Р Е Ш Е Н
И Е № 384
гр.Пловдив, 03.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди
и деветнадесета година, в състав
СЪДИЯ: Росица
Кюртова
секретар: Цветелина Бакалова,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №788
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.7, ал.4 ТЗ.
Ищецът „ЛОЗАНА“ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Иван Ст.Гешев“ №32,
ет.3, ап.15, представлявано от Р.А.С., чрез пълномощник адв.С.А., съдебен адрес
***, твърди, че след като регистрирал фирмата си с наименование „ЛОЗАНА“, в
търговския регистър са били регистрирани още две дружества с напълно идентично
наименование, едното със седалище в гр.Стара Загора, а второто – със седалище в
с.Герман, обл.София. Поддържа, че на основание чл.7 и чл.11 ТЗ само ищецът има
право да употребява регистрираната от него фирма. Въз основа на така изложените
обстоятелства, в исковата молба е формулиран петитум ответникът да бъде осъден
да преустанови ползването на фирменото наименование „ЛОЗАНА“. Претендират се
съдебноделоводни разноски.
Ответникът „ЛОЗАНА“ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.Герман, обл.София, район
Панчарево, вилна зона „Раздолците“ №999, представлявано от Ю.Д.Д., не е подал
отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК. Не взима становище по
исковете.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото
фирмени досиета на страните се установява, че ищцовото дружество е вписано в
търговския регистър на Пловдивския окръжен съд с решение от 07.11.1996 г.,
постановено по ф.д.№5099/1996 г. Дружеството е регистрирано с фирма „ЛОЗАНА“. С
решение от 16.05.1996 г. на Софийски градски съд по ф.д.№7192/1996 г. е
регистрирано ответното дружество с ограничена отговорност с фирма „ЛОЗАНА“,
седалище и адрес на управление с.Герман, обл.София.
Установява се от
вписванията в търговския регистър, че пререгистрацията на ищеца в търговския
регистър, воден от Агенция по вписванията, е извършена с на 21.02.2008 г.
вписване №20080221144718, а ответното дружество е регистрирано в националния
регистър на 11.02.2009 г. с вписване №20090211093530.
Разпитан е като свидетел
С. Д.. От показанията му се установява, че свидетелят обслужвал правно ищцовото
дружество и неговия управител. През 2008-2009 г. бил упълномощен да осъществи
контакт с управителя на софийско дружество със седалище в с.Герман, носещо
фирма „ЛОЗАНА“. Фирменото наименование съвпадало с това на ищеца, във връзка с
което имало проблеми с дублиране на фактури и кореспонденция. Свидетелят се
свързал с управителя на софийското дружество, обяснил му за неприятните
ситуации във връзка с идентичните фирми, както и за това, че фирмата на ищеца е
регистрирана по-рано. Постъпки за промяна на наименованието, обаче, от страна
на ответника не били предприети. Управителят, както и търговския обект на
ответника, вписледствие не могли да бъдат открити.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.7, ал.1 ТЗ
фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се
подписва. В чл.11, ал.1 ТЗ е установен принципът на т.нар.“изключително право“,
според който фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е
регистрирал. При регистрирани търговци с идентични фирмени наименования
изключителното право принадлежи на този търговец, който е регистрирал фирмата
първи по време. В чл.7, ал.4 ТЗ е уредено правото на иск за защита на
изключителното право чрез преустановяване на недобросъвестното използване на
фирма, когато същата е идентична или сходна с регистрирана по-рано фирма.
Следва да се уточни, че правилото на чл.7, ал.4 ТЗ е прието през 2011 г. – след
влизане в сила на Закона за търговския регистър (ДВ, бр.34 от 25.04.2006 г., в
сила от 1.01.2008 г.), което ще рече, че същото е приложимо по отношение
т.нар.национален търговски регистър, въведен с последния закон. Преди
въвеждането му търговският регистър е уреден от ТЗ като регистър по окръжни
съдилища и изключителното право по чл.11, ал.1 ТЗ е разглеждано като такова в
рамките на съответния регистър и съответния окръжен съд. Ето защо за изхода на
делото не е от значение регистрацията на всяка от страните при съответния
окръжен съд, а регистрацията им в националния търговски регистър, в който по
силата на гореизложените норми е недопустимо едновременно съществуване на
повече от един търговец с идентична фирма в националните рамки, обхванати от
регистъра. С оглед данните, събрани по делото, в това число наличните такива в
търговския регистър, може да се направи извод, че ищецът е регистрирал за първи
път фирмата „ЛОЗАНА“ в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията по
силата на ЗТРРЮЛНЦ. Неговата регистрация е извършена през 2008 г., докато
ответникът е пререгистриран в регистъра през следващата 2009 г. със същата
фирма. Заявяването за това е недобросъвестно по смисъла на чл.7, ал.4 ТЗ, тъй
като регистърът е общодостъпен и всяко вписано в него обстоятелство се счита
известно на третите лица, а към този момент регистрацията на ищцовата фирма вече
е съществувала и е била общоизвестна. Недобросъвестността – знание за вече
вписаното обстоятелство от ищеца, се установява и от показанията на разпитания
по делото свидетел, според които представляващият ответното дружество е бил
уведомен от свидетеля, че вече е вписано друго дружество със същата фирма,
и дори е изявил готовност да предприеме
действия в тази насока. Такива, обаче, не са предприети, тъй като ответното
дружество продължава да е вписано с наименованието на ищеца.
В обобщение на горното,
съдът намира, че е изпълнен фактическият състав на иска по чл.7, ал.4,
предложение второ ТЗ, поради което ответникът следва да бъде осъден да
преустанови недобросъвестното използване на фирма „ЛОЗАНА“, която е идентична с
регистрираната по-рано от ищеца.
При този изход на спора
и с оглед направеното от ищеца искане, на същия следва да се присъдят деловодни
разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер 80 лв., като претендира и адвокатско възнаграждение в размер 500
лв., изплатено в брой, общо 580 лв., които следва да се присъдят в тежест на
ответника.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЛОЗАНА“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление с.Герман, обл.София, район Панчарево, вилна зона „Раздолците“ №999,
представлявано от Ю.Д.Д., да преустанови недобросъвестното използване на фирма
„ЛОЗАНА“, която е идентична с регистрираната по-рано фирма от „ЛОЗАНА“ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Иван Ст.Гешев“ №32,
ет.3, ап.15, представлявано от Р.А.С..
ОСЪЖДА „ЛОЗАНА“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление с.Герман, обл.София, район Панчарево, вилна зона „Раздолците“ №999,
представлявано от Ю.Д.Д., да заплати на „ЛОЗАНА“ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Иван Ст.Гешев“ №32, ет.3, ап.15,
представлявано от Р.А.С., сумата 580 лв.
(петстотин и осемдесет лева) – държавна такса и адвокатско възнаграждение за
производството по т.д.№788/2018 г. по описа на ОС Пловдив, ХVІ състав.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: