№ 1873
гр. София, 15.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно
гражданско дело № 20221000501920 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следв. от ГПК и е образувано по обща частна жалба
на С. Д. С. /чрез адв. Б. от АК-Пазарджик/ и Д. Д. С. /чрез адв. М. от САК/ против
определение № 5261/07.06.2022 г., постановено по гр.д. № 1573/2022 г. по описа на
Софийския градски съд /СГС/, I-1 състав, с което e прекратено производството по същото
дело с оглед процесуалната му недопустимост /чл. 130 ГПК/.
Жалбоподателите навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради
несъобразяването му с материалния и процесуалния закон, като молят САС за неговата
отмяна, делото да се върне на градския съд ведно с даване на указания
съдопроизводствените действия по казуса да продължат. Процедурата по чл. 276, ал. 1 ГПК
не се прилага в случая.
Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежни страни
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна е и е допустима, но разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Производството в първата инстанция е образувано по искова молба на С. Д. С. и Д. Д. С.
с предявен против Е.И. Х. и В. В. Х. отрицателен установителен иск /чл. 124 ГПК/, че
ответниците не са собственици на недвижим имот-Апартамент № 48 в гр.***, ж.к. „***“,
бл.***, вх.*, ет.* със застроена площ 185.29 кв.м., представляваща самостоятелен обект с
кадастрален идентификатор 68134.1005.186.1.48, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена.
Ищците твърдят, че са придобили правото на собственост върху посочения имот въз
основа изтекло в тяхна полза давностно владение с издаден за това нотариален акт № 126,
том X, рег.№ 114552, дело № 1610/2006г. на нотариус с район на действие - СРС.
1
Владението установили през 1995г. и в продължение на повече от десет години упражнявали
явно и несмущавано фактическа власт с намерение за своене, при липса на претенции от
трети лица, включително държавата или Столична община. Ответниците се легитимирали
като собственици с нотариален акт № 93, том II, рег.№ 8426, дело № 275/2009г. издаден по
реда на чл.35 ЗЖСК. През 2009г. ответниците Е. и В. Х. предявили срещу тях
ревандикационен иск по чл.108 ЗС за установяване правото на собственост и предаване
владението върху същия имот с образувано гр.д. № 8219/2009г. на СГС, 1-17 състав, по
което е постановено съдебно решение, понастоящем обжалвано с висящо в.гр.д.№
5460/2018г. по описа на САС. В рамките на това производство направили оспорващи и
защитни възражения, но доколкото те не могат да бъдат осъществени със съдебен акт,
притежаващ сила на пресъдено нещо, обосновават правен интерес от предявяването на
настоящия отрицателен установителен иск, с който да се отрече правото на ответниците и
като последица отмяна на НА № 93/2009г. Твърдят, че ответниците не са станали
собственици, защото към деня на издаване на НА № 93/2009г. не са били налице
предпоставките на чл.35 ЗЖСК и конкретно към 17.07.2009г. не е била приета окончателна
цена за имота от общото събрание на ЖСК; блокът, в който се намира апартамента не е бил
въведен в експлоатация, а построен на груб строеж и в този смисъл е представлявал
незавършено жилище, както и че праводателят им ЖСК „Български художник“ не е бил
собственик на съответния спорен имот.
Софийският градски съд, след извършена служебна справка е констатирал, че е налице
висящо исково производство по гр.д.№ 8219/2009г. на СГС, 1-17 състав, с предявен от Е. и
В. Х. ревандикационен иск по чл.108 ЗС с предмет посочения имот. Правото на собственост
са основали на членствено правоотношение в ЖСК „Български художник" и издаване на
нотариален акт за апартамента по чл.35 ЗЖСК. Ответници по този иск са ищците по
настоящото дело, както и Р. И. Б. и Д. Д. С. с наведени множество възражения в оспорване
правото на собственост, включително и възражение за придобиване на имота въз основа
изтекла придобивна давност. С постановеното на 30.10.2017г. съдебно решение СГС уважил
иска, но същото не е влязло в сила поради обжалването му пред САС с образувано в.гр.д.№
5460/2018г. на САС.
При така изложените факти и обстоятелства, I-1 състав на градския съд е преценил, че
въпросът за правото на собственост върху процесния апартамент № 48 в гр.София вече е
предмет на разглеждане по иска с правно основание чл.108 ЗС и по него подлежи на
изследване и произнасяне със съдебно решение дали принадлежи или не на ищците Е. и В.
Х., което ще формира сила на пресъдено нещо между страните по този въпрос. При
наличието на висящо производство по ревандикационен иск не е налице правен интерес от
предявения последващо отрицателен установителен иск, тъй като предметът на двете дела е
идентичен, поне що се отнася до установяване правото на собственост върху конкретния
имот. Недопустимо било едновременното разглеждане в едно или отделни производства на
искове за собственост между едни и същи страни и за един и същ имот.
Настоящият състав на апелативния съд изцяло споделя доводите на СГС в изложеното
2
определение, като в допълнение, също извърши служебна справка за движението по
цитираното в.гр.д.№ 5460/2018г. по описа на САС /касаещо предявен ревандикационен иск
от Е. и В. Х. против С.С. и Д.С. за процесния апартамент/ и установи, че делото продължава
да е висящо и във фазата по събиране на доказателствата, а следващото открито заседание
по делото е насрочено за 13.10.2022 г. от 14.00 часа.
Също така, следва да се посочи, че по иск за собственост-положителен или отрицателен
установителен, респ. ревандикационен, ответникът следва да изчерпи всичките си
възражения срещу заявеното от ищеца право, вкл. и възраженията си за придобиването на
имота по давност /чл. 131 във връзка с чл.133 ГПК/. Надлежно въведените възражения
стават част от предмета на делото и по тях съдът дължи произнасяне при разрешаването на
правния спор относно съществуването на претендираното право на собственост.
Незаявените възражения, които се основават на осъществили се до този момент факти и
обстоятелства се преклудират. Както заявените във висящото производство, така и
незаявените в законовия срок не могат да бъдат релевирани в нов процес между същите
страни по предявен от ответника отрицателен установителен иск за същото нещо, както е в
случая.
От исковата молба на С.и е видно, че ищците завяват право на собственост върху имота на
основание придобивна давност, започнала да тече още през 1995г„ което са
противопоставили като възражение в неприключилото към момента исково производство по
предявения срещу тях от ответниците ревандикационен иск от Х.и. В подадения по това
дело писмен отговор са релевирали и други възражения, касаещи предпоставките за
издаване титул за собственост по чл.35 ЗЖСК, в тази част и че праводателят ЖСК
„Български художник“ не е притежавал правото на собственост, по същество съвпадащи с
тези посочени в исковата молба. Дори и някои от тях да не са били наведени във висящото
дело /доколкото не са новонастъпили факти и обстоятелства/, това не може да послужи като
основание и не обуславя правен интерес от водене на производството по чл. 124 ГПК, за
което е образувано гр.д. № 1573/2022 г. на градския съд.
Налага се извод, че атакуваното определение на СГС е правилно и същото следва да се
потвърди.
Водим от изложеното, Апелативен съд – София, ГО, 7 с-в,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5261/07.06.2022 г., постановено по гр.д. № 1573/2022 г. по
описа на Софийския градски съд.
Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му с
3
частна касационна жалба с излагане на основания за допускане до касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4