№ 357
гр. Велико Търново, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110103378 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният е иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пред. 1 ЗЗД.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че в периода 27.06.2013г. –
10.05.2019г. като наемател на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,
находяща се на адрес ***, е бил титуляр на партида с абонатен № ***, разкрита в
ответното дружество, без обаче това да го прави потребител на ВиК услуги, тъй като
не е собственик или носител на вещното право на ползване респ. строеж на
водоснабдения имот. Ищецът уточнява, че след водопроводното отклонение за
процесната сграда има повече от един потребител, поради което водомера на това
отклонение е общ, а потребената вода в самостоятелните обекти в сградата се измерва
с индивидуални водомери. Твърди, че до м. април 2018г. сметките му за вода са
формирани от изразходваното и отчетеното количество по индивидуалния водомер и
никакво или в минимален размер разпределено количество според показанията на
общия водомер. Допълва, че след посочения период към месечните му сметки за вода
са му начислявани количества от общия водомер в пъти по – големи от
индивидуалното му потребление. Ищецът изтъква, че по фактура от 26.06.2018г. за
обект кухня „Щастливеца” служебно са му начислени 269, 28 куб.м. вода на стойност
473, 93 лв. с ДДС, по фактура от 26.07.2018г. – 305, 411 куб.м. на стойност 537, 52 лв. с
ДДС, по фактура от 27.08.2018г.- 371, 716 куб.м. на стойност 654, 22 лв. с ДДС, по
фактура от 26.09.2018г. – 334, 419 куб.м. на стойност 818, 65 лв. с ДДС, по фактура от
26.10.2018г. – 280 куб.м. на стойност 686 лв. с ДДС, по фактура от 26.11.2018г. – 353,
1
627 куб.м. на стойност 866, 38 лв. с ДДС, по фактура от 27.12.2018г. – 462, 552 куб.м.
на стойност 1133, 25 лв. с ДДС, по фактура от 29.01.2019г. – 49, 792 куб.м. на стойност
122, 48 лв. с ДДС и по фактура от 26.03.2019г. – 16, 178 куб.м. на стойност 40, 36 лв. с
ДДС. Ищецът изтъква, че е платил посочените суми, които са в общ размер на 5332, 72
лв., но твърди, че ги е платил без основание, тъй като служебно начисленото
количество вода не му е доставено и изразходвано от него. Твърди, че разликата между
отчета на индивидуалните водомери и показанията на общия водомер се дължи на
започналия през визирания период ремонт на процесната сграда и изразходване на
големи количества вода в общите части на същата. По изложените съображения
ищецът смята, че ответното дружество се е обогатило неоснователно за негова сметка,
поради което иска същото да бъде осъдено да му върне сумата от 5332, 72 лв. като
получена без основание, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответното дружество заема становище за
неоснователност на предявения иск. Възразява, че ищецът е потребител на ВиК услуги
в качеството си наемател на процесния обект на основание чл. 2 ал. 3 от ОУ, одобрени
с Решение на ДКЕВР № ОУ-069/17.07.2006г., които са отменени понастоящем, но са
действали към момента на промяна на партидата. В тази връзка изтъква, че
собственикът на имота на основание договор за наем от 06.11.2012г. е подал заявление
за промяна на титуляра на съществуващата партида, за което е подписана декларация
съгласие от ищеца по делото и е заплатена цената на тази услуга. Ответникът не спори,
че сградата /бившия комплекс „***”/, в която е бил разположен наетия обект, има
монтиран общ водомер на водопроводното отклонение, както и индивидуални
водомери за отделните обекти в сградата, която представлява етажна собственост /ЕС/.
Изтъква, че в съответствие с чл. 30 от Наредба № 4/14.09.2004г. отчитането на
изразходваната в ЕС вода се извърша по общия водомер на водопроводното
отклонение, което се разпределя между отделните потребители в сградата, въз основа
на отчетите на индивидуалните водомери и при включване на всички разходи в
общите части и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. Ответникът
изтъква, че при отчета на водомерите през м. септември 2018г. е констатирана разлика
от 20 % между отчетеното по общия водомер количество вода и отчетите по
индивидуалните водомери. Допълва, че в тази връзка негови служители са извършили
проверка на СТИ, при която са констатирали, че общия и вторичните водомери работят
нормално, без следи от повреди по тях. Уточнява, че общият водомер е в метрологична
годност до 2022г. и е негова собственост, а сградната инсталация и индивидуалните
водомери са собственост и се поддържат от отделните потребители. Възразява, че за
периода м. юни 2018г. – м.март 2019г. е извършван ежемесечен отчет на
горепосочените водомери, като показанията им са отразявани в съответните карнети,
като при констатиран остатък по общия водомер е извършвано разпределение на
2
отчетената по него в повече вода пропорционално на отчетената индивидуална
консумация, съобразно изискванията на Наредба № 4/14.09.2004г. и ОУ, приети с
Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. Ответникът посочва, че за извършваното
разпределение са издавани процесните фактури. С тези доводи моли за отхвърляне на
иска с присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на
страните, намира за установено следното:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните, че ищецът в
качеството си на наемател на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,
находяща се на адрес гр. ***, ул. ***, е бил титуляр на партида с абонатен № ***.
Обстоятелство, което се установява от представения договор за наем от 06.11.2012г.,
имащ за предмет отдаването под наем на обект, съставляващ ресторант от две зали на
две нива с връзка между тях, заемащ част от целия първи етаж на бившето кино „***”,
както и служебна бележка на ответника от 11.01.2021г. Съгласно последната ищецът в
периода 27.06.2013г. – 10.05.2019г. е бил потребител на вода в горния обект с
посочения абонатен номер. В тази връзка ответникът е представил заявление за
промяна на партидата и декларация – съгласие от 21.06.2013г., изходящи от
наемодателя по договора за наем от 06.11.2012г. Съгласно действащите към него
момент ОУ предоставяне на ВиК услуги на потребители на ответника, одобрени с
решение № ОУ – 069/17.07.2006г. на ДКЕВР, потребител може да бъде и наемател на
водоснабден имот, за което е дадена писмена декларация – съгласие от собственика
/чл. 2 ал. 3/. Идентична разпоредба се съдържа и в следващите ОУ одобрени с решение
№ ОУ – 09/11.08.2014г. на ДКЕВР.
От представените преписи от карнети от индивидуалния водомер на ищеца,
общия водомер в сградата в гр. ***, ул. „***” 3, както и от издадените в периода
26.06.2018г. – 26.04.2019г. фактури се установява, че поради констатирана разлика
между показанията на индивидуалните водомери в процесната сграда и общия водомер
на ищеца служебно са разпределени 269, 28 куб. м. за периода 30.04.2018г. –
28.05.2018г.; 305, 411 куб.м. за периода 28.05.2018г. – 29.06.2018г.; 371, 716 куб.м. за
периода 29.06.2018г. – 30.07.2018г.; 356, 829 куб.м. за периода 30.07.2018г. –
31.08.2018г.; 359, 725 куб.м. за периода 31.08.2018г. – 28.09.2018г.;353, 627 куб.м. за
периода 28.09.2018г. – 26.10.2018г.; 462, 552 куб. м. за периода 26.10.2018г. –
27.11.2018г.; 49, 792 куб.м. за периода 27.11.2018г. – 04.01.2019г.; 16, 178 куб.м. за
периода 29.01.2019г. – 28.02.2019г. По делото не е спорно, че общата стойност на така
разпределеното количество вода от общия водомер възлиза на исковата сума от 5332,
72 лв. с ДДС и че същата е платена с представени към исковата молба преводни
нареждания. Факт, който изрично се признава от ответника.
Ответното дружество е изготвило писмо с изх. № 1 – 12126/15.10.2018г. до
3
собственика на сградата и наемодател на ищеца, с което го уведомява, че за м.
септември 2018г. разликата между отчетеното по общия водомер количество вода и
отчетите на индивидуалните водомери е по – голяма от 20%, а именно 186, 39 % и че
може да подаде молба за назначаване на комисия за установяване причините за тази
разлика. Писмото е изпратено с обратна разписка, но се е върнало невръчено като
непотърсено.
От констативен протокол от 27.11.2018г. се установява, че служители на
ответника са извършили проверка на общия и индивидуалните водомери в процесната
сграда и са констатирали, че същите работят нормално и че няма следи от повреди по
общия водомер и водомерния възел. При контролното засичане е установена разлика
от 942 куб.м.
От показанията на свид. *** – баща на законния представител на ищеца се
установява, че наличието на надписани количества вода от общия водомер, до който
нямат достъп, съвпада със започналите строителни работи в югоизточната част на
сградата от нейния собственик. Забелязал е, че строителните работници са обливали
вода участъците от сградата, които се събаряли, за да не се вдига прах, както и гумите
на товарните автомобили, защото били кални. Според свидетеля тази вода е
консумирана от общия водомер, който освен това бил неизправен.
От показанията на свид. *** – служител на ответното дружество се установява,
че във връзка с установена разлика над 20% между отчетите на общия и
индивидуалните водомери в процесната сграда е извършена проверка на място, за
което е изпратено писмо до собственика на обекта. При проверката служителите на
ВиК не са установили нередности по двата вида водомери. Общият водомер е с
метрологична годност до 2022г.
От показанията на свид. *** – служител на ответника се установява, че е
съставил приложения по делото КП след извършване на проверка на водомерите в
сградата на бившето кино „***”. Нямало видими проблеми с водомерите, както и
течове. При проверката видял, че има работници в сградата, но не знае от къде са
ползвали вода.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Фактическият състав на иска по чл. 55 ал. 1 пред. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване на нещо при начална липса на основание. В тежест на ищеца е
да докаже, че е платил, а ответника е получил процесната сума. В тежест на последния,
при въведените твърдения от ищеца за липсата на основание за получаването й, е да
установи пълно и главно фактите, от които произтича правото му да я задържи. В
случая ответникът следва да докаже, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение по договора за доставка на питейна вода и услуги по
4
пречистване и че е налице хипотезата на чл. 39 ал. 2 т. 3 и т. 4 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/2004г./. Според същата
изразходваното количество вода се определя чрез отчет на водомерите, като разликата
между данните по обшия водомер и общия размер на данните по индивидуалните
водомери се разпределя пропорционално на отчетените по последните количества.
Тази разлика и цената й се записва на отделен ред във фактурата и се начислява в
общата сума на всеки потребител.
По делото безспорно се доказа, че ищецът е заплатил на ответника общо сумата
от 5332, 72 лв. като стойност на служебно разпределено количество вода от общия
водомер в процесния обект на потребление по издадени фактури в периода
26.06.2018г. – 26.03.2019г. Следователно факта на получаване на сумата е установен по
несъмнен начин и това обстоятелство се признава изрично от ответника.
За да обоснове недължимото получаване на тази сума ищецът е оспорил
качеството си на потребител на ВиК услуги с доводи, че не е собственик или носител
на ограничено вещно право. Според § 1 т. 2 от ДР на ЗРВКУ потребители на ВиК
услуги са собствениците и/или ползвателите на съответните имоти или на имоти в
етажната собственост, а съгласно чл. 3 ал. 1 Наредба № 4/2004г. потребители са
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдени имоти респ. на жилища или нежилищни
имоти в сгради – етажна собственост. Според настоящият състав на ВТРС тази
законова уредба не ограничава потребителите на ВиК услуги само до собствениците
или носителите на ограничено вещно право на строеж или ползване. Потребители са
всички лица, които ползват имота на правно основание, вкл. договорно такова, в
частност и по договор за наем. За възникване на облигационно отношение между
наемателят и оператора на ВиК услуги е необходимо партидата при последния да е
открита или прехвърлена на името на наемателя /арг. чл. 9а от Наредба № 4/2004г./.
Нещо повече, по аргумент от задължителните разяснения от ТР № 2/17.05.2018г. на
ОСГК следва да се приеме, че изброяването на субектите в горепосочените нормативни
актове не е изчерпателно и договорната свобода допуска възникване на облигационно
отношения между ВиК оператора и други лица, различни от тези по § 1 т. 2 от ДР на
ЗРВКУ респ. чл. 3 ал. 1 Наредба № 4/2004г. В тази връзка въведената в ОУ на
ответника възможност за възникване на договорни отношения с наемател на
водоснабден обект не противоречи на закона, но наличието им изисква да се спазят
предвидените за това в ОУ специфични изисквания.
Съгласно чл. 2 ал. 3 от ОУ, одобрени с решение № ОУ – 069/17.07.2006г. на
ДКЕВР и действащи към релевантния за спора момент, потребител на ВиК услуги
може да бъде и наемател на имот за времето на наемното правоотношение при дадено
5
от собственика писмено съгласие с нарочна декларация. В случая това изискване е
спазено и наемодателят по процесния договор за наем е подал заявление за смяна на
партида от 21.06.2013г. и е дал писмено съгласие от същата дата партидата за наетия
обект да се прехвърли на ищеца, като се е задължил да отговаря солидарно с него за
задълженията за консумирана вода. Следователно, предвид даденото от собственика
съгласие и след откриване на партида на името на ищеца при доставчика на ВиК
услуги с абонатен № *** между последните два правни субекта е възникнало
облигационно отношение за доставка на питейна вода и предоставяне на услуги по
пречистване. Видно от представената служебна бележка това облигационно отношение
е съществувала в периода 27.06.2013г. – 10.05.2019г., в който партидата на наетия
обект се е водила на ищцовото дружество. Исковия период попада в него, поради което
основното възражения на ищеца, че е не потребител на ВиК услуги за процесния обект
се явява напълно неоснователно.
Безспорно се установи по делото, че за исковия период съществуващите между
страните договорни отношения се регламентират от Общи условия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г., като няма спор, че същите са влезли в сила
по отношение на ищеца, в съответствие с изискванията на чл. 11 ал. 7 ЗРВКУ. По
силата на съществуващата договорна връзка ищецът като ползвател на ВиК услуги за
процесния обект е поел задължение да заплаща доставеното му и потребено
количество вода – чл. 5 т. 6 от ОУ. Съгласно чл. 30 и чл. 32 ал. 1 от Наредба № 4/2004г.
изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, като ВиК
услугите се заплащат въз основа на измереното количество вода, отчетено чрез
монтираните водомери.
По делото не е спорно, че през исковия период ищецът е потребил количествата
вода вписани в карнетния лист въз основа на отчитането на индивидуалния му водомер
/листи 52 и 54/. Срещу всеки от месечните отчети стои подпис на представител на
ищеца, който не е оспорен по делото, поради което следва да се приеме, че
вписванията в карнетния лист, доказват консумираната от ищеца вода. По делото не са
оспорени и вписаните в карнета на общия водомер показания, както и изчислената
разликата между тях и сумите по индивидуалните отчети. При липсата на изрично
възражения от ищеца по делото, съдът е длъжен да приеме, че през всеки от
процесните месеци е констатирана разлика, такава каквато е вписана в карнетния лист
на общия водомер /лист 53/. Освен това ищецът не е оспорил по делото и че
извършеното разпределение на констатираната разлика по см. на чл. 39 ал. 2 т. 3 от
Наредба № 4/2004г. не е пропорционално на отчетените количества по индивидуалния
му водомер. Следователно следва да се приеме, че за всеки от исковите месеци
разпределението на разликата между общия водомер и сумите по индивидуалните
отчети е извършени в съответствие с фактическия състав на чл. 39 ал. 2 т. 3 от Наредба
№ 4/2004г. респ. че ищецът дължи цената на начислената му разлика във всяка една от
6
приложените от него фактури в общ размер на 5332, 72 лв.
Недължимостта на тази сума не може да бъде отречена, поради обстоятелството,
което ищецът се домогва да докаже, а именно, че през процесния период друг субект е
консумирал вода, която се е отчитала по общия водомер. Дори да се приеме за доказан
този факт, задължението за заплащане на водата възниква за него на основание
съществуващата договорна връзка с доставчика на ВиК услугите. След заплащането й,
ако някой неправомерно е ползвал такива, за ищецът ще възникне вземане за
неоснователно обогатяване за платената от него цена. Недължимостта на тази сума
може да се отрече само, ако се установи, че консумацията й се дължи на повреда във
водомерния възел или общия водомер, които следва да се поддържат в изправност на
ответника. Подобно доказване по делото не бе повредено. Напротив от представения
КП от 27.11.2018г. се установява, че по общия водомер и водомерния възел няма следи
от повреди и теч, както и че те функционират нормално. Наличието на разлика между
отчета по общия водомер и индивидуалните водомери по – голяма от 20 % също не е
основание за недължимост на цената на разпределената на ищеца вода от общия
водомер /арг. чл. 32 ал. 7 от Наредба № 4/2004г./.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТРС намира, че ответникът
успя да докаже в условията на пълно и главно доказване, че за него съществува
основание за получаване и задържане на процесната сума, тъй като ищецът като
потребител на ВиК услуги в процесния обект дължи цената на разпределената му
разлика между отчетите на общия и индивидуалните водомери в сграда – етажна
собственост, находяща се в ***, бивше кино „***”, при начисляването на която през
исковия период са спазени изискванията на чл. 39 ал. 2 т. 3 и т. 4 от Наредба №
4/2004г. Следователно предявеният иск по чл. 55 ал. 1 пред. 1 ЗЗД подлежи на
отхвърляне изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение определение по реда на чл. 78
ал. 8 ГПК вр. чл. 25 ал. 1 НЗПрП в размер на 150 лв.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВИМАР” ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. ***, *** против "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ЙОВКОВЦИ" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „П. Яворов” № 30 иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пред. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 5332, 72 лв., представляваща
получена без основание стойност на служебно разпределено количество вода от общ
7
водомер за обект на потребление в гр. ***, ул. „Христо Ботев” № 3 по партида № ***,
за което са издадени фактури в периода 26.06.2018г. – 26.03.2019г., като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА „ВИМАР” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ЙОВКОВЦИ" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „П. Яворов” № 30, СУМАТА от 150 лв. /сто и петдесет лева/ -
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78 ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8