РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 15.11.2021г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11-ти състав, в публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана
Станкова
при секретаря Светлана Влахова, като разгледа гр.д. № 3155/2007 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е установителен
иск по чл. 252 ГПК
/отм./ вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ.
В полза на ищеца З.Б.Д. е издаден изпълнителен лист по реда на чл. 237 ГПК от 13.02.2007 г. по гр.д. № 2097/2007 г. по описа на СРС, 55 състав срещу ответниците „Д.ч.п.“ ООД и Н.С.К. за солидарното им осъждане да й заплатят сумата от 136 000,00 лева, дължима по запис на заповед от 28.12.2006 г., заедно със законната лихва от 02.02.2007 г. до окончателното плащане. С определение № 703/17.07.2007 г. по ч.гр.д. № 2758/2007 г. е спряно образуваното производство по принудително изпълнение по изп.д. № 20078460400053/2007 г. по описа на ЧСИ Мендов на основание чл.250, ал.2 ГПК /отм./. В срока по чл. 252 ГПК /отм./ е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадения изпълнителен лист.
Ищецът З.Б.Д.
твърди да е поемател
по запис на
заповед,
издаден на 28.12.2006
г., с падеж 31.01.2007 г., по
който първият
ответник Н.С.К.
е авалист,
а вторият „Д.ч.п.“
ООД - издател. Поддържа
менителничният
ефект да
обезпечава
каузално
правоотношение
по договор за
заем с „Д.ч.п.“
ООД, по който
на 30.06.2006 г. ищецът З.Б.Д.
е превела по
сметка на дружеството
сумата в
размер на 130 000,00
лева, като в
платежното
нареждане
било посочено
и
основанието
на превода –
заем. Поддържа,
че на 14.03.2007 г., след
предприемане
на действия
по
принудително
събиране на
вземането /уточнителна
молба от 13.11.2007г./, е
получил
плащане на
част от
сумата в размер
на 20 000,00 лева от „Д.ч.п.“
ООД, като в
платежното
нареждане
изрично е
посочено
основанието
за плащане –
запис на
заповед. Моли
съда да
установи
съществуването
на вземането
срещу
ответниците,
за което е
издаден
изпълнителният
лист. Претендира
разноски.
Ответникът „Д.ч.п.“ ООД не взема становище по предявения иск.
Ответникът Н.С.К. оспорва иска. Оспорва каузалното правоотношение да е договор за заем, като твърди, че сумата от 136 000,00 лева е преведена от З.Б.Д., като стойност на записаните от съпруга й В.В.Р.50% от дяловете от дружество „Д.ч.п.“ ООД. Твърди, че в край на м. ноември 2006 г. съпругът на ищцата В.В.Р.се разколебал за участието си в дружеството и поискал парите си обратно, за което принудил ответника Н.С.К. да подпише процесния запис на заповед в полза на съпругата му. Сочат, че доколкото В.В.Р.все още е съдружник в дружеството липсва основание за връщане на заемната сума.
Съдът,
като отчете
събраните по
делото доказателства,
достигна до
следните
правни и
фактически
изводи:
Предявен е установителен иск за установяване съществуването в полза на ищеца на вземане, произтичащо от менителнична сделка, по която ищецът е поемател, първият ответник – авалист, а вторият ответник – издател.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че има качеството на поемател по редовна от външна страна ценната книга и че същата удостоверява в негова полза изискуемо вземане срещу ответниците.
Процесната ценна книга съдържа задължителните за нейната валидност реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ, като е настъпил и падежът й.
С влязло в сила решение по гр.д. № 12693/2012 г. по описа на СРС, І-12 състав са отхвърлени предявените от Н.С.К. и „Д.ч.п.“ ООД против З.Б.Д. искове с правно основание чл. 27, вр. с чл. 29 ЗЗД и чл. 27, вр. с чл. 30 ЗЗД за унищожаване на запис на заповед от 28.12.2006 г. и менителнично поръчителство, поето на същата дата, поради измама и заплашване.
По
възраженията
на ответника Н.С.К..
В постоянната и задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 26 от 24.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1027/2013 г., II т. о., Решение № 17 от 21.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 213/2010 г., II т. о. и др., се приема, че поръчителят, който не е страна по каузалното правоотношение, не може да противопоставя на поемателя по ценната книга нито абсолютни възражения - за действителност на менителничния ефект, с изключение на такова за порок във формата, нито лични възражения - такива свързани с действителността и погасяването на вземането по каузалното правоотношение. Изключение от това правило са случаите, в които авалистът твърди недобросъвестност, разбирана като знание за наличието на относителни възражения по каузалното правоотношение с хонората, или злоупотреба с права от страна на приносителя. В тези случаи авалистът може да противопоставя успешно на приносителя и личните възражения по каузалното правоотношение, по което не е страна, макар това право по принцип да не му принадлежи. Следва също така да се има предвид, че отговорността на издателя и на поръчителя към поемателя като длъжници по записа на заповед е солидарна -арг. чл. 513, ал. 1 ТЗ и връзката на менителничния ефект с каузалното задължение, гарантирано от издателя със записа на заповед, изключва възможността издателят и поръчителят да отговарят в различен обем по прекия менителничен иск на поемателя. Затова независимо от самостоятелния характер на задължението на авалиста, той дължи същата по обем престация както и издателя, освен ако не е налице предвидено в закона изключение - напр. чл. 484 ТЗ /неспазена форма на авала/, чл. 483, изр. 1, предл. 2 ТЗ /частично поръчителство/, чл. 485, ал. 2 ТЗ /недействителност на задължението на издателя, поради което е дадено менителничното поръчителство/, или не е уговорено изрично отклонение от правилото на чл. 485, ал. 1 ТЗ, че поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал. В този смисъл отговорността на поръчителя по записа на заповед не може да е по-голяма по обем от отговорността на издателя, тъй като обратното би довело до неоснователно обогатяване на кредитора. В този смисъл са решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 17 от 25.05.2017 г. по т. д. № 61283/2016 Г., Г. К., І Г. О. на ВКС и Решение № 67 от 25.05.2017 г. по т. д. № 60075/2016 г., Г. К., I г. о. на ВКС. В последното цитирано решение е прието, че по аргумент на по-силното основание от разпоредбата на чл. 465 ТЗ, когато приносителят на ценната книга е кредитор и по каузално задължение, поради което длъжникът по прекия иск се е задължил с менителнична сделка, неговата материална легитимация по прекия иск е производна от легитимацията му като кредитор по каузалното правоотношение във всеки един момент.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да разгледа възраженията на ответника-авалист, като в тази връзка на първо място следва да бъде обсъден въпросът за това кой е каузалният дълг, за обезпечаване на който е издаден процесният менителничен ефект.
Въпросът относно разпределението на доказателствената тежест при предявен иск за установяване дължимост на сумата на основание издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед и разрешен принципно в т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което разрешение намира приложение и в настоящия случай. Съгласно т. 17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка, с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение, като всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. В производството по установителния иск, ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При наличие на спор между страните относно конкретно каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга съдът е длъжен да изследва въпроса за съществуването на каузалното правоотношение, неговия вид и връзката му с менителничния ефект. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед.
Установява се по делото, че на 30.06.2006 г. ищецът З.Б.Д. е превел по сметка на „Д.ч.п.“ ООД сумата в размер на 130 000,00 лева – като в основание е посочено „заем на дружеството от З.Д.“.
На 12.09.2006 г. са сключени договор за прехвърляне на дружествени дялове между Н.С.К., като продавач и В.В.Р., като купувач за продажба на 20 броя дружествени дяла от капитала на дружество „Д.ч.п.“ ООД за сумата от 1000,00 лева и между С.С.К., като продавач и В.В.Р., като купувач за продажба на 30 броя дружествени дяла от капитала на дружество „Д.ч.п.“ ООД за сумата от 1500,00 лева.
Процесният запис на заповед, издаден на 28.12.2006 г. за сумата от 136 000,00 лева и е платим на 31.01.2007 г.
С решение № 4/09.02.2007 г. а СГС, по ф.д. № 23164/1993 г. са вписани промени в Регистъра на търговските дружества по отношение „Д.ч.п.“ ООД за прехвърляне на дружествени дялове по посочените по-горе два договора, както и за вписване на В.В.Р. като управител и съдружник в дружеството.
С платежно нареждане от 14.03.2007 г. „Д.ч.п.“ ООД е превело по сметка на З.Б.Д. сумата в размер на 20 000,00 лева с правно основание запис на заповед.
Според показанията на свидетеля К.К.някога той е бил приятел на ответника Н.К., като били голяма група приятели, които 2-3 пъти седмично се събирали в една къщурка. Преди около 15 години там заварил съпруга на г-жа З.Д. да си готви материали, тъй като бил преподавател в Минно-геоложкия университет, като малко след това се появил Н.К. и станал свидетел на техен разговор, от който разбрал, че съпругата на г-н Р.– З.Д. е дала една сума на Н.К. за закупуване на някакъв кораб, като станало дума, че той ще върне парите. Свидетелят сочи, че било тягостен разговор, тъй като бил между много близки приятели. К. казал, че ще подпише запис на заповед, но не на името на Р., а на З.Д., тъй като тя е дала парите, след което документът бил подписан и подпечатан. Около месец след това Р.споделил на свидетеля, че е върната сумата от 20 000,00 лева. По-късно свидетелят разбрал, че други суми не са върнати и самият свидетел развалил приятелските си отношения с К., като му казал, че постъпката му е недостойна. В последствие от разговор с Р.свидетелят К.разбрал, че Н.К. предложил на г-н Р.да влезе в едно ООД, в което участвала и лелята на К., която щяла да излезе от дружеството. Това дружество било същото, което било повод за даване на парите за закупуване на кораб. По-късно Р.му споделил, че още не е вписан като съдружник, а свидетелят му обяснил, че в това няма нищо сложно.
Според показанията на свидетелката З.К.-С.тя е дъщеря на ответника Н.К.. Свидетелката сочи, че познава З.Б.Д., която е съпруга на В.Р., който дълги години бил един от най-близките приятели на баща й. Свидетелката сочи, че баща й и В.Р., когото свидетелката сочи като чичо В., в семеен кръг обсъждали бизнес намеренията си свързани с транспорт по р. Дунав, като разговорите започнали още през 2006 г. и били ясни, приятелски и безпротиворечиви за това да станат съдружници и съвместно да купят плавателен товарен кораб. Уговорката била двамата да закупят този плавателен кораб като В.Р.участва с дадена парична сума и в замяна на това да получи 50% от дяловете в дружество „Д.ч.п.“ ООД. Свидетелката сочи, че тя изготвила документите за прехвърляне на дяловете, тъй като по това време била млад адвокат. Според показанията на свидетелката К.-С.корабът струвал около 160 000/180 000 евро, Р.дал 136 000 лева, която сума надхвърляла уговорените 50% от дяловете. През м. март 2007 г. баща й подписал запис на заповед по настояване на В.Р., тъй като съпругата му искала да й бъдат върнати парите, дадени за закупуване на кораба. В тази връзка свидетелката сочи, че в последствие разбрали, че сумата е дадена от Зая Д. на нейния съпруг, за да може той да участва в капитала на дружеството. Свидетелката сочи, че вписването на промяната в съдружниците не станало поради формални недостатъци първоначално, а в последствие станало ясно, че очакванията на двамата съдружници се различават и отношенията им започнали да се влошават, поради което не се стигнало до вписването. Свидетелката сочи, че към момент на подписване на записа на заповед на 14.03. 2007 г. баща й бил със съзнанието, че В.Р.не е вписан като съдружник, а в последствие разбрали, че той се е вписал като такъв с решение от 09.02.2007 г. Свидетелката сочи, че присъствала на телефонни разговори, в които В. Р.питал баща й кога ще върне парите на З..
Съдът не да кредитира показанията на свидетелката З.К.-С.в частта относно посоченото от нея, че баща й Н.К. и В.Р.имали общи бизнес планове за закупуване на товарен плавателен кораб, във връзка с които било взето решение за участие на Н.К. като съдружник в дружеството и предоставяне на сумата от 136 000 лева, дадени му за това от неговата съпруга З.Д.. На първо място, тези показания се изключват, както от съдържанието на писмените доказателства по делото, така и от хронологията на съставянето им. Очевидна е волята на З.Д. лично да предостави заем на дружеството ответник, която е обективирала в платежна нареждане от 30.06.2006 г. Същевременно свидетелите сочат, че съпругът й В.Р.е искал именно на нея да бъде върната заемната сума. Подписването на договорите за прехвърляне на дружествени дялове следва предоставянето на заемната сума, а същите са на стойност много под нея. Съдът взема предвид заинтересованост на този свидетел от изхода на делото в полза на своя баща - ответника Н.К.. Показанията на свидетелката ясно следват защитната теза, възприета от този ответник, която с оглед хронологията на събитията и събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетеля К.не се доказва.
При обсъждане на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено по делото, че на 30.06.2006 г. З.Д. е предоставила на първия ответника „Дружество частно параходство“ ООД сумата от 130 000,00 като заем, която е била необходима на дружеството за закупуване на кораб. В договорът не е уговорен срок за връщане, поради което заемната сума на основание чл. 240, ал. 4 ЗЗД е дължима в едномесечен срок след поканата. При липса на връщане на заема в срок, както се установява и от показанията на свидетеля К., Н.К. е предложил на В.Р.да му стане съдружник в дружество, на което той се съгласил и били подписани два договора за прехвърляне на дружествени дялове през м. септември 2006 г., но до вписване не се стигнало своевременно, поради което бил подписан процесният запис на заповед и авал към него на 28.12.2006 г. за обезпечаване вземането по договор за заем от 30.06.2006 г.
Установява се, че след издаване на изпълнителен лист от 13.02.2007 г. по гр.д. № 2097/2007 г. по описа на СРС, 55 състав – на 14.03.2007 г. е извършено плащане, което съдът приема, че не е в рамките на образувано срещу него изпълнително производство, по което е получил покана за доброволно изпълнение. В тази връзка следва да се отбележи, че от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест за този факт не са ангажирани доказателства за момента на образуване на изпълнителното производство и датата на получаване от длъжника „Д.ч.п.“ ООД на покана за доброволно изпълнение. Самото плащане е директно на кредитора, а не чрез съдебния изпълнител и е по менителничия ефект, а не по изпълнително дело. Ето защо същото следва да бъде съобразено като доброволно плащане, след издаване на изпълнителен лист от 13.02.2007 г. по гр.д. № 2097/2007 г. по описа на СРС, 55 състав. Ето защо, предявените субективно пасивно съединени установителни искове следва да бъдат уважени за сумата от 116 000,00 лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 136 000,00 лева.
По
разноските:
С оглед изхода от делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените от него разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете . Възражението на ответника Н.К. за прекомерност на адвокатското възнаграждение е направено след приключване на устните състезания, поради което се явява несвоевременно и не следва да бъде разглеждано. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 7476,30 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения установителен иск по чл. 252 ГПК /отм./, че „Д.Ч.П.“ ООД, ЕИК: *****и Н.С.К., ЕГН: ********** дължат солидарното на З.Б.Д., ЕГН: ********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 535 от ТЗ, във вр. с чл. 485 от ТЗ за сумата в размер на 116 000,00 лева, дължима по запис на заповед от 28.12.2006 г., с падеж 31.01.2007 г., ведно със законната лихва от 02.02.2007 г. до окончателното плащане, за която сума е издаден изпълнителен лист по реда на чл. 237 ГПК /отм./ от 13.02.2007 г. по гр.д. № 2097/2007 г. по описа на СРС, 55 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния предявен размер от 136 000,00 лева, поради извършено плащане след издаване на изпълнителния лист.
ОСЪЖДА „Д.Ч.П.“ ООД, ЕИК: *****и Н.С.К., ЕГН: ********** да заплатят солидарното на З.Б.Д., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 7476,30.00 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: