№ 1945
гр. София, 04.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20221110135737 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII ГПК
К. Р. Д. и И. Б. Д. са предявили против Л. С. А. осъдителни искове с
правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да премахне:
1) следните части от изградените от нея сграда и пристройка:
• реална част с площ от 15,05 кв.м. от недвижим имот, съставляващ
сграда с идентификатор ---, находяща се в с. Л---“, с обща площ на сградата
от 88,15 кв.м., който отстои на по-малко от три метра от страничната
регулационна граница на поземления имот на ищците с идентификатор ---,
която реална част е оградена в червен четириъгълник с червени щрихи,
съгласно приложена скица към молба на ищците от 21.04.2023 г.;
• реална част с площ от 1,24 кв.м. от балкона на втория етаж на
посочената сграда с идентификатор ---, оградена в червен триъгълник в
зеления правоъгълник, съгласно приложена скица към молба на ищците от
21.04.2023 г.;
• реална част с площ от 0,82 кв.м. от пристройка, находяща се в ПИ с
идентификатор -, цялата с площ от 12,39 кв.м., която отстои на по-малко от
три метра от страничната регулационна граница на поземления имот на
ищците с идентификатор ---, означена с малък черен триъгълник, щрихован в
червено, съгласно приложена скица към молба на ищците от 21.04.2023 г.;
2) всички движими вещи, разположени по южната регулационна
1
граница на парцелите;
3) остатъците от полуразрушен каменен зид и всички срутени от същия
камъни от западната регулация бетонен цокъл и профилирана ламарина по
продължението на оградата, с която е заградена част от имота на ищците,
находяща се по северната граница на имота на ищците от към улицата.
4) да се въздържа по-нататък от извършване на неоснователни
въздействия и посегателства на правото на съсобственост върху УПИ VI-691
Ищците твърдят, че са съсобственици на УПИ VI-691 в кв. 22 по ПУП
на с. Лозен, Район „--“, съставляващо ПИ с идентификатор ---, който са
придобили въз основа на давностно владение и договор за дарение, а
ответницата е собственик на находящия се непосредствено до техния
поземлен имот УПИ V-686 в кв. 22 по ПУП на с. Л---“, съставляващ ПИ с
идентификатор -. Посочват, че със Заповед № РПН22-РА50-1/17.01.2022 г. на
Главния архитект на Столична община, Район „--“, е била одобрена промяна
на регулационната линия между посочените два имота, състояща се в
поставяне на вътрешната регулационна граница между тях в съответствие със
съществуващата имотна и кадастрална граница между имоти пл. № 691 и
686. Твърдят, че в имота на ответницата в периода от 1978 г. и 1980 г. е
изградена сграда при действието на предходния дворищнорегулационен
план, действал в периода от 18.08.1965 г. до 21.05.1991 г., като
строителството е било извършено без издадени строителни книжа и преди да
бъдат изпълнени условията за заемане на придаваемата се част от имота на
ищците към съседния парцел по законоустановения ред, а и впоследствие
планът не е бил приложен. Ето защо към настоящия момент вътрешната
регулационна линия на парцела на ищците опирала в източната страна на
къщата, а части от балкона на втория етаж и от стрехата на покрива
навлизали в имота на ищците, което прави сградата незаконна при липса на
предпоставките да бъде приета като търпим строеж. Считат, че незаконната
сграда на ответницата, както и изградената впоследствие от нея пристройка
от северната страна на къщата, им пречи да упражняват спокойно правото на
собственост върху техния имот, доколкото в определена част постройките са
разположени на по-малко от законово допустимото отстояние от
регулационната линия между имотите, като същевременно засенчват
неблагоприятно тяхната къща, а от балкона и покрива на ответницата се
стичат дъждовни води и снежно-ледени блокове директно в техния парцел.
Твърдят, че ответницата е разположила голям брой движими вещи по
регулационната линия между двата имота, което възпрепятства изграждането
на ограда между тях, а и част от вещите навлизали в имота на ищците и им
пречели, като ищците не били съгласни с поставената от ответницата ограда
с бетонен цокъл и профилирана ламарина около част от техния имот.
Поддържат, че по западната граница между имотите е разположен много стар
каменен зид, който е полуразрушен и част от камъните са разсипани в техния
имот, възпрепятствайки използването на тази част от земята и застрашавайки
2
преминаването през нея, но ответницата отказвала да им съдейства за
премахване на опасния зид, като по този начин възпрепятствала и
поставянето на ограда по регулационната линия межди парцелите.
В срока за отговор на исковата молба ответницата оспорва исковете,
като навежда възражение за недопустимост на производството, с оглед
влязлото в сила съдебно решение, постановено по дело с идентичен предмет
и при заявените от ищците идентични искания за защита на въведеното в
настоящото производство право. По същество оспорва исковете приионна
граница на имота на ищците; твърденията, че процесната сграда е построена
през 1978 г. при действието на влязъл в сила дворищнорегулационен план, с
издадени строителни книжа, като строителството е извършено без
отклонение от строителните правила. Намира, че изградената през 2008 г.
пристройка в имота в цялост с жилищната сграда се явява заварена спрямо
действащия към момента застроителен план, като по отношение на нея са
извършвани проверки от РНДСК, което не са установили незаконно
строителство. Оспорва да е извършвала действия, които да създават пречки
за ползването на имота на ищците, като твърди, че каменният зид между
имотите е построен преди около сто години и не е нейно задължението за
премахването му, както и оспорва изградената ограда да създава пречки за
ищците.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът К. Д- се явява лично и като
пълномощник на майка си И. Д-а. Поддържат иска. Моли да бъде уважен.
Претендират разноски. Депозира писмени бележки.
Ответникът се представлява от адв. И. в о.с.з. Твърди, че е недопустимо
да се събаря къща и ограда, след като към момента на строителство същите са
били законни и построени съгласно действащия тогава регулационен план и
строителна линия. Счита, че е неоснователнно да се променят постройките,
само на основание изменение на регулационния план, което е възникнало 20
години след построяването на къщата.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът намира, че възражението на ответницата за недопустимост на
предявените искове е неоснователно. Действително, между страните е налице
влязло в сила решение по предходно дело между тях по идентичен спор, но в
настоящия процес претенциите се основават и на новонастъпил факт след
влизане в сила на решението – Заповед № РПН22 РА50-1/17.01.2022г. на
Главния архитект на Столична община, Район „--“, въз основа на която било
одобрено поставяне на вътрешната регулационна линия на имота на ищците в
съответствие със съществуващата кадастрална граница на имота съгласно
3
Заповед № РД-09-3461/06.12.1994 г., т.е. вътрешната регулационна граница
на имота на ищците е променена след приключване на предходния правен
спор между страните и въз основа на този нововъзникнал факт предявените
по делото искове се явява допустими.
С молба от 21.04.2023 г. ищците са направили валидно изявление за
оттегляне на предявения срещу ответницата иск с правно основание чл. 109
от ЗС по отношение на заявената с исковата молба претенция за премахване
на движими вещи, находящи се по южната граница на процесния имот, при
твърдения, че същите са премахнати след сезиране на съда. В този част
производството е прекратено с Определение № 23834 от 07.07.2023 г.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала
настоящото произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата
държавна такса. Налице са всички положителни и липсват всички
отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото
производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът
дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
По исковете с правно основание чл. 109 ЗС в доказателствена тежест на
ищците е да установят правото си на собственост върху описания поземлен
имот с идентификатор --- на наведеното основание, както и извършени от
ответницата действия, представляващи пречка за упражняване на правото на
собственост на ищците в пълен обем, като при установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже наличието на правно
основание за тези действия, респ. преустановяване на неоснователното си
поведение чрез отстраняване на процесните части, които се твърди да
навлизат в имота на ищците.
Не се спори между страните, а и като безспорен факт е отделен, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, че ищците към настоящия момент са
съсобственици на ПИ с идентификатор ---, а ответницата е собственик на ПИ
с идентификатор - и на изградената в същия сграда с идентификатор ---.
В хода по чл.129 ГПК съдът е назначил експертиза, която да установи
разходите по извършване на заместими действия, съгласно даденото в т. 1 от
ТР № 4/6.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК. Съдът напълно
кредитира това заключение като компетентно, пълно и обхватно. Съгласно
него цената на иска е 28 695 лева, ако се разруши цялата сграда, а без
разрушаване на цялата сграда е 5956 лева. Заключението установява, че не
може да се уважи претенцията за събаряне само на част от сграда, тъй като е
конструктивно невъзможно и следва да се премахне цялата сграда, която е
къща на ответника, в която ответникът живее (л.61-64 от делото).
По делото е приобщена съдебно-техническа експертиза, която съдът
4
кредитира напълно. Заключението е всеобхватно, обосновано и няма
съмнения за неговата неправилност.
Съгласно заключението на СТЕ, постройката на ответниците е къща и е
построена по одобрения архитектурен план от 1976 г. и по действащата тогава
регулация и план за застрояване от 1965 г. Едва през 1994 г. става изменение
на регулационния план, като дворищната регулация се изменя като границата
между парцелите преминава към къщата на ответницата. Но когато е
построена къщата на ответника, същата било съобразно архитектурен проект,
дадената строителна линия и ниво на построяване на сграда по действащия
тогава регулационен план. Следователно сградата на ответника е ситуирана
правилно в парцела по действащия към момента на построяване (1976 г.),
регулационен план от 1965 г. В о.с.з. вещото лице уточнява, че къщата на
ответника е заснета и нанасена правилно. Нямало приложен протокол за
строителна линия от 1976 г., за да се прецени дали е ситуирана правилно.
Твърди, че след промяната на регулацията през 1998 г., след като не са
изплатени сметките по регулация, югозападният ъгъл на парцела на ищеца не
опира точно в къщата на ответника, а е на 20 сантиметра разстояние от нея, а
съгласно ЗКИР допустимата точност е до 30 сантиметра, поради което казва,
че тази разлика е в рамките на геодезическите заснемания. От заключението
се установи, че проекцията на балкона на къщата на ответника към терена не
ищеца е 1.6 кв.м., а на стрехата е 0.16 кв.м.
Установи се, че пристройката на ответника попада в ограничителната
линия на застрояване в размер на 0.8 кв.м. Тази постройка се ползва за
складиране на дърва от ответника.
От комбинираната скица към заключението се установи, че
регулационният план, когато е построена къщата е със зелена линия и същата
на ответника не навлиза в двора на ищеца, както и постройката за дърва
(която е долепена до северната част на същата на ответника). Има ли са
съответните строителни отстояния. Единствено има засенчване от балкона на
ответника и неговата страха към двора на ищеца, в рамките съответно на 1.6
кв.м. и 0.6 кв.м.
След промяната на регулацията, тъй като не е приложена, границата се
измества по червената линия, поради което част от къщата на ответника и от
постройката да дърва се оказват в двора на ищеца. Това е червената линия,
която напълно съвпада с кадастралните граници. По тези граници е изградена
ограда – метални тръби с пана, която съответства на кадастралната карта.
Червената пунктирана линия представлява ограничителната линия на
застрояване – 3 метра. Заключението се намира на л.175-178 от делото, а
цветната скица, след протокола по делото.
С исковата молба ищецът иска да бъдат премахнати следните неща:
• реална част с площ от 15,05 кв.м. от недвижим имот, съставляващ
сграда с идентификатор ---, която представлява къщата на ответника, в която
живее
5
• реална част с площ от 1,24 кв.м. от балкона на втория етаж на
къщата на ответника
• реална част с площ от 0,82 кв.м. от пристройка за дърва, която се
намира в двора на ответника.
В исковата молба са посочени посочи какви са извършените от
ответника действия, с какво те смущават неговото право на собственост и в
рамките на това основание. По делото ищецът, твърди, че къщата на
ответника навлиза в имота му и пречи да се упражнява правото на
собственост; Има засенчване. (Решение №139/25.06.2010 г. по гр.д.
№457/2009 г. на І г.о. на ВКС)
По принцип, съдът не разполага с правомощие да осъди ответника да
извърши нещо различно от посоченото в петитума на исковата молба, респ.
да го осъди да преустанови извършването на действие, което не е посочено в
петутима. Ако установи, че ищецът не може да упражнява пълноценно
правото си на собственост по причина, различна от извършваните от
ответника действия/бездействия, посочени в исковата молба, съдът следва да
отхвърли предявения по реда на чл.109 ЗС иск. Пои зиключение съдът може
да присъди нещо друго, но такива факти по делото не са налице (Решение
№170/08.01.2019 г. по гр.д.№65/2018 г. на I г.о. на ВКС).
Търсената по реда на чл.109 ЗС защита следва да съответства на
естеството и тежестта на неоснователното въздействие върху имота на ищеца.
Последователно и непротиворечиво ВКС приема, че съдът не може да осъди
ответника да извърши действие (или да се въздържа от извършването на
действие) в по-голям обем от този, който е необходим за пълноценното
упражняване на правото на собственост върху имота на ищеца. „Както
правото на собственост на ищеца, така и правото на собственост на
ответниците не следва да търпи неоснователни ограничения“. В този
смисъл е Решение №424/01.12.2010 г. по гр.д.№1482/2009 г. на ІІ г.о. на
ВКС.
„Защитата на собствеността по реда на чл.109 ЗС следва да
съответства на нарушението и да се ограничава с искане за
преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои
неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги
надхвърля“ - Решение №139/25.06.2010 г. по гр.д.№457/2009 г. на I г.о. на
ВКС; Решение №115/30.10.2020 г. по гр.д.№3769/2019 г. на I г.о. на ВКС.
„Претендираната защита обаче следва да съответства на
нарушението, т.е. основателно е искане за преустановяване само на онези
действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие
върху вещното право на ищеца. Наличието на това съответствие се
преценява с оглед твърденията в исковата молба как действията на
ответника или създаденото от него състояние накърняват правата на
ищеца, като в тежест на ответника е да установи, че не е налице
твърдяното накърняване. В този смисъл, когато чрез иск по чл.109 ЗС се
6
цели защита правото на собственост, накърнено чрез незаконно
строителство на регулационната линия или на недопустимо от нея
разстояние, ищецът не следва да доказва как и с какво строителството
ограничава правата му на собственост, но следва да изложи твърдения в
тази насока в исковата молба с оглед преценка дали твърдяното накърнение
е пряко свързано с нарушеното от ответника ограничение в
благоустройствена правна норма, дали отправеното искане съответства на
нарушението и с оглед правото на защита на ответника, в чиято тежест е
да установи, че липсва твърдяното от ищеца увреждане на правата му“ -
решение №430/27.10.2010 г. по гр.д.№312/2010 г. на II г.о. на ВКС.
Следователно, цитираната практика въвежда принципът за
пропорционалност на търсеното нарушение и защита. Съдът следва да
извърши преценка дали това искане съответства на естеството и тежестта на
нарушението на правата на ищеца. Ето защо премахването на цялата сграда не
е необходимо – постановява се премахване само на онази част от сградата,
която пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Премахването
на частта от сградата, която не пречи на ищеца да упражнява правата си, би
представлявало неоснователно засягане правата на ответника.
Ето защо, изхождайки от тези принцип съдът приема, че искът е
неоснователен.
Първо, към момента на построяване на къщата на ответника, същата е
отговаряла на всички строителни правила и норми. Едва след 1998 г., когато
се изменя регулацията, поради неплатени сметки, дворищната регулация се
премества на къщата и няма необходимото отстояние. Но както е посочено в
съдебно-оценителната експертиза, не може да се премахне част от къщата и
част от балкона, тъй като това е конструктивно невъзможно. Ето защо не
може да се уважи иска да се премахне част от къщата и част от балкона. Не
отговаря на принципа за пропорционалност на преченето.
Второ, ответникът не е принуден да търпи ограничение в собствеността,
само защото дворищната регулация е изменена и построеното преди повече
от 20 години не отговаря на новите строителни правила, въпреки, че към
момента на построяването, ответникът е отговарял на строителните норми и
изисквания към 1976г. Както е прието в Решение №493/24.06.2010 г. по гр.д.
№719/2009 г. на І г.о. на ВКС , „незаконният строеж безспорно създава
пречки за собственика на съседен имот в случаите, когато при изграждането
му са нарушени такива строителни правила и норми“. Следователно от
значение е дали строителството на сградите са изградени законосъобразно
към момента на изграждане, а не към момента на промяна на новия
строителен план. Не е допустимо да се преценява новите факти, които
променят строителните изисквания при заверени положения. След като
сградата е построена съгласно всички строителни изисквания към 1976 г., то
искът се явява неоснователен.
Във всички случаи обаче, когато незаконният строеж е изграден в
7
нарушение на други строителни правила и норми, ищецът по иска с правно
основание чл.109 ЗС следва да докаже с какво конкретно незаконният строеж
му пречи да осъществява пълноценно правото си на собственост. В този
смисъл е Решение №493/24.06.2010 г. по гр.д.№719/2009 г. на І г.о. на ВКС.
Ако строителните изисквания не са спазени, следва да се прецени как
отклоненията от тях се отразяват върху собствениците при упражняване
правото на собственост, защото за уважаване на иска по чл.109 ЗС следва да
се установи освен неоснователното действие, каквото може да бъде
отклонението от тези правила и как това се отразява върху собственика-ищец
по негаторния иск (Решение №35/18.05.2017 г. по гр.д.№3422/2016г. на II
г.о. на ВКС).
Когато обаче отстоянието от страничната регулационна линия е
минимално (10 см.), на практика строежът не създава никакви пречки за
ползването на съседния имот - решение №139/25.06.2010 г. по гр.д.
№457/2009 г. на І г.о. на ВКС. С оглед изслушаното вещото лице в о.с.з., то
процесното разстояние от 10 сантиметра, може да се приеме, че не създава
пречки.
Трето, наистина има навлизане на балкона и стреха от къщата на
ответниците в имота на ищеца. Освен, че ищецът е собственик на земята, той
е собственик и на въздуха над него. Както е прието в решение
№782/05.07.2010г. по гр.д.№946/2009 г. на І г.о. на В КС, „фактът на
попадане на стрехата на сградата, изградена на регулационната линия над
имота на ищеца е достатъчно основание да се приеме, че е налице пречка за
упражняване правото на ползване в пълен обем. Собственикът на терена е
собственик и на пространството над него и навлизането в това пространство
на стрехата на съседа само по себе си съставлява достатъчно основание да се
приеме, че е налице неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС,
пречещо на собственика, което той не е длъжен да търпи независимо от това
дали ще застроява имота си и как. Това е навлизане в чужд имот без
съгласието на собственика му и винаги съставлява неоснователно действие,
освен ако той не е дал изрично съгласие за това.“ Тази теза е доразвита в
решение №158/22.10.2019 г. по гр.д.№4171/2018 г. на I г.о. на ВКС ., според
което „затова нормативните актове, определящи строителните правила и
норми определят изисквания за отстояния от регулационните граници. Тези
правила осигуряват освен нормална плътност на застрояване и оптимално
огряване от слънцето, нормалната осветеност на имотите и проветряването
им, които имат пряко отражение върху ползването на имот.“ По делото е
установено, че навлизане на балкона и стрехата към земята на ответника се
равнява на 1.6 кв.м. за балкона и 0.16 кв.м. за стрехата. Навлизането е
установено от вещото лице чрез измерване на тяхното проекция върху земята.
Доказа се, че постройката за дърва също навлиза в двора на ответника.
Навлизането е в размер на 0.8 кв.м. Съдът приема, че това навлизане е
минимално и е в границите на допустимото, за конкретното дело.
8
Четвърто, съгласно Решение №150 от 25.05.2011 г. по гр.д.№551/2010
г. на ВКС, II г.о., не всяко въздействие върху имота, може да обоснове
основателност на предявеният по чл. 109 ЗС иск, а само онова въздействие
което засяга неоснователно обекта и посредством което обективно се
създават пречки за упражняване на установения правен тежим на ползване на
имота, като по този начин се накърняват правата на собственика и се създават
пречки правото на собственост да се упражнява в пълен обем“. По делото
липсва ищецът да е доказал, че това навлизане в неговия двор и засенчване
от: 1.къщата; 2.от балкона (проекцията на балкона над неговия терен); 3.
постройката за дърва на ответника; пречи на упражняване правото на пълен
обем. От СТЕ се установи, че между двата има бараки, дървета, ограда с
метални тръби и пана. Пространството се ползва за складиране на дребни
земеделски инструменти, присъщи за една къща. Ето защо няма как да се
прием, че изобщо несъответствието на къщата по новия регулационен план
пречи в пълен обем правото на собственост. Не се доказа, че площта, която се
намира на границата между двата имота, се ползва за работа, садене на
плодове и зеленчуци, от ищците и че не могат да добиват плодовете си.
Напротив, от снимковия материал от експертизата се установи, че
пространството е пълно с храсти, складират се камъни, строителни материали
и други предмети от този тип. Ето защо липсва елементът на пречене на
правото на собственост в пълен обем. Следователно нито навлизането на
балкона, стрехата и постройка за дърва и тяхното засенчване при ответника
пречи да се упражни правото на собственост в пълен обем. На това основание
искът също е неоснователен.
Пето, както установи СТЕ къщата не навлиза в двора на ищеца, а се
намира на 30 сантиметра от границата. Съдът приема, че ищецът не успя да
докаже, че по този начин къщата пречи в пълен обем да се упражни правото
на собственост, а по отношение, че не е на три метра от регулационната
линия, то този факт не е определен от ответника към момента на
построяването й. И на това основание искът е неоснователен.
Шесто, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали
неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск
създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и
дали тези пречки са по-големи от обикновените (т.3 от ТР №4/2015 от
06.11.2017 г. по тълк.д.№4/2015 г. на ОСГК на ВКС ). Преценката за това
кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими,
е конкретна по всяко дело (Решение №11/23.02.2018 г. по гр.д.№954/2017 г.
на II г.о. на ВКС). Настоящият съдебен състав приема, че това навлизане на
стрехата и балкона във въздуха на ищеца, навлизане на постройката за дърва
в имота на ищеца, както и липсата на строителни отстояния на къщата, не се
по-големи от обичайните. Не се доказа, кое е това голямо пречене на
ответника, за да се приеме, че има пречки по-големи от обичайните. Сравнено
със строителството в новите комплекси в Малинова долина и Манастирски
ливади и Княжево, отстоянията между процесните къщи са големи. И на това
9
основание искът се явява неоснователен.
По отношение на въздържане на по-нататъшни неоснователни действия,
съдът приема, искането за неоснователно, тъй като промяната на
регулационната линия се дължи не по вина на ответника, а по заведено дело
от ищеца, тъй като не са платени сметки по регулация (л.36-37 от делото).
Т.е. причина за смяна на регулацията е по действия на ищеца, който иска да
събори къщата на ответника, тъй като по новия план не отговаряла на
строителните изисквания.
С оглед изложеното съдът приема, искът за неоснователен.
Защо следва да се отхвърли като неоснователни и недоказани
предявените от К. Р. Д., ЕГН ********** и И. Б. Д., ЕГН **********, и
двамата с адрес: - № 7 срещу Л. С. А., ЕГН **********, - № 9 осъдителни
искове с правна квалификация чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да
премахне:
1) следните части от изградените от нея сграда и пристройка:
• реална част с площ от 15,05 кв.м. от недвижим имот, съставляващ
сграда с идентификатор ---, находяща се в с. Л---“, с обща площ на сградата
от 88,15 кв.м., който отстои на по-малко от три метра от страничната
регулационна граница на поземления имот на ищците с идентификатор ---,
която реална част е оградена в червен четириъгълник с червени щрихи,
съгласно приложена скица към молба на ищците от 21.04.2023 г.;
• реална част с площ от 1,24 кв.м. от балкона на втория етаж на
посочената сграда с идентификатор ---, оградена в червен триъгълник в
зеления правоъгълник, съгласно приложена скица към молба на ищците от
21.04.2023 г.;
• реална част с площ от 0,82 кв.м. от пристройка, находяща се в ПИ с
идентификатор -, цялата с площ от 12,39 кв.м., която отстои на по-малко от
три метра от страничната регулационна граница на поземления имот на
ищците с идентификатор ---, означена с малък черен триъгълник, щрихован в
червено, съгласно приложена скица към молба на ищците от 21.04.2023 г.;
2) да се въздържа по-нататък от извършване на неоснователни
въздействия и посегателства на правото на съсобственост върху УПИ VI-691
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски.
Същата представя списък с разноски по чл.80 ГПК, съгласно който
претендира сумата от 1250 лева, представляващи разноски за адвокат.
Представя доказателства за тяхното извършване (л.194,196 от делото).
Ето защо ищците К. Р. Д., ЕГН ********** и И. Б. Д., ЕГН **********,
и двамата с адрес: - № 7 следва да бъдат осъдени да заплатят на Л. С. А., ЕГН
********** - № 9 сумата от 1250.00 лева (хиляда двеста и петдесет лева),
представляващи разноски в настоящото производство, на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
10
В допълнение на изложеното, следва да се отбележи, че съдът
многократно потикваше страните да сключат спогодба. Ищецът предложи да
придобие имат УПИ VI-299, който включва част от неговия УПИ VI-691
(между сините и зелени линии) и част от имота на ответника УПИ V-686,
който нов парцел е в зелен цвят, съгласно скица на л.38 от делото.
За сметка на това ищецът че даде тази част от своя имот, за да може
ответникът да стане собственик на УПИ V-301, който е формиран от имот на
ответника и част от имота на ищеца. Видно от тази скица, находяща се ва л.37
от делото, ищецът придобива повече площ, тъй като към неговия имот
придобива около ½ от имота на ответника и дава малка част от своя имот за
новия имот на ответника.
Ответникът беше съгласен да сключи спогодба, като колкото площ дава
ищецът, толкова площ да даде и ответникът, а за по-голямата част ищецът да
доплати на ответника. Ищецът категорично отказа да доплаща, въпреки, че
иска да придобие повече квадратура. Същият заяви пред съдебния състав, че
не е съгласен да плаща на ответника, независимо, че придобива по-голяма
площ, тъй като се увеличавало лицето на ответника, а лицето на ищеца се
намалявало. Съдът прикани добросъвестно да сключат спогодба, но страните
не поискаха експертиза за оценяване на имотите, тъй като ищецът
категорично отказва да доплати за по-голямата част, която ответникът е готов
да му я предаде.
При тези съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни и недоказани предявените от
К. Р. Д., ЕГН ********** и И. Б. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: - № 7
срещу Л. С. А., ЕГН **********, - № 9 осъдителни искове с правна
квалификация чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата:
1) да премахне следните части от изградените от нея сграда и
пристройка:
• реална част с площ от 15,05 кв.м. от недвижим имот, съставляващ
сграда с идентификатор ---, находяща се в с. Л---“, с обща площ на сградата
от 88,15 кв.м., който отстои на по-малко от три метра от страничната
регулационна граница на поземления имот на ищците с идентификатор ---,
която реална част е оградена в червен четириъгълник с червени щрихи,
съгласно приложена скица към молба на ищците от 21.04.2023 г.;
• реална част с площ от 1,24 кв.м. от балкона на втория етаж на
посочената сграда с идентификатор ---, оградена в червен триъгълник в
зеления правоъгълник, съгласно приложена скица към молба на ищците от
21.04.2023 г.;
• реална част с площ от 0,82 кв.м. от пристройка, находяща се в ПИ с
11
идентификатор -, цялата с площ от 12,39 кв.м., която отстои на по-малко от
три метра от страничната регулационна граница на поземления имот на
ищците с идентификатор ---, означена с малък черен триъгълник, щрихован в
червено, съгласно приложена скица към молба на ищците от 21.04.2023 г.;
2) да се въздържа по-нататък от извършване на неоснователни
въздействия и посегателства на правото на съсобственост върху УПИ VI-691
ОСЪЖДА К. Р. Д., ЕГН ********** и И. Б. Д., ЕГН **********, и
двамата с адрес: - № 7 да заплатят на Л. С. А., ЕГН ********** - № 9 сумата
от 1250.00 лева (хиляда двеста и петдесет лева), представляващи разноски в
настоящото производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12