Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 07.07.2020г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 7850 по описа за 2012г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Предмет на производството е предявен от В.Д.Д. против В.С.Д., А.И.Д. и „О.Б.Б.“ АД /правоприемник на „С.“ ЕАД/ иск с правно основание чл.170 ЗЗД за прогласяване нищожността на учредена на 30.06.2008г. с НА № 126, том ІV, рег.№ 4900, дело № 701/2008г. договорна ипотека от първите двама ответници в полза на третия върху следния недвижим имот: Апартамент-мезонет № 26 на първи и втори мансарден етаж със застроена  площ 212.62 кв.м., състоящ се от: на първо ниво-стая, дневна, столова, кухненски бокс, входно антре, баня-тоалетна, тераса и вътрешна стълба; на второ ниво-три стаи, коридор и баня-тоалетна, при съседи: на първи мансарден етаж-улица, коридор, ап.№ 25, двор и калканна стена; на втори мансарден етаж-улица, коридор, ап.№ 29, двор и калканна стена, заедно с 5.58% ид.ч., представляващи 33.08 кв.м. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо УПИ ХІІ-33.34 от кв.7в по плана на гр.С., местността Бул.България, целият с площ от 718 кв.м., при съседи: ул.Е., УПИ ХІІІ-37, УПИ ІІІ-35, УПИ ІV-32 и УПИ ХІ-29,30 с административен адрес гр.С., ул.Е. № 9.

            В исковата молба се излага, че на 29.07.1997г. „С.-И.“ ЕООД продало на В.Д. по време на брака му с А.Д. правото на строеж върху жилищна сграда, която ще бъде построена в дворно място в гр.С., местността Бул.България, съставляващо УПИ ХІІ-33, 34 от кв.7в по плана на града, целият с площ 718 кв.м. и конкретно посочения апартамент-мезонет № 26 в бъдещата сграда. Цената на правото на строеж  от 497 000лв. била заплатена от съвместно търговско дружество, регистрирано от ищеца, първият ответник и трето за съдебното производство лице. Твърди, че след построяване на сградата до степен „груб строеж“ и считано от 31.05.1998г. установил владение върху посочения обект,  в който осъществил довършителни дейности, обзавел го и се настанил да живее заедно със семейството си. Владението за целия период 01.06.1998г.-01.06.2008г. било спокойно, непрекъснато, явно и несмущавано, поради което с изтичане към 02.06.2008г. на законоустановения десетгодишен срок по чл.79, ал.1 ЗС придобил правото на собствЕ.т по давност. На  29.02.2000г. бил съставен констативен НА № 2, том І, рег.№ 843, дело № 8/2000г. на нотариус, с район на действие СРС, с който В. и А. Д.били признати за собственици на апартамент-мезонет № 26. Легитимирайки се като собственици последните учредили на 30.06.2008г. в полза на „С.“ ЕАД /с правоприемник „ОББ“ АД/ договорна ипотека върху имота с НА № 126, том ІV, рег.№ 4900, дело № 701/2008г. в обезпечение на кредит. Поради неизпълнение задължението на кредитополучателя банката пристъпила към принудително изпълнение с образувано изп.д.№ 201178104011491 по описа на ЧСИ Г.Д., с район на действие СГС, по което имотът бил изнесен на публична продан. В тази връзка ищецът поддържа, че към деня на учредяване ипотеката първите двама ответници-ипотекарни длъжници не са били собственици на апартамента, тъй като правото на собствЕ.т е било придобито от него въз основа изтекла придобивна давност, поради което и учредената ипотека е нищожна.

            В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответниците В. и А. Д.оспорват иска с доводи, че са собственици на имота, за който плащали всички местни данъци и такси и до момента никой не е оспорвал правото им на собствЕ.т. Сочат, че го предоставили на ищеца за временно ползване.

            Впоследствие с подадена молба /03.12.2018г./ при висящността на делото при повТ.ото му разглеждане от САС и след изпълнение указанията по чл.129, ал.2 ГПК заявяват признание на иска. Сочат, че от строителя „С.-И.“ ООД били закупени три мезонета, единият от които процесния. И трите били закупени с общи средства на съдружниците В. А.в, В.Д. и В.Д., придобити от търговската дейност на общите им търговски дружества „А.К.“ ООД и „В. т. и л.“-Кипър. Процесният апаратмент бил закупен на името на В.Д., но за сметка на ищеца, който по това време, като украински гражданин, не е могъл да придобива имоти в Република България. Признават, че от пролетта на 1998г. и понастоящем апартаментът се владее и ползва от ищеца, който изпълнил в него довършителни дейности, обзавел го и живее заедно със семейството си, плащал разходи за ползването с изключение на данъците. Заявяват, че никога не са предявявали претенции за собствЕ.т, защото знаели, че принадлежи на ищеца и само формално се води на тяхно име. Заявяват още, че не са му го отдавали под наем, а сключените за това договори са привидни и предназначени да се продължи пребиваването му в страната. Когато станало възможно придобиването на имоти от чужденци в Република България, тримата съдружници се скарали и това била причината да не се уреди действителното положение по документално прехвърляне апартамента на ищеца. Впоследствие го ипотекирали в полза на банката, за което изразяват съжаление.

            В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът „ОББ“ АД /правоприемник на „С.“ ЕАД/ оспорва иска с аргументи основно  свеждащи се до това, че ищецът е ползвал имота по силата на сключени с първите двама ответници договори за наем и в този смисъл е бил държател, което изключва владение с намерение за своене, както и невъзможността в негова полза да е изтекла придобивна давност, тъй като за част от периода е съществувала нормативно установена забрана чужденци да придобиват право на собствЕ.т върху недвижими имоти в Република България.

            Със становище подадено до САС при висящността на спора при повТ.ото му разглеждане от въззивния съд и след изпълнение указанията от ищеца по чл.129, ал.2 ГПК противопоставя възражение за изтекла погасителна давност на иска.

            При новото разглеждане на делото от СГС след обезсилване постановеното съдебно решение с решение от 28.05.2019г. по в.гр.д.№ 140/2018г. на САС, ищецът поддържа иска и моли да се уважи.

            Ответниците В.Д. и А.Д. не се явяват или представляват в съдебно заседание и не изразяват становище.

            Ответникът „ ОББ“ АД поддържа първоначално заявените възражения и моли исковата претенция да се отхвърли.

            Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

            От фактическа страна не е спорно, че с НА № 156, том LL1, дело № 19825/1997г. на нотариус при СРС, „С.-И.“ ООД продало на В.С.Д. право на строеж върху обекти в жилищна сграда, която ще бъде построена в дворно място, съставляващо парцел ХІІ-33, 34 от кв.7в по плана на гр.С., местността Бул.България, цялото с площ от 718 кв.м., при съседи: ул.Е., парцел ХІІІ-37, парцел ІІІ-35, парцел ІV-32 и парцел ХІ-29, 30, а именно Апартамент-мезонет № 26 на първи и втори мансарден етаж със застроена  площ 212.62 кв.м., състоящ се от: на първо ниво-стая, дневна, столова, кухненски бокс, входно антре, баня-тоалетна, тераса и вътрешна стълба; на второ ниво-три стаи, коридор и баня-тоалетна, при съседи: на първи мансарден етаж-улица, коридор, ап.№ 25, двор и калканна стена; на втори мансарден етаж-улица, коридор, ап.№ 29, двор и калканна стена, заедно с 5.58% ид.ч., представляващи 33.08 кв.м. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо парцел ХІІ-33.34 от кв.7в по плана на гр.С., ул.Е. № 9, заедно с подземен гараж № 36 на сутеренния етаж с площ 20 кв.м. и избено помещение № 19 с площ 6.12 кв.м. Цената за прехвърленото право на строеж на обектите е определена на 664 000лв. с посочване в нотариалния акт да е заплатена напълно от купувача В.Д.. Към деня на сделката последният е бил в граждански брак с А.Д., поради което придобитото по възмезден начин е станало съпружеска имуществена общност.

            С констативен нотариален акт № 2, том І, рег.№ 843/ дело № 8/2000г. на нотариус, с район на действие СРС, съставен на 29.02.2000г. съпрузите били признати за собственици на процесния апартамент-мезонет № 26 в сграда в гр.С., ул.Е. № 9. При съставянето на акта представили посочения по-горе НА № 156/1997г., протокол обр.16 на ДПК за установяване годността за ползване на строежа от 18.12.1998г. и разрешение за ползване № 49/11.01.1999г. на ДНСК.

            Не е спорно още, че на 30.06.2008г. с НА № 126, том ІV, рег.№ 4900, дело № 701/2008г.  била учредена договорна ипотека върху апартамента-мезонет № 26 от В. и А. Д.в полза на „С.“ ЕАД в обезпечение на отпуснат от банката кредит на „Т.“ АД. Поради неизпълнение на задълженията по договора против кредитополучателя било образувано изп.д.№ 20117810401491 по описа на ЧСИ Г.Д., с район на действие СГС, за събиране вземанията на банката. Принудителното изпълнение било насочено върху ипотекирания имот, за което с обявление от 27.03.2012г. насрочена публична продан /стр.8/.

            Във връзка със спорните по делото обстоятелства са събрани писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на ангажирани и от двете страни свидетели и изслушано заключение на вещо лице по СГр.Е.

            Като доказателства по делото са приети фактури, квитанции и касови бележки /стр.23-148/ установяващи плащане за имота на консумативни разходи за електричество, телефон и вода в периода 2002г.-2008г. Видно от същите партидата за ток и телефон се води на името на В.Д., а партидата за вода на името на В.Д..*** община, Дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси“ се установява, че за процесния апартамент е подадена декларация по чл.14 ЗМДТ от името на В.Д. с извършени плащания за периода 2000г.-2008г. на данък сгради и такса смет също от негово име и това на съпругата му.

            Свидетелката С.С.живее в апартамент съседен на процесния и познава ищеца и неговото семейство, с които установила приятелски отношения. Сочи, че живее в блока от м.03.2000г., откогато има непосредствени наблюдения. Когато самата тя се нанасяла ищецът финансирал и организирал довършителни работи в апартамент № 26 , след което заживял в него заедно със съпругата си А.и синът им, а след две или три години се родила дъщеря им. През есента на 2003г. в апартамента възникнал пожар, като възстановителните работи били извършени и финансирани отново от ищеца. Последният плащал консумативните разходи, както и тези към етажната собствЕ.т. Обитавал имота до смъртта на съпругата си /до преди шест или седем години/, след което не се върнал да живее в него, а имало за няколко месеца друг обитател. След това апартаментът бил заключен и не е виждала някой да влиза. Свидетелката не е виждала документ за собствЕ.т, не е водила разговори със съпругата на ищеца за плащането на данъци за апартамента, но според нея е негова собствЕ.т.

                Свидетелят Д. Д. познава ищеца и първият ответник, тъй като работил в общото им търговско дружество. В.Д., В.Д. и В. А. били съдружници до около 2003г., а А.Д. се водела, че работи в дружеството. Възприятията му са до 2007г., когато напуснал работа. Сочи, че съдружниците си построили по един апартамент в сградата, като лично всеки си организирал, търсел майстори и финансирал довършителните работи. Ищецът се настанил в апартамента-мезонет № 26 през 2000г. заедно със семейството си непосредствено след въвеждането на блока в експлоатация и издаване разрешението за ползване. За известен период през 2002г. или 2003г. бил на квартира по причина възникнал в апартамента пожар, като ремонтните дейности били организирани и финансирани изцяло от него. Свидетелят сочи, че лично плащал консумативните разходи на имота, но получавал пари от ищеца и тези плащания били отмятани в издаваните фактури и в счетоводството, както и лично плащал на чистачката във входа на блока. Последно ищецът и покойната му съпруга живели в апартамента през 2006г. или 2007г., когато го напуснал и бил посещаван от свидетеля, докато работел в дружеството, за да го поддържа /поливал цветята, грижел се за отоплението/. В апартамента останало цялото обзавеждане на ищеца. Свидетелят не знае дали след 2007г. е давал ключовете на другиго, съответно кой е живял в него. Според него имотът принадлежи на ищеца, макар да не е виждал документ за собствЕ.т.

