ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1917
гр. Пловдив, 10.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Борис Д. Илиев
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502022 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частна жалба,подадена от
"А1 България" ЕАД,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. "К." № ...,представлявано от адвокат Л.Р. против
разпореждане,обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 4988/08.07.2022г.,постановено по ч.гр.д.№ 9120/22г.по
описа на ПдРС,23-ти гр.с.,с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против "Франс
строй транспорт“ЕООД,ЕИК-*********,гр.Пловдив в частта за сумата от
718лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договор М6591585 и сумата
от 93,37лв.-мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода
11.03.21г.-21.06.22г.
Частният жалбоподател намира за незаконосъобразен изводът на
съда, че неустоечната клауза на договора е нищожна поради противоречие с
добрите нрави и излиза извън присъщата й обезпечителна,обезщетителна и
санкционна функция.Неправилен бил мотивът на съда,че чрез така
претендираната неустойка мобилният оператор получавал имуществена
облага от насрещната страна без да предоставя услуги.
Счита,че мотивите на съда не кореспондират с актуалната практика
1
на СЕС-Решение от 22.11.2018г.по дело С-295/2017,образувано по
преюдициално запитване на МЕО,дружество с основен предмет на дейност
извършването на телекомуникационни услуги на територията на Португалия,
в което решение е застъпено становището,че сумата,дължима при неспазване
на минималния срок на обвързаност,е неразделна част от общата
цена,плащана за доставките на услугата и разделена на месечни вноски,която
става незабавно изискуема в случай на неизпълнение на задължението за
плащане, без значение дали тази сума е квалифицирана като неустойка по
националното право.
Отделно от това първостепенният съд пренебрегнал факта,че
неустойката е компенсаторна по своя характер,поради което съгласно чл. 79
от ЗЗД кредиторът може да иска или реално изпълнение, ведно с обезщетение
за забава или да поиска обезщетение за неизпълнение (изключено е да иска и
двете едновременно).Поради неизпълнението на договора заявителят спрял
да начислява месечни такси до края на срока на договора и начислил
договорената неустойка за оставащия срок за използваните мобилни услуги.
Сочи,че ако заявителят бе поискал изпълнение съгласно чл.79 от ЗЗД,то
претендираната сума щяла да бъде същата.
След прекратяването на договора начисляването на месечните
абонаментни такси било преустановено,но вземанията за тях,дължими до
изтичането на срока,прекратен по вина на абоната,били обезпечени с
договорените от страните неустойки,поради което изводът на
първоинстанционният съд за нищожност на клаузите, които я уреждат се
явява неправилен,отчитайки както компенсаторния характер на договорените
неустойки,така също и качеството на страните- търговци,които са ги
договорили съобразно чл. 309 от ТЗ.Цитира се практика в този смисъл.
С оглед на така изложеното от жалбоподателя същият счита,че
неустоечната клауза не противоречи на добрите нрави,нито създава
неравноправие между правата и задълженията между страните по договора,
нито води до неоснователно обогатяване.
Излагат се и съображения,че отхвърлянето на неустойките в пълен
размер поставя длъжникът- търговец, който сключва договорите във връзка
със своята търговска дейност и по отношение на които важи чл.309 от ТЗ,в
по-благоприятно положение от физическите лица,с които дружеството има
2
договор,доколкото е налице спогодба между жалбоподателя и КЗП, утвърдена
от СГС по гр. д. № 12268/2014 г.,според която,когато абонатът е физическо
лице,максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване на
договора не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти
такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без
отстъпка.
В обобщение посочва,че обезпечителната,обезщетителната и
санкционната функции на неустоечната клауза не са анализирани правилно от
съда.Размерите на дължимите неустойки според жалбоподателя не излизат
извън пределите на обезпечителната, обезщетителната и санкционната й
функции,не са прекомерни и не противоречат на добрите нрави,а съдът
изобщо не следвало да обсъжда въпроси,свързани със съпоставката на
размера на действителните вреди,евентуално понесени от заявителя и
търсената обезвреда.
Незаконосъобразно съдът намалил и претендираните разноски,
съобразно отхвърлената част от заявлението,като не съобразил,че
производството е заповедно и в него не се прилага по аналогия чл.78 от ГПК.
Адвокатското възнаграждение било определено в минималния размер,
съгласно чл. 7, ал. 7, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения,а съдът нямал право по своя инициатива да
намалява размера или да слиза под минимума,предвид едностранния характер
на производството.
Иска се разпореждането да бъде отменено в обжалваната част,като
вместо него се постанови издаването на заповед за изпълнение за
претендираната неустойка и претендираната мораторна лихва върху
вземането за неустойка,както и за пълния размер на претендираните разноски.
Частната жалба е с правно основание чл.413,ал.1 и 2 от ГПК,подадена
е в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт,от
страна,имаща правен интерес от обжалването,поради което е допустима.
Пловдивският окръжен съд,като взе предвид становището на
страната и събраните по делото доказателства,приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Пред ПдРС е образувано ч.гр.д.№ 9120/22г.по заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от "А1 България" ЕАД
3
чрез адв.Л.Р..
Поискано е издаване на заповед за изпълнение против "Франс строй
транспорт“ЕООД за следните суми: 305,19лв.главница,представляваща
неплатени месечни такси и потребление за използване на услуги по договор
М6591585 за периода 07.09.20г.-06.02.21г.;46,03лв.мораторна лихва върху
вземането за такси за периода 30.10.20г.-21.06.22г.;140лв.неустойка за
невърнато оборудване-DataBox устройство;16,45лв.-мораторна лихва върху
вземането за неустойка за невърнато оборудване за периода 25.04.21г.-
21.06.22г.;2лв.обезщетение за обработка на просрочени
задължения;0,33лв.мораторна лихва върху вземането за обезщетение за
обработка на просрочени задължения за периода 02.11.20г.-
21.06.22г.,718,20лв.неустойка за предсрочно прекратяване на договора и
93,37лв.мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 11.03.21г.-
21.06.22г.Посочени са обстоятелствата във връзка с предмета на договора и
предоставените от заявителя услуги,включително начина,по който е
формирана неустойката в уточнителна молба.Претендирани са деловодни
разноски,включително адвокатско възнаграждение.
Съдът е издал заповед от 08.07.22г.за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за част от претендираните главници и за
мораторни лихви върху тях,както и сумата от 10,20лв.ДТ и 115,77лв.за
адв.възнаграждение по съразмерност.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението в частта
относно претенцията за неустойка за неизпълнение на договора от 718,20лв.и
за мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 11.03.21г.-
21.06.22г. в размер на 93,37лв.Изложени са съображения,че уговорената
неустойка, формирана като сбор от всички месечни такси по договора от
датата на срока до датата на прекратяването му, противоречи на добрите
нрави, тъй като размерът й излиза извън пределите на присъщите за
неустойката обезщетителна,обезпечителна и санкционна функция,доколкото
не е съобразена с естеството на обезпеченото задължение и с възможните
вреди от неизпълнението на абоната.По този начин,макар договорът да бил
прекратен,абонатът оставал задължен за заплащане на всички месечни
абонаментни такси,без да може да ползва установените в договора
услуги.Затова съдът е счел, че така установените клаузи за неустойка като
4
нищожни и установени в противоречие с добрите нрави,не пораждат
задължение за потребителя на мобилни услуги.
Пловдивският окръжен съд приема,че частната жалба е
неоснователна.
Настоящата инстанция споделя извода на районния съд,че
уговорената от страните неустойка за едностранно прекратяване на договора
за мобилни услуги и за невърнато оборудване,поради виновно неизпълнение
на задълженията на длъжника в размер на оставащите до края на срока на
договора месечни такси, е в отклонение на обезпечителната, обезщетителната
и санкционната функция, присъщи за неустойката, предвидени в чл. 92 ЗЗД.
