№ 1671
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20231110215250 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. И. Р. срещу наказателно постановление
№ НП-2/25.10.2023г., издадено от министъра на здравеопазването, с което за
нарушение на § 2, ал.2 вр.чл.38, ал.1, т.2 от Закона противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ
– отм./ на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 300 лв., на основание чл.173, ал.2 ЗПКОНПИ /отм./ вр. §5, ал.3 от
от Закона за противодействие на корупцията. Съгласно мотивите на
обжалваното наказателно постановление А. И. Р. – директор на Център за
спешна медицинска помощ-гр.Кюстендил следвало да подаде декларация за
имущество и интереси по чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ /отм./ в
законоустановения срок, считано до 15.05.2023г.
Жалбоподателката оспорва наказателното постановление като
твърди, че при издаването му било извършено съществено нарушение на
материалния и процесуален закон – правната квалификация на
1
констатираното наруиение в АУАН, обосновал издаването на процесното
наказателно постановление, била различна от тази – в постановлението на
наказващия орган, били нарушени разпоредбите на чл.40, чл.42, т.4 и т.5, и
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН. Твърди, че констатациите по обжалваното
наказателно постановление не отговаряли на фактическите обстоятелства –
изпратила изискуемата декларация чрез куриерска фирма „Спиди”, която
доставила пратката на 09.05.2023г. Моли съда да отмени наказателно
постановление № НП-2/25.10.2023г. издадено от министъра на
здравеопазването, като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателятне се явява в съдебно заседание с процесуалния си
представител и поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемият КПКОНПИ се явява в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител, възразява срещу твърденията, въведени с
жалбата и моли съда да остави същата без уважение като потвърди
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира да му бъде изплатено юрисконсултско възнаграждение.
Представя писмени бележки.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено:
По допустимостта на жалбата
Видно от административната преписка липсват доказателства за
връчване на обжалваното наказателно постановление. Не се оспорва от
въззивната страна в настоящето производство дали жалбата срещу
наказателното постановление е депозирана в срок. Нередовността на
връчването би имала значение при релевирани доводи за неспазване на 7
дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН /Решение № 5159/20.07.2015г. по д.№
3367/2015г. по описа на Административен съд София-град, XIII касационен
състав/. В случая жалбоподателката А. И. Р. е упражнила законоустановеното
си право да сезира съда като депозира жалбата, поради което същата е
допустима и следва да бъде разгледана.
От фактическа страна:
При извършена проверка за подаване в срок на ежегодни декларации
за имущество и интереси по смисъла на ЗКПКОНПИ /отм./, инспектори от
при Инспектората на Министерството на здравеопазването установили, че
2
жалбоподателката, в качеството на директор на Център за спешна медицинска
помощ-гр.Кюстендил, следвало да подаде декларация за имущество и
интереси по чл.35, ал.1, т.2 ЗПКОНПИ /отм./ в срок до 15.05.2023г.
Констатирайки нарушение на чл.38, ал.1, т.2 ЗПКОНПИ /отм./, свидетелят В.
Е. Т. – главен инспектор в Инспектората на Министерството на
здравеопазването съставил акт за установяване на административно
нарушение № АУАН-8/27.09.2023г., като субсумирал констатираното
нарушение под правната квалификация на § 2, ал.2 вр.чл.38, ал.1, т.2
ЗПКОНПИ /отм./. Жалбоподателката се възползвала от правото си да възрази
при връчването на АУАН и депозирала такова. Административнонаказващият
орган счел възражението за неоснователно и въз основа на АУАН издал
наказателно постановление № НП-2/25.10.2023г., с което за нарушение на §2,
ал.2 вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗПКОНПИ /отм./ наложил на А. И. Р. глоба в размер на
300лв., на основание чл.173, ал.2 ЗПКОНПИ /отм./ вр. §5, ал.3 от от Закона за
противодействие на корупцията.
Съдът констатира:
Акт за установяване на административно нарушение № АУАН-
8/27.09.2023г., съставен въз основа на Заповед № РД – 01-374/06.07.2023г. на
министъра на здравеопазването и наказателно постановление № НП-2
/25.10.2023г., издадено на основание чл.177, ал.2 ЗПКОНПИ /отм./, са
издадени от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощия. Спазени са
сроковете по чл.34, ал.1, т.1 и т.3 ЗАНН. Нарушението е подробно описано
като фактите и обстоятелствата, съдържащи се в АУАН, са идентични с тези –
в НП.
Поради тази причина възражението за различна правна квалификация
на нарушението в АУАН и НП съдът намира за неоснователно и недоказано.
Съгласно чл.38, ал.1, т.2 ЗПКОНПИ /отм./ декларацията за
имущество и интереси за предходната година се подава ежегодно до 15 май.
Основното възражение на жалбоподателката А. И. Р. е твърдяното от
нея противоречие между констатациите на административнонаказващия
орган и фактическите обстоятелства – твърди, че е изпълнила задължението
си по чл.38, ал.1, т.2 ЗПКОНПИ/отм./ като представя и доказателства във
връзка с направеното твърдение – фотокопие от документ, издаден от
куриерска фирма, и разпечатка от куриерската фирма с информация за
3
проследяване на пратка № 51229027594, за която твърди, че е процесната
изискуема декларация по чл.35, ал.1, т.2 ЗПКОНПИ /отм./. Сравнявайки двата
документа, съдът констатира, че същите са относими помежду си и касаят
пратка № 51229027594. Съдът констатира, обаче, че подателят на пратката е
лице, различно от жалбоподателката, различен е и адресът, от който е пратена
/различен от местоработата на А. И. Р. - Център за спешна медицинска
помощ-гр.Кюстендил/.
Едновременно с това съдът е изискал от КОНПИ становище, относно
направеното от жалбоподателката възражение, че декларацията за имущество
и интереси чл.35, ал.1, т.2 ЗПКОНПИ /отм./ неправилно била адресирана до
КОНПИ вместо до МЗ. В отговор е постъпило писмо рег.№ КПК-566-
1/18.01.2024г. от Главния секретар на Комисията за противодействие на
корупцията, от което е видно, че процесната декларация за имущество и
интереси е депозирана на 01.11.2023г.
С писмо рег.№ КПК -566-1/18.01.2024г., издадено от Главния секретар
на Комисията за противодействие на корупцията, се потвърждава
констатацията, изнесена в Доклад Изх.№ 75-04-122/15.08.2023г. от извършена
проверка за подаване в срок на ежегодни декларации за имущество и
интереси по смисъла на ЗПКОНПИ /отм./ и Докладна записка № АУАН-
8/06.10.2023г. с резолюция на министъра на здравеопазването.
Доклад Изх.№ 75-04-122/15.08.2023г. от извършена проверка за
подаване в срок на ежегодни декларации за имущество и интереси по смисъла
на ЗПКОНПИ /отм./ е основният аргумент за съставяне на Акт за
установяване на административно нарушение № АУАН-8/27.09.2023г.,
инкорпориран в наказателно постановление № НП-2/25.10.2023г., издадено
от министъра на здравеопазването. Поради тази причина съдът приема, че
жалбоподателката Р. е извършила административното нарушение, предмет на
обжалваното наказателно постановление.
С оглед извършване на процесното нарушение за
административнонаказващия орган е възникнало корелационното задължение
за налагане на административна санкция.
По отношение на искането за прилагане на хипотезата за
„маловажния случай” съдът намира за неоснователно. В случая липсват
обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното
4
административно нарушение, за което лицето е санкционирано, е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. Цели се създаването на прозрачност
за имуществото, с които лицата, заемащи висши държавни длъжности,
разполагат по определени показатели по време на упражняваната от тях
дейност. Установено е бездействие за изпълнение на нормативно вменено
задължение, неприключило към датата на издаване на наказателното
постановление, което се отчита като субективно отегчаващо обстоятелство по
чл.27, ал.2 и ал.3 ЗАНН /арг., Решение № 8119 /19.12.2016г. по адм.д.№
10700/2016г. по описа на Административен съд София-град, XIV кас.състав/.
Законосъобразно, административно-наказвщият орган, спазвайки нормите на
чл.27, ал.2 и ал.3 ЗАНН, с цел да предупреди и превъзпита нарушителя, при
липса на предпоставки за освобождаване от отговорност поради маловажност
на случая, е наложил наказание за деяние, което съставлява нарушение по
смисъла на чл.6 ЗАНН /арг., ТР № 1/12.12.2007г. по т.н.д.№ 1/2007г. на ВКС,
ОСНК/.
Съгласно разпоредбата на чл.173, ал.2 ЗПКОНПИ /отм./ санкцията за
неподаване на декларация за имущество и интереси е в диапазона 300лв. -
1000лв., а съответната разпоредба в Закона за противодействие на
корупцията, с който е отменен ЗПКОНПИ, фиксира размера на глобата в
диапазона 1 000 лв. – 3 000 лв. Административнонаказващият орган
законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗАНН като е
определил минималния размер на санкцията по по-благоприятния закон и е
наложил глоба в размер на 300 лв.
Поради тези причини наказателно постановление № НП-
2/25.10.2023г., издадено от министъра на здравеопазването, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение - същата е основателна.
Жалбоподателката следва да заплати разноски по делото в размер на 100лв.,
на основание чл.63д ЗАНН вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.24 от
Наредбата за правна помощ.
Предвид горните мотиви съдът и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН
5
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП-2 /25.10.2023г.,
издадено от министъра на здравеопазването, с което за нарушение на §2, ал.2
вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗПКОНПИ /отм./, на А. И. Р. от гр...., е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лв., на основание чл.173,
ал.2 ЗПКОНПИ /отм./ вр. §5, ал.3 от от Закона за противодействие на
корупцията.
ОСЪЖДА А. И. Р. от гр...., да заплати на министъра на
здравеопазването разноски по делото в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София – град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6