№ 1418
гр. Перник, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря ЕМ.Н.К.
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20221720102394 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410
ГПК.
По реда на чл.422 ГПК са предявени обективно съединени искове от “Топлофикация
Перник” АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република”, срещу И. С. Ц., с ЕГН:********** и с адрес: гр. *****, с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ, вр. чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 560,57 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. -
30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. *****, сумата от 58,51 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 09.07.2019г.
до 02.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК - 12.07.2021г., до окончателното изплащане на вземането, за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 988/13.07.2021 г. по ч.гр.д.№
3699/2021г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът И. С. Ц. е подал отговор, с който оспорва
наличието на облигационна връзка между страните по доставка на топлинна енергия за
процесния имот, тъй като не е сключен индивидуален договор между страните за ползване
на топлинна енергия в имота. Оспорва общите условия на ищцовото дружество да са
разгласени по предвидения в закона ред. По изложените съображения се моли за отхвърляне
на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
1
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.чл.415
ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 988/13.07.2021г. по
ч.гр.д.№ 3699/2021г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва
да се произнесе по същество.
По основателността:
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на
топлинна енергия ищецът “Топлофикация-Перник”АД се съобразява с разпоредбата на чл.
150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради -
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка
възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне
качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в
разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа
на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба
на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като
съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на
топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията
за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на
достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления.
В настоящия случай ответникът изрично е признал, че е собственик на процесния
имот, находящ се на адрес: гр. *****, в о.с.з. на ПРС от 23.11.2022г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът И. С. Ц., като носител на
правото на собственост, е бил клиент на топлинна енергия за процесния период, като
облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на
закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна
енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна
2
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление
на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна
енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно
ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да
доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират
своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която
предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да
бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга
система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна
собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на
топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема
на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на
дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици,
разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на
потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички
индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на
една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените
деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя
реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера
на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от
своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като
изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на
изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата
на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този
3
смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на
другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща
писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за
топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4
от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава
документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни
данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и
т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З. З. за процесния период в имота
на ответника трите броя отоплителни тела са демонтирани, поради което и не са
начислявани суми за потребена топлоенергия.
Видно от съдебно- техническата експертиза за процесния период ищецът не е
начислявал топлинна енергия за отопление на общи части.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З. З. в процесния случай е
начисляван разход за подгряване на битова гореща вода. В процесния имот има монтиран
един брой водомер. Ответникът обаче не е осигурил достъп до имота за отчитане на
показанията на водомера, поради което и за процесния период служебно е начислен разход
за потребената топлоенергия за едно лице с дневно потребление 140 литра.
За целия процесен период ищецът е начислявал и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем от 168 куб.м. Разходът на
топлинна енергия за сградна инсталация е направен по изчислителен път съгласно
методиката, приложена към Наредба за топлоснабдяването №16-334 от 06.04.2007г. Този
разход е начисляван само през зимния отоплителен период за времето, през което е
работила отоплителната инсталация.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З. З. дружеството, извършващо
дялово разпределение, е начислявало ежемесечно за процесния имот прогнозно потребление
на топлоенергия на база реален разход за предходен период. По служебно определения
отчет на средствата за измерване след всеки един период прогнозната топлоенергия е
изравнявана с реално използваната чрез изравнителна сметка, а веднъж годишно – след края
на отоплителния сезон, и чрез годишна изравнителна сметка. Видно от същата експертиза
начислените суми са коректни и начислени съгласно методологията, действаща за
процесния период. Изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, като прогнозно
4
начислените суми са приведени в съответствие с реално дължимите за отчетеното
потребление.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З. З. на ищцовото дружество се
дължи сумата от 560,57 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019г. - 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. *****.
Същата сума е коректно пресметната съгласно методологията, утвърдена от действащата
нормативна уредба за процесния период.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на сумата и в настоящето
производство, въпреки указаната му доказателствена тежест. Предвид изложеното съдът
намира, че следва да признае за установено, че ответникът дължи плащане на ищеца за
процесната главница.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на
задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите
суми.
След използване на счетоводен програмен продукт е видно, че на ищцовото
дружество ответникът дължи сумата от 58,51 лв., представляваща обезщетение за забава
върху месечните плащания за периода от 09.07.2019г. до 02.06.2021г., поради което и този
установителен иск следва да бъде уважен като основателен.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното и плащане.
Съдът намира за неоснователни следните възражения на ответника:
1.Възражението, че няма облигационно правоотношение поради липсата на писмен
договор е неоснователно, доколкото по изложени по- горе съображения съдът намира, че
облигационното правоотношение между страните е възникнало по силата на закона, на
основание притежаваното от ответника право на собственост върху процесния апартамент.
2.Възражението за липса на годни технически средства за измерване, въз основа на
които е определена дължимата сума, също е неоснователно. Видно от съдебно- техническата
експертиза на в.л.З. З. в абонатната станция е монтиран уред за търговско измерване-
топломер, който е преминал задължителните метролологични проверки и е годен да се
ползва за търговски измерване, като показанията му могат да се считат за достоверни.
3.Възражението на ответника, че не ползва услуги на ищеца е неоснователно
доколкото същият ползва топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която се
намира процесния апартамент. Съгласно Решение N: 5 от 22.04.2010 г. на КС на РБ по к. д.
N: 15/2009г. Законът за енергетиката допуска отказ от ползването на топлинна енергия в
5
индивидуалните имоти, като тогава собствениците и носителите на вещно право на ползване
не заплащат за потребление на топлинна енергия в тях. Отказът се изразява в
преустановяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите чрез
монтираните на тях термостатни вентили, тъй като чл. 153, ал. 5 ЗЕ не предоставя право на
потребителите да извършат физическото отделяне на отоплителните тела от сградната
инсталация. Отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към
топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост не е допустим, защото
всички съсобственици трябва да поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с
експлоатацията на общите части и сградната инсталация.
Горепосоченото становище се възприема и от Съдът на Европейския съюз (СЕС),
който с решение от 5 декември приема, че българската правна уредба, която задължава
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не протИ.речи на правото на ЕС и в
частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски практики.
4.Възражението, че Общите условия не са влезли по предвидения в закона ред, тъй
като не са публикувани, също е неоснователно. На съдът е служебно известно, че общите
условия са публикувани и в централен и в местен всекидневник. Същите са одобрени от
КЕВР, публикувани са в централен и местен всекидневник, и след като са влезли в сила са
публикувани на интернет страницата на дружеството, като всеки заинтересован може да се
запознае със същите. Отделен е въпросът, че същите общи условия детайлизират
разпоредби, съдържащи се в нормативни актове, като повечето разпоредби могат да се
извлекат по тълкувателен път на същите актове.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното,
така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил
представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На
основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за
правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и
правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни
такси, експертиза и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото
производство в общ размер на 450,00лв., които и следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк.
Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу И. С. Ц., с ЕГН:********** и с адрес: гр. *****, с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ, вр. чл.86 ЗЗД, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 560,57 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019г. - 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. *****,
сумата от 58,51 лв., представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания за
периода от 09.07.2019г. до 02.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 12.07.2021г., до окончателното
изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №
988/13.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 3699/2021г. на ПРС.
ОСЪЖДА И. С. Ц., с ЕГН:********** и с адрес: гр. *****, да заплати на
“Топлофикация- Перник”АД, със снети по делото данни, сумата от 450,00лв.,
представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за държавни
такси, експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№ 3699/2021г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7