На първо място следва да се отбележи, че съдебната практика на
СЕС,посочена в частната жалба,касаеща преюдициално запитване,не е
постановена по спор за нищожност на така уговорена неустойка поради
противоречие с добрите нрави,а предметът на делото е за това: дали върху
така уговорена сума се дължи ДДС,на който въпрос СЕС е дал положителен
отговор, като е приел в § 48 от решението, че сумата, дължима при
неспазване на минималния срок на обвързаност,е възнаграждение за
предоставяните от оператора услуги,независимо дали клиентът упражнява
правото си да ползва тези услуги до края на посочения срок.В § 68 е посочено
още,че за тълкуването на разпоредбите на Директивата за ДДС е без значение
дали съгласно националното право тази сума представлява обезщетение за
вреди на деликтно основание или неустойка, или пък е квалифицирана като
обезщетение за вреди,компенсаторно обезщетение или възнаграждение.
Следователно тази практика не намира пряко приложение в случая, в каквато
насока са доводите в частната жалба.
В мотивите на това решение обаче се съдържа разрешение на друг
въпрос,който е от съществено значение за преценката дали процесната
неустойка противоречи на добрите нрави.
Съгласно т.61 и 62 от Решение от 22.11.2018 г. по дело С-295/17 на
СЕС сумата, дължима на оператора,предоставящ телекомуникационни
услуги, при неспазване минималния срок на обвързаност по
договора,гарантира на оператора фиксирана печалба под формата на
предвидено в договора минимално възнаграждение,следователно нейната
цел-да бъдат възпирани клиентите да нарушават задължението си да останат
5
обвързани с договора през минималния срок не е решаваща за
квалификацията й, тъй като предвид икономическата й същност с нея се цели
да се гарантира, че операторът по принцип ще получава същите печалби като
тези,които би получил,ако договорът не е бил прекратен по вина на клиента
преди изтичането на минималния срок на обвързаност.
Този извод на СЕС според настоящият съдебен състав е в подкрепа на
формираната трайна съдебна практика на ВКС (Решение № 110 от
21.07.2016г. по т.д.№ 1226/15г.,I т.о. на ВКС и цитираните в него
актове,макар и постановена по спорове, касаещи договорите за финансов
лизинг и наем),че уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване на договора излиза извън присъщите функции на неустойката
(обезпечителната,обезщетителната и санкционната функция),създава условия
за неоснователно обогатяване на оператора,който след прекратяването на
договора е преустановил предоставянето на услуги на длъжника и нарушава
принципа за справедливост, залегнал в чл. 9 от ЗЗД.Освен това следва да се
отбележи,че процесната сума всъщност не компенсира жалбоподателя за
действително претърпените от него вреди вследствие неизпълнението
(неплащането на конкретните месечни такси),а пропуснатите от оператора
ползи вследствие едностранното прекратяване на договора, предвидено в ОУ
при неплащане на вноски.
В случая доводите за това,че длъжникът също е търговец и като такъв
е преценил дали процесната неустойка противоречи на добрите нрави са
несъстоятелни,понеже както ТЗ, така и ГПК (чл.411,ал.2,т.2,предл.2) не
изключват проверката за нищожност на клаузата за неустойка с добрите
нрави (за разлика например от нормата на чл.309 от ТЗ, при която
неустойката между търговци не подлежи на намаляване поради
прекомерност).
Неоснователна е жалбата и в частта за разноските.Макар и
предвидено като едностранно производство до издаването на заповедта за
изпълнение,заповедното производство се явява предварителна фаза на
исковия процес (арг.от чл.422,ал.1 от ГПК),с цел изясняване дали
претендираното вземане е спорно,поради което за разноските в него намират
приложение правилата на чл.78 от ГПК, които са част от общите правила на
ГПК.Освен това за разноските в заповедното производство не са предвидени
6
специални разпоредби,изключващи общите.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира обжалваното
разпореждане за правилно и законосъобразно,поради което същото следва да
се потвърди.
Мотивиран от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане,обективирано в заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4988/08.07.2022г.,постановено по
ч.гр.д.№ 9120/22г.по описа на ПдРС,23-ти гр.с.,с което е отхвърлено
заявлението на "А1 България" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК против "Франс строй транспорт“ЕООД,ЕИК-
*********,гр.Пловдив в частта за сумата от 718лв.-неустойка за предсрочно
прекратяване на договор М6591585 и сумата от 93,37лв.-мораторна лихва
върху вземането за неустойка за периода 11.03.21г.-21.06.22г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "А1 България" ЕАД за
присъждане на допълнителни разноски за първата инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7