РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Пловдив, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502637 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „ЕВН България Топлофикация” –
ЕАД – гр. Пловдив, ЕИК *********; против решение № 1420/06,08,2021
г.,постановено по гр. д. № 1236/2021 г. на РС Пловдив, ХIХ гр. състав. Като
твърди, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и
противоречие с материалния закон, жалбоподателят иска от въззивния съд да
го отмени и вместо това да уважи предявения иск. Претендира присъждане на
направените за производството разноски.
Ответникът К. Ж. Б. с ЕГН **********; оспорва жалбата. Счита
първоинстанционното решение за правилно и иска потвърждаването му.
Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
1
Производството е образувано по иск искове с правна квалификация
чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439 от ГПК. Предявен от К. Ж. Б. с ЕГН **********;
против „ЕВН България Топлофикация” – ЕАД – гр. Пловдив, ЕИК *********.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните
суми, за които е издаден изпълнителен лист от 28,05,2013 г. по ч. гр. д. №
8109/2012 г., както следва: сумата от 457,39 – главница, представляваща цена
за доставена топлоенергия за периода от 01,10,2009 г. до 30,04,2011 г., ведно
със законна лихва, считано от 23,05,2012 ., както и сумата от 79,79 лв. –
обезщетение за забавено плащане за периода от 01,12,2009 г. до 22,05,2012 г.
Ответникът „ЕВН България Топлофикация” – ЕАД – гр. Пловдив,
ЕИК *********; оспорва предявения иск.
Пред настоящата инстанция страните не спорят по следните
обстоятелства, установени и от събраните пред РС доказателства:
Процесните вземания, заявени по реда на чл. 410 от ГПК, са
впоследствие и съдебно признати – с постановено по реда на чл. 422 от ГПК
решение№ 1516/12,04,2013 г., постановено по гр. д. № 18681/2012 г. на РС
Пловдив. Следователно за погасяването им е необходимо изтичане на
петгодишен давностен срок. Същият е започнал да тече от влизане в сила на
съдебното решение – 01,04,2013 г.
За събиране на процесните вземания е издаден изпълнителен лист от
28,05,2013 г. и е образувано изпълнително производство – по молба от
13,06,2013 г., с която на ЧСИ е възложено „да определя начина на
изпълнението“. По същото след образуването му са извършени справки за
имущественото състояние на длъжника и на последния е връчена покана за
доброволно изпълнение.
Следващите действия по изпълнителното дело са предприети по
инициатива на съдебния изпълнител – с разпореждания (материализирани с
поставяне на щемпел върху постъпили по делото справка от НСИ с вх. № от
12,02,2015 г. и справка от НОИ с вх. № 14,05,2015 г.) са насрочени описи на
движими вещи на длъжника по адреса му и е разпоредено уведомяване на
страните. Не са посочени датите на постановяване на разпорежданията,
уведомления до страните не са изпращани.
2
Следващото действие по изпълнителното дело е във връзка с
постъпила молба от взискателя от 14,09,2015 г., с която се иска
изпълнителното дело да бъде присъединено към друго такова между същите
страни при същия съдебен изпълнител. С разпореждане на ЧСИ от същата
дата – 14,09,2015 г., искането е уважено.
Впоследствие по общото производство, в което са присъединени
общо 5 дела, са постъпвали множество искания от взискателя за
предприемане на изпълнителни действия и са извършвани множество такива,
включително са постъпвали суми за погасяване на задължения. Същите обаче
не са довели до прекъсване на давността по отношение на процесните
вземания, тъй като изпълнителното производство за събиране на същите е
перемирано още преди присъединяването му към останалите дела.
Този извод въззивната инстанция основава на следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Според разясненията в
т. 10 от ТР № 2/26,06,2015 г. на ВКС по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК,
прекратяване-то на изпълнителното производство на това основание настъпва
по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие, като изрично се сочи, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др. С посоченото тълкувателно решение се разяснява още, че задължението
на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за
извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.
В случая в спорния период след образуване на изпълнителното
производство – м. юни 2013 г. е изминал срок по-дълъг от две години, в който
нито взискателят е проявил необходимата процесуална активност за
поддържане висящността на производството, нито са осъществени валидни
3
изпълнителни действия, прекъсващи давността спрямо длъжника. Посочените
по-горе разпореждания за насрочване на описи през 2015 г., не съставляват
такива действия. Липсват данни кога са постановени. Липсват данни тези
разпореждания да са съобщени на взискателя и същият да е внесъл
необходимите за извършване на изпълнителните действия такси и разноски.
Липсват данни тези разпореждания да са съобщени и на длъжника, и най-вече
– липсват данни да са предприети каквито и да е фактически действия в опит
за осъществяване на насрочените описи. Следователно от образуване на
изпълнителното дело през м. юни 2013 г. до присъединяването му към други
четири производства през м. септември 2015 г. не са искани и извършвани
валидни изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от
ГПК, поради което е осъществено посоченото в тази разпоредба основание за
прекратяване на изпълнителното производство.
Това прекратяване е настъпило по силата на закона – след изтичане
на двегодишния период, към 13,06,2015 г. Поради това към момента на
присъединяването му към останалите изпълнителни дела, производството по
процесното е било прекратено.
По отношение на погасителната давност:
Настоящият състав счита, че в случая приложение следва да приеме
разрешението, дадено с Решение № 170/17,09,2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г.
на ВКС, IV г. о., по правния въпрос от кой момент поражда действие
отмяната на ППВС № 3/18,11,1980 година, извършена с т. 10 от ТР №
2/26,06,2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С
посоченото решение, както и с по-късно постановеното Решение №
51/21,02,2019 г. по гр. д. № 2917/2018 на ВКС, IV г. о., се приема че, когато
при постановяване на нов тълкувателен акт се изоставя дадено вече с
предходен акт задължително тълкуване и се възприема различно такова, е
налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, и тази
промяна настъпва занапред. С други думи, последващите тълкувателни
решения нямат, подобно на първоначалните такива, обратно действие и
започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по
съответния ред. Затова, ако преди постановяване на новото тълкувателно
решение са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правните си последици,
4
то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
постановление или решение, което е било действащо към момента на
настъпването на последиците.
По тази съображения, отмяната на ППВС № 3/18,11,1980 г. има
действие от 26,06,2015 г. – датата, на която е прието противоположното
тълкуване. Съгласно даденото с ППВС № 3/18,11,1980 г. тълкуване
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато
трае изпълнителното производство давност не тече.
Следователно в настоящия случай, доколкото основанието за
прекратяване на производството е настъпило по-рано – след изтичане на две
години от образуване на изпълнителното производство (13,06,2015 г.), то
давностният срок за погасяване на вземанията е започнал да тече от
следващия ден. Присъединяването на прекратеното вече изпълнително дело
към останалите четири, извършено през м. дсептември 2015 г., както и
множество предявени от взискателя искания и извършени от съдебния
изпълнител действия по принудително изпълнение след това, не са довели до
прекъсване давността по отношение на процесните вземания, доколкото са
предприети по прекратено производство.
Следователно петгодишният давностен срок за погасяване на
процесните вземания, считан от 14,06,2015 г., е изтекъл към датата на
предявяване на исковата молба – 25,01,2021 г. При това положение
предявените искове за установяване недължимост на вземанията следва да
сеприемат за основателни.
До същите изводи е достигнал РС, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На въззиваемия следва да се присъдят деловодни разноски за
производството пред ПОС, които се констатираха в размер на 500 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1420/06,08,2021 г.,постановено по гр.
д. № 1236/2021 г. на РС Пловдив, ХIХ гр. състав.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” – ЕАД – гр. Пловдив,
ЕИК *********; да заплати на К. Ж. Б. с ЕГН **********; сумата от 500 лв.
(петстотин лева), представляваща деловодни разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6