Р Е Ш Е Н И Е
гр. Б.С., 03.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански
състав, в публичното съдебно заседание на 19 юни, Две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия ГЕРДОВА гр.д. № 286 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от М.П.Й., с ЕГН ********** ***,
чрез пълномощника си адв.С.Г. от ВрАК с
адрес: гр.В., ул.”Лукашов” № 10, ет.3,офис-311, предявена против СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „Х.Б.“ с.Г., обл.В., ул.“Тома Николов“ № 1,
представлявано от Директора М.Ц.Н., с правно основание чл.344,ал.1 и 2 от КТ и
чл.74,ал.4 вр.ал.1 от КТ, с която е поискала съдът да издаде решение по силата
на което и на основание чл.74,ал.4 вр.ал.1 от КТ да обяви за недействителна
клаузата от трудов договор № 744/09.09.2019г. на директора на ответното
училище: „На основание чл.70 от КТ със срок за изпитване 6 месеца-в полза на
работодателя“, като противоречаща на закона-чл.70,ал.5 от КТ. Също така на
основание чл.344,ал.1 от КТ съдът да признае уволнението на ищцата за незаконно
и да го овени, като и на основание чл.344,ал. 2 от КТ да възстанови ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност „Учител ЦОУД-начален етап“ с код по НКПД 2341 5002 по трудов договор за
неопределено време по чл.67,ал.1, т.1 от КТ, както и да й бъдат присъдени
направените по делото разноски.
С определение постановено в
с.з. на 19.06.2020г. съдът прекратил на основание чл.232 от ГПК производството по
гр. дело № 286/2020г., по описа
на РС-Б. С. в частта относно предявеният
от М.П.Й., с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника си адв.С.Г. от ВрАК с адрес: гр.В., ул.”Лукашов” № 10,
ет.3,офис-311, против СРЕДНО УЧИЛИЩЕ
„Х.Б.“ с.Г., обл.В., ул.“Тома Николов“ № 1, представлявано от Директора М.Ц.Н.,
в условията на обективно съединяване на исковете с правно чл.74,ал.4 вр.ал.1 от КТ и чл.344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, с която е поискала съдът да издаде
решение по силата на което на основание чл.74,ал.4 вр.ал.1 от КТ да обяви за
недействителна клаузата от трудов договор № 744/09.09.2019г. на директора на
ответното училище: „На основание чл.70 от КТ със срок за изпитване 6 месеца-в
полза на работодателя“, като противоречаща на закона-чл.70,ал.5 от КТ, поради оттеглянето на иска с правно
основание чл.74,ал.4 вр.ал.1 КТ от ищцовата
страна и не възразяването от ответна страна.
Същия се предявява под
формата на възражение по трудовия спор с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от КТ –за признаване уволнението за незаконно и възстановяване на ищцата
на предишната й работа заемана преди уволнението.
Със същото
определение допуснал на основание чл.214,ал.1 от ГПК изменение в разпореждането си от 28.05.2020г. постановено по чл.312
от ГПК, относно правната квалификация на исковете, като същите да се считат
предявени по чл. 344, ал. 1 т. 1 и т. 2
от КТ, а именно признаване уволнението на ищцата за незаконно и неговата
отмяна, както и възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението, а именно „учител СОУД“ -
начален етап.
Приел възражението на
ищцата с правно основание чл.74,ал.4
вр.ал.1 от КТ за обявяване за
недействителна клаузата от трудов договор № 744/09.09.2019г. на Директора на
ответното училище: „На основание чл.70 от КТ със срок за изпитване 6 месеца-в
полза на работодателя“, като противоречаща на закона-чл.70,ал.5 от КТ в
настоящият трудов спор.
ИСКОВЕ
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ и чл.237 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131
от ГПК ответното училище СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „Х.Б.“ с.Г., обл.В., чрез адв.А.К. ***
е депозирало писмен отговор във връзка с предявената искова молба, като е
посочило, че исковите претенции на ищцата са обосновани и основателни.
Ответника признава исковете. Ответника е изразил доброволно да заплати
обезщетението по чл.225 от КТ на ищцата за времето през което е останала без
работа.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е личното трудово досие на ищцата от ответното
училище.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представените писмени
доказателства, по силата на трудов договор № 147/13.11.2017г. ищцата била
назначена на работа в ответното училище на длъжност „Учител ЦДО“ с код по НКПД
2341-5002 по реда на чл.70 вр.чл.68,ал.1,т.3 от КТ до завръщане на титуляря
Пенка Вълчева, при 8-часов работен ден, с основно трудово възнаграждение от 760,00
лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит-17% в размер на 129,20 лв.
В исковата молба се посочва, че след
завръщане на титуляря този договор бил прекратен.
С
нов трудов договор № 172/10.12.2018г. ищцата била назначена на работа в
ответното училище на длъжност „Учител начален етап на образование“ с код по
НКПД 2341-5002 по реда на чл.70 вр.чл.68,ал.1,т.3 от КТ до завръщане на
титуляря К.И., при 8-часов работен ден, с основно трудово възнаграждение от
760,00 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит-17% в размер на 129,20 лв.
След завръщане и титуляря и този договор
бил прекратен.
С последяващ нов трудов договор №
744/09.09.2019г. ищцата била назначена на работа в ответното училище на
длъжност „Учител ЦОУД-начален етап“ с код по НКПД 2341-5002 по реда на чл.70
вр.чл.67,ал.1,т.1 от КТ, при 8-часов работен ден, с основно трудово
възнаграждение от 920,00 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж
и професионален опит-17% в размер на 156,40 лв.
С допълнително споразумение №
285/15.01.2020г. на основание чл.119 от КТ, считано от 15.01.2020г. на ищцата
бил променен срока за изпълняване на горепосочената длъжност за неопределено
време, вече с основно трудово възнаграждение в размер на 1085,00 лв. и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит-17% в
размер на 184,45 лв.
След това със заповед № 378/17.02.2020г.
на Директора на ответното СРЕДНО УЧИЛИЩЕ
„Х.Б.“ с.Г., обл.В., ул.“Тома Николов“ № 1, представлявано от Директора М.Ц.Н.
е било прекратено трудовото й правоотношение по трудов договор № 744/09.09.20219г. на
длъжност „Начален учител в група“ на основание чл.71,ал.1 от КТ, считано от 18.02.2020г.,
поради изтичане срока на изпитване, уговорен в полза на работодателя. Заповедта
й е връчена при отказ от нейна страна, с подписи и имената на двама свидетели. В
заповедта е посочено да се изплати на Й. обезщетение по чл.224, ал.1 КТ-за неползване
платен годишен отпуск в размер на 725,40 лв.
Тъй като ищцата не е съгласна с
основанието посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и
счита същата за незаконосъобразна, тъй като в нея е отразено, че ТПО е прекратено за длъжността „Начален учител в
група“, на която не е назначавана. С ответното училище е сключван три пъти
трудов договор с уговорка за изпитване, което е в нарушение на разпоредбата на чл.70,ал.5
от КТ, според която такъв договор може да се сключи само веднъж. Поради това е
направила възражение на основание
чл.74,ал.4 вр.ал.1 от КТ за обявяване за недействителна клаузата от
трудов договор № 744/09.09.2019г. на Директора на ответното училище: „На
основание чл.70 от КТ със срок за изпитване 6 месеца-в полза на работодателя“,
като противоречаща на закона-чл.70,ал.5 от КТ в настоящият трудов спор.
Освен това трудов договор № 744/09.09.2019г.
е сключен по чл.67,ал.1,т.1 от КТ за
неопределено време и не може да бъде прекратен на основание чл.71,ал.1 от КТ.
Ищцата в исковата молба желае съдът да
постанови решение, с което да отмени процесната заповед за прекратяване на ТПО,
да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност. Претендират се и
съдебни разноски. Представят се писмени доказателства. Не са отправени доказателствени
искания.
Предявените обективно съединени искове
са с правно основание по чл.344, ал.1,
т.1, т.2 от КТ. Претенциите са предявени от и срещу надлежна страна – ищцата е
активно легитимирана, защото в качеството си на служител в ответното училище
претендира, че е нарушено материално право на труд - уволнението й е незаконно.
Налице е пасивна легитимация за ответното училище в качеството му на
работодател по прекратеното трудово правоотношение по смисъла на пар.1, т.1 от
ДР към КТ. Главната искова претенция е
предявена в срока по чл.358, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и е родово и местно подсъдна
на РС-Б.С.. Предмет на главния иск – искане за признаване уволнението за
незаконно и искане на отмяната му на това основание. Предпоставките за уважаване
на предявените искове по чл.344, т.1 и
т.2 от КТ се свързват с пълно и главно доказване от ищеца на: наличието на
твърдяното трудово правоотношение; прекратяването му на твърдяната дата и по твърдения
начин; конкретно твърдените основания за незаконност на прекратяването на
договора; оставането си без работа за процесния период след прекратяването. При
доказване на тези обстоятелства ответникът следва да докаже: законосъобразното
прекратяване на трудовия договор на посоченото в заповедта основание, на
твърдяната дата; начина на връчване на заповедта; заявения срок на договора;
погасяването по давност на правото да се оспори уволнението.
В тежест на работодателя бе да докаже
законосъобразността на извършеното уволнение, от изхода по който ще зависи и
изхода/установяването на основателността/ по предявеният акцесорен иск за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
По делото ответникът прави признание на
иска. Процесуалният представител на ищцата пък направи искане да се постанови
решение съгласно признанието. Същевременно признатото право не противоречи на
закона и с него страната може да се разпорежда. Разпоредбата
на чл. 237 от ГПК предвижда възможността
съдът да постанови решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение при признание на иска. В съдебно
заседание ответника по същество е
признал предявените искове, като е мотивирал подробно становището си. Спазени
са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда.
Предвид изложеното, съдът счита, че са
налице предпоставките на чл.237 ГПК и следва да се постанови решение съобразно
признанието, като заповедта за уволнението подлежи на отмяна, а работникът
съответно на възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Относно
възражението на ищцата за недействителна клаузата от трудов договор № 744/09.09.2019г. на директора на ответното
училище: „На основание чл.70 от КТ със срок за изпитване 6 месеца-в полза на
работодателя“, като противоречаща на закона-чл.70,ал.5 от КТ, съдът приема
следното:
Съдебната практика/
решение №218/05.07.2011 г. по гр.дело № 775/2010 г. на ВКС, III г.о. , решение
№ 176 от 17.03.2010 г. по гр.д. № 3022/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. Решение
№ 650 от 17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1573/2009 г., III г. о., ГК,Определение №28/23.01.2020 по
дело №2644/2019 на ВКС, ГК, IV г.о./ приема,
че недействителността на трудовия
договор може да се предяви с отделен иск /вкл. инцидентен установителен/, както
и с довод или възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен
от нея трудов спор. Разпоредбите на чл. 74, ал. 2
и ал. 5 и чл. 75 от КТ следва да се
тълкуват в смисъл, че недействителността на трудовия договор /и на отделни
клаузи от него/ извън случая по чл. 74, ал.
2, пр. 2 от КТ, се предявява по съдебен ред, както е напр. с
унищожаемостта и относителната недействителност, но не и с нищожността на
правните сделки по ЗЗД. Страните не могат да
се позовават извънсъдебно на недействителността на трудовия договор и на
последиците й. Те се прилагат в отношенията им след като съдът я е обявил
/признал / по предявен за това иск с
диспозитива на решението, което се връчва на страните, или се зачитат за
обусловеното от недействителността право, когато е предявена в спор за него с
довод или възражение на страните. На основание
чл. 75 от КТ отношенията
между страните до обявяване недействителността се уреждат като при действителен
договор.
Следователно на основание чл.74,ал.4 вр.ал.1 от КТ
следва да се обяви за недействителна клаузата от трудов договор № 744/09.09.2019г.
на директора на ответното училище: „На основание чл.70 от КТ със срок за
изпитване 6 месеца-в полза на работодателя“, като противоречаща на
закона-чл.70,ал.5 от КТ.
РАЗНОСКИ:
Съгласно чл.359 КТ във вр. с чл.83 ал.1
т.1 ГПК по искове, произтичащи от трудови правоотношения, работникът е
освободен от заплащането на такси и разноски в производството по трудови дела.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на Районен
съд Б. С. следващите се държавни такси – 30,00 лева по отношение на иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ; 30,00 лева по иска с правна квалификация по чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените от ищцата за настоящето производство
разноски в размер на 610,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА за
недействителна клаузата в трудов
договор № 744/09.09.2019г. на Директора на СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „Х.Б.“ с.Г., обл.В.,
ул.“Тома Николов“ № 1, с ЕИК-*********, седалище и адрес на управление: с.Г.,
общ.Б. С., обл.В., ул.“Тома Николов“ № 1 представлявано от Директора инж.М.Ц.Н.,,
предвиждаща: „На основание чл.70 от КТ със срок за изпитване 6 месеца-в полза
на работодателя“, на основание чл.74, ал.4 вр. с чл.70,ал.5 от КТ.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на М.П.Й., с ЕГН ********** *** и ОТМЕНЯ Заповед № 744/09.09.2019г. издадена от инж.М.Ц.Н., в
качеството му на Директор на СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „Х.Б.“ с.Г., обл.В., ул.“Тома
Николов“ № 1, с ЕИК-*********, седалище и адрес на управление: с.Г., общ.Б. С.,
обл.В., ул.“Тома Николов“ № 1, с която
на основание чл.71,ал.1 от КТ считано от 18.02.2020г. е прекратено
трудовото правоотношение с ищцата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА
М.П.Й., с ЕГН ********** ***, на
заеманата преди уволнението длъжност «Учител ЦОУД-начален етап“ с код по НКПД
2341-5002 по трудов договор за неопределено време по чл.67,ал.1, т.1 от КТ в
СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „Х.Б.“ с.Г., обл.В., ул.“Тома Николов“ № 1, с ЕИК-*********,
седалище и адрес на управление: с.Г., общ.Б. С., обл.В., ул.“Тома Николов“ № 1
представлявано от Директора инж.М.Ц.Н..
ОСЪЖДА СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „Х.Б.“ с.Г., обл.В., ул.“Тома Николов“
№ 1, с ЕИК-*********, седалище и адрес на управление: с.Г., общ.Б. С., обл.В.,
ул.“Тома Николов“ № 1 представлявано от Директора инж.М.Ц.Н., ДА ЗАПЛАТИ на М.П.Й., с ЕГН ********** *** направените
съдебни разноски в размер на 610,00 лв./Шестстотин
и десет / лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „Х.Б.“ с.Г., обл.В., ул.“Тома Николов“
№ 1, с ЕИК-*********, седалище и адрес на управление: с.Г., общ.Б. С., обл.В.,
ул.“Тома Николов“ № 1 представлявано от Директора инж.М.Ц.Н. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд-Б. С. държавна такса в размер на 30,00 лева по отношение на иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ; 30,00 лева по
иска с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 03.07.2020г.
Препис от решението, на основание чл.7
ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: