РЕШЕНИЕ №
гр. Нова Загора,
11.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД в
публичното заседание на двадесет и шести февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
при участието на секретаря Диана Дечева
и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия НЕНОВА гр. дело № 1480 по описа за 2019 г. на Районен съд – Нова
Загора и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 във вр. с чл.333, ал.1, 3 във вр. с чл.193, ал.1 от КТ.
Производството е
образувано по искова
молба от
адв. П.К.З. ***, като пълномощник и
процесуален представител на ищеца В.Х.Р., с ЕГН ********** против „ВАЛ СОЛАР” ЕООД, с ЕИК *********.
В исковата молба се
посочва, че ищцата е работила при ответното дружество, като продавач-консултант
на постоянен
трудов договор, с трудово възнаграждение от 595.00 лв. месечно, считано от 23.10.2018 г.,
съгласно приложен по делото трудов договор.
Процесуалния представител посочва, че ищцата страда от различни трайни
заболявания, като посочва три от тях:
„Захарен
диабет тип 2” с неврологични усложнения, видно от заверено копие от Експертно
решение № 4451/03.10.2018 г. на ТЕЛК Сливен, като заболяването датирало от 2010 г., което било отбелязано в самото
решение/доказателство № 21.
„Биполярно
афективно разстройство”, видно от амбулаторен лист № 000552/17.07.2019 г. на
психиатър д-р Теменужка Рангелова /доказателство № 3/, както и от анамнезата от
доказателство № 2, като заболяването датирало от 2015 г.
„Увреждане на
междупрешленни дискове в поясен отдел на гръбначен стълб с радикулопатия”,
видно от Епикриза от 12.06.2019 г. на отделението по нервни болести на
медицински комплекс „Св. Иван Рилски" гр. Стара Загора /доказателство № 4а/
и Епикриза от клиника по нервни болести при УМБАЛ „Професор д-р Ст.
Киркович" АД Стара Загора от 06.07.2019 г. /доказателство № 46/.
Посочва, че от
приложените осем заверени копия на листи от личната амбулаторна карта,
представени като доказателство № 5, на 30.05.2019 г., доверителката му получила
криза на междупрешленните дискове /л. № 2 от док. № 5/. Лекуващия лекар
предписал 10 дни домашен стационар, считано от 30.05.2019 г. до 08.06.2019 г.,
което било видно от заверено копие от болничен лист № Е 20182793809 /доказателство
№ 6/.
Непосредствено след изтичане на срока на болничния лист, поради
задълбочаване на заболяването, ищцата постъпила на стационарно лечение в МБАЛ -
МК „Св. Иван Рилски” в отделението по нервни болести. За престоя й бил издаден
болничен лист № Е20182997526 /доказателство № 7/, за период от три дни, считано
от 10.06.2019 г. до 12.06.2019 г. Видно от епикризата приложена, като
доказателство № 4а, тя постъпила „със силни болки и скованост в поясен отдел,
седалището и долните крайници”, като била изписана три дни по-късно без
подобрение, както било посочено в епикризата, цит.: „Изписва се без
промяна".
Докато била в
болницата уведомила за това управителката на магазина, в който работила -
Стефка Горанова, съгласно разпоредбата на раздел трети, точка първа и трета от
длъжностната й характеристика /доказателство № 1б/.
Разяснява, че
след изписването й ищцата не успяла да представи пред работодателя болничния
лист още на другия ден след изписването - 13.06.1019 г., тъй като не разполагала
с него. Такъв получила по ЕКОНТ на 17.06.2019 г. в понеделник, което било видно
от самия болничен лист.
Посочва, че в
петьк следобяд на 14.06, около 16:30 часа служител на ЕКОНТ й връчил поканата /док.
№ 9/, като й разяснил да се яви веднага в Сливен, за да даде исканите в
поканата обяснения. Ищцата се обадила на управителката на магазина Горанова, за
да я попита защо да ходи до Сливен на неизвестен до момента адрес, за да дава
обяснения и да й каже, че получената покана била без печат на подателя.
Попитала също дали няма някаква грешка, защото на посочените в тази покана дни,
тя е била в болница, а управителката е била уведомена за това.
Твърди, че вместо
разяснения, управителката се обърнала към нея с обидни думи, нахокала я и
казала да не я търси повече по никакъв повод, дори и да умира по болниците.
Посочва, че ищцата не отишла на посочения в поканата сливенски адрес по много
причини:
1.
Посочената крайна дата за даване
на обясненията била 14.06.2019 г., който бил денят на получаване на поканата, а
самата покана била връчена след 16:30 часа. Кога и с какво да отиде до Сливен
на този последно посочен ден. Нямала собствена кола, а селото в което живеела
по това време нямало обществен траспорт. Единствената възможност била да вика
такси от Сливен, но тя нямала и материалните възможности за това. А дори и да
ги е имала и при най-добрата организация, щяла да пристигне в Сливен след не
по-малко от 2 часа, когато едва ли някой щял да я чака, за да дава каквито и да
са обяснения.
2.
Обстоятелството, че била в
болница на посочените в поканата дни и била уведомила работодателя за това,
въпреки че болничния лист още не й бил даден, за да го представи.
3.
На следващо място бил фактът,
защо след като работи в Нова Загора и знае седалището на фирмата в която
работи, трябва да отива до Сливен на неизвестен адрес, за да даде обяснения и
то след посочения в поканата ден.
4.
Обстоятелството, че в изпратената
покана не бил посочен подател. От долу на поканата пишело работодател, но не
било посочено име, а само подпис. Освен това на мястото където пише работодател
нямало поставен печат.
Посочва също,
че считано от следващия на изписването ден, доверителката му получила 15 дни
болничен лист при домашен стационар, видно от болничен лист Е20197127783 /доказателство
№ 8/, считано от 13.06.2019 г. до 27.06.2019 г., като следвало да се яви в
петък 28.06.2019 г., на контролен преглед в клиниката по неврология в Стара
Загора. Твърди, че тя отишла до клиниката, но лекарят, който трябвало да
направи приема отсъствал. Същият ден се обадила по телефона на управителката на
магазина Горанова за възникналото усложнение и причината, поради която не може
да се яви на работа.
Уточнява, че
следващите дни събота и неделя били почивни и в понеделник 01.07.2019 г., видно
от епикриза /док. № 46/, тя постъпила в болницата, като била изписана на 06.07
и отново има болничен лист до 16.07.2019 г. Този лист бил представен на работодателя
лично, в лицето на съпругата му Мария Василева, какъвто бил редът във фирмата.
По време на
домашното си лечение, на 12.07.2019 г., от куриер по ЕКОНТ, ищцата получила
покана /доказателство № 10/, която по външен вид била подобна на предходната. По
същия начин и със същата бланка, без посочен подател, се съобщавало на ищцата,
че на основание чл.193, ал.1, от КТ и във връзка с извършено дисциплинарно
нарушение, в периода 28 до 30.06.2019 г., изразяващо се в неявяване на работа
без представяне на оправдателен документ, да се яви в гр. Сливен на бул. „Цар
Освободител” бл.3, вх.„В”, ап.8, до 15.06.2019 г. и да даде писмени обяснения.
Единствената разлика с предишната покана било наличието на печат, върху думата
„Работодател”. Твърди, че ищцата, имайки предвид, че действително в петък 28
юни не била на работа, но тъй като се обадила на управителката за причините, очаквала
да бъде водена в платен или неплатен отпуск. За отсъствието й имало
оправдателна причина, предвид продължителното заболяване. Посочва, че относно
написаните в поканата отсъствия за 29 и 30 юни, това били почивни дни и неясно
защо били написани тези дати, като работни дни, а и освен това, в този момент
била в болнични и било невъзможно в това си състояние да пътува до гр. Сливен.
Посочва, че на
следващо място било още по-важно обстоятелството, че в поканата било написано
да се яви до 15 юни, а тази дата е изтекла почти месец по-рано. Имайки предвид
тези аргументи, тя приела написаното или за грешка или за досадна шега, имайки
предвид и предишната подобна покана, която също останала без последствия от
страна на работодателя, въпреки изричното питане на доверителката по този
въпрос.
Видно от л. 8
от доказателство № 5, болничните са били продължени от 17.07 до 31.07.2019 г.,
който болничен лист бил представен на 24.07.2019 г., а ищцата не запазила копие
от него.
Сочи, че след
приключване на последния болничен лист, считано от 17.07.2019 г. до 31.07.2019
г., един ден по-рано на 30.07.2019 г., ищцата отишла при управителката Горанова
и заедно с посочения болничен лист за 15 дни представила писмена молба, за
ползване на полагаемия платен годишен отпуск, считано от датата на изтичане на
последния болничния лист, а именно - 01.08.2019 г., тъй като лекарите й
препоръчали продължаване на лечението поне още двадесетина дни, но имайки
предвид, че няма много полза от ползването на болнични, както за работника, така
и за работодателя, тя решила да ползва полагаемият за годината отпуск. По тази
причина не се явила на работа през следващите дни.
На 06.08.2019
г., вместо уведомление за разрешения отпуск, по куриер й била връчена Заповед №
141/01.08.2019 г. на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание
уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение, считано от издаване на
заповедта 01.08.2019 г. /доказателство № 11/. В същата заповед било посочено,
че ищцата дължи на работодателя обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на
една работна заплата от 595.00 лв. равняващо се на месечното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието.
Твърди също,
че при проверка в НОИ след няколко дни тя установила, че представеният на
работодателя болничен лист, считано от 17.07.2019 г. до 31.07.2019 г., не бил
представен от работодателя в НОИ за изплащане и по този начин, умишлено бил
лишил ищцата от законно гарантираните й социални права.
Сочи се, че
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е
незаконосъобразна.
В обобщение се
претендира от съда да постанови решение, с което на основание чл.344, ал.1, т.1
от КТ да признае уволнението за незаконно и да го отмени; на основание чл.344,
ал.1, т.2 да постанови В.Х.Р. да бъде възстановена на предишната си работа; на основание
чл.344, ал.1, т.3 да бъде осъдено „ВАЛ СОЛАР” ЕООД да заплати на ищцата
обезщетение за времето през което е останала без работа, поради уволнението в
размер на брутното трудово възнаграждение за всеки месец, но за не повече от 6
месеца, в размер на общо 3570 лева; на основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ да
бъде задължен ответника „ВАЛ СОЛАР” ЕООД с представител В.П.В. да извърши
поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищцата.
Предвид горепосоченото ищцовата страна моли съдът да
постанови решение с което, на основание чл.344, ал.1, т.1, 2 ,3 и 4 от КТ във
вр. с чл.225 от КТ:
- Признае за незаконно
уволнението й и отмени като незаконосъобразна Заповед № 141/01.08.2019 г. на
работодателя за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение” и прекратяване
на трудовото правоотношение, считано от издаване на заповедта – 01.08.2019 г.
на основание чл.330, чл.2, т.6 от КТ / дисциплинарно уволнение /;
- Да я възстанови на предишната й работа на длъжността
„продавач-консултант” в ответното дружество, която е заемала преди уволнението;
- Да осъди ответното дружество да й заплати месечно
обезщетение в размер на брутното й трудово възнагреждение – 595.00 лева за
времето, през което е останала без работа, поради уволнението, но за не повече
от 6 месеца, считано от датата на уволнението ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на настоящото дело в съда до
окончателното й плащане;
- Да бъде задължен ответника „ВАЛ СОЛАР” ЕООД да извърши
поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищцата.
Претендира разноски по делото. Към исковата молба са
приложени доказателства, като се прави искане същите да бъдат приети от съда.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника и същият е изразил становище по него, като изцяло оспорва
предявените от ищцата искове, както по основание, така и по размер. Ответника
оспорва множеството твърдения, заявени с исковата молба, касаещи работно време,
почивни дни, форма и начин на уведомяване на управителката от страна на ищцата
за отсъствие от работното място, поради заболяване или друга причина. Оспорват
се твърденията в исковата молба за изслушване на работника и искане на
обяснения, като излага съображения в тази насока.
В отговора на писмената молба пълномощника на ответното
дружество адв. П.С.Н. твърди, че със заповед № 145/14.10.2019 г. и покана от
същата дата, връчени на ищцата на 15.10.2019 г., чрез нотариус Николай Бъчваров
с рег. № 416 на НК е отменил заповедта за уволнението й, паралелно с което била
поканена да се яви в законоустановения срок за започване на работа на заеманата
от нея длъжност, но ищцата не отговорила на поканата, нито се върнала на
работа.
Към отговора са приложени писмени доказателства, които
ответника моли да бъдат приети от съда.
Ответната
страна отправя искане за допускане на гласни доказателства при режим на
довеждане.
С разпореждане
№ 3786/22.11.2019 г. по гр.д. 1480/2019 г. по описа на Районен съд – Нова
Загора съдът е оставил без уважение исковата молба по делото, като е указал на
ищеца да отстрани допуснатите нередовности в нея, указани в обстоятелствената
част на разпореждането в едноседмичен срок от получаване на съобщението, както
и съда е указал на ищецът, че ако не отстрани в срок посочената нередовност на
исковата молба, същата ще бъде върната, заедно с приложенията към нея, а
производството по делото ще бъде прекратено. Разпореждането е връчено на
ищцата, чрез пълномощника адв. П.З. на 26.11.2019 г.
На 03.12.2019
г. по делото е депозирано искане от адв. З., с което моли съдът да отмени
разпореждане № 3786/22.11.2019 г. за оставяне на делото „без движение”, тъй
като същото било изцяло незаконосъобразно за което е изложил писмени
съображения.
Съдът
констатира, че в указания от него срок, който е изтекъл на 03.12.2019 г.
ищцовата страна не е изпълнила указанията и не е отстранила допуснатите
нередовности, поради което съдът е прекратил производството по делото с
Определение № 850/05.12.2019 г. и е върнал исковата молба, заедно с
приложенията по нея.
В
законоустановения срок Определение № 850/05.12.2019 г. било обжалвано от
ищцовата страна пред Окръжен съд – Сливен, който с Определение № 91/05.02.2020
г. по въззивно ч.гр.д. 79/2020 г. е отменил определението на Районен съд – Нова
Загора и го е върнал за разглеждане.
Съдът е
преценил, че исковата молба е редовна и предявения с нея иск е допустим и
намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане по реда на гл.XXV от ГПК
– Бързо производство, в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
С Определение
№ 129/12.02.2020 г. по гр.д. 1480/2019 г. съдът е постановил делото да се
разгледа по реда на чл.310 и сл. от ГПК.
На 19.02.2020
г. с вх.№ 859 в Районен съд – Нова Загора е постъпило становище от адв. П.Н., в
качеството му на процесуален представител на ответника, с което посочва, че
поддържа изцяло доводите си, заявени с писмения отговор по делото, поддържа
доказателствените си искания и ще се ползва от допуснатите свидетелски
показания , в т.ч. и от тези посочени от ищеца.
В становището
се заявява, че работодателя не бил уведомен от ищцата, нито устно, нито
писмено, че същата страда от такъв тип заболявания при наличието на които
работника се ползва със специална защита по смисъла на чл.333 от КТ, в частност
при хипотезата на чл.333, чл.1, т.2 и 3 от КТ. От друга страна се сочи, че в
случай, че ищцата е страдала от болест, определена в наредба на министъра на
здравеопазването, то същата е следвало да представи пред работодателя
удостоверителни медицински книжа, което тя не била сторила, вкл. и до издаване
на заповедта за уволнение.
Адв. П.З. е
направил допълнение на исковата молба с което е поискал увеличение в частта за
обещетението за оставане без работа на ищцата за месец януари 2020 г. от 595
лв. на 610 лв., във връзка с увеличаване на минималната работна заплата за 2020
г., съгласно постановление на Министерски съвет ПМС № 350/19.12.2019 г. Освен
това е допълнил искането си за увеличаване на претенцията, относно разноските с
още 200 лв., присъдени по въззивно ч.гр.д. 79/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Сливен.
В постъпило
становище от адв. П.З. ищцовата страна поддържа предявените искове. Посочва, че
освен заповедта за отмяна на дисциплинарното уволнение, ответника бил
представил и график за сумираното отчитане на работното време за месец юни 2019
г., които според него сочели за недвусмислено признание на иска.
Сочи още, че
ответната страна в стремежа си да докаже, че трите дни неоправдани отсъствия,
поради които ищцата била уволнена, а именно 28, 29 и 30.06.2019 г., съгласно
представения от ответника График за сумирано отчитане на работното време за
месец юни 2019 г., неподписан от ищцата, показвал също така, че ищцата не е
отсъствала дори и един час през месец юни 2019 г., като нито е променена
нормата й за продължителност на работното време, нито е отбелязано да не е
отработила всички 160 работни часове за месеца.
В дадения от
съда едноседмичен срок са постъпили писмени защити от страните по делото.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съдът е приел писмените доказателства по делото: Трудов
договор № 174/23.10.2018 г., Експертно решение № 4451 от 162 от 03.10.2018 г.
на ТЕЛК Сливен, Амбулаторен лист № 000552/17.07.2019 г., Епикриза на В.Х.Р. от
Мед. Комплекс Св. Иван Рилски ЕООД Стара Загора, Епикриза от ОДА 19 версия
02/02.04.2015 г. МБАЛ Проф. Д-р Ст. Киркович АД, Копие от лична амбулаторна
карта на В.Х.Р., Болничен лист № Е20182793809, Болничен лист № Е20182297526, Болничен
лист № Е20197127783, Служебен бон на л.28 от делото, Покана до В.Х.Р. на л.29,
Служебен бон на л.30 от делото, Покана до В.Х.Р. на л.31, Заповед №
141/01.08.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание за прекратяване на
трудово правоотношение № 174/23.10.2018 г., Наредба № 5/20.02.1987 г. за
болестите, при които работниците имат закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ,
Нотариална покана от „ВАЛ СОЛАР” ЕООД до В.Х.Р., чрез нотариус Николай Бъчваров, Разписка от
06.08.2019 г., График при сумирано отчитане на работното време за месец юни
2019 г., Копие от книга за регистриране на болнични листи на „ВАЛ
СОЛАР” ЕООД, Служебна бележка с изх.№ 455/04.11.2019 г., Заповед №
145/14.10.2019 г., Покана до
В.Х.Р. от 14.10.2019 г., Разписка към нотариална покана акт № 44 том 2 общ.
Рег. № 7342, Пощенски плик с пощенско клеймо от 08.11.2019 г., Договор за
правна помощ и съдействие серия С№**********, Пощенски плик на л.57 от делото,
Декларация от В.Х.Р., График при сумирано отчитане на работното време през
месец юни 2019 г. за кухня „Валентино”, ч.гр.д. 79/2020г. по описа на Окръжен
съд – Сливен.
С Определение
№ 129/12.02.2020 г. по гр.д. 1480/2019 г. съдът постанови делото да се разгледа
по реда на чл.310 и сл. от ГПК.
Безспорно установено
е, че страните по
делото сключили трудов договор №
174 на 23.10.2018 г.
Ищцата В.Х.Р., с ЕГН ********** е работила
при ответното дружество „ВАЛ СОЛАР” ЕООД, с ЕИК *********, като
продавач-консултант на постоянен трудов договор, с трудово възнаграждение от 595.00 лв. месечно.
Видно от доказателствата ищцата страда от различни трайни заболявания:
„Захарен
диабет тип 2”, като заболяването
датира от 2010 г., „Биполярно
афективно разстройство”, датиращо от 2015 г. и „Увреждане на
междупрешленни дискове в поясен отдел на гръбначен стълб с радикулопатия” от
12.06.2019 г.
За периода от
месец юни – месец юли 2019 г. ищцата била в отпуск по болест, когато на
06.08.2019 г. й е връчена Заповед № 141/01.08.2019 г. на работодателя за
налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от издаването на заповедта, а именно 01.08.2019 г. В
същата заповед е посочено, че ищцата дължи на работодателя обезщетение по
чл.221, ал.2 от КТ в размер на 1 работна заплата от 595.00 лева, равняващо се
на месечното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
Трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл.187, ал.1, т.1 във
вр. с чл.188, т.3 във вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ със Заповед №
141/01.08.2019 г. на управителя на дружество
„ВАЛ СОЛАР” ЕООД В.П.В..
Ищцовата
страна претендира съдът да постанови решение, с което, на основание чл.344, ал.1, т.1, 2 ,3 и 4 от КТ във
вр. с чл.225 от КТ:
- Признае за незаконно
уволнението на ищцата и отмени като незаконосъобразна Заповед № 141/01.08.2019
г. на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение” и
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от издаване на заповедта –
01.08.2019 г. на основание чл.330, чл.2, т.6 от КТ / дисциплинарно уволнение /;
- Да я възстанови на предишната й работа на длъжността
„продавач-консултант” в ответното дружество, която е заемала преди уволнението;
- Да осъди ответното дружество да й заплати месечно
обезщетение в размер на брутното й трудово възнагреждение – 595.00 лева за
времето /от януари 2020 г. – в размер на 610 лева/, през което е останала без
работа, поради уволнението, но за не повече от 6 месеца /3585 лева/, считано от
датата на уволнението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на настоящото дело в съда до окончателното й плащане;
- Да бъде задължен ответника „ВАЛ СОЛАР” ЕООД, да извърши
поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищцата.
Процесуалния представител на ищцата претендира разноски по
делото, в т.ч. и присъдените по в.ч.гр.д. 79/2020 по описа на Окръжен съд -
Сливен.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника и същият е изразил становище по него, като изцяло оспорва
предявените от ищцата искове, както по основание, така и по размер. Ответника
оспорва множеството твърдения, заявени с иковата молба, касаещи работно време,
почивни дни, форма и начин на уведомяване на управителката от страна на ищцата
за отсъствие от работното място, поради заболяване или друга причина. Оспорват
се твърденията в исковата молба за изслушване на работника и искане на
обяснения, като излага съображения в тази насока.
В отговора на писмената молба пълномощника на ответното
дружество адв. П.С.Н. твърди, че със заповед № 145/14.10.2019 г. и покана от
същата дата, връчени на ищцата на 15.10.2019 г., чрез нотариус Николай Бъчваров
с рег. № 416 на НК е отменил заповедта за уволнението на ищцата, паралелно с
което била поканена да се яви в законоустановения срок за започване на работа
на заеманата от нея длъжност, но ищата не е отговорила на поканата, нито се е
върнала на работа.
Ответната
страна отправи искане за допускане на гласни доказателства при режим на
довеждане.
