трайно
ползване - ниско застрояване, при граници ПИ с идентификатори****. Отменен е на основание чл.
537, ал.2 ГПК нотариален акт № 186/23.11.2018 г., том І, регистър № 1282, дело № 178/2018г. на
Е.Л.а - М. - Съдия по вписвания РС -Златоград, до размера на 1/6 идеална част от гореописания
поземлен имот. Осъдена е З.И. Ч., с ЕГН **********, с адрес: гр. Златоград, ул. „Албена“ № 40, да
заплати на Р.А. Чалов, с ЕГН **********, с адрес: гр. Асеновград, ж.к. Запад, ул. „Стоян
Джансъзов“ № 7, вх. А, ет. 4, ап. 28, разноски в размер на 1189 лева.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 610/16.03.2021г. от З.И. Ч. чрез
пълномощника й адв.Б. К.с оплаквания за неправилност, поради противоречието му с материалния
закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се доводи, че
неправилно районният съд е приел, че в полза на жалбоподателката не е изтекла 10-годишна
придобивна давност, считано от смъртта на общия наследодател А.Д.Ч. до датата на издадения в
нейна полза нотариален акт за собственост по реда на обстоятелствена проверка, поради което не е
1
придобила правото на собственост върху цялата жилищна сграда на това основание и е отменил
нотариалния акт за собственост за 1/6 идеална част от жилищната сграда.Твърди се, че тези
изводи на съда противоречат на закона и на събраните доказателства и са в резултат на селективно
обсъждане на доводите и възраженията на всяка от страните по делото. Още с отговора на исковата
си ответницата е направила две възражения за изтекла в нейна полза придобивна давност върху
цялата процесна жилищна сграда – първото, приживе на общия наследодател Асен Демиров Чалов
до датата на издадения в нейна полза нотариален акт за собственост от 2018г. и второто - считано
от датата на смъртта на общия наследодател А.Д.Ч.,**г. до подаване на исковата молба на
28.02.2020г. Районният съд в нарушение на процесуалните си задължения е обсъдил в мотивите си
само първото от двете възражения за изтекла придобивна давност, без да обсъди второто
възражение и да изложи мотиви по него, поради което решението е постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не съдържа мотиви по всички доводи и
възражения на страните, направени с исковата молба и отговора на исковата молба. В
противоречие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че ответницата не е
придобила право на собственост върху цялата жилищна сграда въз основа на упражнявано от нея
давностно владение до датата на издадения в нейна полза нотариален акт за собственост, тъй като
не е доказала, че е владяла целия имот само за себе си, не е манифестирала своето субективно
отношение и намерението на владение на чуждите части открито и то по такъв начин, че нейната
воля да достигне до знанието на съсобствениците.Съгласно ТР № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д.
№ 1/2012г., ОСГК, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно
този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си.В случая извършените от ответницата едностранни владелчески действия
са както правни - деклариране на жилищната сграда само на свое име, снабдяване с удостоверение
за търпимост на сградата по § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ на свое име, снабдяване с нотариален акт за
собственост върху процесната жилищна сграда въз основа на упражняваното от нея давностно
владение, така и фактически - демонстрирано владение на жилищната сграда изключително за себе
си, установено от показанията на св.Г., в семейната фирма, на която А.Д.Ч. е бил дълги години
работник и на св.П.-непосредствен съсед на жилищната сграда, поради което в нейна полза е
изтекла придобивна давност и се е снабдила с нотариален акт за собственост върху процесната
жилищна сграда въз основа на упражняваното от нея давностно владение.В случая по пътя на
наследствената трансмисия е придобила фактическата власт върху сградата и въз основа на това е
придобила и правото на собственост върху нея, присъединявайки на основание чл.82 от ЗС към
своето владение и владението на наследодателя си и позовавайки се на изтеклата придобивна
давност е придобила правото на собственост върху процесната сграда, в който смисъл е съдебната
практика- Решение № 184/03.08.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1051/2010г., II г.о., Решение №
477/08.11.2010г. на ВКС по гр.д.№ 909/2009г., II г.о. и др. Съгласно т.2 от ТР № 4/17.12.2012г. на
ВКС по тълк.д.№ 4/2012г., ОСГК позоваването не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните
последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. С оглед на това
мотивите на решаващият съд, с които приема, че за да е налице изтекла в полза на ответницата
придобивна давност е следвало тя да докаже, че „ищецът е правил опити например в продължение
на около десет години да влезе във владение на спорния имот, но не е бил допускан от владеещия
2
ответник“, противоречат както на закона, така и цитираното тълкувателно решение.С оглед на
това още към 2018г. ответницата вече е била придобила правото на собственост върху цялата
жилищна сграда по силата на давностно владение и за установяване на това обстоятелство се е
снабдила е нотариален акт по обстоятелствена проверка. Твърди се, че като е приел обратното,
първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение. Сочи се още, че районният
съд въобще не е разгледал възражението на ответницата за изтекла в нейна полза 10-годишна
придобивна давност, считано от смъртта на общия наследодател Асен Демиров Чалов -
25.05.2009г., до завеждане на делото на 28.02.2020г. и придобиване правото на собственост върху
процесната жилищна сграда на основание чл.79, ал.1 от ЗС.Изцяло неоснователно е позоваването
от ищеца на изпратеното от него до ответницата писмо, наречено „Нотариална покана“, с дата
09.04.2019г., с твърдение, че същото е прекъснало придобивната давност в нейна полза, започнала
да тече от датата на смъртта на общия наследодател.В противоречие със закона съдът е възприел
тезата на ищеца, че след получаване на т.нар. „Нотариална покана“ ответницата отново е
направила признание на неговите права върху съответна идеална част от сградата.В случая
нотариална покана не й е връчвана по предвидения от закона ред, но дори и да беше връчена тя не
представлява юридически факт, прекъсващ придобивната давност. Съгласно чл.84 от ЗЗД относно
придобивната давност освен горните правила, се прилагат съответно и чл.113, 115, 116, 117 и 120
от ЗЗД. Съдебна практика в Решение № 80/23.12.2020г. на ВКС по гр.д.№ 2737/2019г., II г.о.,
Решение № 80/11.06.2015г. на ВКС по гр.д.№ 7444/2014г., II г.о., Решение № 170/11.04.2012г. на
ВКС по гр.д.№ 961/2011г., I г.о., Решение № 392/10.01.2012г. на ВКС по гр. д. № 891/2010г., I г. о.,
ГК, изрично възприема становище за императивния характер на уредбата на основанията за
спиране и прекъсване на давностните срокове.Установените в чл.116 от ЗЗД норми във връзка е
прекъсване на погасителната давност, съгласно разпоредбата на чл.84 ЗС, намират приложение и
относно придобивната давност.Доколкото последните са изрично и изчерпателно уредени в закона
и не могат да се тълкуват разширително, отправянето на нотариална покана за доброволно
предаване на владението върху имота не представлява действие, прекъсващо придобивната
давност, тъй като не може да се подведе под нито една от хипотезите на чл.81 от ЗС или чл.116 от
ЗЗД.С оглед на това изпратената писмена покана от ищеца до ответницата не се обхваща от никоя
от посочените по-горе хипотези - нито е налице признание от ответницата до изтичане на 10-
годишната давност, нито е предявен иск срещу нея, нито има предприети действия на
принудително изпълнение.Следователно и след смъртта на своя съпруг ответницата,
упражнявайки явно, спокойно и непрекъснато владение върху процесната жилищна сграда повече
от 10 години, считано до датата на завеждане на делото, е станала неин собственик по силата на
изтекла в нейна полза придобивна давност.Като не е разгледал това възражение и не е обсъдил
правата на ответницата, възникнали вследствие изтекла в нейна полза придобивна давност за
посочения период, решаващият съд не само е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, но е постановил своя акт и в противоречие с материалния закон.
Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен предявения иск като
неоснователен и недоказан.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
759/05.04.2021г. от Р.А. Ч., чрез пълномощника му адв.С. Н., с който се оспорва същата като
неоснователна. Излагат се доводи, че не е вярно твърдението в жалбата, че районният съд не е
обсъдил второто самостоятелно възражение в отговора на исковата молба, касаещо придобиване
на процесната 1/6 идеална част по давностно владение, считано от смъртта на общия наследодател
3
А.Ч.до датата на депозиране на исковата молба.Съдът е коментирал и двете възражения на
ответника, като по второто възражени са изжени мотиви в насока, че изтекла давност не е налице,
поради липса на владение на процесния имот, манифестиране на субективното отношение и
намерение за владение на чуждата идеална част по такъв начин, че това да достигне до знанието на
собственика на тази част. По този въпрос съдът е цитирал и съдебна практика. Сочи се още, че
съдебното решение не противоречи и на материалния закон. Изводите на районния съд са изцяло
съобразени е цитираното във въззивната жалба ТР №1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д.№1/2012 г.,
ОСГК. По въпроса за придобиване по давност от един от съсобствениците в ТР изрично е прието,
че поначало упражняването на фактическата власт, продължава на основанието, на което е
започнала, докато това основание не бъде променено, а след като основанието, на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите
съсобственици, то го прави държател на техните идеални част и е достатъчно да се счита оборена
презумпцията на чл.69 от ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху
чуждите идеални части, съсобственикът, които не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение.Ако се позовава на придобивна давност, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи
идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си, с
намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици.Именно такива действия районният съд е приел, че ответницата не е извършвала.
Неоснователно се твърди в жалбата, че снабдяването е удостоверение по §127 от ЗУТ и
нотариален акт по давностно владение, както и декларирането на имота само на името на
ответника,за което по делото липсват доказателства, представляват такива действия. Липсва и
твърдяното „демонстрирано владение“. Ответницата и другият син на А.Ч. - Б., живеят в
процесната жилищна сграда, и това е нормално, защото ищецът живее в друг град. Поради
влошените отношения с ответницата, същият няма претенции да живее в тази къща, но това не
означава отказ от права на собственост и владение. Относно твърдяното присъединяване на
владение по реда на чл.82 от ЗС, същото е неприложимо в настоящия случай.Владелецът не може
да присъедини владението на собственика на имота, тъй като владението на собственика е елемент
от правото му на собственост, а придобивна давност може да тече само в полза на лице, което не е
собственик. Присъединяването на владението по реда на чл.82 от ЗС цели да се зачете владението
на праводателя на сегашния владелец, който също е бил само владелец на имота. В този смисъл са
Решение №231/27.03.1997 г. по гр.д.№1/1996 г. на ВКС, Решение №538/14.06.2010 г. на ВКС по
гр.д.№930/2009 г., I г.о. В конкретния случай, жалбоподателката и съпругът й А.Ч., чието владение
същата желае да присъедини, са собственици в режим на СИО върху процесната сграда, въз
основа на отстъпено и реализирано право на строеж, т.е., А.Ч. е владял имота като собственик, а не
като владелец и изтекло владение преди тази дата, по смисъла на чл.82 от ЗС, годно за
присъединяване, няма. След неговата смърт, тримата му наследници, по силата на наследяването
са придобили права на собственост върху неговата 1/2 идеална част, поради което липсва
започнало и изтекло давностно владение, годно да направи жалбоподателката собственик на
притежаваната идеална част на ищеца. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като
правилно.Претендира за разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание жалбоподателката чрез процесуалния си представител адв.К.
поддържа жалбата си.
4
Въззиваемият чрез процесуалният си представител адв.Н.оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на
събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение,
преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно допустимо и правилно по селдните съображения:
Не се оспорва, че страните по делото са законни наследници на А.Д.Ч., **г., като ищецът
Р.А. Ч. е негов син, а ответницата З.И. Ч. е негова съпруга, видно от представеното Удостоверение
за наследници изх.№ 290/05.04.2019г., издадено от Община Златоград. Не е спорно също, че майка
на ищеца е Е.Ц.Ч., с която наследодателят е съжителствал, което се установява от представеното
удостоверение за раждане, както и че А.Д.Ч.има още един син Б.А.Ч., роден от брака му със З.И. Ч.
с която е сключил граждански брак на 22.10.1979г., видно от представеното удостоверение за
сключен граждански брак.