            Според показанията на св.В. А. собственик на апартамента е В.Д., който го придобил през 1997 или 1998г., а може би и през 1996г. Тримата били съдружници в търговско дружество и тъй като В.Д. нямало къде да живее В.Д. му го предоставил за ползване за около три или четири години. Свидетелят сочи, че не е чувал ищецът да изказва претенции към имота или с Д. да са спорили за собствЕ.тта върху него, нито е чувал ищецът да заявява, че е собственик. Фирмата им, в която били съдружници, предоставила на строителя на сградата „С.-И.“ метал и срещу това получила три апартамента, като не знае повече подробности, защото с тези въпроси се занимавал В.Д.. Сочи, че между него и ищеца имало договор за наем, без да знае дали е била плащана наемна цена.

            Като доказателства по делото са приети три договора за наем от 01.05.2000г., от 26.07.2011г. и от 01.11.2002г., според които са сключени между ищеца /наемател/ и първият ответник /наемодател/ с предмет отдаване за временно и възмездно ползване на процесния апартамент-мезонет срещу заплащането на наемна цена. Във връзка с оспорване авторството на положения за наемател /ищеца/ подпис с твърдението да не е положен от него, е открито производство по чл.193 ГПК, в рамките на което изслушано заключение на вещо лице по СГр.Е, неоспорено от страните. Според същото подписите за „наемател“ в копието на договора от 26.07.2001г. и оригинала на договора от 01.11.2002г. не са положени от ищеца, а подписът в третия договор от 01.05.2000г. е копие на подпис с вероятност да е положен от него. Експертът не е успял да установи дали последният подпис е бил положен върху конкретния документ или е бил пренесен от друг чрез технически способ. Договорът за наем от 26.07.2001г. е с нотариална заверка на подписите, осъществена на 27.11.2001г.

            На поставени от ответната страна въпроси по реда на чл.176 ГПК ищецът заявява, че не знае нищо за договорите за наем от 01.05.2000г., 26.07.2001г. и от 01.11.2002г.

            По реда на чл.192 ГПК от МВР, ГД „Гранична полиция“, Дирекция „Миграция“ са изискани и приложени по делото заверени преписи на заявленията на ищеца В.Д. за разрешаване на пребиваване в Република България и заявленията за издаване на български документи за самоличност на чужденец за периода 01.01.2002г.-01.01.2004г. /стр.312-381/. Част от приложенията към тях са трите договора, представени от ищеца при подаване на молби за продължаване срока на пребиваване в Република България на чужденец. В молбите от 20.11.2003г., от 27.11.2002г. и от 08.12.2002г. за продължаване срока на пребиваване в Република България на чужденец /стр.319/, както и в заявленията от 29.11.2002г.  и от 08.12.2002г. за издаване на български документи за самоличност на чужденец като постоянен и настоящ адрес е посочил апартамента в гр.С., ул.Е. № 9 /ап.26/, представляващ жилище предоставено му от собственика В.С.Д.. В материалите на приложената преписка се съдържа и декларация от В.Д. и А.Д., с която декларират, че предоставили жилището си на посочения адрес на ищеца и съпругата му Олена Д. за целогодишно ползване по време на престоите им в България.

При така установените факти съдът обоснова от правна страна следното:

            С предявения иск по чл.170 ЗЗД ищецът претендира недействителност на учредената с нотариален акт на 30.06.2008г. върху апартамент-мезонет № 26 договорна ипотека в полза на „ОББ“ АД /правоприемник на „С.“ ЕАД/ поради това, че към тази дата ответниците-физически лица не са били собственици на имота. Съгласно чл.167, ал.3 ЗЗД ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява, поради което въпросът за собствЕ.тта е преюдициален спрямо действителността на ипотеката. Ако е учредена върху имот, който към момента на учредяването й не принадлежи на лицето, в чиято тежест се учредява, тя е недействителна по аргумент и на основание чл. 170 от ЗЗД /в този смисъл Решение  № 553/20.12.2011 г. по гр.д.№ 1166/2011г. на ВКС, ІV г.о. и цитираната в него съдебна практика/.

            Спорния по делото въпрос е дали преди учредяване на договорната ипотека към 02.06.2008г. ответниците-физически лица са загубили правото на собствЕ.т върху процесния апартамент с придобиването му от ищеца въз основа давностно владение по чл.79, ал.1 ЗС.

            На първо място следва да се посочи, че искът на ищеца не е погасен по давност. С първото решение на СГС по делото от 18.02.2015г. този иск е разгледан при правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗС-положителен установителен за собствЕ.т. При обжалването му с решението от 16.05.2016г. по в.гр.д.№ 2154/2015г. САС е приел, че искът е недопустим, тъй като ищецът няма правен интерес от положителен установителен иск, а от отрицателен установителен по чл.440 ГПК при твърденията и наличието на данни за започнало принудително изпълнение върху претендирания за собствен недвижим имот. С решението от 02.01.2018г. по гр.д.№ 4897/2016г. на ВКС решението на САС е обезсилено и делото върнато за ново разглеждане с констатация от касационния съд нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума и указания за провеждане на процедура по чл.129, ал.2 ГПК. Същите са изпълнени с молба от 21.02.2018г., в рамките на които се дължи произнасяне по повдигнатия правен спор. От това следва, че ищецът не е предявил нов иск срещу ответниците, нито е изменил предявения по реда на чл.214 ГПК, а с посочената молба е отстранил нередовностите на исковата молба. На основание чл.129, ал.5 ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването й.   

            На следващо място, ответниците по иска имат правното положение на необходими другари, тъй като с оглед естеството на спорното материално правоотношение решението трябва да е еднакво спрямо тях-чл.216, ал.2 ГПК вр.чл.215 ГПК. Съгласно чл.216, ал.2 ГПК при необходимото другарство извършените от някои от другарите действия имат значение и за неявилите се или неизвършилите тези действия другари. Но ако фактическите твърдения на другарите относно общите факти си противоречат съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото /чл.217 ГПК/. За разлика от ответника „ОББ“ АД в хода на делото ответниците-физически лица са отстъпили от първоначалната си позиция по оспорване на иска, като с депозираната на 03.12.2018г. молба са заявили изрично неговото признание, включително и на фактическите обстоятелства наведени в исковата молба.  Това признание не обвързва съда, който в изводите си следва да го цени спрямо данните и събраните по делото доказателства.

            Съгласно чл.79, ал.1 ЗС правото на собствЕ.т по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Фактическия състав на този придобивен способ обхваща владение върху определена вещ и изтичане на установения в закона срок. Според дефиницията на чл.68, ал.1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Признаците на владението са два-упражняване на фактическа власт чрез въздействие върху вещта лично или чрез другиго непрекъснато, явно и несмущавано /обективен/ и осъществяването му с намерение за своене, т.е. със съзнанието, че е собствена /субективен/. За разлика от него държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя /чл.68, ал.2/. Държателят няма намерение да свои вещта, т.е. отсъства субективния признак. С разпоредбата на чл.69 ЗС е въведена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Оборването й е в доказателствена тежест на оспорващия владението.

            Събраните по делото доказателства не установяват осъществяване фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС за да се направи правния извод, че към 02.06.2008г., т.е преди учредяване на договорната ипотека ищецът е придобил правото на собствЕ.т върху имота по давност.

            Според свидетелските показания ищецът се нанесъл в апартамента със семейството си през 2000г. /св.Стойнова и св.Д./ и живял там до около 2007г., както и плащал консумативните разходи. По делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението да е установил владение по-рано от 1998г., нито такива за упражнявана фактическа власт през 2008г., поради което не може да се приеме за установено, че е осъществявал непрекъснато владение в продължение на предвидения в закона 10 годишен срок.

            Не се установи в условията на главно и пълно доказване субективния признак на владението. Ищецът е украински гражданин и като чужденец за исковия период е подавал заявления за продължаване срока на пребиваване в страната и за издаване на лични документи пред МВР, Дирекция „Гранична полиция“, сектор „Миграция“ по реда и при условията на ЗЧРБ. Не е спорно, че към тях е приложил представените по делото три договора за наем от 01.05.2000г., от 26.07.2011г. и от 01.11.2002г., включително и изходяща от ответниците В. и А. Д.декларация, с която потвърждават предоставянето на имота за ползване на ищеца. По отношение два от тези договора /26.07.2011г. и 01.11.2002г./ в рамките на откритото производство по чл.193 ГПК се установи неистинност на положения за ищеца за „наемател“ подпис, а по отношение на третия от 01.05.2000г. оспорването не е доказано, тъй като според вещото лице е налице вероятност подписът да е бил положен от него. Независимо от неистинността на подписите тези частни по естеството си документи не са лишени от доказателствена стойност. Дори и да се приеме, че не е автор на изявленията ищецът ги е представил пред посочения държавен орган и се е ползвал от тях като доказателство за осигурено жилище в Република България. Това означава, че с конклудентни действия е потвърдил изявленията в договорите и признал съществуването на наемно правоотношение между него и ответниците-физически лица, което може да бъде и неформално. Едновременно с това в самите заявления и молби е посочил като адрес в страната процесния апартамент в гр.С., ул.Е. № 9 в семейство Д., съставляващо извънсъдебно признание, че не счита имота за свой, а принадлежи на В. и А. Д.. Тези обстоятелства опровергават твърдението да е упражнявал фактическа власт върху имота с намерение за своене, а на самостоятелно основание оборват и презумпцията по чл.69 ЗС. Ищецът е бил държател и като такъв е упражнявал фактическа власт с позволението и  съгласието на собствениците Д., което изключва качеството му на владелец по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС. Изводът не се разколебава от признанието на иска от последните и твърдението им договорите за наем да са били привидни, тъй като противоречат на събраните по делото доказателства и установените от тях факти, а и очевидно е направено с цел увреждане интересите на банката.

            По изложените съображения съдът намира, че ищецът не е придобил правото на собствЕ.т по давност на основание чл.79, ал.1 ЗС, считано от 02.06.2008г. Към тази дата собственици на имота са ответниците-физически лица, които са били такива и при учредяване на договорната ипотека-30.06.2008г. Следователно ипотеката е учредена в съответствие с чл.167, ал.3 ЗЗД и е действителна, обуславящо отхвърляне на предявения иск по чл.170 ЗЗД.

            При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответниците-физически лица разноски по делото от 5430лв.

            На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника „ОББ“ АД  разноски по делото от 16 750лв.

            Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, против В.С.Д., ЕГН **********, А.И.Д., ЕГН **********, двамата с адрес ***, ж.к.С., ул.*******,  и „О.Б.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** /правоприемник на „С.“ ЕАД/ иск с правно основание чл.170 ЗЗД за прогласяване нищожността на учредена на 30.06.2008г. с НА № 126, том ІV, рег.№ 4900, дело № 701/2008г. договорна ипотека от първите двама ответници в полза на третия върху следния недвижим имот: Апартамент-мезонет № 26 на първи и втори мансарден етаж със застроена  площ 212.62 кв.м., състоящ се от: на първо ниво-стая, дневна, столова, кухненски бокс, входно антре, баня-тоалетна, тераса и вътрешна стълба; на второ ниво-три стаи, коридор и баня-тоалетна, при съседи: на първи мансарден етаж-улица, коридор, ап.№ 25, двор и калканна стена; на втори мансарден етаж-улица, коридор, ап.№ 29, двор и калканна стена, заедно с 5.58% ид.ч., представляващи 33.08 кв.м. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо УПИ ХІІ-33.34 от кв.7в по плана на гр.С., местността Бул.България, целият с площ от 718 кв.м., при съседи: ул.Е., УПИ ХІІІ-37, УПИ ІІІ-35, УПИ ІV-32 и УПИ ХІ-29,30 с административен адрес гр.С., ул.Е. № 9.

ОСЪЖДА В.Д.Д.,*** да заплати на В.С.Д., ЕГН **********, и А.И.Д., ЕГН **********,***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 5430лв.

ОСЪЖДА В.Д.Д.,*** да заплати на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК*******, гр.С., разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от  16 750лв.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                        СЪДИЯ: