РЕШЕНИЕ
№ 4072
гр. Варна, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.а
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20253110100396 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. Ц. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ******, чрез процесуалния му представител –
адв. Й. А., срещу „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ******, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 100 лв., представляваща
частичен иск от целия в размер на 8656.80 лв., съставляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди на собствения на ищeца л. а. марка „БМВ“,
модел ******, с рег. № ******, настъпили в резултат на реализирано на
25.11.2024 г. ПТП в гр. Варна, ******, причинено по вина на водача на л. а.
марка „БМВ“, ******, с рег. № ******, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на калник
преден десен, врата предна дясна, стъкло раздвижно на врата предна дясна,
врата задна дясна, калник заден десен, броня предна, колона предна дясна,
колона средна дясна, основа калник заден десен, стъклоподемник врата
предна дясна, стъклоподемник врата задна дясна, резервоар PVC – умивател,
накрайник кормилен десен и носач преден десен, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
13.01.2025 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът М. Ц. Ц. твърди, че на 25.11.2024 г. около
07:40 ч. в гр. Варна, управлявайки собствения си л. а. марка „БМВ“, модел
******, с рег. № ******, по бул. ****** в посока център, бил блъснат от
движещия се по ул. ****** л. а. марка „БМВ“, ******, с рег. № ******, в
резултат на което автомобилът на ищеца се отклонил наляво, преминал през
1
платното за насрещно движение и се ударил в крайпътния бордюр. Сочи, че до
инцидента се стигнало поради това, че водачът на другия автомобил навлязъл
в кръстовището, без да пропусне движещия се по булеварда ищец, при
наличието на пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“.
Излага, че контролните органи били уведомени за реализираното ПТП,
които след като се отзовали на мястото, тествали участниците в инцидента за
алкохол, като след изясняване на обстоятелствата, довели до сблъсъка, дали
указания на лицата за попълването на двустранен протокол, в който за виновен
да бъде посочен водачът на л.а. марка „БМВ“, ******, с рег. № ******.
Ищецът посочва, че доколкото автомобилът на виновния водач бил
застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ със срок на действие 19.07.2024 г. – 19.07.2025 г., тоест е
действала към момента на настъпване на ПТП, на 25.11.2024 г. уведомил
застрахователя за инцидента. В тази връзка бил извършен оглед на увредения
автомобил, бил изготвен снимков материал и бил съставен Опис-заключение
на щетите, а именно: калник преден десен, врата предна дясна, стъкло
раздвижно на врата предна дясна, врата задна дясна, калник заден десен,
броня предна, колона предна дясна, колона средна дясна, основа калник заден
десен, стъклоподемник врата предна дясна, стъклоподемник врата задна
дясна, резервоар PVC – умивател, накрайник кормилен десен и носач преден
десен
Твърди се в исковата молба, че от ответника в полза на ищеца било
заплатено обезщетение в размер на 1043.20 лв., съобразно констатираните
щети. Така определената сума страната счела за прекомерно ниска, поради
което извършила проучване в няколко сервиза и установила, че необходимата
сума за отремонтиране на автомобила възлиза на 9700 лв.
Предвид изложеното моли за уважаване на претенцията. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД е
депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за
наличието на нередовности по исковата молба в частта относно механизма на
настъпване на процесното ПТП. По същество оспорва иска както по
основание, така и по размер. Не се оспорва, че към датата на настъпване на
инцидента, л.а. марка „БМВ“, ******, с рег. № ******, е бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при дружеството по застрахователна
полица № BG******.
Оспорват се изложените в исковата молба твърдения за механизма на
настъпване на процесното ПТП, доколкото счита, че водачът на застрахования
при дружеството автомобил не е нарушил разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП,
поради което няма вина за инцидента. Сочи, че всъщност ищцовата страна е
допуснала нарушение на правилата за движение, поради което има вина за
настъпилия сблъсък, доколкото е установил, че не е забелязан от водача на
застрахования автомобил, но независимо от това не е предприел действия по
намаляване на скоростта, с която се е движил, за да избегне удара.
Евентуално, счита, че инцидентът се явява случайно деяние по смисъла на чл.
15 НК, тъй като водачът на застрахованото МПС не е могъл и не е бил длъжен
да предвиди общественоопасните последици от действията си, доколкото
съприкосновението е било непреодолимо. Предвид това се оспорва
2
представения от насрещната страна Двустранен протокол за ПТП от
25.11.2024 г., доколкото представлява частен свидетелстващ документ, поради
което и разполага само с формална доказателствена сила и не обвързва съда.
Страната счита, че е действала добросъвестно при определяне и
заплащане на обезщетение в размер на 1043.20 лв. в полза на ищеца, като
същото намира, че в пълна степен отговаря на възрастта и състоянието на
автомобила, както и вида на щетите, настъпили при ПТП, при съобразяване с
това, че някои от констатираните при огледа вреди не са получени в резултат
на инцидента. В този смисъл излага, че претендираното обезщетение е в
прекомерен размер и не кореспондира с действителната стойност на
превозното средство, която е около 6000 лв. При съобразяване с посоченото и
размера на претенцията, ответникът сочи, че е налице тотална щета по
смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, поради което при евентуално уважаване на иска,
намира, че от присъдената сума следва да бъде редуцирано вече изплатеното
обезщетение на ищеца.
Релевирано е с отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване на инцидента от страна на ищеца, доколкото се излага, че
последният е нарушил разпоредбите на чл. 50а и чл. 20, ал. 2, предл. посл.
ЗДвП, като е навлязъл в кръстовището с висока скорост, без да съобрази дали
по него са се движили други автомобили, с оглед на което и се е стигнало до
съприкосновението с вече намиращия се на кръстовището застрахован
автомобил. Предвид това, счита, че до ПТП не би се стигнало, ако ищцовата
стана беше спряла или намалила скоростта си.
Евентуално, в случай че не може да бъда установен приносът на всеки
от водачите за настъпване на инцидента, счита, че приложение следва да
намери нормата на чл. 499, ал. 6 КЗ, като отговорността бъде разпределена
поравно между участниците в него.
Моли се за отхвърляне на претенцията, както и на акцесорния иск за
заплащане на законна лихва. Претендират се разноски.
В проведеното по делото на 29.10.2025 г. открито съдебно заседание
ищецът се представлява от адв. Й. А., който заявява, че поддържа предявения
иск и моли същият да бъде уважен.
Ответникът се представлява от адв. Б. М., която поддържа становище за
неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
За основателността на така предявения иск е необхоД. ищецът при
условията на пълно и главно доказване да установи, че на посочената дата
25.11.2024 г. е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. марка „БМВ“, ******,
с рег. № ******, в резултат на което е претърпял твърдените имуществени
вреди по вид и размер, доколкото е увредено негово собствено моторно
превозно средство; наличието на причинно-следствена връзка между
събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомил
застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие,
съответно че е поискал заплащането на обезщетение за претърпените от него
3
щети, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение за възстановяване
на автомобила.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно
и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че при
ответника-застраховател е налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност” за л.а. марка „БМВ“, ******, с рег. № ******, валидна към
датата на настъпване на застрахователното събитие – 25.11.2024 г., че при
застрахователя е образувана преписка по щета във връзка с настъпилото ПТП,
за което същият е бил надлежно уведомен от ищеца, както и че по тази щета
ответникът е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 1043.20 лв.
В представения двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие от 25.11.2024 г. изрично е посочено, че вина за настъпилото на
същата дата ПТП има водачът на лек автомобил „БМВ ******“, с рег. №
****** – М. И..
Същият е разпитан и като свидетел в производството. В показанията си,
дадени в проведеното на 16.07.2025 г. открито съдебно заседание, посочва, че
спрял на стопа, който обаче е на баир. Погледнал надясно, нямало никой, но в
следващия момент, когато тръгнал, вече били три коли, които му скрили
гледката и ударил автомобила, който се движел в лявото платно, не го видял.
Тези три коли му закрили гледката откъм лявото платно. След удара другият
автомобил завил наляво в насрещното, където се качил на бордюра. Звъннали
на тел. 112, дошъл екип на КАТ, след което съставили констативен протокол, в
който като виновен бил посочен той.
Съгласно заключението на вещото лице К. В. А. по приетата по делото
САТЕ, механизмът на настъпване на ПТП е следният: На 25.11.2024 г., около
07:40 часа, водачът и собственик управлява л. а. „БМВ ******“, рег. №
******. Движи се по бул. ****** в посока центъра на града. В същия момент
по ул. ****** се движи автомобил „БМВ“, рег. № ******, управляван от М. И..
На кръстовището с бул. ******, при наличие на пътен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ същият навлиза в
кръстовището и настъпва ПТП с материални щети. Твърди се, че от удара
автомобил „БМВ ******“, рег. № ******, се отклонява вляво, преминава през
платното за насрещно движение и се удря в бордюр.
Според заключението на допуснатата в производството тройна САТЕ,
изготвена от вещите лица инж. Й.А.Б., инж. Д. А. Д. и Р. К. С., механизмът на
ПТП представлява последователността от действия и събития, довели до
настъпване на катастрофата. Съгласно Закона за движение по пътищата и
съставения двустранен констативен протокол, виновен за ПТП-то е водачът,
отнел предимство на движещия се по път с предимство автомобил.
Видно от представеното свидетелство за регистрация част I, лек
автомобил „БМВ ******“, с рег. № ******, е собственост на ищеца М. Ц. Ц.
към датата на настъпване на процесното ПТП – 25.11.2024 г., което
обстоятелство не е и спорно в производството.
Щетите по този автомобил са заявени при застрахователя „ЗАД
Д.Б.Ж.З.“ АД, където е заведена съответна щета, извършен е оглед, опис на
щетите и изготвен снимков материал, каквато е обичайната практика в случая.
Констатирани са уврежданията по автомобила, а именно: калник преден
десен, врата предна дясна, стъкло раздвижно на врата предна дясна, врата
задна дясна, калник заден десен, броня предна, колона предна дясна, колона
4
средна дясна, основа калник заден десен, стъклоподемник врата предна дясна,
стъклоподемник врата задна дясна, резервоар PVC – умивател, накрайник
кормилен десен и носач преден десен.
Всички вещи лица са категорични в заключението си, че получените
увреждания по автомобила на ищеца са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното събитие, обект на настоящото производство.
От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен
материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че
процесното ПТП е настъпило именно по вина на водача М. И., управлявал л. а.
„БМВ ******“, рег. № ******, който е нарушил правилата за движение по
пътищата, като не е пропуснал движещия се по пътя с предимство лек
автомобил на ищеца, навлязъл е в кръстовището и го е блъснал. Вината на
водача М. И. е изрично призната както в подписания от него двустранен
констативен протокол за ПТП, така и в показанията си, дадени пред съда.
Вследствие на настъпилия удар с автомобила на ищеца, по моторното
превозно средство са настъпили и съответни щети. Установена е и причинно-
следствената връзка между събитието и вредоносния резултат.
Следва да се отбележи още, че във връзка с коментираното ПТП и
образуваната преписка по щета при застрахователя, последният е заплатил на
ищеца обезщетение в размер на 1043.20 лв. Фактът на плащане на тази сума
съдът приема, че представлява извънсъдебно признание на задължението на
ответника да изплати съответно застрахователно обезщетение в полза на
ищеца.
Основният спорен момент в производството е относно размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, какъвто е и
настоящият случай.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.
3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. При пълна увреда
обезщетението е в размер на действителната стойност на застрахованото
имущество, тоест стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се закупи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. В случаите,
когато отговорността на делинквента е покрита от задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ,
обезщетението за вреди на имущество не може да надвиши действителната
стойност на причинената вреда.
Следва да се отбележи, че в настоящото производство бе установено, че
в случая е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, тоест, че
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност, поради което е и икономически нецелесъобразно
ремонтирането му.
Това обстоятелство се установява категорично от приетото без
възражение от страните в тази му част /отговора на въпрос № 8/ експертно
заключение по тройната САТЕ /вещото лице А. по единичната експертиза
5
също достига до този извод, след редица корекции по експертизата, направени
от него при изслушване на заключението/.
Относно действителната пазарна стойност на автомобила на ищеца към
датата на ПТП – 25.11.2024 г. съдът кредитира заключението на вещите лица
инж. Й.А.Б., инж. Д. А. Д. и Р. К. С. по приетата по делото повторна тройна
САТЕ. Съгласно същото, действителната стойност на автомобила на база
средни пазарни цени, като се имат предвид неговите характеристики, е 7852
лв.
В обясненията си, дадени в проведеното по делото на 29.10.2025 г.
открито съдебно заседание, вещите лица са категорични, че взетите от тях
оферти при определяне на средната пазарна цена на вещта, са аналог на
настоящия процесен автомобил. Ето защо съдът не приема за основателни
възраженията на процесуалния представител на ответното дружество относно
така определената цена на вещта. Включването на подобни по характеристики
автомобили, преценени от експертите в областта за такива, като например и
автомобили с три врати /настоящият е с 5/, с автоматично измиващи се фарове
/автомобилът на ищеца няма такава екстра/, само дава по-ясна и пълна
представа каква именно е средната цена на автомобила.
Прави впечатление още и че определената от тройната САТЕ пазарна
стойност е близка до тази, изчислена от вещото лице по единичната такава
/8040.80 лв./.
Вижданията на процесуалния представител на ответника, че голяма част
от офертните автомобили не следва да участват при формирането на
пазарната цена, е израз на защитната теза на застрахователя, но не оправдава
изключването на пазарните аналози при формирането на действителната
стойност на автомобила към датата на настъпване на произшествието.
Не може да бъде възприето и становището на процесуалния
представител на ответника, че действителната пазарна цена на автомобила е
посочената в договора за покупко-продажба от 17.06.2024 г., с който ищецът е
придобил собствеността върху автомобила, а именно 2000 лв. Това е
договорена между страните продажна цена на вещта, с оглед изповядването на
сделката пред нотариус, предвид и задължението за заплащане на съответни
нотариални такси, но по същността си не представлява средна пазарна цена на
автомобила.
За да не се достигне до неоснователно обогатяване, от
застрахователното обезщетение /от действителната стойност на автомобила/
следва да се приспадне стойността на запазените части от автомобила.
В заключението на тройната САТЕ се посочва, че за да се определи
стойност на запазените части е нужно да се извърши оглед на автомобила след
настъпване на застрахователното събитие. При този оглед се прави не само
визуална проверка на съответните части и агрегати, но и проверка на тяхното
състояние, която проверка може да включва изпробване на тяхната
функционалност чрез монтирането им на технически изправен автомобил.
Всяка част от автомобила следва да бъде демонтирана или разглобена от
квалифицирано лице, след което същата трябва да се почисти, тества и
определи нейната годност. Това е процес, който отнема много труд и време и в
повечето случаи е икономически нецелесъобразен. Следва да се подчертае, че
когато части и детайли не са включени в описа на щетите, това не означава, че
същите са годни за експлоатация по предназначение.
6
Автомобилът не е наличен за оглед, но дори и да може да се извърши
такъв, не е възможно да се установи кои части са били запазени към датата на
ПТП и какво е било тяхното състояние.
Ето защо вещите лица считат, че посочване на точна сума за така
наречените „запазени части“ е некоректно от техническа гледна точка. На
първо място, няма методика за определяне на запазени части без техния
демонтаж, дефектовка, определяне степен на годност, респективно
остойностяване. На второ място, взимане на произволни цени от сайтове за
търговия с резервни части не кореспондира с фактическата истина – не се
оценяват реалните запазени части от процесния автомобил, а тяхната стойност
се определя от това какво се предлага на пазара.
Експертизата приема, че реалният вариант за определяне на стойността
на запазените части на процесния автомобил е посредством предаването му за
скраб.
Това становище се поддържа и от вещите лица в обясненията им, дадени
пред съда, поради което съдът не намира основания да се съмнява в
обективността на заключението в тази му част, въпреки възраженията на
процесуалния представител на ответника.
Следва да се отбележи обаче, че процесният автомобил е отчужден от
страна на ищеца в полза на трето лице, за което представя договор за покупко-
продажба на МПС от 24.04.2025 г., от който се установява, че ищецът в
качеството си на продавач е получил сумата в размер на 2848 лв. –
уговорената продажна цена по сделката.
Съдът намира за недоказани възраженията на ответника, че ищецът сам
е отстранил щетите по автомобила.
В тази връзка по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК на ищеца бяха поставени
конкретно зададените от ответника въпроси, на които М. Ц. отговори
отрицателно, като категорично посочи, че след процесното ПТП не е
възстановявал автомобила.
Тези му обяснения се подкрепят напълно от свидетелските показания на
свидетеля Ж. Ф. Р., съгласно които автомобилът му бил предаден от ищеца в
края на м. януари, началото на м. февруари 2025 г. Автомобилът бил с удар
отстрани във вратите в колонката, катастрофирал. Започнал да го ремонтира,
тъй като се интересувал от БВМ, като при прехвърлянето все още не бил
напълно готов. Причината за по-късното му прехвърляне била, че искал да се
увери, че ще може да го отремонтира. Към настоящия момент /показанията са
дадени в проведеното на 16.07.2025 г. открито съдебно заседание/
автомобилът е почти напълно възстановен от него. Посочва, че от м. май 2025
г. автомобилът се движи нормално, като и преди това е карал колата, но
липсвали части по нея.
Тези показания съдът намира, че съвпадат напълно с представената след
нарочно издадено съдебно удостоверение от самия ответник справка от
Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално Тол управление, относно
движението на процесния лек автомобил за периода от 25.11.2024 г. до
25.04.2025 г., съгласно която от края на м. януари 2025 г. до момента на
прехвърлянето на МПС в собственост на свидетеля Р. – 24.04.2025 г.
автомобилът е управляван епизодично, в който смисъл са и показанията на
последния. Посочената справка не доказва по никакъв начин възраженията на
ответника, че автомобилът е отремонтиран от ищеца и в такова състояние е
7
предаден на купувача.
При така установените обстоятелства съдът намира, че от
действителната стойност на процесния автомобил по средни пазарни цени към
датата на настъпване на събитието – 25.11.2024 г., която е в размер на 7852 лв.,
следва да бъде приспадната сумата 2848 лв. – стойността, която ищецът е
получил от продажбата на вещта, както и сумата 1043.20 лв. – доброволно
платеното от застрахователя обезщетение /7852 лв. – 2848 лв. – 1043.20 лв. =
3960.80 лв./. След извършените изчисления съдът намира, че застрахователят
дължи на ищеца допълнително сумата 3960.80 лв. като обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди.
От страна на ответника е направено възражение за съпричиняване.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл
за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Приносът на
пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е
направила възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията
на пълно и главно доказване, а е само предполагаем.
Съгласно заключението на вещото лице инж. К. А., ПТП-то е настъпило
в гр. Варна, на кръстовището на бул. ****** и ул. ****** в южното платно за
движение на бул. ******. Южното платно е с широчина 8 м. Състои се от две
ленти за движение. Дясна пътна лента с широчина 4.30 м и лява пътна лента с
широчина 3.70 м., разделени посредством пътна марК.вка М3. На 60 м. преди
кръстовището по продължение на бул. ******, на общ стълб са поставени
пътни знаци Б3 „Път с предимство“, Д17 „Пешеходна пътека“, Д24
„Автобусна спирка“. На изхода на автобусната спирка на 15 м преди
кръстовището с ул. ****** е поставен повторно пътен знак Б3. По
продължение на ул. ******, непосредствено преди кръстовището с бул. ******
е поставен пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“, също така е нанесена хоризонтална пътна марК.вка М6 „Стоп
линия“.
Според направените от вещото лице А. допускания относно откритата
виД.ст между участниците в ПТП /при липса на информация относно
изходните положения на двата автомобила/, опасната зона за спиране е 37 м, а
скоростта на движение на автомобила на ищеца – 56.50 км. ч.
При изслушване на заключението същият експерт посочва, че вероятно
скоростта е била около 50 км. ч., като при отговора на въпроса си е изхождал
от пряка виД.ст между участниците, а не от споделеното от свидетеля М. И.,
че е имал препятствия, ограничаващи виД.стта му към другия участник в
движението.
Съгласно заключението по тройната повторна САТЕ, което съдът
кредитира, като кореспондирано и на останалия ангажиран в производството
доказателствен материал, ПТП-то е настъпило в лявата лента на бул. ****** в
посока центъра, тъй като дясната лента на същия булевард се използва
предимно за завИ.е надясно в посока Кайсиева градина и Западна промишлена
зона. Движещите се в дясната лента автомобили са попречили за виД.стта
между двамата водачи, оттам и закъснялото възприемане на опасността.
Водачите възприемат опасността със закъснение, по-късно от момента на
възникване на опасността с известен интервал от време, поради което и
времето им за реакция е закъснително.
8
Булевард ****** в района на кръстовището с ул. ****** се състои от
четири ленти за движение – две в посока центъра и две в посока кварталите,
разделени посредством остров. След автобусната спирка в посока центъра, на
15 м преди ул. ****** е монтиран пътен знак – Б3 „Път с предимство“. Двете
ленти от бул. ****** в посока центъра са разделени от прекъсната бяла линия,
която позволява изпреварване и преминаване при безопасни условия.
Според вещите лица, гореспоменатото идва да посочи, че водачът на л.
а. „БМВ ******“, с рег. № ******, не е имал възможността да предотврати или
да намали вредите от процесното ПТП.
Експертите посочват още, че няма извършен оглед и точни измервания,
поради което не може с точност да се изчисли скоростта на движение.
Вещото лице инж. Б. при изслушването си посочва, че автомобилът на
ищеца се е движил със скорост, ненадвишаваща тази за населено място – 50
км./час. Принципно всеки водач би трябвало да може да намали, ако има
опасност – да спре. Но в това кръстовище, което е с концентрация на ПТП-та,
с тази виД.ст, която има /ограничена такава/, сутринта той не е очаквал,
движейки се в посока центъра, че автомобил, който излиза отдолу, от знак
„Стоп“, няма да го види и ще го блъсне и така е станало ПТП-то. Излага, че и
за двамата участници виД.стта е намалена. Според вещото лице, винаги има
възможност да се предотврати ПТП, въпреки че в случая ищецът няма вина, за
виновен е посочен другият водач, който излиза от стопа.
С оглед гореизложеното съдът намира, че в производството ответникът
не доказа безспорно възраженията си за съпричиняване на вредите от страна
на ищеца – че последният е навлязъл в кръстовището с висока скорост, без да
се съобрази дали по него са се движили други автомобили, с оглед на което се
е стигнало до съприкосновението с вече намиращия се на кръстовището
застрахован автомобил. Напротив. Установено е, че същият се е движил по
път с предимство и без да е очаквал, без да има каквато й да е вина, е бил
блъснат от излизащ от път без предимство водач – от път, на който има
поставен знак „Стоп“ – знак Б2, който водач е отнел предимството му.
Извод за нещо противно не може да се направи от изложеното от ищеца
пред застрахователя в претенцията за изплащане на обезщетение за щети по
МПС от 25.11.2024 г., каквато защитна теза поддържа процесуалният
представител на ответника. В претенцията накратко е пресъздадено
събитието, като за съда е известно обстоятелството, че при такива събития
всичко се случва много бързо, времето за реакция е изключително кратко. Не
може да се приеме, че едва ли не отдалече ищецът е забелязал блъсналия го
автомобил и че въпреки че е имал възможност, не е намалил скоростта.
Разпоредбата на чл. 50а ЗДвП /“Забранено е навлизането в кръстовище
дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в
кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да
възпрепятства напречното движение“/, на която се позовава ответникът, съдът
намира, че е неотносима към настоящия случай.
Липсва нарушение от страна на ищеца и на нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП
/“Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
виД.ст, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвиД. препятствие“/,
9
доколкото препятствието пред него – отнемащия му предимството лек
автомобил – не е предвиД. такова по смисъла на закона.
Не може да бъде споделено и виждането, че в случая приложение следва
да намери чл. 499, ал. 7 /предишна ал. 6/ КЗ, съгласно който в случаите, когато
не може да се установи приносът на всеки от участниците за възникване на
застрахователното събитие, на вредите или техния размер, отговорността се
разпределя поравно между всички участници, като всяка от страните има
право на обезщетение в пропорциите, за които не носи отговорност. По делото
безспорно е установено, че вина за инцидента носи водачът на застрахования
при ответника автомобил, установени са вредите и техният размер.
В заключение, съдът приема, че направеното възражение за
съпричиняване е неоснователно и недоказано.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният частичен иск
в размер на 100 лв. от целия за сумата 8656.80 лв. е основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва съдът
приема следното:
В настоящия случай липсват данни да е направена констатация от
страна на застрахователя за наличието на „тотална щета“, въпреки
извършените огледи на автомобила и изготвените опис-заключения на
25.11.2024 г. и 02.12.2024 г. Ето защо и доколкото съгласно нормата на чл. 390,
ал. 1 КЗ, преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета, от
ползвателя на застрахователната услуга на застрахователя следва да бъде
представено удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета, то
съдът съобразява, че основанието за издаването на подобно удостоверение,
съгласно чл. 18а, ал. 7 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, е лицензираният застраховател да е
изпратил уведомление до Гаранционния фонд за взето решение за изплащане
на тотална щета. В случая, квалифициране на щетата като тотална щета не и
извършено при разглеждане на претенцията, а в хода на делото /при
съобразяване на икономическите критерии по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ/,
поради което и такова уведомление нито се твърди, нито се доказва да е
изпращано. С това си бездействие ответникът е препятствал дерегистрацията
на процесния автомобил и съответно заплащането на обезщетението. По тази
причина, с изтичането на срока за произнасяне по чл. 108, ал. 1 КЗ,
включително при липсата на констатиране от застрахователя, че е налице
тотална щета и съответно с непредприемане на действия по уведомяване на
Гаранционен фонд, застрахователят е изпаднал в забава за оказване на
необхоД.то съдействие на застрахованото лице за получаване на обезщетение.
Горепосочената наредба не предвижда срок, в който уведомлението
следва да бъде изпратено до Гаранционен фонд, поради което следва да бъде
прието, че с изтичане на срока за произнасяне е изтекъл и срокът за
уведомяване на фонда. Противното, особено при липса на специално
определен срок за изпращане на уведомление, би означавало на застрахователя
да бъде дадена възможност да влече ползи от собственото си противоправно
10
поведение. По тази причина и с оглед диспозитивното начало на гражданския
процес, законната лихва, чиято дължимост произтича от чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
следва да бъде присъдена от момента на депозиране на исковата молба в съда
– 13.01.2025 г. В този смисъл са и разрешенията, дадени в Решение №
1060/21.10.2025 г. по в. гр. д. № 1338/2025 г. по описа на ВОС, II състав, т. о.
Не може да бъде споделено виждането на процесуалния представител на
ответника, че лихвата следва да се дължи след представяне на доказателства,
че автомобилът е с прекратена регистрация, съобразявайки и конкретиката на
настоящия казус, а именно, че автомобилът е отчужден /продаден/ от ищеца в
полза на трето лице. Тоест, дерегистрацията му от ищеца е невъзможна.
Обстоятелството, че в хода на производството бяха направени изводи за
наличието на тотална щета /икономически/, не следва да бъде в ущърб на
увреденото лице и да ползва застрахователя, предвид направения извод, че
същият дължи допълнително застрахователно обезщетение в полза на ищеца.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ищецът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива, както следва: 50 лв. - държавна такса, 300
лв. – депозит вещо лице, 50 лв. – депозит свидетел и 1135 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие от 21.10.2025 г., в това число сумата 300 лв. с
ДДС за явяване в трето открито съдебно заседание. От страна на
процесуалния представител на ответника е направено възражение за
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото съдът намира за
основателно, предвид действителната правна и фактическа сложност на
делото, ангажирания в производството доказателствен материал и цената на
иска. Съобразявайки проявената процесуална активност на адв. А. –
представителя на ищеца и участието му в три открити съдебни заседания по
делото, съответно тяхната продължителност, съдът намира, че дължимото
адвокатско възнаграждение в случая възлиза на сумата 780 лв. с вкл. ДДС,
която е в размерите на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 7, ал. 9 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. До този размер
следва да бъде редуцирано претендираното адвокатско възнаграждение.
Тоест, в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
от 1180 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ******, да заплати на М. Ц. Ц., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ******, сумата 100 лв. /сто лева/, представляваща частичен
иск от целия в размер на 8656.80 лв., съставляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на собствения на ищeца л.а. марка „БМВ“, модел ******,
с рег. № ******, настъпили в резултат на реализирано на 25.11.2024 г. ПТП в
гр. Варна, ******, причинено по вина на водача на л.а. марка „БМВ“, ******, с
рег. № ******, застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното дружество, изразяващи се в увреждане на калник преден десен,
врата предна дясна, стъкло раздвижно на врата предна дясна, врата задна
дясна, калник заден десен, броня предна, колона предна дясна, колона средна
дясна, основа калник заден десен, стъклоподемник врата предна дясна,
11
стъклоподемник врата задна дясна, резервоар PVC – умивател, накрайник
кормилен десен и носач преден десен, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
13.01.2025 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ******, да заплати на М. Ц. Ц., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ******, сумата 1180 лв. /хиляда сто и осемдесет лева/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Начин на плащане: по банков път, по банкова сметка с IBAN
BG**************** специална сметка с титуляр адв. Й. К. А..
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12