Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.Плевен 02.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, трети н.с., в публичното заседание на 25.11.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА
при секретаря Петя Антова , като разгледа докладваното от съдията АНД № 1120/2020г. по описа на ПлРС, трети н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0938-001921 от 04.05.2020 г., издадено от *** сектор към ОДМВР гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция”, с което на Г.В.Х. ***,ЕГН ***********, на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено наказание „ГЛОБА” в размер на 250 /двеста и педесет / лв. за нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и лично в съдебно заседание представляван от адв. Т.К.-***, моли Съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 26.04.2020г., 11.30 часа в Община Плевен, на път /Гара Бяла - Плевен/Гривица-Плевен- Ловеч-Троян-Кърнаре /Розино-Карлово/ На път II - 35 при 2+500км. в посока към село Гривица, управлявал мотоциклет Сузуки ***, с рег.№ ***, като не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство от категорията към която спада управляваното от него МПС /неправоспособен/. “ С оглед на изложените фактически констатации, актосъставителя е счел, че е извършено нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДВП.
Наказващия орган е приел сходна с актосъставителя фактическа обстановка и на основание чл.177 ал. 1 т.2 от ЗДВП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 250 лв.
Нарушението било квалифицирано по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
За направените констатации бил съставен АУАН № 240151в присъствието на наказаното лице, който се запознал със съдържанието на акта и го подписал.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено наказание „ГЛОБА” в размер на 250 лв. за нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели бяха разпитани актосъставителят К.Ч.П. и колегата му Й.Х.А. . В показанията си свид. Ч.П. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации, като пояснява,че поискали за проверка свидетелството за управление на мотора,нарушителят го представил ,но нямал нужната категория „ А“ за да управлява това МПС.съставил АУАН и свалил номерата на мотора.От своя страна Свид. А. преповтаря казаното от колегата си П. .
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Съдът констатира,че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения на административно-производствените правила, което намира израз, в неизпълнение на императивните изисквания на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал. 1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като както в АУАН, така и в НП не се съдържа пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, и на доказателствата, които го потвърждават, както и законната разпоредба, която е нарушена.
Макар в АУАН и НП да е описано, че жалбоподателят е управлявал мотоциклет, не е посочена категорията на превозното средство и максималната мощност на двигателя, тоест дали мотоциклетът е с мощност над 15 kW и дали е от категория L3e или L4e, след като правната квалификация на нарушението според актосъставителя е по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
В конкретният случая се касае за съществен реквизит от описанието на нарушението, тъй като съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2, от ЗДвП, която е санкционна, наказанието се налага за водач, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В тази връзка, за определяне правоспособността на водачите, моторните превозни средства се делят на категории, а именно тези посочени в чл.150а, ал.2 от ЗДвП, тоест съставомерността на деянието е поставено в зависимост от категорията на пътното средство /вид, максимална скорост, работен обем и максимална мощност на двигателя/ и следователно, категорията на превозното средство се явява съществен елемент от състава на вмененото нарушение, но за да се установи дали правилно е посочена категорията, е необходимо да бъдат посочени именно горепосочените характеристики на превозното средство. В настоящият случай не само, че не са събрани доказателства, които да потвърдят нарушението относно управлявания от жалбоподателя мотоциклет, но не е посочена и категорията която е следвало да притежава водача, за да може да бъде установено и доказано, дали към момента на проверката водача е притежавал „необходимата“ категория правоспособност или не.
На следващо място съгласно нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Виновното неизпълнение на това задължение обуславя ангажиране на административно наказателната отговорност на водача за нарушение по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, като видовете категории моторни превозни средства за определяне на правоспособността на водачите са посочени в чл.150а, ал.2, т.1-т.16 от ЗДвП. Именно поради това, като нарушена законна разпоредба, следва да се посочи чл.150а, ал.2, в хипотезите от т.1 до т.16, във връзка с ал.1 от ЗДвП. Тази съществена непълнота предпоставя незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, тъй като същата не може да бъде санирана по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която норма е приложима само за допусната нередовност в АУАН.
Сочената непълнота води до неяснота на описание на нарушението и обстоятелствата при неговото извършване, което от своя страна представлява самостоятелно нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсата на точно, ясно и пълно описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване ограничават правото на защита на наказаното лице и възможността да разбере конкретно за какво нарушение е санкциониран.
На следващо място, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да бъде правоспособен, съответно да притежава свидетелство за управление по смисъла на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при посочените в закона условия, визирани в чл. 151 - 152 от ЗДвП. Същото е удостоверителен документ, удостоверяващ правоспособността на водача да управлява моторни превозни средства от съответната категория.
От приложената по делото Справка за нарушител е видно, че съобразно протокол № 579/20.06.2019г жалбоподателят успешно е положил изпит за придобиване на правоспособност като водач на МПС от категория А, като към датата на проверката не е било издадено СУМПС, в която да е вписана придобитата правоспособност.
По време на проверката жалбоподателят е представил валидно СУМПС за управление на МПС за други категории - В, С както и за категория М, за която жалбоподателят е положил успешно изпит и само месец преди полагането на изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС категория А, му е било издадено ново СУМПС, във връзка с отбелязване на придобитата от него М-категория.
Съгласно чл. 151, ал.2 от ЗДвП: "Свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило основно образование, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и е успешно издържало изпит за водач на моторно превозно средство".
Обстоятелството, че жалбоподателят е издържал изпит и е придобил правоспособност да управлява МПС категория А, от какъвто вид вероятно е бил управлявания от него мотоциклет, отнесено към факта, че по време на проверката е представил валидно /в срок/ СУМПС за управление на МПС за други категории - В, С и М, очевидно е, че е отговарял на изискванията на закона: за завършено основно образование, физическа годност и преминато обучение /както за категории В, С и М, така и за категория А/, което в конкретния случай налага извод за наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН - за маловажност. Още повече, че във връзка със съставянето на акта, е издадена ЗППАМ № 20-0938-000518 от 26.04.2020г. с която на жалбоподателя е била наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДВП - прекратяване на регистрацията на процесното превозно средство за срок от 6 месеца, която мярка макар и да няма санкционен характер е оказала своя преустановяващ, дисциплиниращ и превантивен ефект и само 4 дни, след съставения АУАН, е било издадено ново свидетелство в което е била отразена и придобитата правоспособност на водача за категория А. Наказващия орган е имал възможността и правомощието, при извършване на преценката на конкретния случай, да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно управление на мотоциклет без наличие на СУМПС за категория А, ще му бъде наложено административно наказание. В конкретния случай извършената проверка от контролните органи и наложената на жалбоподателя ПАМ е изиграла своята превъзпитателна роля, следователно предупреждението спрямо него би се оказало достатъчно, за са съобрази своето поведение с разпоредбите на закона.
Поради изложените съображения, съдът счита че НП № 20-0938-001921 от 04.05.2020г.на *** сектор ПП при О.М.П. с което на Г.В.Х., е ЕГН ********** на основание чл. 177 ал. 1 т.2отЗДвП е наложена глоба в размер на 250 лева, за нарушение по чл. 150А ал.1 от ЗДвП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
По направените по делото разноски
По силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК. А съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
В случая жалбоподателят е направил разноски в размер на 150лева, представляващи договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие. Размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 7.09.2004г., за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. В чл.18, ал.2 от същата наредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. А според чл.18, ал.3 от същата наредба за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно наказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв
В случая се касае за административно наказателно съдебно производство, което е образувано във връзка с обжалване на наказателно постановление, с което е наложено административно наказание глоба в размер 250 лева. При това положение разпоредбата на чл.17, ал.3 от Наредба № 1 от 7 .09.2004г., предвиждаща, че във всички оставали случаи извън изброените в предходните алинеи по административно наказателни дела се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, е неприложима, тъй като тя е относима единствено към производства, по които се обжалват наказателни постановления с наложени други по вид административни наказания, освен имуществени санкции. Изложеното обосновава извода, че размерът на адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи съобразно разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 7.09.2004г.
С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, която допуска намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер, предвиден в чл.36 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение, заплатен от жалбоподателя Х., не е прекомерно. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, приложима в настоящото производство на основание чл.144 АПК „Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.“. В конкретния случай се касае за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. Тази сума съдът счита за доказана и обоснована.
Ето защо в частта за разноските, следва ОД на МВР –гр.Плевен да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя Г.В.Х. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.
Поради горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0938-001921 от 04.05.2020 г., издадено от *** сектор към ОДМВР гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция”, с което на Г.В.Х. ***,ЕГН ***********, на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено наказание „ГЛОБА” в размер на 250 /двеста и педесет / лв. за нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР –гр.Плевен да заплати на жалбоподателя Г.В.Х. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Плевен, на основанията, предвидени в Наказателно процесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: