Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.11.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на пети май през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
АДРИАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 12987 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 157732 от 03.07.2019 год., постановено по гр.дело № 5148/2018 г. на СРС, ІІ Г.О., 61 състав, е осъдено З.“ Б.ж.В.и.г.“***,
адрес на управление:***, с ЕИК ********, да заплати на М.А.М. ***, с ЕГН **********,
сумата 21420 лв. /двадесет и една хиляди, четиристотин и двадесет лв./,
представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на застрахователно
събитие- трудова злополука, на 02.08.2014 г.- по застраховка „Злополука”-
застрахователна полица № 03/038453Т, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска- 24.01.2017 г., до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 238 КЗ /отм./, сумата 6531,36 лв. /шест хиляди петстотин
тридесет и един лв., и 36 ст./, представляваща обезщетение за забава за периода
24.01.2015 г.- 24.01.2018 г., на основание чл. 86 ЗЗД. С решението на съда е
отхвърлен предявения от М.А.М. ***, с ЕГН **********, срещу З.“ Б.ж.В.и.г.“***,
адрес на управление:***, с ЕИК ********, иск за обезщетение за забава над
сумата 6531,36 лв. до сумата 6776,36 лв., като неоснователен. С решението на
съда е осъдено З.“ Б.ж.В.и.г.“***, адрес на управление:***, с ЕИК ********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд сумата 1118,05лв. /хиляда сто и
осемнадесет лв., и 05ст./, представляваща държавна такса върху уважената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. С решението на съда е осъдено З.“ Б.ж.В.и.г.“***,
адрес на управление:***, с ЕИК ********, да заплати на П.Д.З., с ЕГН **********,
сумата 1368,53лв. /хиляда триста шестдесет и осем лв./, представляваща
възнаграждение за процесуално представителство, осъществено по гр.д. № 5148 по
описа за 2018г. на Софийския районен съд, 61 състав, на основание чл. 38 ЗА. Срещу решението на СРС, 61 с-в е постъпила въззивна жалба от З.“Б.Ж.В.И.Г.“
ЕАД, ***, подадена чрез юрк.М.Н., с искане същото да бъде отменено, в частта, в която са
уважени предявените осъдителни искове с правно основание чл.238 от КЗ/ отм./ и
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, и вместо това да бъде постановено друго,
с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените осъдителни искове. Твърди се, че
решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в жалбата.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец М.А.М., чрез пълномощника си адв.П.З. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
и е допустима.
Софийски градски
съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не
са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266 от ГПК, които
да променят така приетата за
установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа
по същество.
Разгледана
по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни
процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато
нарушение на материалноправни норми на закона. С
оглед на което същото се явява неправилно в обжалваната от ответника част, като в тази връзка настоящата въззивна
инстанция не споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно основателност на предявените от ищеца М.А.М. срещу
ответника З.“Б.Ж.В.И.Г.“
ЕАД, ***, обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.238, ал.1 от КЗ/ отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, в частта, в
която същите са уважени. Изводите на съда не са обосновани с оглед данните по
делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са изцяло
основателни. Във връзка с изложените във въззивната
жалба доводи, следва да се добави и следното:
Спорно
е по делото обстоятелството, дали към момента на настъпване на застрахователното
събитие/ трудова злополука/- 02.08.2014 г., ищецът М.А.М. е имал качеството на
застраховано лице по процесния застрахователен
договор, на който същия основава исковите си претенции срещу ответника, обективиран в застрахователна полица № 03/038453Т, със срок
на застрахователно събитие от 00.00 часа на 04.10.2013 г. до 24.00 часа на
03.10.2014 г. по групова застраховка „Злополука“ с приложими Общи условия по
застраховка“ Злополука“ и „Заболяване“. Спорно е по делото обстоятелството, че М.А.М.
е бил застраховано лице при условията на застрахователна полица № 03/038453Т, към датата
на настъпване на трудовата злополука с него на 02.08.2014 г., и в случай, че
същия е бил застрахован/застраховано лице/ следва ли да бъде ангажирана
отговорността на ответника за заплащане на претендираното
застрахователно обезщетение по застраховка „ Злополука“.
В настоящия случай, безспорно
е по делото обстоятелството, видно от застрахователна полица № 03/038453Т-
специални условия по застраховка “Злополука“, издадена на 18.09.2013 г. в
гр.Варна, сключена между ЗАД“Б.Ж.В.И.Г.“ АД, като застраховател и „П.“ ООД, ЕИК
********, с адрес: с.Цонево, като застраховащ, че в съответствие с Общите
условия по застраховка „ Злополука“ и „ Заболяване“, и писмено предложение
направено от застраховащия, ЗАД “Б.Ж.В.И.Г.“ АД застрахова живота и
работоспособността на застрахованите лица, след заплащане на премията, посочена
в описа на полицата, осигурява застрахователното покритие, посочено по-долу,
през срока на застраховката, посочен в описа на полицата. В описа на полицата е
посочено, че е сключена групова застраховка „Злополука“, със срок на действие
на същата от 0.00 часа на 04.10.2013 г. до 24.00 часа на 03.10.2014 г., посочен
е размера на обща премия за група, както и са изрично посочени покрити рискове
и застрахователни обезщетения. В процесната
застрахователна полица изрично е посочено, че неразделна част от същата са
Общите условия по застраховки „ Злополука“ и „ Заболяване“. Съгласно чл.7, т.7
от Общите условия по застраховки „ Злополука“ и „ Заболяване“, застрахован/
застраховано лице/ е лицето, върху чийто живот, здраве и телесна цялост
застрахователят носи отговорност. Видно от добавък №
1 към застрахователен договор/ полица/ № 03/038453Т, се установява, че на
18.09.2013 год. между ЗАД“Б.Ж.В.И.Г.“ АД и „П.“ ООД, ЕИК ********, с адрес:
с.Цонево е постигнато споразумение, по силата на което застраховани са лицата
заемащи длъжностите упоменати в приложение 1, неразделна част към полицата.
Установява се също така обстоятелството, че процесния
добавък влиза в сила от 00.00 часа на 04.10.2013 г. и
е в сила до приключване на договора. От сметка № 03/0384453Т за начислена и
платена в брой или с банков превод премия по
застрахователна полица № 03/038453Т по групова застраховка „Злополука“,
издадена от застрахователя на 03.10.2013 год., с адресат „ П.“ ООД, с.Цонево се
установява броя на застрахованите лица, а именно: 28. Представен е и списък на
работници и служители по категория персонал и основна заплата, изготвен от
управител на „П.“ ООД, с.Цонево на 18.09.2013 г. От процесния
списък се установява, че общия брой на работници и служители по длъжности/
очевидно застраховани при ответника/ е 28. В списъка за длъжността – машинен
оператор банциг е посочено 5 броя. Т.е. съдът приема, че към 18.09.2013 г.
длъжността „машинен оператор банциг“ е заемана от 5/ пет/ работника в „ П.“
ООД, с.Цонево, респективно застраховани в ответното дружество са били пет
работника заемащи длъжността „ машинен оператор банциг“.
На следващо място не е спорно
между страните обстоятелството, че на 07.07.2014 год.
в с.Цонево, област Варна, община Дългопол, между „ П.“ ООД, със седалище и
адрес на управление:***, ЕИК ******** от една страна, като работодател и М.А.М.
от друга страна, като работник/ служител, е бил сключен трудов договор №
3002/07.07.2014 г., на основание чл.67, ал.1, т.1 и
чл.119 от Кодекса на труда, по силата на който работодателят възлага, а
работникът е приел да изпълнява в „ П.“ ООД, длъжността „ машинен оператор
банциг“, НКИД 1610, НКПД 81722002. Установява се, че М.А.М. е постъпил на
работа на 08.07.2014 г. От писмо с изх.№ 29417-1/31.05.2018 г. на ТД на
НАП-Варна, издадено от Директор на ТД на НАП-Варна, адресирано до СРС, 61
състав по гр.дело № 5148/2018 г. се установява обстоятелството, че към
04.10.2013 г. в „ П.“ ООД, ЕИК ********, има назначени 5 лица на, с код на
заеманата от тях длъжност съгласно НКПД 81722002/ машинен оператор банциг/, към
06.07.2014 г. в процесното дружество има назначени 5
лица на, с код на заеманата от тях длъжност съгласно НКПД 81722002/ машинен
оператор банциг/, а към 07.07.2014 г. в процесното дружество има назначени 6 лица на, с код на
заеманата от тях длъжност съгласно НКПД 81722002/ машинен оператор банциг/. С
оглед на което съдът приема, че след сключване на 07.07.2014
год. на трудовия договор между ищеца и „П.“ ООД, със седалище и адрес на
управление:***, ЕИК ********, в процесното дружество
е имало назначени вече 6 лица, които са заемали длъжността, съгласно НКПД 81722002- машинен оператор банциг.
Видно от разпореждане № 172/12.09.2014
год. на длъжностно лице при Териториално поделение –Варна на НОИ се установява,
че на основание чл.60, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/,
декларираната злополука вх.№ 8818 от 04.08.2014 г. на Териториално поделение-
Варна от осигурителя „П.“ ООД, станала с М.А.М., ЕГН ********** на 02.08.2014
г. се приемала за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Прието е в мотивите
на разпореждането, че злополуката е станала през работно време и при изпълнение
на поставена задача по измерване дебелината на дъски, обработени на гатер-
банциг, по време на което режещият инструмент/ лентов трион/ на банцига се
скъсва и наранява лява ръка/ ампутация на лява ръка на ниво предмишница/.
От друга страна съдът приема, че в
тежест на ищеца по делото е да докаже обстоятелството, че към момента на
постъпване на работа в „П.“ ООД, със
седалище и адрес на управление:***, ЕИК ********, респективно към момента на
настъпване на трудовата злополука с него на 02.08.2014 год., същия е имал
качеството на застрахован/ застраховано лице/ по процесната
застрахователна полица № 03/038453Т от 18.09.2013 г., на която същия основава
вземането си срещу ответника. При преценка на това обстоятелство съдът приема,
че следва да се вземат предвид, както събраните по делото доказателства, така и
приложимите в процесния случай Общи условия по
застраховки „ Злополука“ и „ Заболяване“, относно по процесната застрахователна полица № 03/038453Т от
18.09.2013 г. Съгласно разпоредбата на
чл.7, ал.1 от приложимите в процесния случай Общи
условия по застраховки „Злополука“ и „Заболяване“, при групови застрахователни
договори, при които застраховащ е работодател, а застраховани лица са негови
работници и служители, то те се посочват в поименен списък, изготвен от
работодателя, като в този списък всяко от тях удостоверява с подпис съгласието
си да бъде сключена застраховка върху живота му и този списък е неразделна част
от застрахователния договор. Изрично е предвидено в чл.7, ал.2 от Общите
условия, че застрахователният договор може да бъде сключен и без поименния
списък по предходната алинея, ако се застраховат всички работници и служители
на работодателя, и ако той декларира, че те са съгласни да бъде сключена
застраховката върху живота им. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.4 от
приложимите в процесния случай Общи условия, новопостъпилите работници или служители, придобиват статут
на застраховани лица от 24 часа на деня, в който работодателят плати
допълнителна премия за това, като това правило не се прилага, ако те заемат
място на напуснали работници и служители. В последния случай новопостъпилите придобиват статут на застраховани от
момента на постъпване на работа при работодателя и обявяването им в НАП. В
случай, че застрахователният договор е бил сключен с поименен списък, за новопостъпилите работници и служители се прилага реда на
ал.2. В процесния случай, с оглед посочената
разпоредба, за да е придобил ищеца М.А.М., статут на застраховано лице е
следвало работодателя да е платил допълнителна премия за това и единствено в
случай на плащане на такава, ищецът, като новопостъпил
работник в „П.“ ООД, би придобил статут на застраховано лице от 24 часа на
деня, в който работодателят е заплатил на ответника допълнителна премия за
това. Изключение от това правило е налице единствено в случай, че ищеца е заел
място на напуснал работник или служител в „ П.“ ООД. В настоящия случай от
събраните по делото доказателства не се установява, че работодателят на ищеца/“П.“
ООД/ е заплатил след сключване на трудовия договор с него допълнителна
застрахователна премия по процесната застрахователна
полица, преди настъпване на трудовата злополука на 02.08.2014 год., за да се направи обоснован
извод, че ищеца, като новопостъпил служител на
08.07.2014 год. в „ П.“ ООД е придобил статут на застраховано лице.
Доказателства в тази насока не са ангажирани по делото от страна на ищеца. От
друга страна не е доказано и твърдението на ищеца, че същия е постъпил в „П.“
ООД на мястото на напуснал работник или служител. От събраните по делото
доказателства не би могло да се приеме за установено по несъмнен начин това
обстоятелство. Доказателства в тази насока не са ангажирани от страна на ищеца.
На следващо място, от добавък № 1 към застрахователен договор/ полица/ №
03/038453Т, се установява, че на 14.08.2014 г. страните по процесния
договор- ЗАД“Б.Ж.В.И.Г.“ АД, като застраховател и „П.“ ООД, ЕИК ********, с
адрес: с.Цонево, са постигнали споразумение, относно промяна на броя на
застрахованите лица, който се променял на 36 лица, съгласно приложен списък,
както и че останалите клаузи от застрахователния договор/ полица/ остават
непроменени. Установява се също така обстоятелството, че процесния
добавък към застрахователния договор влиза в сила от
00,00 часа на 14.08.2014 г. Представен е актуализиран
списък на работници и служители по категория персонал в „П.“ ООД към 14.08.2014
г., като видно от същия длъжността „машинен оператор банциг“ се заема от 6
лица. Представена е и справка, издадена от „П.“ ООД за застраховка трудова
злополука- 14.08.2014 г. за месец август 2014 г. Установява се от същата, че
ищеца М.А.М. е включен в тази справка, както и че същия е заемал длъжността „
машинен оператор банциг“ в „П.“ ООД към 14.08.2014 г. С оглед на което, съдът
приема, че едва след сключеното споразумение от 14.08.2014 год., обективирано в добавък № 1 към
застрахователен договор/ полица/№ 03/038453Т, ищецът М.А.М. е придобил статут на
застрахован, при условията на процесната
застрахователна полица № 03/038453Т от 18.09.2013 г., но едва след настъпване
на трудовата злополука с него на 02.08.2014 г. Това споразумение от 14.08.2014
год., обективирано в добавък
№ 1 към застрахователен договор/ полица/№ 03/038453Т има действие занапред,
поради което и ищецът е станал застраховано лице, считано от 00.00 часа на
14.08.2014 год. До този момент, ищецът не е имал качеството на застраховано
лице по процесния застрахователен договор, на който
същия основава исковите си претенции срещу ответника. Споразумението от
14.08.2014 г. няма обратно действие, поради което не би могло да се приеме за
установено, че ищеца е бил застраховано лице при условията на процесната застрахователна полица № 03/038453Т от
18.09.2013 г., на която същия основава вземането си срещу ответника, към
момента на настъпване на трудовата злополука с него на 02.08.2014 г.
В настоящия случай, недоказването на
релевантните факти и на приложимия фактически
състав следва да бъде отнесено
във вреда на ищеца, който съгласно
принципа за разпределeние на
доказателствената тежест в процеса, дължи установяване
на фактите, които твърди, че
са се осъществили
и които обосновават претендираното
в настоящето исково производство
вземане. Спорното по делото между страните обстоятелство, че ищеца
М.А.М. е бил застраховано лице при условията на процесната
застрахователна полица № 03/038453Т от 18.09.2013 г., на която същия основава
вземането си срещу ответника, към момента на настъпване на трудовата злополука
с него на 02.08.2014 г. е правопораждащо, тъй като обуславя спорните по делото права
и доказването му е следвало да бъде пълно /т.е., да създаде сигурно убеждение у
съда в истинността на твърденията в исковата молба/ и главно /защото има за
предмет факти, за които ищеца носи доказателствена
тежест/. В случая това не е сторено по делото. С оглед събраните по делото
доказателства, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че ищеца М.А.М.
няма качеството на застрахован/ застраховано лице/ към момента на настъпване на
трудовата злополука с него на 02.08.2014 г. При постановяване на обжалваното
решение, съдът не е взел предвид обстоятелството, че ищеца М.А.М. няма
качеството на застрахован/ застраховано лице/ към момента на настъпване на
трудовата злополука с него на 02.08.2014 г. С оглед на което, като не е взел
предвид това обстоятелство и необосновано, с оглед данните по делото и
събраните по делото доказателства е приел за установено, че ищеца М.А.М. има
качеството на застрахован към момента на настъпване на трудовата злополука с
него на 02.08.2014 г., съдът е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено, в обжалваната му част.
При
така изложените съображения и поради несъвпадане на приетите от двете съдебни инстанции
изводи по съществото на спора, първоинстанционното
решение, като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени, в обжалваната от ответника част, включително и в
частта относно разноските, като постановено в нарушение на материалния закон и
вместо това следва да бъде постановено ново решение, с което да се отхвърлят
изцяло
предявените осъдителни искови претенции с правно основание чл.238, ал.1 от КЗ/ отм./ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Относно
разноските по производството.
При този изход на спора на въззивника- ответник следва да се присъдят на основание
чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, своевременно
поисканите разноски за производството пред двете съдебни инстанции в общ размер
на сумата от 799,02 лв./ от които сумата от 200,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и сумата от 599,02
лв., заплатена държавна такса за въззивно обжалване/.
Досежно размера на дължимото юрисконсултско
възнаграждение на въззивника – ответник, съдът
намира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила
изменение на разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./. Според
новата редакция на текста, която настоящата въззивна инстанция,
с оглед висящността на делото, следва да съобрази,
размерът на възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическо
лице е било защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело определен по реда на чл. 37
от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 25,
ал.1 от Наредбата, като дължимото от въззиваемата
страна-ищец в полза на въззивника- ответник юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции следва
да се определи от съда в размер на
сумата от 200 лв. На въззиваемата
страна- ищец, разноски за въззивното производство не се дължат.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 157732 от 03.07.2019 год.,
постановено по гр.дело № 5148/2018 г. на
СРС, ІІ Г.О., 61 състав, в
частта, с която е осъдено З.“ Б.ж.В.и.г.“***, адрес на управление:***, с
ЕИК ********, да заплати на М.А.М. ***,
с ЕГН **********, сумата 21420 лв. /двадесет и една хиляди, четиристотин и двадесет
лв./, представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на
застрахователно събитие- трудова злополука, на 02.08.2014 г.- по застраховка
„Злополука”- застрахователна полица № 03/038453Т, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска- 24.01.2017 г., до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.238 КЗ /отм./, сумата 6531,36 лв. /шест
хиляди петстотин тридесет и един лв., и 36 ст./, представляваща обезщетение за
забава за периода 24.01.2015 г.- 24.01.2018 г., на основание чл. 86 ЗЗД, както и в частта, с която е осъдено З.“Б.ж.В.и.г.“***, адрес на управление:***,
с ЕИК ********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд сумата 1118,05 лв. /хиляда сто и осемнадесет лв., и 05
ст./, представляваща държавна такса върху уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, и в частта,
с която е осъдено З.“ Б.ж.В.и.г.“***, адрес на управление:***, с ЕИК ********,
да заплати на П.Д.З., с ЕГН **********,
сумата 1368,53лв. /хиляда триста шестдесет и осем лв./, представляваща
възнаграждение за процесуално представителство, осъществено по гр.д. № 5148 по
описа за 2018г. на Софийския районен съд, 61 състав, на основание чл. 38 ЗА и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу З.“Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, осъдителни искове с правно основание чл.238, ал.1 от КЗ/отм./ за
заплащане на сумата от 21420 лв. /двадесет и една хиляди, четиристотин и
двадесет лв./, представляваща застрахователно обезщетение за настъпило
застрахователно събитие- трудова злополука на 02.08.2014 г.- по застраховка
„Злополука”- застрахователна полица № 03/038453Т от 18.09.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от 24.01.2018 год. до окончателното й изплащане, и с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6531,36 лв. /шест
хиляди петстотин тридесет и един лв., и 36 ст./, представляваща обезщетение за
забава за периода 24.01.2015 г.- 24.01.2018 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на З.“Б.Ж.В.И.Г.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 799,02 лв. / седемстотин
деветдесет и девет лева, и 02 стотинки/, представляваща направените пред двете
инстанции разноски /юрисконсултско възнаграждение и
заплатена държавна такса/.
РешениеТО може да се обжалва пред
ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок
от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.