№ 241
гр. Варна, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20233001000149 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на А. М. С. и М. А. С.,
и двамата от гр.Варна, срещу решение № 594 от 23.12.2022г. по търг.дело №
148/22г. по описа на ОС – Варна, в частта му, с която е прието за установено в
отношенията между страните по предявен иск от „Обединена Българска
Банка“ АД, в качеството и на универсален правоприемник на „Сибанк“ ЕАД,
по иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от
ЗЗД, че двамата дължат солидарно на банката следните суми: сумата
97 292.71лв., представляваща главница, сумата 213.42лв., представляваща
договорна лихва за периода 11.12.2021г. – 04.01.2022г., сумата 154.96лв.,
представляваща обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата
главница за периода 04.01.2021г. – 10.01.2022г., дължими по договор за
банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № 117-3073249, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 250/22г. по описа на
ВРС, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното и изплащане, както и са
1
осъдени да заплатят разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано поради необсъждане на всички техни възражения и доводи и
поради нарушение на съдопроизводствените правила.
Твърдят, че съдът не се е произнесъл по наведените от тях доводи,
възражения и основания. На първо място сочат че съдът неправилно е приел
че липсва необходимост от произнасяне по въпроса за наличие на
неравноправни клаузи, тъй като кредиторът не е увеличил лихвата по кредита.
Твърдят нищожност на чл.17.3.3 и чл.17.3.2 изр.второ от договора, както и
липса на служебно произнасяне за наличие на неравноправни клауза на
чл.21.1.1 от договора, като излагат съображения за това.
Поддържат направеното оспорване, че банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем, като сочат че съдът не се е произнесъл по възраженията
им за това. Твърдят че банката е нямала основание за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем към 15.12.2021г., така и към 05.01.2022г., когато
кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем. Твърдят че
уведомителното писмо е получено от С. на 20.12.2021г., на 05.01.2022г. С. с
платежно нареждане е захранил сметката с 3 550лв., с която сума са погасени
просрочените задължения, а на 25.01.2022г. е заплатена сумата 700лв., с което
е погасена дължимата месечна вноска.
Твърдят, че кредитополучателят С. не е бил надлежно уведомен за
обявената от банката предсрочна изискуемост, тъй като съобщението не му е
връчено лично.
Твърдят също така, че уведомителните писма не съответстват на чл.46
ал.3 от ЗКНИП.
Твърдят че няма надлежен акт на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем и поради липса на правомощия на лицето подписало
уведомителните писма.
Оспорват изводите на съда за наличие на обективните предпоставки за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем тъй като не е налице забава по
отношение на вноски с настъпил падеж. Сочат и неправилен отказ за
приспадане на платените суми преди издаването на заповедта за изпълнение и
по време на процеса.
Молят съда да отмени решението в обжалваните му части и вместо него
2
да постанови друго, с което предявените срещу тях искове за вземания на
банката по договор за кредит да бъдат отхвърлени изцяло. В съдебно
заседание, чрез процесуален представител, поддържат жалбата и молят съда
да я уважи. Претендира направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Въззиваемата страна „Обединена Българска Банка“ АД със седалище
гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор,
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, оспорва жалбата и
моли съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е установителен иск след заповедно производство от
„Обединена Българска Банка“ АД в качеството и на универсален
правоприемник на „Сибанк“ ЕАД срещу А. М. С. и М. А. С., с който да се
приеме за установено в отношенията между страните съществуването на
вземания на банката срещу тях солидарно по договор за банков кредит,
обезпечен с ипотека на недвижим имот № 117-3073249 от 17.07.2017г. за
суми, представляващи главница, договорна лихва и обезщетение за забава
върху предсрочно изискуемата главница, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното и изплащане
Не е спорно пред въззивна инстанция сключването на 17.07.2017г.
между страните на договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на
недвижим имот, по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя сумата 150 000лв. със срок за погасяване 25.07.2036г. Не е
спорно, че вноските с падеж до 10.07.2021г. са заплатени от
кредитополучателя, както и че за вноски с падежи 10.08.2021, 10.09.2021г.,
10.11.2021г. и 10.12.2021г. няма направени в срок плащания.
С писмо – покана от 15.12.2021г. банката е уведомила длъжниците че
по договора има просрочена главница в размер на 2 160.20лв. и просрочени
3
лихви в размер на 1 367.83лв. Посочено е в писмото, че поради нередовно
погасяване на дължимите вноски кредитът е обявен за предсрочно изискуем в
пълен размер. Длъжниците са уведомени, че ако в 14 дневен срок от
получаване на съобщението погасят всички просрочени задължения, ведно с
междувременно начислени лихви за забава, решението за обявяване на
предсрочна изискуемост няма да произведе действие.
Представени са по делото доказателства за връчване на писмото покана
– лично на М. С. на 20.122.2021г. и на А. С. чрез съпругата му М. С. на същата
дата.
Не е спорно и в заповедното производство е представено копие от
преводно нареждане, че на 05.01.2022г. С. е превел по сметката в ОББ сумата
3 550лв. Същата сума е получена по сметката в ОББ на 06.01.2022г. Не е
спорно и плащането на сумата 700лв. от кредитополучателя на 26.01.2022г.
Представени са в първата инстанция доказателства за платени от С. по
сметката му в ОББ на суми както следва: 700лв. на 15.02.2022г., 1 400лв. на
19.05.2022г., 2 100лв. на 29.07.2022г., 700лв. на 04.10.2022г., 700лв. на
17.10.2022г. и 700лв. на 24.11.2022г. Посочено е в приетата от първата
инстанция експертиза, че към момента на изготвянето и - 05.07.2022г.
първите две вноски в размер на 2 100лв. са преведени от банката на ЧСИ.
Същевременно е установено от експерта, че няма постъпили в банката суми,
преведени от ЧСИ.
Установено е по делото че въззивниците С.и имат качеството на
потребители и породилите се между страните облигационни отношения се
регулират от разпоредбите на ЗКНИП, тъй като процесният договор за кредит
е обезпечен с ипотека и попада в приложното поле на чл.1 ал.2 от ЗКНИП и
същевременно не е налице някое от изключенията, визирани в чл.3 от закона.
Поради което и независимо от оплакванията във въззивната жалба на
основание чл.7 ал.3 от ГПК въззивният съд дължи и служебна проверка за
наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, които да засягат
правата на кредитополучателите – потребители и водещи до тяхната
нищожност съобразно чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и за спазване на
императивните правила на ЗКНИП, при неспазване на които договорът е
нищожен съобразно разпоредбите на глава 10 от ЗКНИП.
От извършената от съда служебна проверка не се установи наличие на
4
договорна клауза, която да е сключена в нарушение на принципа за
добросъвестност и да създава съществено и необосновано несъответствие
между правата и задълженията на страните и като резултат да е във вреда на
потребителя. Служебната проверка на съдържанието и формата на договора
за кредит не установи нарушение на императивните изисквания на чл.23 ал.1,
чл.24 ал.1 т.1 – 9 и 11 и чл.25 ал.3 от ЗКНИП. Договорът е сключен в писмена
форма, с изискуемото в чл.24 от ЗКНИП съдържание. Посочен е лихвения
процент, който е променлив, условията за прилагането му и начина на
изчисляване, включително информация за последиците за потребителя, както
и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент.
Посочен е годишният процент на разходите по кредита заедно с подробна
информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за
потребителя, както и общата сума, дължима от потребителя по кредита.
Договорът не съдържа възможност методиката за определяне на променливия
лихвен процент да се променя по време на договора, методиката е
предоставена на потребителя и същата е част от договора за кредит.
С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че
страните са валидно обвързани от сключения между тях договор за банков
кредит.
Спорен и пред въззивна инстанция е въпросът за настъпилата
предсрочна изискуемост на целия размер на кредита.
По въпроса за редовността на връчването на писмото на банката до С.:
Изявленията на банката до двамата длъжници, обективирани в писмо от
15.12.2021г., са връчени на 15.12.2021г. от длъжностно лице – призовкар на
ЧСИ на М. С., получила своето писмо лично, а това до нейния съпруг А. С.
със задължение да го предаде.
Последователно в практиката на ВКС се застъпва становище, че
банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на
горепосоченото изявление на длъжника. Начинът на удостоверяване на
връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на
банката, че счита вземането по договора за кредит за предсрочно изискуемо, е
поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. В
настоящия случай съобщението до А. С. е връчено чрез съдебен изпълнител и
за да е редовно осъществен следва да бъде извършено при спазване на
5
правилата на ГПК за връчване. Връчването е по реда на чл.46 от ГПК и е
редовно, тъй като е получено от съпругата му, която се е съгласила да го
получи и е поела задължение да го предаде.
Поради което и въззивният съд намира оплакването на С., че
изявлението на банката не му е връчено лично за неоснователно.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
за разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 от ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
В настоящия случай не е спорно между страните че към 15.12.2021г. е
налице забава на четири погасителни вноски, поради което и са налице
предпоставките по чл.21.1.1. от договора за едностранно обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
Волеизявлението следва да е обективирано в писмен документ и да
съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60 ал.2 от ЗКИ
или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора
да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Нито
съдебната практика, нито правната теория, поставят някакви формални
изисквания към съдържанието на волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост, но във всички случаи то трябва да е изрично и
недвусмислено.
Но обективираното в писмото от 15.12.2020г. изявлението на банката за
обявяване на целия размер на кредита за предсрочно изискуем не е
безусловно. Напротив, банката изрично е предоставила възможност на
кредитополучателите в 14 дневен срок от получаването на писмото
доброволно да заплатят размера на посочените от нея просрочени вноски,
6
ведно с начислените лихви за забава, в който случай „решението за обявяване
на кредита за предсрочно няма да произведе действия“.
Четиринадесет дневният срок за изпълнение на просрочените
задължения изтича на 04.01.2022г. Посоченият в писмото размер на
неизпълнените в срок задължение е общо 3 528.03лв. Установено е по делото
че на 05.01.2022г. кредитополучателят С. е заплатил чрез превод сумата
3 550лв., която сума е получена по неговата сметка в банката на 06.01.2022г.
С така извършеното плащане съставът на въззивния съд намира, че
длъжникът изцяло е заплатил просрочените към момента на получаване на
писмото задължения за главница и лихва. Точният размер на дължимата
лихва за забава не е изчислен, но дори и той да надвишава по размер
надвнесената от длъжника сума, то тази разлика ще е явно незначителна
предвид внесената сума в по-голям размер от посочения и съобразно общия
размер на задължението. Действително е налице плащане с два дена
закъснение, с оглед задължението на кредитополучателя да осигурява
наличност по сметката си, и единия ден, необходим за осъществяване на
междубанковия превод на наредената на 05.01.2023г. сума. Но след като
банката сама в писмото е дала предимство на възможността за запазване на
срока на кредита при плащане на просрочените задължения, плащането им с
два дена закъснение е в рамките на разумен срок за това и е изцяло в духа на
нормата на чл.46 от ЗКНИП – правила за работа при просрочие. Още повече
че се касае за потребител, и при преценката за възможността на банката да
обяви целия размер на кредита за предсрочно изискуем винаги следва да се
съобразява дали неизпълнението на посоченото задължение е достатъчно
тежко с оглед на срока на кредита и на размера на задължението по него. За
да приема, че констатираното просрочие може да бъде оправдано, съдът
съобразява и факта, че даденият от банката срок тече по времето на коледните
и новогодишните празници с множество почивни и неработни дни,
обстоятелство, което само по себе си затруднява изпълнението на
задължението на потребителя.
Поради което и въззивният съд намира, че след получаване на писмото
от банката кредитополучателят се е възползвал от предоставената му
възможност и е погасил просрочените към този момент вноски и към
11.01.2022г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
7
незабавно изпълнение не е била налице обявена предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за кредит.
Последователна е съдебната практика, че съдът, разглеждащ
установителния или осъдителния иск по реда на чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от
ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, тъй като
моментът, към който се установява съществуването на вземането, е моментът
на приключване на съдебното дирене в исковия процес. Ако в исковото
производство, без значение дали предявеният иск е установителен или
осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да
направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди
подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в
исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта
на вземането.
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ,
представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда
правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията
към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в
договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем в исковото производство представлява
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание
чл.235 ал.3 от ГПК в рамките на претендираните суми.
В настоящия случай обаче съдът намира, че не се касае за хипотеза за
ненадлежно упражнено право на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем, тъй като писмото от 15.12.2023г. е редовно връчено на длъжниците,
а се касае за ненастъпила предсрочна изискуемост порази липса на
обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
предвид установеното плащане от длъжника на просрочените задължения в
предоставения му от банката допълнителен срок. Не може да се приеме в
случая че исковата молба съдържа и изявление за обявяване на кредита за
предросрочно изискуем, защото тя преповтаря фактите за просрочия, такива,
каквито са към момента на изпращане на писмото, а не съдържа изявления за
други нови просрочени задължения. Още повече, че в исковата молба се
признава и получаването на сумата от 700лв. на 26.01.2022г. С тази сума, в
8
изготвения от вещото лице вариант за погасяване на задълженията съобразно
погасителния план, се погасява изцяло задължението с падеж 10.01.2022г. и
част от задължението с падеж 10.02.2022г.
Поради което и само въз основа на така изложеното, съдът намира,
съдът намира, че при установеното по делото редовно връчване на
изявлението на банката, че счита, кредита за предсрочно изискуем,
предхождащо подаването в съда на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, и при установена липса на просрочени задължения
към тази дата, не са били налице обективните предпоставки за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, поради което и редовното връчване на
исковата молба не променя извода за липса на предсрочна изискуемост и не
се налага изследване на обективните предпоставки за това в по-късен момент.
Но дори и евентуално да се изследват обективните предпоставки към
19.04.2022г. съставът на въззивния съд намира, че те не са налице.
Освен посоченото по-горе плащане на 26.01.2022г. от
кредитополучателя на 15.02.2022г. е извършено плащане на сумата 700лв., с
което съобразно погасителния план се погасяват вноската с падеж
10.02.2022г. и част от вноската с падеж 10.03.2022г. С плащането на сумата на
1 400лв. на 19.05.2022г. се погасяват вноските за м.март и април изцяло.
На първо място съставът на въззивния съд намира, че следва да бъдат
съобразени всички плащания, извършени от длъжника по сметката му в
банката – кредитор, независимо от установеното от експерта, че сумите са
преведени по сметка на ЧСИ въз основа на наложен запор върху сметка.
В случая не се касае за суми, събрани от длъжника в резултат на
принудително изпълнение, а за плащане от длъжника на кредитора му.
Цялостното поведение на кредитополучателите след получаване на писмото
от 15.12.2021г., намиращо израз в плащане на сумите по погасителния план
почти редовно, с неголеми закъснения на някои от месечните вноски, е
насочено към запазване на договорната връзка между тях в постигнатите
параметри за срок и размер на месечна погасителна вноска. Плащането от
страна на длъжниците е доброволно, ежемесечно и съответно на размера на
договорената анюитетна вноска. Сумите са внасяни от кредитополучателите в
брой на каса в офис на банката и са приемани от съответните служители като
погасяване на задължение за вноски по кредит.
9
Още повече че изрично в мотивите към т.9 от тълкувателно решение №
4/13г. е посочено че под „доброволно погасяване на вземането” се имат
предвид плащания от длъжника на кредитора /без сумите първоначално да са
постъпили по сметката на съдебния изпълнител/. А принудителното
изпълнение, образувано въз основа на издадената заповед за незабавно
изпълнение е спряно с определение на заповедния съд от 16.02.2022г.
Отчитайки всички извършени от длъжника плащания се установява
забава към 19.04.2022г. на плащанията на по-голямата част от вноската за
м.март и на цялата вноска, дължима на 10.04.2022г. Но въпреки това и
предвид последвалото на 19.05.2022г. пълно погасяване на тези задължения и
съобразявайки срока на кредита и размера на задължението по него, съставът
на въззивния съд намира, че тази забава не може доведе до предсрочна
изискуемост на целия размер на дълга.
Предвид на това, евентуално дори и да се приеме, че исковата молба
съдържа изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем то и към
датата на получаване на препис от исковата молба 19.04.2022г. не са налице
обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Предвид на така изложеното, съдът намира, че искът за целия размер на
кредита, изискуем предсрочно е недоказан и неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Следва да бъдат отхвърлени и претенциите за договорна лихва за
периода от 11.12.2021г. до 04.01.2022г. с оглед установеното по делото
плащане на падежиралите задължения за този период. С оглед
неоснователността на претенцията за предсрочно изискуема главница, следва
да бъде отхвърлена и претенцията за обезщетение за забава върху предсрочно
изискуема главница. Предвид на това и обжалваното първоинстанционно
решение следва да бъде отменено и предявеният установителен иск по реда
на чл.422 от ГПК да бъде отхвърлен.
Предвид променения изход на спора следва да бъде отменено и
решението в частта му, с която първоинстанционният съд е осъдил
ответниците да заплатят на банката направените от банката разноски в
заповедното и в исковото производство.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на
процесуалния представител на въззивниците следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 от ЗА в размер на сумата по
10
8 473лв. за всяка от двете инстанции.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 594 от 23.12.2022г. по търг.дело № 148/22г. по
описа на Варненски ОС в обжалваните му части, с които предявеният от
„Обединена Българска Банка“ АД установителен иск срещу А. М. С. и М. А.
С. са уважени и в частите му, с която А. М. С. и М. А. С. са осъдени да
заплатят на банката разноски в заповедното в размер на 2 003.16лв. и
разноски в първоинстанционното производство в размер на 2 632.68лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ установителния иск на „Обединена Българска Банка“ АД
със седалище гр.София, в качеството и на универсален правоприемник на
„Сибанк“ ЕАД, срещу А. М. С. и М. А. С., и двамата от гр.Варна с правно
основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, за
приемане на установено в отношенията между страните съществуването на
вземания на банката от двамата ответници солидарно на следните суми:
сумата 97 292.71лв., претендирана главница, сумата 213.42лв., претендирана
договорна лихва за периода 11.12.2021г. – 04.01.2022г. и сумата 154.96лв.,
претендирано обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница
за периода 04.01.2021г. – 10.01.2022г., претендирани по договор за банков
кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № 117-3073249, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 250/22г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка“ АД със седалище гр.София,
ЕИК *********, адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ № 89Б да
заплати на адвокат С. А. Н. от Адвокатска колегия – Варна сумата 8 463лв.
/осем хиляди четиристотин шестдесет и три лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за първа инстанция и сумата 8 463лв. /осем хиляди
четиристотин шестдесет и три лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция за осъществено процесуално
представителство на А. М. С. и М. А. С. на основание чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
11
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12