№ 1157
гр. Ямбол, 27.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
при участието на секретаря Ж.Ч.
и прокурора М. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Невена Ив. Несторова
Административно наказателно дело № 20212330200487 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Обвиняемият П. Н. П., редовно уведомен, се явява лично и със
защитник адв. П. от САК, редовно упълномощена по делото.
Вещите лица А. А., П. П. и А. Х., редовно призовани, налице.
ЯРП, редовно уведомена, изпраща прокурор.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият П. Н. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на вещите лица:
А. И. А. – 46 г., неосъждан.
1
П. Борисов П. – 51 г., неосъждан.
А. – 50 г., неосъждан.
На основание чл.291 от НПК, вещите лица се предупредиха за
отговорността, която носят и същите обещаха да дадат заключение по знание
и съвест.
На основание чл.282 от НПК се прочете заключението на изготвената
повторна медико-балистична експертиза.
ВЛ - А. А.: Поддържам заключението.
ВЛ - П. П.: Поддържам заключението.
ВЛ - А. Х.: Поддържам заключението.
ВЛ - П. П.: На страница 14 от протокола сме записали, че от
показанията на пострадалия Ж. може да се направи извод, че в момента на
получаване на нараняването си той е бил завъртян с дясната част на тялото си
посока надолу по терена, т.е. ние не казваме, че е бил наведен. В неговите
показания единствено става въпрос, че е бил завъртян към ниската част на
терена, като никъде не сме записали че отива назад до този момент. Съгласно
показанията на пострадалия Ж. той е бил завъртян с дясната странична част
на тялото си към ниската част на терена. Няма данни точно в каква посока и
точно в коя част на ниската позиция на терена.
ВЛ - А. А.: Но в ниската част на терена няма участъци с по-висока
денивелация от мястото, където е бил пострадалия. Искам да добавя и още
нещо. Естествената позиция на стрелец, който стреля към мишена, която се
движи на доста по-ниско ниво от него е леко приведен надолу. Той не може в
изпънато положение да се проведе стрелба в позиция по-ниска от него.
ВЛ - П. П.: Още повече, че терена е доста стръмен. Ние сме ходили там
и не може човек да бъде изправен в тази позиция. Затова в нашето
заключение споменаваме, че за да се получи това нараняване с този раневи
2
канал, той би трябвало или да е бил приведен надолу към ниската част на
терена или нараняването да е получено от рикоширала в някой от клоните
сачма, от наличните дървета сачма. Ако е бил завъртян с дясната част на
тялото си както споменава Ж., няма как да е от по-високата част, която се
пада зад гърбът му.
ВЛ - А. А.: В момента на получаване на нараняването си е бил завъртян
с гърба си към по-високата част на терена.
ВЛ - П. П.: Разликата в нивата между входната рана и
местоположението на сачмата в тялото на пострадалият е от порядъка на 2 см.
Това указва ход на раневия канал леко от горе надолу. П. трябва да е
приведен.
Както сме споменали ние не можем да позиционираме точно от тези
данни, с които сме разполагали къде е било мястото на стрелящия и къде е
било мястото на пострадалия. Единствено даваме, че той е бил завъртян към
ниската част на терена и даваме, че е възможно да е от голям диапазон
позиции към терена. Възможно е да бъде получено нараняването от друга
стрелкова позиция намираща се в тази чест на терена.
ВЛ - А. А.: По време на получаване на нараняването няма данни да са
произвеждани други изстрели от други стрелци. Говоря за момента на
получаване на нараняването. В този интервал няма данни за други изстрели.
ВЛ - П. П.: Няма данни в тази позиция да има други намиращи се
стрелци.
Възможно е да се получи такова нараняване от рикоширане на сачмата.
При взаимодействие на сачма с преграда по пътя на летене, то тя със
сигурност ще изгуби някаква част от енергията си при движение. Не сме
изследвали сачма.
По теоретични данни дава, че при двуцевни пушки 12 калибър със
сачми 13 нули могат да нанесат проникващи поражения до 150 метра. На 100
метра е нормално.
3
ВЛ - П. П.: Ж. е бил с дясната част на тялото към ниската част на
терена. Дясна странична част. От показанията Ж. се твърди, че той се е
завъртял почти в обратна посока на първоначалното си положение, както е
илюстровано в схемите от експертизата. Мисля, че е достатъчно ясно. В
показания си Ж. споменава: „Първото прасе, най-голямото се насочи надолу
и мина между мен, П. и ловеца, който беше по-надолу. Следващите прасета
тръгнаха между мен и П.. Прасетата бяха три или четири. Първото прасе
го ударих някъде около главата“, т.е. от тези показания става ясно, че той се
прицелва в прасе, което минава в ниската част на терена. В неговите
показания: „Хванах на мушка следващото прасе и започнах да го следвам, за
да избягам от опцията на другия вардач П. и когато прасето подмина назад от
нас откъм гърба ни, аз стрелях по него и го ударих“. От тези показания ние
нямаме данни да е насочен с лице към ниската част на терена.
Преди да изготвим експертизата, не сме имали гилзи, като обекти, но по
принцип на патроните не се обозначава от какъв материал са сачмите, които
са положени в тях. Обикновено се оказва барутния заряд и номера на
сачмите, но не и от какъв материал са изготвени.
ВЛ - А. А.: Говорим за лек рикошет, в която част от сачмите се е
отклонила от първоначалния си полет при взаимодействие с някой от
стволовете на дърветата. При нашето посещение на място видяхме, че
местността е доста обрасла с по-едри и и по-дребни дървета. Не изключваме
възможността при толкова много растителност някоя от сачмите да се е
отклонила. Говорим за лек рикошет, да се е отклонила от нейния
първоначален полет.
ВЛ - П. П.: Говорим за дърво, а не за твърд материал. При леко
тенденциозно взаимодействие е възможно да има рикошет.
Ние не сме изследвали сачма, за да кажем дали е срещнала
взаимодействие с твърдо тяло преди да проникне в тялото.
ВЛ - А. А.: Не казваме, че това нараняване е вследствие на рикошет.
4
Ние не можем да кажем категорично.
ВЛ - П. П.: На мястото са намерени две гилзи, а не сачми както
твърдите. Проведен е следствен експеримент, извършени са замервания от
местоположение на гилзите до две позиции на Ж.. Една позиция, от която той
твърди, че се намира и другата позиция, на която обвиняемия твърди, че е
намерил Ж.. Едната е на 56 метра, другата на 102 метра. Това е от
разположението на гилзите до двете позиции.
Измереното разстояние от гилзите до тези две позиции е съответно 56
м. и 102 м. Никъде няма данни за измерено 30 метра разстояние. Намерен е
концентратор на гилзите. Сачмите доста по-рано от 30 метра напускат
концентратора. Концетраторът лети в посока на движение на сачмите, но лети
със закъснение спрямо сачмите. С по-малка маса, по-лек от сачмите.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на изготвената по делото повторна медико-
балистична експертиза.
На вещите лица А. И. А., П. Борисов П. и А. да се изплатят по 10 лв.
дневни.
На вещото лице А. И. А. да се изплати 30 лв. за явяване в съдебно
заседание.
На вещите лица А. И. А. и А. да се изплатят пътни разноски, след
изчисляването им в счетоводството на ЯРС.
Адв. П.: На основание чл.277 от НПК, правя искане за разпит на
подсъдимия.
Обв. П. Н. П.: Желая да дам обяснения по делото. В деня на инцидента
след като се бяхме събрали вече, Ж. закъсня. Това е причината да не бъде
написан в бележката, която му позволява лова. Беше дописан в тази бележка 4
дни след инцидента, което е нарушение. Другият свидетел Р. С. изобщо не
5
присъства в бележката, тъй като не беше си платил членския внос. Тези
бележки по принцип се пазят. Започна лова, дойде третата гонка. Голяма
полемика имаше дали Ж. е с жилетка. Аз откакто съм ловец не съм го виждал
с жилетка. Бях разставен от Д. В. в долния път. Заедно с Д. слязохме на
долния път. След като започна гонката, започнаха да се чуват изстрели от по-
висока позиция. Те идваха от три различни места. Хубаво е да обърнем
внимание, че само аз и Ж. сме стреляли, а всички останали твърдят, че са
чули над 10 изстрела. Между 10 и 15. От разпита на Ж. според него той е
стрелял пет, шест изстреля.
Започнаха изстрели от по-горна позиция. Първо се чуха два и после три,
и след това един от мен и четири от Ж.. Първия ми изстрел не беше по посока
на останалите, защото прасето беше вляво от мен, след което тръгнаха три
прасета на около 10 метра по долния път, т.е. по моята позиция. От там вече
се бях прицелил по първото, но не стрелях понеже беше в забранена посока.
Чаках да мине пред мен, където беше позволена посоката, но преди да стигне
беше застреляно от Ж.. В момента, в който започнаха изстрелите, усетих че се
стреля в непосредствена близост до мен, при което свалих пушката и се
прикрих. След четирите изстрела чух как двете прасета падат, а третото
продължава да бяга. Посоката на бягане на прасета беше от ляво на дясно.
Изчаках някой да застреля третото прасе, да не се показвам. Но никой не
стреля по него. След като премина пред мен, прецених че никой няма да
стреля по него и се дръпнах назад да имам видимост, при което прасето
отминаваше моята позиция. Беше вдясно от мен. Вдигнах пушката, но понеже
прасето се движеше леко по диагонал, видимостта ми намаляваше. Това беше
причината да изчакам тези 6 метра до върха на баира, при което прасето беше
доста вдясно от мен. Имах идеална видимост. Прицелих се и стрелях. Между
двата ми изстрела не мина повече от секунда. При първия изстрел съм уцелил
прасето по бузата, а втория мина зад прасето. От там прасето е отишло при Д.
К.. Между двата изстрела чух вик. Това ме накара да се ослушам. След това
чух виковете на Д. Ж. и разбрах, че е ударен. Тръгнах към него. Намерих го
доста по-наляво и по-нагоре. На моменти го карах да вика, за да се
ориентирам по гласа. Когато го намерих, той беше седнал на земята.
Твърдеше, че съм го застрелял. Започнах да търся раната му. Понеже
твърдеше, че не виждал, но видял как съм го застрелял. Започнах да търся
раната в лявата част, защото съм му от ляво. В самото начало, като го попитах
6
къде е улучен, той каза предната част на корема в областта на пикочния
мехур. Видях, че няма рана вляво и потърсих вдясно. Тогава видях раната от
сачмата. Тогава му казах, че е улучен от сачма. Казах, че съм стрелял с
бриникета, но той продължаваше да твърди, че е видял как го застрелвам.
Абсолютна лъжа, че ме е карал да го водя в болница. Имах големи проблеми
докато го накарам да тръгне. Накрая се наложи да му обяснявам, че най-
вероятно коремната му кухина се пълни с кръв и не се знае колко още ще е в
съзнание. Това го накара да тръгне. През това време никой друг не дойде.
След като се качихме до колата Р. С. каза, че е звъннал на И.Т., който е хирург
в окръжна болница. Каза, че той ни чака там. След като стигнахме до
болницата, аз отидох в полицията. Ж. влезе в операционната. Това, че ми каза
че съм го застрелял беше като шок за мен. Като мина този шок, започнах да
връщам нещата и да се запознавам с други факти за случилото се. Прецених,
че това няма как да е вярно. Отделно никой не намери сачми в мен. Измежду
патроните си нямах сачми и като цяло не съм купувал. Очакваше се да се
прави оглед на следващия ден. Такъв не се направи. Веднага прасетата бяха
унищожени. Още същия ден. Доказателствата относно нараняването също.
Осем месеца след това бяха намерени две гилзи, които са на около 45 метра
от мястото, където се е стреляло. Изстрелите ми бяха на не повече от 5
секунди след изстрелите на Ж.. Имал съм 5 секунди да пробягам 45 метра с
огромна нивелация, с пушка и раница или е трябвало да отида там по
времето, което Ж. е стрелял.
Мен ме поставиха на долния път. Аз съм в ниското и стрелям по
високото. Пострадалият беше разставен вляво и високо от мен. Когато чувам
изстрелите, аз се обръщам към изстрелите. Шокът беше от това, че имаме
ранен. Пушката я взеха същия ден. Другите патрони ги взеха след месец.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл.283 от НПК се прочетоха писмените доказателства
приложени по делото.
Прокурорът: Нямам искания за други доказателства. Да се приключи
7
делото.
Адв. П.: Нямам други искания. Моля, да се приключи делото.
Обвиняемият П. Н. П.: Да се приключи делото.
Тъй като счете делото за изяснено от фактическа страна, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Прокурорът: Поддържам внесеното предложение от СлРП. Считам за
доказана фактическата обстановка, каквато е изложена във внесеното
предложение на СлРП и моля съда да признае П. П. за виновен в
осъществяване на престъплението, за което е обвинен и моля да му
определите наказание при условията на чл.78а от НК ако го признаете за
виновен и го освободите от наказателна отговорност и му наложите глоба
около средния размер, предвиден в закона. Моля в този смисъл да бъде
Вашия съдебен акт.
Адв. П.: Събраните по делото доказателства писмени и устни не
доказаха авторството и вината на П. П. за извършване на деянието, в което е
обвинен и за което е съден. На мястото на събитието не е извършен оглед
след инцидента. Гилзите, които са основното доказателство, върху което се
крепи хипотезата, че П. е прострелял Ж., са намерени осем месеца по-късно,
като те са посочени от един от участниците в лова. Не се изключва
вероятността да са били подхвърлени. Намерените в ръждясало състояние
гилзи е възможно да са били и от релоудвани патрони. Факт, който не е
проверен в ДП, тъй като такъв въпрос не е поставян на експертизите. Освен
това тези гилзи са намерени на място, от което П. не е стрелял и за да стигне
до него е трябвало или да бяга през мястото, където минават прасетата и
куршумите на Ж. или за пет секунди между изстрелите на Ж. и неговите
собствени е трябвало да пробяга 45 метра при голяма денивелация с пушката
и с цялата си екипировка. По-важното не е доказано, че тези гилзи са от деня
на инцидента и именно от третата гонка. Дори да се приеме, че те са от
8
ловното оръжие на П., не можем да приемем за доказано, че са изстреляни
точно на 05.01.2019 г. по време на третата гонка на процесния лов и да ги
свържем именно със станалия инцидент. Такава връзка не е доказана.
Напротив. Тази хипотеза е опровергана със свидетелските показания на
участниците в лова, които потвърждават, че П. е участвал редовно във
всички ловувания. Тезата, че намерените осем месеца по-късно ръждясали
стари гилзи са от изстреляни от П. в деня на инцидента патрони, се крепят
всички експертизи. В досъдебното производство не е работено по други
хипотези и не са проверени никакви други версии за инцидента.
Медико-балистичните експертизи, назначени и изготвени в ДП, освен
че се основават на намерените осем месеца по-късно гилзи, които не могат да
бъдат свързани с процесния лов и гонка на 05.01.2019 г. по безспорен начин,
не обсъждат и не възприемат всички доказателства в кориците на делото, като
свидетелските показания, включително на пострадалия Ж.. От показанията на
последния в ДП излиза, че той е бил с гръб към П. непосредствено преди
прострелването. Това въобще не е съобразено от експертизите. Позицията на
пострадалия не е разгледана в съвкупност с посоката, в която П. е следял
идващите вдясно прасета. Защото П. се върти надясно, водейки прасетата и
загърбва Ж., който остава от лявата му страна и как тогава той ще простреля
отдясно отпред Ж..
Първата комплексна експертиза стига до заключението, че изстрелът е
произведен от по-висока позиция, от която се е намирал пострадалия, а П.
точно обратното. Той е бил в по-ниска позиция.
Втората комплексна експертиза при обсъждането на раневия канал
пише, че под определен ъгъл на навеждане на пострадалия може да се получи
изместване. Не е взето под внимание измерената денивелация на терена и
фактът, че пострадалият е с гръб към П. и с лице към наклона. В каква поза
трябва да бъде пострадалият, за да се обърне изцяло диаметрално
протИ.положно посоката на раневия канал, който е отгоре надолу, а П. е бил в
значително по-ниска позиция. При такъв голям ъгъл на навеждане, както
излиза, за да получи съответното нараняване, би се застрашило сериозно
неговото равновесие. Освен това, при положение, че пострадалият е бил с
гръб към стрелеца, видно от неговите показания, стои въпросът как той е
ранен отдясно. Липсата на отговор на този въпрос разколебава обвинителната
9
теза. Тезата, на която се крепи заключението на втората комплексна
експертиза, че пострадалият е бил наведен, категорично е опровергана и от
показанията на самия пострадал, който по време на разпита в съдебна зала
заяви, че е бил в изправено положение. Вещото лице инж. З., който е изготвил
инженерно-техническата експертиза също бе категоричен по време на
проведения разпит в съдебна зала, че при всички положения П. е бил в по-
ниска позиция спрямо пострадалия Ж.. И в трите възможни позиции,
изследвани в експертизата, той е бил значително по-ниско при
съществуващата денивелация на терена. Последната комплексна експертиза
отговаря на поставения въпрос при изправено положение на пострадалия и
при раневи канал с посока отгоре надолу каква позиция трябва да е имал
стрелеца спрямо пострадалия. По-висока или по-ниска. Тя прави
заключението, че раневи канал с посока отгоре-надолу, отчетен при
изправено анатомично положение на тялото на пострадал, може да се получи
ако дулото на оръжието е на височина по-голяма от входната огнестрелна
рана. В конкретния случай предвид голямата денивелация на терена, не е
възможно да се получи такъв раневи канал при изправено, анатомично
положение на тялото на пострадалия при директен изстрел, произведен от
нИ.то, на което е бил обвиняемия. Предположението, че е възможно раневия
канал да се е получил от рикоширала сачма не доведе категорично до извод,
че тази сачма е изстреляна от обвиняемия. Експертизите потвърдиха, че е
възможно да бъде и от друга стрелкова позиция в тази зона. Това по
категоричен начин опровергава тезата, че П. е стрелеца, тъй като не
съответства на посоката на раневия канал, а именно отгоре надолу, който е
получил пострадалия в резултат на прострелването. Стрелецът причинил
раната трябва да е бил в по-висока позиция, в каквато подсъдимия П. не е
бил. Експертизата допуска възможността такъв раневи канал да се получи и
от рикоширала в някое от околните дървета сачма, но това не води до извода,
че рикоширалият патрон е oт изстрел, възпроизведен именно от подсъдимия,
т.е. това не допринася за изясняване авторството на процесното деяние.
Напротив, още повече си разколебава обвинението, защото рикоширалият
патрон може да бъде от всеки друг стрелец – ловец, който се е преместил от
първоначалната си позиция. Предвид установения факт, че процесният лов не
е проведен съгласно правилата за безопасност, ловците са се придвижвали
свободно и не са стояли стриктно на позициите си, авторството на деянието
10
остава недоказано. На експертизите от ДП не е възложено и те не отговарят на
въпроса възможно ли е от други позиции да бъде възпроизведен процесния
изстрел. В ДП е работено само по една версия и не са проверени всички
възможни хипотези. Това доведе до изкривяване и едностранчИ.ст на
резултатите от досъдебното разследване, което затрудни много съдебното
следствие и наруши изначално презумпцията за невинност. Последната
комплексна експертиза прави извода, че нараняването на Ж. е възможно да се
получи и от други стрелкови позиции, различни от тези на подсъдимия.
Следователно, обвинителната теза вече е сериозно разколебана и авторството
на деянието остава недоказано.
На следващо място, от събраните доказателства става ясно, че
пострадалия Ж. се е намирал от лявата страна на прасетата, минали покрай
него, а прасето, което е простреляно непосредствено преди инцидента, има
разкъсване от бренике отдясно по бузата, както твърди свид. К.. Последното
означава, че това е изстрел, произведен от П.. Още повече, че другите двама
ловци в близост Н. и В., твърдят, че не са стреляли, т.е. П. е произвел три
изстрела, респ. три гилзи са негови. Две от тях са бренеке. Къде са тези две
гилзи, а са приобщени като доказателства две други от патрони със сачми 13
нули, намерени осем месеца по-късно, които могат да бъдат от всеки друг
лов, проведен преди процесния, в който е участвал П.. Къде са другите гилзи
от другите изстрели на Ж.?
Свид. В. твърди, че е чул дванадесет изстрела. Ако три изстрела са на
П., то следва че девет изстрела са на Ж.. Ж. обаче твърди, че е стрелял пет
или шест пъти. Губят се три изстрела и стои въпросът кой ги е възпроизвел.
Отново В. изразява предположение, че и други са стреляли по появилите се
прасета. А самият пострадал в показанията си в ДП казва, че е погледнал
нагоре да не би някой от гоначите да е стрелял.
Към всичко това се прибавят и доказателствата, че ловът не е протекъл
съгласно инструкциите и правилата за безопасен лов. Самият пострадал е
нарушител. Влязъл е в лова по-късно, съгласно показанията на В., т.е. без да
бъде инструктиран и без сигнална жилетка или шапка, с което е способствал
за инцидента. Пострадалият сам признава на разпита в съдебна зала, че якето
му е жилетка. Той самия прави самопризнания за това и в протокол за разпит
на свидетел от 06.02.2019 г. на стр.2: „Тогава беше горещо и си бях съблякъл
11
якето, на което едното лице е сигнално оранжево и якето беше метнато
някъде на поляната до мен.“ Прочетеният в зала протокол за оглед на
веществени доказателства от 23.01.2019 г. категорично опровергава
твърденията на пострадалия, че едното лице на якето му е сигнално оранжево.
Описаното яке в този протокол не е било в сигнални цветове. Следователно
пострадалият също има вина за инцидента и е допринесъл за него. С
небрежно си поведение е нарушил правилата за безопасен лов и не е бил ясно
отличим за останалите участници в лова, като с това е създал предпоставките
за инцидента. В същото време, всички свидетелски показания доказват по
безспорен начин, че подсъдимия П. винаги е спазвал правилата за безопасен
лов и е бил стриктен в това отношение.
Накрая, но не на последно място, назначената повторна съдебно‐
медицинска експертиза отхвърля по категоричен начин наличието на втора
телесна повреда, заключавайки, че не е имало наличие на свободна кръв в
коремната кухина. Експертизата при внимателно проучване на данните от
медицинската документация не установява наличие на кръв в коремната
кухина нито преди операцията, нито по време на операцията, нито след нея,
т.е. заключението на експертизата опровергава втората телесна повреда, за
която е обвинен П..
Предвид всичко изложено, Ви моля да признаете П. П. за невинен и да
постановите оправдателна присъда, което е единствено справедлИ.то съдебно
решение.
Обвиняемият П. Н. П.: Подкрепям това, което каза адвоката ми. Искам
да добавя, че ДП беше водено изключително едностранно. По време на
първото заседание в Сливен открито бях заплашен от съдията, че ако не си
призная, ще го ядосам и ще доведе до проблеми. Това беше една от
причините за отвода. Още в самото начало поисках отвод на дознателя.
На основание чл.297 от НПК съдът даде право на последна дума на
обвиняемия:
Обвиняемият П. Н. П.: Моля, да ме признаете за невинен.
12
Съдът се оттегли, за да постанови съдебния си акт, като обяви че ще се
произнесе с решение в 14.55 ч.
В 14.55 ч. съдът публично в присъствието на обвиняемия, защитника и
ЯРП, обяви решението си.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 15.00 ч.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
13