Не е спорно също, че на основание издадена Заповед № 50/20.04.1989г. на Гл.архитект
между ИК на ОбНС и наследодателя А.Д.Ч.е сключен Договор за отстъпване право на строеж
върху държавен недвижим имот, съгласно Закона за собствеността и Наредбата за държавните
имоти от 25.04.1989г., по силата на който на А.Д.Ч. е отстъпено възмездно право на строеж върху
държавна земя, съставляваща парцел ІІ в кв.14 по регулационния план на гр.Златоград, с обща
площ на парцела 450 кв.м.
С Разрешение за строеж № 132/20.11.1989г. на А.Д.Ч.е разрешено да построи жилищна
сграда съгласно одобрените от 20.11.1989г. проекти от „1 етаж ,изба и гараж“ в парцел ІІ-
държавен, в кв.14 по плана на гр.Златоград.
Не се оспорва също, че въз основа на отстъпеното право на строеж , одобрените
строителни книжа и разрешение за строеж Асен Демиров Чалов е построил триетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **.
От представеното удостоверение за регулационно положение № 529/16.11.2018г. е видно,
че в поземлен имот с идентификатор **е построена сграда № 1 с идентификатор**
представляваща триетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 120кв..м. , като
за поземлен имот с идентификатор *е отреден УПИ ІІ в кв.14 по ПУП на гр.Златоград, одобрен със
Заповед № РД-221/16.02.1982г.
За посочената жилищна сграда с идентификатор ** ответницата З.И. Ч., се е снабдила с
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 186/23.11.2018г.,том І, рег.№
1282,дело № 178/2018г. на основание давностно владение.
По молба на ответницата З.И. Чалова с вх.№ 94-00-3988/15.11.2018г. е издадено
Удостоверение по §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ № 528/15.11.2018г. от Главния архитект на Община
Златоград, с което е признато, че строеж „триетажна жилищна сграда с идентификатор ** и
застроена площ от 120кв.м.“ съответства на действалите по време на извършването му строителни
правила и норми и за него може да се приложи режим на „търпим строеж“ по смисъла на §127 от
5
ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като не подлежи на премахване и забрана на ползване.
Ищецът Р.А. Ч.е изпратил до З.И. Чалова покана от 09.04.2019г., получена от нея с писмо
с обратна разписка на 11.04.2019г., с предложение наследствената жилищна сграда да бъде
поделена, като му бъде заплатен от останалите наследници полагащият му се дял от 1/6 ид.част
по пазарни цени, определени от лицензиран оценител. В поканата е посочено, че очаква в
десетдневен срок да бъде уведомен относно делбата на посочения наследствен имот. В исковата
молба ищецът сочи, че веднага след получаване на поканата ответницата го е потърсила, като е
поискала да уговорят среща, на която да определят крайната цена за продажба на наследствената
му част, но след това е спряла да отговаря на обажданията му.
От показанията на свидетелите на ищеца И.Ч.-брат на наследодателя А.Ч. и В.Я.първи
братовчед на ищеца се установява, че от 1970 г. А.Ч. и Е.Ч. заживели заедно, и след раждането на
ищеца Р. през 1976г. се разделили, като Е.и Р. се върнали да живеят в с. Диманово, а А. учел и
работел в ДАП – Златоград. А построил къща в Златоград в периода 1985-1986 г. на три етажа. Той
поддържал контакти със сина си Р., който е служил в гр.Златоград и баща му ходил да го взема и
са се събирали. А. никога не е казвал, че ще лиши Р.от наследство и ще остави всичко на З..
Напротив, казвал е че строи къщата на три етажа, за да има по един етаж за синовете му и един за
него и жена му. Боледуването на А.продължило около една година и Р. е ходил да го види докато
е бил болен. Идвал и в апартамента на свидетеля в гр.Пловдив. Св. Я. също сочи, че А. е идвал в
с.Диманово да вижда Р. след като се разделили с Е.и Р.останал да живее при нея. Сочи още, че са
живели с Р. заедно на квартира в гр.Смолян и баща му идвал да го вижда и му е давал пари, като
свидетелят е присъствал на срещите им. Твърди, че А.му е казвал, че строи къща на три етажа за
двамата му сина по един етаж и за него и З. един етаж, като не е казвал, че ще остави цялата къща
на З..
Свидетелите на ответницата–С.Г., нейна приятелка и Р.П.нейна съседка твърдят в
показанията си, че са били свидетели и по нотариалното дело и че къщата е построена от А.и З. и
те са живели в нея със сина си Б. и майката на З.. Не познават ищеца Р.и не са го виждали да идва
в къщата и да помага при строежа й. Не са чували някой да има претенции за къщата. Не са знаели,
че А. има и друг син, освен Б. и А.никога не е говорил за него. След като А.починал в къщата
останали да живеят З. и майка й.
От заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че съгласно договор за
отстъпване право на строеж от 25.04.1989г. на А.Ч. е отстъпено право на строеж върху държавна
земя, съставляваща парцел ІІ в кв.14 по регулационния план на гр.Златоград, с площ на парцела
450 кв.м. В договора за ОПС не е посочен обемът на правото на строеж (квадратура, етажност), а
епосочен само парцела, в който ще се реализира строежа. Съгласно разрешение за строеж №
132/20.11.1989г. е разрешено да се построи жилищна сграда на „1ет.+изба+гараж“ в парцел ІІ-
държавен в кв.14 оп плана на гр.Златоград. По одобрения архитектурен проект от 20.11.1989г.
жилищната сграда е предвидено да се изгради на 5 нива: на кота -2.40 -избени помещения, на кота
0.00- гаражи, на кота +2.40-жилищен етаж, на кота 35.40 жилищен етаж и на кота +8.2-
подпокривно пространство. В обяснителната записка към проекта е записано, че проектираната
жилищна сграда е с РЗП 530 кв.м. Удостоверението по § 127 от ПЗР на ЗУТ е издадено по
заявление № 94-00-2988/15.11.2018г. на З. Ч., към което е приложена скица и декларация з годната
на построяване.
6
При така установеното от фактическа страна Въззивният съд счита, че правилно
районният съд е квалифицирал предявения иск по чл.124,ал.1 от ГПК във в с чл.537,ал.2 от ГПК
като положителен установителен иск за правото на собственост на ищеца на основание
наследяване от баща му А.Д.Ч. върху 1/6 ид.част от процесната жилищна сграда с идентификатор
*.
Не е спорно между страните и от доказателствата по делото се установява, че ищецът и
ответницата са законни наследници на А.Д.Ч, починал на **., като ищецът Р.Ч. е негов син, а
ответницата З.Ч –негова съпруга. Не е спорно също, че наследствените права на страните са 1/6
ид.част за ищеца и 4/6 ид.части за ответницата. Безспорно е също, че по време на брака на
наследодателя А. Ч. с ответницата ЗЧ., сключен на *г., на наследодателя А.Ч.е отстъпено
възмездно право на строеж върху държавна земя с посочения по-горе Договор от 25.04.1989г. и
въз основа на одобрени проекти и издадено разрешение за строеж № 132/20.11.1989г. е построена
триетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв.м. , съгласно приложените
скици и удостоверение за регулационно положение. Няма спор също, че построената сграда е с
идентификатор * по одобрената КККР на гр.Златоград. С оглед изложеното след като правото на
строеж е придобито възмездно по време на брака на наследодателя с ответницата и процесната
жилищна сграда е построена въз основа на това отстъпено право на строеж от двамата, то
собствеността на жилищната сграда с построяването й в груб строеж е придобита от двамата в
режим на СИО. След смъртта на А.Ч.през 2009г. на основание прекратената съпружеска
имуществена общност ответницата е станала собственик на нейната ½ ид.част от жилищната
сграда на основание реализираното ОПС и трансформирането му в право на собственост след
изграждане на сградата в груб строеж и на 1/6 ид.част от жилищната сграда по наследство от
съпруга си, съгласно чл.9,ал.1 във вр. с чл.5,ал.1 от ЗН, а синовете на А.Ч.Р. и Б. са станали
собственици по наследство на по 1/6 ид.част от жилищната сграда. По делото не е спорно, че
ищецът не е живял в процесната жилищна сграда, тъй като след раздялата на родителите му е
живял с майка си, но същият не се е дезинтересирал от наследствената си идеална част и е поискал
същата да му бъде заплатена от останалите сънаследници.
Неоснователни са твърденията на ответницата З.Ч. че е придобила цялата жилищна
сграда по давност, като се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 186, том
І,рег.№ 1282, дело № 178/23.11.2018г. Към този момент на 23.11.2018г. не е изтекъл предвидения в
чл.79,ал.1 от ЗС десетгодишен давностен срок, който е започнал да тече от смъртта на съпруга й
А.Ч., починал на 24.05.2009г., поради което констатациите на съдията по вписвания се
опровергават от представените поделото писмени доказателства.
По давност ответницата би могла да придобие само идеалните части на синовете Р.Ч.и
Б.Ч. в общ размер на 2/6 ид.части от процесната жилищна сграда, тъй като останалите 4/6 идеални
части тя притежава вече на друго основание (1/2 ид.част притежава на основание реализираното
право на строеж, трансформирано в право на собственост след построяването на сградата и 1/6
ид.част притежава по наследство от съпруга си). След като правото на собственост е придобито на
едно основание, то същото право на собственост впоследствие не може да бъде придобито на
друго основание, в случая по давност, както се твърди от ответницата.
Неоснователно в тази връзка е твърдението във въззивната жалба, че жалбоподателката
З.Ч. е присъединила на основание чл.82 от ЗС към своето владение и владението на наследодателя
7
си, тъй като в случая не е налице такава хипотеза. Такава хипотеза е налице когато общият
наследодател е владял имота, но приживе не се е позовал на давността, тогава наследниците му
придобиват по пътя на наследствената трансмисия само фактическата власт върху имота и биха
могли да придобият собствеността, присъединявайки към своето владение владението на
наследодателя си и позовавайки се на давността. В случая наследодателят е бил собственик,
поради което не е налице посочената хипотеза, тъй като той е осъществявал владение като
елемент от правото му на собственост, а да се придобие по давност може само чужд имот, а не
собствен. Неоснователно е твърдението, че след като приживе наследодателят не се е снабдил с
нотариален акт за собственост на основание реализираното право на строеж, то неговото владение
следва да се присъедини към владението на наследника му и позовавайки се на изтеклата
придобивна давност последният е станал собственик. Правото на собственост наследодателят е
придобил с изграждането на жилищната сграда и трансформирането на правото на строеж в право
на собственост. Обстоятелството, че на основание писмените доказателства за отстъпеното право
на строеж, издадените строителни книжа и реализирането на строежа не се е снабдил с
констативен нотариален акт, не означава, че не е станал собственик и че може да се снабди с
документ за собственост само на основание давностно владение.
Неоснователно е и твърдението в жалбата, че жалбоподателката ЗЧ. е станала собственик
на цялата сграда на основание давностно владение, започнало от смъртта на съпруга й на
24.05.2009г. и продължило до предявяване на иска на 28.02.2020г., към която дата давностния срок
по чл.79,ал.1 от ГПК вече е изтекъл. Изтичането на предвидения 10-годишен давностен срок не
води автоматично до придобиване на правото на собственост, дори през този период
упражняващото фактическата власт лице да е владяло имота явно, необезспокоявано и
непрекъснато, тъй като правото на собственост не може да бъде придобито без да е изразена воля
за това. При наследствен съсобствен имот не е достатъчно единият съсобственик да е ползвал
имота необезспокоявано според неговото предназначение и да го е поддържал, за да се приеме, че
е упражнявал фактическа власт върху идеалните части на другите съсобственици с намерение за
своене. За да се придобие по давност притежаваната от друг съсобственик идеална част от имота е
необходимо намерението за своене да му бъде противопоставено по категоричен начин чрез
действия, които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ, като
отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права. Обикновеното ползване на съсобствения
имот по смисъла на чл.31 от ЗС не изразява намерение за своене. Действията, с които се
демонстрира намерение за своене спрямо съсобственик следва по категоричен начин да отричат
правата на останалите съсобственици, да сочат намерение за своене на целия имот, включително и
на идеалните части на другия съсобственик, и да са достигнали до неговото знание, т.е чрез тях
следва да се демонстрира поведение на пълноправен индивидуален собственик на целия имот. В
случая такова демонстриране на своене от страна на ответника З. Ч. не се доказва. От показанията
на доведените от нея свидетели С.Г.и Р.П.се установява, че след смъртта на А. в къщата са
останали да живеят З, майка й и синът й Б. и не им е известно някой да е имал претенции за
къщата. Сочат, че не са знаели, че А. има и друг син. От тези показания не може да се направи
извода, че ответницата е демонстрирала намерение за своене на наследствените части на
останалите сънаследници, отблъсвайки тяхното владение.Напротив, установява се че след смъртта
на А.Ч.в къщата освен ответницата е е продължил да живее и другия наследник-сина й Б., като не
се твърди и не доказва как ответницата е отблъснала неговото владение и е установила фактическа
власт върху целия имот с намерение за своене.
8
Логични и съответни на традицията са показанията на свидетелите И. Ч. и В.Я, които
установяват, че наследодателят А. Ч. им е споделял, че строи къща на три етажа, за да има по един
етаж за синовете му Р.и Б. и един етаж за него и съпругата му.
В отговора на исковата молба ответницата не сочи с какви конкретни действия е
обективирала спрямо останалите сънаследници намерението да владее техните наследствени
идеални части само за себе си. Такива твърдения въвежда едва във въззивната жалба, че е
декларирала на свое име цялата жилищна сграда, че се е снабдила с удостоверение за търпимост
по § 127от ПЗР на ЗУТ на свое име, че се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена
проверка, както и фактически действия, установени от показанията на свидетелите Г.и П.. Както бе
посочено по-горе от показанията на водените от ответницата свидетели не се установява по
никакъв начин да е демонстрирала с фактически действия намерение за своене на идеалните части
на останалите сънаследници. Предприетото от ответницата деклариране на процесната сграна на
нейно име е станало след снабдяването й с нотариален акт по обстоятелствена проверка в края на
2018г., като констатациите в този акт се опровергават от приложените по делото писмени
доказателства и изложените по-горе съображения. Издаването на удостоверние за търпимост е за
жилищната сграда, а не за някой от съсобствениците й. След като в отговора на исковата молба
ответницата не е направила посочените възражения на основание чл.133 от ГПК тя е изгубила
възможността да направи това по-късно с въззивната жалба.
Ответницата не твърди и не доказва по какъв начин намерението й за своене на идеалните
части на ищеца е достигнало до него, при положение, че не поддържат отношения с него и в
отговорите на въпроси по реда на чл.176 от ГПК твърди, че никога не е влизал в нейната къща и са
й го показали преди 2-3 години на рожден ден на брат на мъжа й, поради това правилно районният
съд е приел за основателен и доказан предявеният от ищеца установителен иск за признаване за
установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик по наследство от баща си АЧ. на
1/6 ид.част от жилищна сграда с идентификатор **С оглед уважаването на иска правилно на
основание чл.537,ал.2 от ГПК районният съд е отменил издадения нотариален акт по
обстоятелствена проверка № 186/23.11.2018г.,том І, рег.№ 1282,дело № 178/2018г. до размера на
1/6 ид.част от описаната в него жилищна сграда.
С оглед изложеното въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като
правилно ще следва да бъде потвърдено. Ще следва на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК
да бъде осъдена жалбоподателката З.И. Ч.да заплати на въззиваемия Р.А. Ч направените по делото
разноски за въззивна инстанция в размер на 700 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20012/25.02.2021г.,постановено по гр.д.№ 55/2020г. по
описа на Златоградския районен съд.
ОСЪЖДА З.И. Ч.с ЕГН **********, с адрес: гр. Златоград, ул. „Албена“ № 40, да заплати
на Р.А. Ч.,с ЕГН **********, адрес: гр. Асеновград, ж.к. Запад, ул. „Стоян Джансъзов“ № 7, вх. А,
ет. 4, ап. 28 направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 700 лева за
9
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10