В становище адв.
П.Н. заявява, че работодателя не бил уведомен от ищцата, нито устно, нито
писмено, че същата страда от такъв тип заболявания при наличието на които
работника се ползва със специална защита по смисъла на чл.333 от КТ, в частност
при хипотезата на чл.333, чл.1, т.2 и т.3 от КТ, като за съществуването на болестите,
от които страда ищцата, ответното дружество е узнало едва след връчването на
исковата молба и приложените към нея доказателства. Сочи, че ако ищцата страдала
от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, то същата
следва да представи пред работодателя удостоверителни медицински книжа, което не
сторила, вкл. и до издаване на заповедта за уволнение.
В постъпило
становище от адв. П.З. ищцовата страна поддържа предявените искове. Посочва, че
освен заповедта за отмяна на дисциплинарното уволнение, ответника бил
представил и график за сумираното отчитане на работното време за месец юни 2019
г., които според него сочат за недвусмислено признание на иска.
Сочи, че
ответната страна в стремежа си да докаже, че трите дни неоправдани отсъствия, поради
които ищцата е уволнена, а именно 28, 29 и 30.06.2019 г., съгласно представения
от ответника График за сумирано отчитане на работното време за месец юни 2019
г., неподписан от ищцата, показва също така, че ищцата не е отсъствала дори и един
час през месец юни 2019 г., като нито е променена нормата й за продължителност
на работното време, нито е отбелязано да не е отработила някой от всички 160
работни часове за месеца.
Адв. З.
навежда, че съгласно разпоредбата на чл.344, ал.2 от КТ работодателят не може да
отмени заповедта за уволнение, след предявяване на иска пред съда.
В откритото
съдебно заседание на 26.02.2020 г. съдът отхвърли искането на адв. З. да се
приеме наличие на безспорно признание на иска по чл.237 от ГПК. В заседанието е
представена от ищцовата страна и декларация, че ищцата не е работила от уволнението, както и трудова
книжка, от която това обстоятелство е видно.
Съдът допусна
до разпит трима свидетели от страна на ответника, а именно Стефка Георгиева
Горанова, Динка Сивова Пеева и Галина Мариева Борисова.
Стефка Горанова посочва, че работи в търговски обект на ответното
дружество на длъжност продавач-консултант и е била отговорник. Относно В.Р.
сочи, че е била на работа до април 2019 г., последната не се е обаждала на нея
или работодателя в края на месец юни миналата година, не се е явила на работа и
е представила някакъв документ за неявяването си. Отговаря запитана, че
трудовото правоотношение на Р. е прекратено, поради това, че не е дошла на работа
и не знае да е представила болничен за 28, 29 и 30.06.2019г.
Разпитана свидетелката Динка Пеева заявява, че работи като
продавач-консултант в обекта „ВАЛ
СОЛАР” ЕООД, където работила и В.Р. на същата длъжност. Посочва, че Р. излязла
в болнични срещу някакви празници и не дошла повече на работа. Запитана дали
знае да се е обаждала ищцата на някой за датите 28 , 29 юни миналата година
отговаря отрицателно.
Запитана от съда от къде знае за това,
че Р. е излязла в болнични отговаря, че се разчува от коментари. Посочва, че не
знае дали Р. е представила болничен за датите 28-29 юни. Сочи също, че във
фирмата има ред по който, когато някой излиза в болнични в складовата база има
книга в която се записват болничните и се оставят там. Разяснява, че не са и
известни причините, поради които Р. не се е явила на работа, но Горанова й е
казала, че Р. не се е явила на работа, защото имала заболяване и болнични.
Свидетелката Галина Борисова посочва,
че работи в кухнята на обекта и познава ищцата и я е замествала за периода на отсъствието й.
Сочи, че по график са били на смяна двете с Р. на 28, 29 и 30.06.2019 г., но тя
не дошла. Не знае поради какво и защо не е идвала на работа не й е известно Р.
да се обаждала на някой, че няма да идва на работа.
Запитана от адв. Н. в какъв период от
време Р. не е идвала на работа преди тези дати 28, 29 и 30.06.2019 г.,
свидетелката Борисова отговаря, че тя постоянно е отсъствала. Разяснява, че в
случаите, когато Р. е отсъствала, Борисова или другата готвачка са я
замествали.
В съдебното
заседание ищцовата страна оттегли иска си, относно твърдението, че ответника не
е представил в НОИ за изплащане издадения болничен лист на ищцата за периода от
17.07.2019 г. до 31.07.2019 г.
От така приетото за установено съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Исковата молба отговаря на
изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът намира иска за
процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в законоустановения
срок при наличието на правен интерес и следва да се разглежда по реда на гл. XXV от ГПК – Бързо
производство.
Правното основание на исковете
е по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, чл.344, ал.1, т.2 от КТ, чл.344, ал.1, т.3 от КТ
във вр.с чл.225, ал.1 от КТ и чл.344, ал.1, т.4 от КТ. Претендира се от съда да
постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го отмени,
да постанови В.Х.Р. да бъде възстановена на предишната си работа, да бъде осъден
„ВАЛ СОЛАР” ЕООД да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е
останала без работа, поради уволнението в размер на брутното трудово
възнаграждение за всеки месец, но за не повече от 6 месеца, в размер на общо
3585.00 лева., да бъде задължен ответника да извърши поправка на основанието за
уволнение, вписано в трудовата книжка на ищцата.
По същество съдът намира иска
за основателен по следните съображения:
При възприетата правна
квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищцовата страна бе да докаже времето, през което е
останал без работа, поради уволнението и размера на брутното си трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението.
В тежест на ответника бе да докаже законността на уволнението,
факта на вменените на ответника във вина нарушения, времето, мястото на
извършване, противоправното неизпълнение на трудовите задължения, както и че
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото
правоотношение е издадена в съответствие с изискванията на закона.
Съдът предостави възможност на страните да
изложат становището си във връзка с дадените указания.
С оглед така разпределената
доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от съвкупният анализ на които остана безспорно, че страните са се
намирали в трудовоправни отношения по силата на които, ищцата е изпълнявала в
предприятието на ответника длъжността „продавач-консултант”, видно от приетия
като доказателство по делото Трудов договор № 174/23.10.2018 г.
Съдът намира за
безспорно доказано, че трудовото правоотношение между страните е било
прекратено на основание чл.187, ал.1, т.1 във вр. с чл.188, т.3 във вр. с
чл.190, ал.1, т.2 от КТ със Заповед № 141/01.08.2019 г. на управителя на „ВАЛ СОЛАР” ЕООД В.П.В..
Относно
посочената и представената като доказателство по делото покана от 14.10.2019 г.,
с която ответника уведомява ищцата, че със
Заповед № 145/14.10.2019 г. е
отменил Заповед № 141/01.08.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание и за
прекратяване на трудовото правоотношение № 174/23.10.2018 г., съдът счита, че съгласно
чл.344, ал.2 от КТ, която гласи,
че „Работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до
предявяването на иск от работника или служителя пред съда” ответника не може да
отмени Заповед № 141/01.08.2019 г., тъй като отмяната е с дата 14.10.2019 г. / връчена на 15.10.2019 г./, а иска е
предявен от ищеца пред съда на 03.10.2019 г.
Беспорно
установено от приложените по делото медицински документи и от гласните
показания на свидетелите е, че ищцата В.Х.Р.
страда от заболявания, като свидетелката Борисова е посочила, че Р. постоянно е
отсъствала.
Относно
наведеното от адв. Н., че работодателя не бил уведомен от ищцата, нито устно,
нито писмено, че същата страда от такъв тип заболявания при наличието на които
работника се ползва със специална защита по смисъла на чл.333 от КТ, в частност
при хипотезата на чл.333, чл.1, т.2 и 3 от КТ и че в случай, че ищцата е
страдала от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, то
същата е следвало да представи пред работодателя удостоверителни медицински
книжа, което тя не била сторила, вкл. и до издаване на заповедта за уволнение,
съдът счита следното:
Кодекса на труда установява „предварителна закрила” при уволнение на
някои категории работници и служители, като тя е предварителна, защото предхожда извършването на
уволнението. Нейното
предназначение е да постави извършването на уволнението в зависимост от
получаването на предварително разрешение от определен държавен или синдикален
орган и само след получаването на това разрешение уволнението може да бъде
извършено.
Това
разрешение се иска писмено от работодателя и трябва да се получи
писмено от компетентния държавен или синдикален орган, а в случая такова не е
представено, като доказателство по делото.
Защитната
процедура представлява едно предварително условие, което работодателят е
задължен да спази, когато извършва уволнение на посочените от закона работници
и служители.
Предварителното
разрешение за уволнение означава даване на съгласие или
отказ да се разреши извършването на уволнението от компетентен държавен или
синдикален орган – съответната областна инспекция по труда или
съответния синдикален орган. Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила Законът в
България сочи, че закрила при уволнение имат
работници или служители, боледуващи от някоя от следните болести: 1. исхемична болест на сърцето; 2. активна форма на туберкулоза; 3. онкологично заболяване; 4. професионално заболяване; 5. психично заболяване; 6. захарна болест, а именно последните две са налице в
случая с ищцата, видно от приложените по делото доказателства.
Спазвайки процедурата,
предприятието събира предварителна информация от работниците, които са
определени за уволнение, страдат ли от изброените болести,
което изискване в конкретния случай не е спазено от работодателя.
Работниците, които страдат от болестите,
посочени по-горе, са длъжни при поискване, да представят в
предприятието медицински документи (епикриза, медицинско удостоверение и др.)
от лечебно-профилактичните заведения, където се лекуват или се водят на
диспансерен отчет, а предприятието представя получените
медицински документи пред съответната трудовоекспертна лекарска комисия (ТЕЛК)
за мнение, което също работодателят не е изискал от работника си /бидейки
задължен да го стори/, тъй като не е видно да е поискано от ищцата представянето
на посочените медицински документи, а видно от представените и включени в
Наредба № 5 от 20.02.1987 г. ищцата страда от „Захарен диабет тип 2” / Експертно
решение № 4451/03.10.2018 г. на ТЕЛК Сливен / от 2010 г., както и от „Биполярно афективно
разстройство” /амбулаторен лист № 000552/17.07.2019 г./, като заболяването
датира от 2015 г. и явно попада във тези категории работници и служители, които имат закрила при уволнение.
За всеки определен за уволнение работник или служител предприятието отправя до съответната
Дирекция „Инспекция по труда” писмено искане за разрешение, като институцията в
отделните случаи взема мнението и на ТЕЛК преди да се произнесе, а такова не е
видно да е изисквано в трудовият спор предмет на настоящото производство.
Според разпоредбите на чл.333 от Кодекса на труда работодателят може да уволни само с предварително
разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или
служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването,
като преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска
комисия.
Предвид гореизложеното съдът счита, че са налице
основания предявените обективно съединени искове да бъдат уважени изцяло, като основателни и доказани.
Съгласно разпоредбата на чл.79,
ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с
обезщетение за забавата. Това право принадлежи само на изправната страна по
договора.
Относно разноските:
При този изход на делото съдът
намира искането на ищовата страна за присъждане на съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство за основателно, като с оглед на представените доказателства за
реално извършени такива и при спазване на правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да
се присъди сума в размер на 800.00 лв. адвокатски хонорар, както и присъдените разноски по въззивно ч.гр.д. №
79/2020 г. по описа на Окръжен съд – Сливен в размер на 200.00 лева.
Следва ответното дружество да се осъди да
заплати държавна такса от 143.40 лева за искът за обезщетение
за оставане без работа
и по 50 лева за останалите искове, или общо държавна
такса от 343.40 лева.
По гореизложените съображения, съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на В.Х.Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***,
извършено със Заповед № 141 от 01.08.2019 г.
на управителя на „ВАЛ СОЛАР“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Нова Загора, ул.„Сливница” № 21, с която трудовото
правоотношение между страните е прекратено поради дисциплинарно уволнение, на
основание чл.187, т.1 от КТ във връзка с чл.190, ал.1, т.2 и чл.188, т.3 от КТ,
ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА
В.Х.Р., с ЕГН ********** на заеманата
преди уволнението работа – „продавач-консултант“ във „ВАЛ СОЛАР“ ЕООД, с ЕИК *********.
ОСЪЖДА „ВАЛ СОЛАР“ ЕООД, с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на В.Х.Р., с ЕГН ********** обезщетение за оставане без работа,
вследствие на незаконното уволнение за периода 01.08.2019 г. – 31.01.2020 г. в размер на 3585.00 лв. /три
хиляди петстотин осемдесет и пет лева/, ведно със законната лихва върху тази
сума от депозиране на исковата молба –
03.10.2019 г. до окончателното й плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Х.Р., с ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ
на „ВАЛ СОЛАР“ ЕООД, с ЕИК ********* сумата
от 595.00 лв. /петстотин деветдесет и пет лева/ обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ.
ДОПУСКА ПОПРАВКА на
вписаното в трудова книжка на В.Х.Р., с ЕГН **********, основание за прекратяване на трудовото
правоотношение.
ОСЪЖДА „ВАЛ СОЛАР“ ЕООД, с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на В.Х.Р., с ЕГН **********, сумата в общ размер 1000.00 лв. /хиляда лева/,
съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.
ОСЪЖДА „ВАЛ СОЛАР“ ЕООД, с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Нова Загора сумата от 343.40 лв. /триста четиридесет и три лева и
четиридесет стотинки/ разноски за държавна такса в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок считано от връчването му на страните пред Окръжен съд - Сливен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :