Решение по дело №369/2017 на Районен съд - Плевен

 Р Е Ш Е Н И Е

 №

гр. Плевен, 12.04.2017 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав :

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря : С.Ц.

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 369  по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното :

          

           Постъпила е искова молба от ***, *** против В.Р.М. с ЕГН **********,***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД  и чл.86 от ЗЗД, за  следните суми: 273,07лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013г. до 31.03.2016г. и лихва за забава върху главницата в размер на 51,60 лв. за периода от 04.01.2014г. до 01.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по *** до окончателното изплащане на сумата.

           Твърди се, че ответника, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***,е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от 01.11.2013г. до 31.03.2016г. не е погасил своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер 19211, като начислената за този период сума за ползвана топлинна енергия възлизала в размер на 273,07лв.Сочи се, че сумите били изчислявани по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира имота – *** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответницата дължала и лихва за забава, изчислявана в размер на 51,60 лв. за периода от 04.01.2014г. до 01.11.2016г.

           Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за  следните суми: 273,07 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013г. до 31.03.2016г. и лихва за забава върху главницата в размер на 51,60лв. за периода от 04.01.2014г. до 01.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по *** до окончателното изплащане на сумата          

           Ответникът В.Р.М. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който признава исковите претенции. Счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и не следва да му се възлагат в тежест направените от ищеца разноски, а при условия на евентуалност възразява срещу размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

           В о.с.з. на 07.04.2016г. ищецът, чрез представляващия го юрисконсулт е направил искане за постановяване на решение при признание на иска при условията на чл.237 от ГПК.

           Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. Ответникът е направил  изявление за признание на иска. С оглед представените по делото писмени доказателства, искът се явява основателен, което не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на Закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. 

           Поради горното, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

           По въпроса за разноските.  С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.  Ответникът е направил искане в писмения си отговор, което поддържа и в съдебно заседание, да не се възлагат в негова тежест направените от ищеца разноски. Съдът намира, че това искане е неоснователно. Единствената хипотеза, в която ответника може да се освободи от задължението за разноски е предвидената в чл.78, ал.2 от ГПК -  с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска, при което  разноските се възлагат върху ищеца. Съдът счита, че в случая не е налице тази хипотеза. Ответникът не е заплатил дължимите главници на датите на падеж, поради което е изпаднал в забава и това негово поведение е станало причина за завеждане на иска. Поради това дължи плащане на ищеца на направените от последния деловодни разноски.   

 

           В заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 49,98лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 99,98лв. Съразмерно частта от вземанията, съществуването на които се установи в исковото производство, ответникът дължи част от тези разноски в размер на 13 лв. В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 75лв. и за юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП  в размер на 100лв. или общо за исковото производство 175лв., които са изцяло дължими, с оглед изхода на спора.

             Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че  В.Р.М. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, следните суми: сумата от 273,07лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2013г. до 31.03.2016г. и сумата от 51,60 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 04.01.2014г. до 01.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.11.2016г. до окончателното й изплащане, представляващи част от вземането, за което е издадена *** за изпълнение на парично задължение от 09.11.2016г. по ***.

           ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.Р.М. с ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата от 175лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство и сумата от 13лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство.

           решението подлежи на обжалване пред *** в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

 

 

 

районен съдия: